Решение по дело №803/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№144

гр. Самоков, 14.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Екатерина Бандрова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 803 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Г.С.М., Ю.К.Г., Р.И.Р., В.А.Т., И.Й.П. и Д.Г.Ц. са предявили срещу „Джуниър - Г” ООД, гр. Самоков искове за заплащане на трудови възнаграждения, дължими за месеците април, май и юни 2017 г., както следва: на Г.М., Ю.Г., В.Т., И.П. и Д.Ц. – за заплащане на всеки от тях поотделно на по 4805 евро, от които по 1630 евро – за м. април 2017 г., по 2214 евро – за м. май 2017 г. и по 961 евро – за м. юни 2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а на Р.Р. – за заплащане на 6497 евро, от които 2205 евро – за м. април 2017 г., 2993 евро – за м. май 2017 г. и 1299 евро – за м. юни 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между всеки от ищците и ответника били сключени трудови договори и след подписването им ответникът изпратил ищците като строителни работници на обект в гр. Мюнхен, Германия. Ответникът водил ищците на обекта на работа и на същите било начислявано трудово възнаграждение според изработените часове, справка за които бригадирът подавал на фирмата. До м. април 2017 г. ищците получавали трудовите си възнаграждения съобразно положения труд. Възнагражденията били платими до 30-то число на следващия месец, поради което ищците били на работа и през месеците април, май и юни 2017 г. и изпълнявали трудовите си задължения съгласно нарежданията на ответника, макар че за тези месеци те не били получили възнагражденията си. След като повече от 3 месеца ищците не получавали заплати, те предизвикали разговор с представител на ответното дружество, който им заявил, че до 15.06.2017 г. ще получат всички трудови възнаграждения, които им се дължат. На тази дата ищците не получили уговорените възнаграждения за месеците април, май и юни 2017 г., поради което напуснали обекта и заявили на представител на ответника, че в такъв случай няма да работят. Ищците не получили претендираните в настоящото производство трудови възнаграждения и до предявяване на исковете.

В допълнителна молба, постъпила по делото на 08.03.2018 г. пълномощникът на ищците заявява, че всички ищци сключили трудови договори с ответника на 30.01.2017 г. с уговорен срок на всеки от договорите до 31.03.2017 г., като сроковете на договорите не били продължени със сключване на допълнителни споразумения към тях или със сключване на нови договори. Твърди също, че и след изтичане на сроковете на договорите ищците продължили да работят в ответното дружество, като съгласно приложени писмени доказателства в превод от немски език – приложение към декларация по § 18 от Закона за изпращане на работници, вероятното продължаване на сроковете на трудовите договори е до 30.04.2017 г. Ищците останали на работа до 15.06.2017 г. на строителния обект, възложен за изпълнение на ответника от немския възложител, а след тази дата те преустановили работа и напуснали обекта, което се потвърждавало от искания за обяснения, отправени от ответното дружество до част от ищците /П., Р. и М./ във връзка с неявяването им на работа на 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба. Установеният за това едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е започнал да тече за ответника на 08.08.2017 г. след прилагането на разпореждането, съдържащо указание за тази възможност, ведно с препис от исковата молба и приложенията й, като редовно връчени на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК на 07.08.2017 г. с оглед обстоятелствата, удостоверени от връчителя по тогавашното седалище и адрес на управление на ответника. До изтичането на този срок на 08.09.2017 г. отговор на исковата молба не е постъпил по делото.

Пред съда ищците се представляват от пълномощника им адв. А. Василева, а в последствие и от преупълномощения от нея адв. Ст. Марков, които заявяват, че поддържат предявените искове.

В хода на делото – на 05.10.2017 г. е настъпила промяна в седалището и адреса на управление на ответното дружество, а именно от гр. Самоков, ж. к. „Самоково”, бл. 9, вх. В, ап. 54 – в с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, както се установява от служебно извършвани от съда справки по електронен път в Търговския регистър във връзка с връчване на съдебни книжа на дружеството. Към момента на приключване на устните състезания дружествената форма на ответника е ЕООД.

Пред съда ответникът не се представлява и не заявява становище по исковете.

Съдът, преценявайки по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Исковете са на общо основание допустими, а по тяхната основателност съдът намира следното:

Между ищците Г.М., В.Т., И.П. и Р.Р. – всички те работници и ответника – работодател, валидно са възникнали трудови правоотношения на основание представените трудови договори – съответно №№ 266, 268, 264 и 263, всички от дата 30.01.2017 г., по силата на които страните са се съгласили всеки от посочените работници да изпълнява за срок до 31.03.2017 г. трудовата функция на „строител жилища” при продължителност на работното време 8 часа и при основно трудово възнаграждение в размер 2600 лв. месечно, платимо до 30-то число на следващия месец.

Посочените ищци изпълнявали трудовата си функция в гр. Мюнхен, Германия за изграждане на многофамилна къща с подземен гараж на адрес ул. „Ст. Конрад” № 11, което било възложено за изпълнение на ответното дружество от възложителя „Хахингер Бау” ГмбХ, гр. Унтерхахинг, Германия. След изтичането на сроковете на трудовите им договори на 31.03.2017 г. те продължили да работят на обекта в периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. Тези факти се установяват от съвкупната преценка на представените в заверен превод на български език договор за строителство от 17.10.2016 г., списък на работници, използвани на строежа – приложение към декларация по § 18 от Закон за изпращане на работници, справки за отработени дни през м. април 2017 г. и м. май 2017 г., от представени писмени искания за обяснения от управителя на ответното дружество до ищците Г.М., И.П. и Р.Р. за неявяването им на работа на 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. /изх. №№ 52, 53 и 54, всички от 23.06.2017 г./, както и от неоспорените от ответника твърдения за тези факти, изложени в исковата молба и в молбата на пълномощника на ищците от 08.03.2018 г.

Така установените факти обосновават извод, че трудовите договори за определен срок, сключени между всеки от ищците Г.М., В.Т., И.П. и Р.Р. – от една страна и ответника – от друга страна, са се превърнали в трудови договори за неопределено време на основание чл. 69, ал. 1 от КТ – посочените работници са продължили да работят след изтичане на уговорените срокове повече от 5 работни дни, без да са налице данни работодателят да е възразил срещу това писмено или длъжностите им да не са били свободни.

Поради това за положения труд за месеците април 2017 г., май 2017 г. и за периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г. ответникът дължи заплащане на всеки от тези ищци на трудово възнаграждение съобразно уговорения размер на основното трудово възнаграждение в срочните трудови договори, които в процесния период са запазили действието си поради трансформацията им в трудови договори за неопределено време.

От приетото, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на в. л. Ц.Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при наличните доказателства за основно трудово възнаграждение на всеки от ищците Г.М., В.Т., И.П. и Р.Р. и за отработените от тях дни през м. април, май и юни 2017 г. общият размер на дължимото на всеки от тях трудово възнаграждение е 6314,28 лв., от който 2104,76 лв. са трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2847,62 лв. – за м. май 2017 г. и 1361,90 лв. – за периода от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г. При липсата на данни за уговорени и дължими допълнителни трудови възнаграждения на тези ищци следва да се приеме, че посочените в заключението суми са брутните размери на техните трудови възнаграждения. До тези общи размери – по 6314,28 лв. за периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. – исковете на всеки от посочените ищци са основателни и следва да бъдат уважени в лева, въпреки че са предявени в евро, за което няма материално-правна пречка, тъй като курсът на българския лев към еврото е фиксиран със ЗБНБ. Размерите на левовата равностойност на предявените искове в евро са по-големи, но за основанието за заплащане на възнаграждения в предявените размери и валута ищците не са ангажирали никакви доказателства, а това е в тяхна тежест на доказване, както съдът е посочил и в доклада по делото, извършен в о. с. з. на 16.04.2018 г. и е дал на ищците съответни указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК. Поради това за разликите над посочените размери до пълните им предявени размери в евро или в левовата му равностойност исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства не се установява конкретен размер на уговорено трудово възнаграждение на ищците Ю.Г. и Д.Ц.. С оглед твърденията на пълномощника на ищците в молбата от 08.03.2018 г., че и тези ищци са сключили писмени трудови договори с ответника на 30.01.2017 г. за определен срок – до 31.03.2017 г., но са продължили работа до 15.06.2017 г. и предвид изявлението на пълномощника им в о. с. з. на 16.04.2018 г., че те не разполагат с екземпляри от тях, съдът с протоколно определение, постановено в същото с. з., е задължил на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника да представи тези трудови договори и на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК му е указал, че при тяхното непредставяне в срок, съдът може да приеме за установени обстоятелствата относно тяхното сключване на основание чл. 161 от ГПК. Ответникът не е изпълнил процесуалното си задължение да представи трудови договори с ищците Ю.Г. и Д.Ц., нещо повече – не е заявил никакво становище по представянето на тези доказателства, поради което с оглед разпоредбите на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна, че и тези ищци са сключили трудови договори с ответника на 30.01.2017 г. за определен срок – до 31.03.2017 г. Съдът приема за установено и обстоятелството, че и тези двама ищци са продължили да работят на горепосочения строителен обект в периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. – поради липса на оспорване на това обстоятелство от ответника. Това обосновава извода, че и срочните трудови договори на ищците Ю.Г. и Д.Ц. са трансформирани на основание чл. 69, ал. 1 от КТ в трудови договори за неопределено време и че за положения от тях труд по трудово правоотношение в процесния период на всеки от тях се дължи трудово възнаграждение. Както в исковата молба обаче, така и в което и да е следващо процесуално изявление на пълномощниците на ищците, не се съдържат твърдения за уговорените размери на трудовите възнаграждения на тези ищци в трудовите договори, които те не могат да представят. Поради това съдът не може да приеме за установен такъв размер на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК.

При положение обаче, че съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е всякога възмезден, липсата на доказателства за размера на уговореното трудово възнаграждение на ищците Ю. Г. и Д. Ц. в конкретния случай налага приложението на императивната закрилна разпоредба на чл. 245, ал. 1 от КТ, съгласно която „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”. Важно е според настоящия състав отново да се подчертае, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ е закрилна и с нейното приложение в настоящото решение не се попълва липса на съществен елемент на трудовите договори на ищците Ю. Г. и Д. Ц. /за такава липса не може да се направи извод/, а по арг. от чл. 245, ал. 2 от КТ се постига целта по чл. 1, ал. 3 от КТ за закрила на труда при наличните доказателства, като се осъжда ответникът да заплати на тези ищци такова трудово възнаграждение, каквото им е минимално гарантирано от закона – минималната работна заплата за страната, независимо от уговореното трудово възнаграждение /при липса на данни за последното/.

Ответникът не твърди и не доказва недобросъвестност на ищците Ю. Г. и Д. Ц. при изпълнение на трудовите им задължения в периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. За този период минималната работна заплата за страната е била 460 лв. съгласно чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната /обн. ДВ, бр. 58/17.07.2017 г., в сила от 1 януари 2017 г./. Така за процесния период от 2 месеца и половина гарантираното съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България минимално трудово възнаграждение е 1150 лв. До този размер исковете на всеки от ищците Ю.Г. и Д.Ц. следва да бъдат уважени, а производството по тях следва да бъде прекратено за разликата над тези суми до пълните им предявени размери. Това се налага поради липсата на конкретни фактически твърдения на тези двама ищци за уговорен размер на  тяхно месечно трудово възнаграждение и неустановеността на такъв размер – от една страна и от друга – поради закрилния характер на разпоредбата на чл. 245 от КТ, в какъвто случай – ако исковете бъдат отхвърлени за разликата – би се преклудирала възможността, гарантирана на работника по арг. от чл. 245, ал. 2 от КТ, да претендира в бъдеще такава разлика, ако установи, че все пак са налице способи за доказване на действителния размер на трудовото му възнаграждение, уговорено с работодателя.

Съображенията за уважаване на исковете на Ю.Г. и Д.Ц. в лева са вече изложени по повод исковете на останалите ищци и не следва да бъдат преповтаряни. 

По всички искове ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху присъдените суми от предявяването им до окончателното им изплащане.

На основание чл. 242          , ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да постанови предварително изпълнение на решението в частите му относно присъдените трудови възнаграждения.

По разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи да плати в полза на РС – Самоков държавните такси в размер на 1110,28 лв. по исковете в уважените им размери, от заплащането на които ищците са освободени, а именно – по 252,57 лв. по исковете на Г.М., В.Т., И.П. и Р.Р. и по 50 лв. по исковете на Ю.Г. и Д.Ц., както и направените от бюджета на съда разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 50 лв.

Ищците са направили разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, като са платили уговорено адвокатско възнаграждение в размер 1200 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера и на разписка за посочената в него сума на това възнаграждение, платена в брой. Следва да се приеме, че шестимата ищци са платили равни части от това възнаграждение, т. е. всеки от тях – по 200 лв. С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане за присъждане на разноски, съобразно уважените части от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати части от това възнаграждение като разноски на ищците, както следва: на Г.М., В.Т. и И.П. – по 134,40 лв., на Р.Р. – 99,40 лв. и на Ю.Г. и Д.Ц. – по 24,40 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на Г.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 6314,28 лв. /шест хиляди триста и четиринадесет лева и 28 ст./, представляваща общ размер на дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. включително, от който размер 2104,76 лв. са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2847,62 лв. – за м. май 2017 г. и 1361,90 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от общо 4805 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 1630 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2214 евро – за м. май 2017 г. и 961 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

 ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на Ю.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 1150,00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща общ размер на гарантирано съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ минимално трудово възнаграждение от брутното му трудово възнаграждение, от който 460,00 лв. са за м. април 2017 г., 460,00 лв. – за м. май 2017 г. и 230 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 4805 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 1630 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2214 евро – за м. май 2017 г. и 961 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 6314,28 лв. /шест хиляди триста и четиринадесет лева и 28 ст./, представляваща общ размер на дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. включително, от който размер 2104,76 лв. са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2847,62 лв. – за м. май 2017 г. и 1361,90 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от общо 6497 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 2205 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2993 евро – за м. май 2017 г. и 1299 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на В.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 6314,28 лв. /шест хиляди триста и четиринадесет лева и 28 ст./, представляваща общ размер на дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. включително, от който размер 2104,76 лв. са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2847,62 лв. – за м. май 2017 г. и 1361,90 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от общо 4805 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 1630 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2214 евро – за м. май 2017 г. и 961 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на И.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 6314,28 лв. /шест хиляди триста и четиринадесет лева и 28 ст./, представляваща общ размер на дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 15.06.2017 г. включително, от който размер 2104,76 лв. са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2847,62 лв. – за м. май 2017 г. и 1361,90 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от общо 4805 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 1630 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2214 евро – за м. май 2017 г. и 961 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление с. Бело поле, Община Благоевград, ул. „Ванчо Богданов” № 4, да заплати на Д.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата 1150,00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща общ размер на гарантирано съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ минимално трудово възнаграждение от брутното му трудово възнаграждение, от който 460,00 лв. са за м. април 2017 г., 460,00 лв. – за м. май 2017 г. и 230 лв. – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 4805 евро или левовата им равностойност, претендиран като брутно трудово възнаграждение за същия период, от който размер 1630 евро са брутно трудово възнаграждение за м. април 2017 г., 2214 евро – за м. май 2017 г. и 961 евро – за времето от 01.06.2017 г. до 15.06.2017 г.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените трудови възнаграждения.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Г.С.М. *** сумата 134,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Ю.К. *** сумата 24,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Р.И.Р. *** сумата 99,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на В.А.Т. ***,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на И.Й.П. *** сумата 134,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Д.Г.Ц. *** сумата 24,40 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на Самоковския районен съд сумата 1110,28 лв., представляваща дължимите държавни такси върху уважените размери на исковете.

ОСЪЖДА „Джуниър – Г” ЕООД, с. Бело поле, Община Благоевград, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на Самоковския районен съд сумата 50 лв. за платени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частите, имащи характер на определения за частично прекратяване на производството и за допускане на предварително изпълнение на решението относно присъдените трудови възнаграждения – с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от същия начален момент.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: