Протокол по дело №1294/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 454
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20212330101294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 454
гр. Ямбол, 18.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330101294 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителя се явява лично с адв. Х., редовно упълномощена и адв. Е.,
редовно преупълномощен от адв. Е., от АК – С.З..
Ответницата по молбата не се явява. За нея се явява адв. К., редовно
упълномощена.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Адв. Е. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1

Адв. Х. – Водим свидетеля Р. Л. В.. Предоставям за сведение Решение от
24.08.2021 г. по гр.д. № *** г. на ЯРС, което не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано.
Адв. Е. – Поддържам казаното от колегата.
Адв. К. – Не възразявам да се приеме така представеното решение, още
повече че е представена към настоящия момент въззивна жалба по същото.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
Р. Л. В. - 54 г., бълг. гражд., неосъждан, свако на молителя.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори само истината.

Свид. В. – Детето се казва С.. Баща му го отглеждаше до април месец
тази година. Знам за срещи между детето и майката. Детето се отглежда от
бащата от 06.05.2019 г. Тогава майката ни го даде, аз бях с бащата. И оттогава
детето го гледа бащата. До 29.04.2021 г. срещите се провеждаха при социални
работници, в една зала, в училище в С., всяка седмица, когато майката се
обадеше, че има възможност да дойде, по което време тя каже, тогава се
провеждаха. На 29-ти, аз, моето дете, дядото на детето, го заведохме детето до
училището, бащата щеше да ходи на преглед, заведохме го и го оставихме.
Бяхме с нея, за да не плаче, защото е привързана към бащата. Дядото влезе с
детето и го остави на социалните работници. Аз не останах там, ние си
тръгнахме. След това са се обадили на бабата на С., че майката е извела
детето и го е дала на някакви непознати. Социалните, които са били там и
отговарят за детето, те са се обадили, че някой е отвлякъл детето, че майката
го е дала на някой и са изчезнали със синя кола. Бабата се обади на съпругата
ми и ние тръгнахме да търсим детето. Ние в едната посока, дядото в друга
2
посока, с колата обикаляхме да го търсим. Лично аз съм засичал поне три
сини коли, за да видя какво има вътре, да не би детето да е в някоя от тези
коли. И след това се обадиха, че детето е в Я. в „Социални грижи“, там е
заведено. Но е стояло два часа с непознати хора. Аз пристигнах в Я. в
социални грижи. Майката влизаше, излизаше отвътре, адвокатът на майката
влизаше и излизаше отвътре. Не допуснаха бащата на детето да влезе вътре.
Детето пищеше. Аз бях отвън на сградата до прозореца на стаята, в която
беше детето. Аз виждах детето вътре, както и всички останали го виждаха.
Мина може би половин-един час, изведоха детето и то пищеше през цялото
време. Ние в 11 часа сме го оставили в С., а някъде към четири и половина,
пет без нещо, изведоха го и го затвориха в колата, докато детето пищеше:
„тате, тате“. През това време не видях детето да е пило вода, да му се смени
памперс. Бащата през това време беше отвън и не го пуснаха полицаите да
влезе вътре. Аз, съпругата ми, стояхме отпред, не съм стоял до прозореца
през цялото време, движех се насам-натам да разбера какво става, но през
повечето време бях до прозореца, и го виждах детето вътре, защото не ме
знаеха какъв съм, а бащата го държаха и не го пускаха. Детето го изведоха от
сградата и го качиха в колата на адвоката, майката го изнесе, а то пищеше.
Не знам дали има влязло в сила съдебно решение за родителските права.
Всяка седмица го виждаше майката. От м. май 2020 г. майката го е виждала,
освен времето, когато е била на море. Майката го е виждала, дори го е
разхождала с количката. Тя идва, взима детето и се разкарва с него из цяла С..
След като ни даде детето на 06.05.2020 г., до 29.04., докато мина първото
дело, по което привременните мерки бяха отсъдени на бащата на детето. Аз
поне така знам. Преди да започнат срещите в ЦОП-а, тя идваше и взимаше
детето. Нямам представа до преди срещите в ЦОП-а кога е взимала детето
свободно. Тя е агресивна. По принцип тя е агресивна. На 06.05. тя беше
пребила майка си, за което майка й беше освидетелствана в С.. Майка й се
обади да отидем с И. там, защото тя е агресивна и я е пребила. С.-майката на
ответницата- се е обадила на Р. – майката на И., че дъщеря й, държейки
бебето си в ръка, е счупила един телефон в главата й.
Адв. Х. – С оглед събраните гласни доказателства от предходното с.з., с
оглед представения доклад от ДСП – П., в който се съдържат противоречиви
изявления на самата ответница по делото, говорещи за нейното психично
3
състояние, както за психичното състояние на детето, фактът, че същата се е
самонастанила сама в Кризисен център и не отглежда детето в семейна среда,
агресивното й състояние, потвърдено от свидетелските показания на двете
свидетелки, разпитани в предходно с.з., че същата е викала и крещяла, и
обиждала, ще Ви моля да назначите комплексна психолого-психиатрична
експертиза със сладните задачи на вещите лица: страда ли от психично
заболяване С.А.Д.; да се изследва личността на С.А.Д., има ли същата
отклонение, девиации в поведението, на какво се дължи агресивността й, как
е повлияно психо-емоционалното състояние на детето от събитията на
29.04.2021 г., налице ли са негативни данни в психиката на детето, свързана с
поведението на майката, отделила го от семейната среда и настанила го в
кризисен център.
Адв. Е. – Поддържам изцяло казаното от колежката.
Адв. К. – От страна на ответницата, нашето становище е следното: към
настоящия момент няма никакви данни, събрани в производството,
разглеждано от Вас, нито писмени, нито гласни, които да сочат, че
ответницата има психично или още по-малко психиатрично отклонение,
поради което смятаме, че подобна комплекса експертиза е ирелевантна, като
смятаме, че никое лице не може да се самонастани в кризисен център. С.Д. е
настанена със заповед в кризисен център в П., с оглед данните за
преживяното домашно насилие, причинено от нейния партньор И.С.С., и в
течение на една година е нямала достъп до детето си, въпреки, че разполагала
с решение, влязло в законна сила, тя да разполага с родителските права по
отношение на детето. Считаме, че настоящото производство представлява
злоупотреба с право и по-конкретно със ЗЗДН, понеже с настоящото
производство, тъй като има и още едно висящо, се търси начин да бъде
емоционално притисната майката С.Д. и да бъдат решени въпроси по
отношение на родителските права, за което също има висящо производство
пред ЯРС. Решението по същото е изцяло обжалвано от страна на С.Д., тъй
като е едностранчиво, неоснователно и е в нарушение на чл.6 и чл.8 от
Европейската конвенция за човешките права и свободи. Считам, че
поставените въпроси в искането на ищцовата страна, по исканата комплексна
експертиза, са такива, които дават отговор на въпросите, предварително
зададен в тях на вещите лица. Алтернативно, ако сметнете, че има
4
необходимост да бъде назначена такава експертиза, моля да ни бъде даден
срок, в който да представим въпроси по отношение на евентуално
назначените вещи лица.
Адв. Х. – В производството по разглеждане на спора по отношение на
родителските права съдът не е взел предвид нито настоящото производство,
нито висящото по чл.8 по ЗЗДН, заведено от И.С. против С.Д., така че е
ирелевантно изявлението на пълномощника на ответницата, че в случая се
касае за злоупотреба с права от страна на бащата. В случая, единствено целта
на настоящото производство е охрана интереса на малолетното дете, както и
неговата психика, тъй като считаме, че поведението на майката изцяло
уврежда психо-емоционалното развитие на детето. В тази крехка възраст,
поведението на майката, пренебрегвайки всякакви морални, човешки и
законови правила и норми, надхвърлящи обичайните такива за едно дете на
такава ниска възраст, само по себе си довежда до възникване на риск от
увреждане на психо-емоционалната стабилност на детето и продължавайки да
държи същото в кризисен център, а не в семейна среда, и начина, по който го
е взела, уврежда психиката на едно такова малко дете. А продължавайки да
ограничава контактите на бащата, само по себе си уврежда психиката на
детето. Не целим по никакъв начин злоупотреба с права и не използваме
настоящото производство за решаване на производството по родителските
права, и също не е взето предвид при решаване на спора.

По доказателствата на молител:
Съдът счита, че следва да бъде прието представеното копие от решение
по гр. д. № *** г., доколкото същото е новонастъпил факт.
Счита, че не следва да бъде назначена психолого-психиатрична
експертиза, която да установява психолого-психиатричния статус на майката
към момента, тъй като тези обстоятелства имат отношение за решаване на
спора по посоченото гражданско дело -относно родителските права.
Настоящото производство е образувано за защита на малолетното дете от
домашно насилие, упражнено на 29.04.2021 г., и в него са релевантни
единствено фактите, налице ли е упражнено от майката такова насилие към
5
посочената дата. Всякакви факти, настъпили в период преди един месец от
подаване на молбата за защита от домашното насилие са преклудирани.
Неотносими са и имащите отношение към производството за упражняване на
родителските права, свързани с родителския капацитет на майката.
Неотносими факти по спора са осъществилите се след датата 29.04.2021 г.,
които могат да бъдат обсъдени единствено в производството относно
упражняването на родителските права, доколкото именно в него се решават
въпросите за родителския капацитет на двамата родители, способността на
всеки от тях да полага адекватна грижи за детето си, както и наличието на
рискови фактори при родителите във връзка с развитието на детето. Ето защо,
съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Не уважава искането на молителя за назначаване на психолого-
психиатрична експертиза.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Х. – Уважаема госпожо Председател, ще Ви моля да уважите
молбата като основателна и доказана, с правно основание чл.8, ал.1, вр. чл.8,
ал.5, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН. Същата съдържа определените в чл.9 от ЗЗДН
реквизити и е подадена в законовия срок по чл.10 от ЗДДН, поради което
считаме, че същата е процесуално допустима и следва да я разгледате.
Същата е основателна и ще моля да я разгледате. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, в лицето на разпитаните в предходното с.з.
свидетели М. А., Р.Й., С.Х., и Р.В. в днешното с.з., като ще Ви моля да не
6
кредитирате свидетелските показания на свидетелите П.Н. и неговия
сътрудник А.Е., тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото. П.Н.
сам потвърди, че е пълномощник на ответницата, а другият свидетел, негов
сътрудник, който е явно заинтересован от изхода на делото. Показанията на
двамата противоречат на показанията на свидетелите А., Й., Х., разпитани в
предходното с.з. Насилието се доказва съобразно представената декларация
по чл.9 от ЗДДН. Действията на майката, обективирани и потвърдени от
разпитаните свидетели А. и Й., подробно обяснено в предходното с.з.
хвърляне на детето в колата и цялото нейно поведение на насилие на
29.04.2021 г., могат единствено да бъдат характеризирани като такова на
емоционално насилие спрямо малолетното дете С.. От всички свидетелски
показания, а и от писмени такива, може единствено да се направи извод, че в
случая е налице домашно насилие, извършено от майката С.Д. спрямо детето
С.И.С., и са налице визираните условия в разпоредбите на чл.15, ал.2 от
ЗЗДН. Безспорно се установи от разпитания свидетел в днешното с.з., че
детето една година преди инцидента е живяло с бащата, същото е силно
привързано към баща си, начина по който майката го е хвърлила в колата и го
е оставила повече от два часа, а това се установява, с двама непознати мъже,
от доклада на социалните служби в гр. Я., няма как да не се отрази негативно
на психо-емоционалното развитие върху едно дете в такава крехка възраст.
Следва да отчетете факта, че с поведението си ответницата е надхвърлила
границите на пределно допустимото от житейска, морална и от законова
гледна точка, за да постигне целения от нея ефект за осъществяване на
пълноценни срещи с нейната дъщеря, както тя твърди и както твърди и
нейният процесуален представител. Ниската възраст на детето,
привързаността му към бащата, а и предвид на дадените показания на
свидетелите, в настоящото и предходното с.з. за нейното поведение, за
липсата на връзка между майката и детето, както и на факта, че детето е
плачело пред ДСП -Я. за баща си. Представили сме определение и
обезпечителна заповед на ЯРС по гр.д. №*** г., с което е спряно
изпълнителното производство в изпълнение на съдебно решение за предаване
на детето от бащата на майката, но както знаете, чл.528 и чл.529 от ГПК
предвижда начин на изпълнение на съдебно решение в т.ч. и съобразно ТР,
изпълнение на решение за предаване на детето, когато се касае за
упражняване на родителски права, специалния му ред на принудително
7
изпълняване и всяко принудително действие, извън посочения ред, се явява
незаконосъобразно и не може да бъде оправдание, в случая на майката, да
осъществи правата си по този ред, нанасяйки психически, емоционален,
тормоз над детето си, хвърляйки го в колата, с двама непознати за детето
мъже, нищо, че за С.Д. единният е познат. За детето това са двама непознати
мъже. В тази връзка ще Ви моля да уважите молбата и осъществите
правомощията по ЗЗДН, визирани в разпоредбите на чл.5, т.1, 3, в случая и
т.4, като временно определите местоживеенето на детето при И.С.С., в гр. С.,
на ул. „***. Следва да отчетете факта, че видно от социалните доклади,
майката многократно си противоречи и пред социалните, относно начина на
взимане на детето. Веднъж тя е пред РУ – С., веднъж тя го е дала на адвокат,
веднъж тя се е самонастанила в кризисен център, което е потвърдено от
Кризисния център „***“, който за разлика от П., е частна организация и там
не се изисква доказателство за осъществяване на насилие върху нея и детето,
а и такива не бяха установени от ответницата, а и тя казва, че не са
осъществени актове на домашно насилие. Ще Ви моля в полза на доверителя
ми да бъдат присъдени направените по делото разноски за един адвокат,
съобразно представения договор на колежката Е.. Запозната съм с
разпоредбата на ЗЗДН, че при висящо производство за родителски права не е
допустимо произнасяне в рамките на производство по ЗДНН за временното
местоживеене на детето.
Адв. Е. – Придържам се към казаното от колежката.
Адв. К. – Становището на ответника в настоящото производство такова,
каквото е твърдяно от самото начало е следното: за съжаление към настоящия
момент между двете страни има много влошени отношения. Между същите са
висящи много съдебни производства, граждански и наказателни, които по
съществото си касаят техния спор за упражняване на родителските права по
отношение на тяхното малолетно дете С.С.. Считаме, че настоящото
производство представлява на практика злоупотреба с право, тъй като чрез
него се цели заобикаляне на закона и търсене на вариант за предоставяне на
временно местоживеене на детето при неговия баща. Следва да уточним, че
към 06.05.2020 г. е налице влязло в сила съдебно решение, на основание на
което майката С.Д. следва да упражнява родителските права по отношение на
малолетното дете С.С.. Последното е задържано от своя баща И.С. и в
8
периода от 06.05 до 01.09.2020 г. майката не е имала никакъв физически
контакти с малолетната си дъщеря, независимо, че е сезирала всички
релевантни и компетентни служби и институции, като полиция, прокуратура,
съд и социални служби. Както беше установено в настоящото производство,
едва на 01.09.2020 г. от направление от ЦОП- С., майката започва да вижда
дъщеря си два пъти в месеца, по два часа, като това е времето, в което е
следвало социалните работници да изпълняват индивидуалния план, какъвто
са имали по силата на това направление. Буди недоумение казаното от двете
служителки на ЦОП -С., че те не са наясно, въпреки направлението, което са
изпълнявали, кой от двамата родители е следвало да упражнява родителските
парва по отношение на детето и защо се е налагало майката С.Д. да вижда
детето си под надзора на социални работници. Буди недоумение и фактът, че
те са работили в продължение на 8 месеца до 29.04.2021 г., с двете страни в
производството, отворения по отношение на тяхното малолетно дете казус, и
не са изяснили своите задължения. Буди недоумение фактът, че след като са
работили в продължение на осем месеца с двете страни, на тях не им е
станало известно дали майката е виждала дъщеря си преди 01.09. или не.
Следва да се отбележи и това, което потвърдиха и двете служителки, че
първоначално майката и детето да са имали проблеми в общуването,
обусловено от липсата на връзка и контакт, но в края на периода майката и
детето са имали едни прекрасни отношения на родител и малолетно дете, и
двете служителки са нямали никакво съмнение по отношение на родителския
капацитет на С.Д.. На 29.04.21 г., както изрично посочиха и двете свидетелки
и разпитания адв. Н., и сътрудникйт му Е., майката е имала възможност да
вземе детето си от ЦОП- С., както е повелявало влязлото в законна сила
съдебно решение. Нито един от разпитаните свидетели не потвърди, да има от
нейна страна хвърляне на детето, нито по някакъв начин акт, който да
застрашава и поставя неговия живот, психическо и емоционално състояние в
опасност. От свидетелските показания на Н. и Е. стана ясно, че агресивно
поведение е имало от страна на няколко служители на ЦОП- С., които са
обсадили колата, където е било детето, и са се противопоставили на
отдалечаване на детето. От показанията на двамата свидетели Н. и Е. е видно,
че детето е било съвършено спокойно в тяхно присъствие, то е било за кратко
време в техния автомобил, след което е било заведено на място, където са
били компетентни по правата на малолетните, а именно ДСП- Я.. Както са
9
установили полицейските служители, на тази дата, майката е разполагала със
своето пълно законно право да отведе дъщеря си от Я. със себе си и тя е с нея
и към настоящия момент. От социалните доклади е видно, че майката име
добър родителски капацитет и по никакъв начин не поставя детето
емоционално и психически по някакъв начин в опасност. Кризисният център
за жени и деца, претърпели акт на насилие в П., е постановил продължаване
на престоя на майката и детето с оглед тяхната безопасност. Кризисните
центрове работят по методика и няма значение дали са управлявани от
общината или са частни, те спазват тези методики. И кризисният център в
С.З. и този в П., имат достатъчно данни, че са поставени в опасност живота и
здравето на майката и детето, и затова те са настанени там. В заключение ще
Ви моля да приемете, че в настоящия случай не е налице нарушение на чл.2
от ЗЗДН, а се касае за разрешаване на родителски конфликт, който въвлича
детето на страните в техните изострени отношения. По отношение на детето
майката никога не извършвала действия, които да са домашно насилие и моля
в този смисъл за Вашето произнасяне.
Адв. Х. – По отношение на настоящото производство, на двата социални
доклада, не е налице акт на насилие спрямо майката и детето. В двата доклада
е записано, че Стела се е настанила по собствено желание като
продължаването на същата да престоява в кризисен център като основание е
записано „майчинство“, без значение факта, че детето е навършило 2 год.
възраст, а не поради факта, че е налице опасност за нейното или на детето
здраве и живот. По отношение на обстоятелството, че адв. Н., свидетел по
делото, непосредствено след деянието е предал детето от ДСП -Я., е налице
писмено доказателство, писмо от ДСП -Я., че същият е бил сам повече от два
часа с малолетното дете С..

На основание чл.15, ал. 2 от ЗДДН съдът обяви решението си, което
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му страните пред ЯОС
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.35
часа.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
10
Секретар: _______________________
11