Р Е Ш Е Н И
Е
№
304
Троян, 02.10.2018 г.
Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на 02.10.2018
година /втори октомври, две хиляди и осемнадесета/ година открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При
секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 852 по описа за
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Производството
е образувано по молба за защита от домашно
насилие, депозирана от Т.Б.И., за извършен акт на домашно насилие и вземане на мерки по Закона за защита от
домашно насилие спрямо молителката и
нейния малолетен син С.Т.И., ЕГН ********** срещу акт на домашно насилие,
упражнено върху нея и детето от лицето,
с което съжителства на семейни начала М.К.М.
***.
В
съдебно заседание молителката, редовно призована се явява лично и поддържа
искането за налагане на ограничителни мерки по отношение на М.К.М..
Ответникът,
редовно призован не се явява в с.з. и не се представлява, не е изразил
становище и не е направил искане за разглеждане на дело в негово отсъствие. Не
ангажира доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира
следното:
Молбата
за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице, в предвидения в
закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН досежно описваните действия, извършени
от ответника на 07.09.2018г. в с.Д.,
община Т., в предвидената от закона форма и е придружена от необходимите
доказателства, както и е подадена за защита срещу лице по чл.3, т.2 от ЗЗДН,
поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.
Ответникът
е лице, с което молителката се намира във фактическо съжителство на семейни
начала.
Извършеният
акт на домашно насилие се потвърждава от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно
чл.13, ал.3 от същият закон представлява достатъчно доказателство за
основателността на депозираната молба за защита от домашно насилие, чиято
доказателствена стойност ответникът не е опровергал, тъй като негова е
доказателствената тежест.
Изложените в
молбата по чл.8 от ЗЗДН факти се потвърждават и
от разпита на свидетелката - С.Б.Л., чийто показания съдът кредитира с доверие като
непосредствени, ясни и конкретни. Същите се подкрепят и от изложеното в Декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Свидетелката заяви в с.з.,че е живяла няколко месеца в
дома на ответника, заедно с дъщеря си и нейния син. Излага, че ответника
злоупотребява с алкохол, в което състояние става агресивен и започва да „…ме
бие и да ме тормози. Преди 3-4 седмици той ме изгони от жилището. Аз си тръгнах
с багажа пеша до Т.….. детето също го биеше и като посинее го кара да казва в
детската градина, че е паднало от колелото и се е ударило. По същия начин бие и
тормози дъщеря ми и после вика на малкия че е копеле, че ще го направи
малоумен. Веднъж го удари с шишето от парфюма си в главата……Аз се изнесох в
своето жилище и дъщеря ми с детето живеят при мен….”.
Съдът
внимателно анализира показанията на свидетелката с оглед евентуална
заинтересованост, съобразно родствената им връзка, но счита, че същите следва
да бъдат кредитирани с доверие, тъй като се подкрепят от изложеното в социалния
доклад, изготвен от Д”СП”Троян и не бяха опровергани от ответника.
От
представения по делото соц.доклад се установява, че ДСП е извършила социално проучване и Отдел „Закрила на детето” е „ отворил работа
по случая на детето С.Т.И.…”. В соц.доклад е отразено, че при проведен разговор
със служител на Кметство с.Д. същият е споделил, „…че съжителят на Т.
злоупотребява с алкохол и в селото се говори, че като се напие тормози детето,
майката и бабата….”.
Съдът
намира, че извършените от ответника действия, изразяващи се във физическо
насилие върху лице, с което е съжителствало на семейни начала, могат да се
квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. От фактическите
твърдения в молбата до съда, подкрепени от декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,
изразеното становище в съдебно заседание, както и гласните доказателства се
установява, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на
молителката и нейния син. С оглед на това следва
да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН, които да са адекватни на нуждата от
защита, а именно-задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие, както и забрана да приближава молителката, нейното жилище в
град Троян, местоработата и на разстояние по-малко от
При
определяне на условията и срока на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
съдът съобразява изложените в молбата за защита данни за влошени отношения
между страните, водещи до агресия от страна на ответника, тежестта и
интензитета на упражненото физическо насилие върху молителката, както и
данните за други случаи на побой, покриващи хипотезата на чл.2 от ЗЗДН, но не
попадащи в релевантния период по чл.10,ал.1 от ЗЗДН, като приема, че чрез
налагането на посочената мярка за максимално установения срок ще бъде гарантирано в по-голяма степен
спокойствието и сигурността на пострадалата.
Законовата разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН гласи, че когато в
молбата за защита от домашно насилие се съдържат данни, че насилието е
извършено в присъствието на дете, то се приема, че децата са жертви на домашно
насилие в неговите две форми – психическо и емоционално.
В
конкретния случай съдът съобрази обстоятелството, че агресията на
ответника е насочена срещу молителката,
нейната майка и малолетния Сергей, който не е биологичен син на ответника,
поради което интереса на детето не налага то да осъществява личен контакт с
ответника и липсата на родствена връзка между тях не налага съдът да се
произнася за режим на лични отношения. Тези аргументи мотивират състава да
приеме за основателно искането на
молителката, съдът да наложи ограничителни мерки и по отношение на личните
контакти между ответника и малолетното
дете.
При
този изход на делото следва да бъде наложена глоба на извършителя на домашното
насилие в размер на 200.00 лева, съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН, а по сметката на Районен съд-Троян да заплати
държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.3 от ТДТССГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по молбата на Т.Б.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, за
извършено домашно насилие от М.К.М., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА
М.К.М., ЕГН ********** ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Б.И., ЕГН ********** и
малолетния и син С.Т.И., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на
основание чл.5 ал.І т.3 от ЗЗСДН М.К.М., ЕГН ********** ***, да приближава Т.Б.И., ЕГН ********** и малолетния и син С.Т.И.,
ЕГН **********, жилището им находящо се
в гр.Т.***, местоработата на Т.И. ***, „К.”- И.Ф. и учебното заведение на С. И. - ОУ ”***” гр.Т., обл.Ловеч, на не по-малко
от 50-петдесет метра, за срок от 18-осемнадесет месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН местоживеенето
на С. И. да е при неговата майка – Т.И..
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за налагане
НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА въз основа на
това определение.
ЗАПОВЕДТА подлежи НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
ЗАПОВЕДТА да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на М.К.М., ЕГН ********** ***, НА ОСНОВАНИЕ чл.21 ал.І от ЗЗСДН. В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ М.К.М., ЕГН
********** ***, да бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗСДН, за
което да бъде уведомена Районна прокуратура гр.Троян.
Преписи
от Заповедта да се връчат на Т.Б.И., ЕГН
**********, М.К.М., ЕГН ********** *** и на РУ”Полиция” гр.Троян за
изпълнение.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН ********** ***, да заплати по
сметката на Районен съд-Троян държавна такса в размер на 50 лева, на основание
чл.3 от ТДТССГПК и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
За
наложената глоба и присъдената държавна такса да се издаде служебно изпълнителен
лист.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в 7-дневен срок от връчването му на
страните, като обжалването му не спира изпълнението.
Препис
от решението и заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ
„Полиция”-град Троян, съгласно 16,ал.3 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: