Определение по дело №67/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 159
Дата: 17 януари 2018 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20183100500067
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Град Варна, 17 януари 2018 година.

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание проведено на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ:         НЕВИН ШАКИРОВА

                                                              МЛ.С.МИЛЕНА НИКОЛОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия Василев,

в.гр.д. № 67 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от М.И.Г., чрез пълномощник адв.М. против Решение № 4641 от 14.11.2017 година, постановено по гр.дело № 4404/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените против „Булминерал“ АД искове, с правно основание чл.128, т.2, чл. 224 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати солидарно с ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна следните суми: 314.47 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 13.57 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1574.79 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. май 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.94 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 1572.63 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юни 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 67.85 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 974.03 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юли 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 42.04 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.;  1700 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 13.10.2015г. до 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 73.34 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.; 135 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 5.82 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.

В жалбата се излагат доводи съобразно които решението се явява неправилно и необосновано.Твърди се, че решаващата съдебна инстанция превратно е тълкувала наличните по делото доказателства и на тази база решението е незаконосъобразно.Излага се още, че съдът е нарушил материалния закон, като се правят и доказателствени искания, както следва:

1.Да се допуснат до разпит двама свидетели, които следва да посочат, че указанията, касаещи експлоятацията на кораба са били давани от „Булминерал“ АД; че екипажгите са били задължавани да носят работни облекла с надписите на „Булминерал“ АД; че на борда е имало представител на „Булминерал“ АД и че забавянето на трудовите възнаграждения е било обяснявано с финансови затруднения у „Булминерал“ АД.

2.Да се допусне Съдебно счетоводна експертиза, с поставени три въпроса, посочени във въззивната жалба, касаещи плащания по договор за пренаемане; осчеводявани ли са вземания против „Шипинг Лоджистик“ и има ли плащания между „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД.

3.Да се представи тристранно споразумение между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Текнолоджи“ и „Еурокуест Шипинг“ от 06.01.2012 година, и друго такова между трите юридически лица от 07.05.2013 година.

4.Да се приемат писмени доказателства – Протокол от 24.04.2013 година на К.Иванова; Удостоверение за представителство на „Енерджетик минерал Интернешънъл“; Договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014 година ;Декларация по чл.6 от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС и Протокол от решение на „Енерджетикс Минерал Интервешънъл“ от 06.04.2012 година.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемото дружество не е изразило становище.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Съдът съобрази, че производството е по реда на ГПК (01.03.2008 година), което е задължило съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже наличието на т.нар.преклузии по смисъла на чл.266 от ГПК, както и относимостта на доказателствените искания към предмета на доказване.Съдът е изпълнил това свое задължение, както е видно от материалите по делото.Търсените от страна на въззиваемия Г. доказателства нито са нови, нито са новонастъпили, т.е. всяко едно от тях е било редно да бъде приложено пред ВРС.Отделно от това е видно, че  ВРС е дал възможност да разпит на свидетел, но с нарочно изявление на процесуалния му представител от 20.10.2017 година ищеца се е отказал сам от гласни доказателства.Останалите искания, посочени в т.2-4 от въззивната жалба също не са нови, нито са новонастъпили – а в голямата си част и са неотносими към настоящия случай, и е било редно исканията за тяхното приобщаване да се направят също пред ВРС, което не е  сторено.Ето защо, всички те следва да се оставят без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба на М.И.Г., чрез пълномощник адв.М. против Решение № 4641 от 14.11.2017 година, постановено по гр.дело № 4404/2017 година, доказателствени искания, както следва:

1.Да се допуснат до разпит двама свидетели, които следва да посочат, че указанията, касаещи експлоятацията на кораба са били давани от „Булминерал“ АД; че екипажгите са били задължавани да носят работни облекла с надписите на „Булминерал“ АД; че на борда е имало представител на „Булминерал“ АД и че забавянето на трудовите възнаграждения е било обяснявано с финансови затруднения у „Булминерал“ АД.

2.Да се допусне Съдебно счетоводна експертиза, с поставени три въпроса, посочени във въззивната жалба, касаещи плащания по договор за пренаемане; осчеводявани ли са вземания против „Шипинг Лоджистик“ и има ли плащания между „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД.

3.Да се представи тристранно споразумение между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Текнолоджи“ и „Еурокуест Шипинг“ от 06.01.2012 година, и друго такова между трите юридически лица от 07.05.2013 година.

4.Да се приемат писмени доказателства – Протокол от 24.04.2013 година на К.Иванова; Удостоверение за представителство на „Енерджетик минерал Интернешънъл“; Договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014 година; Декларация по чл.6 от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС и Протокол от решение на „Енерджетикс Минерал Интервешънъл“ от 06.04.2012 година.

 

НАСРОЧВА  делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19 февруари 2018 година, от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: