Р Е Ш Е
Н И Е
№ 387
22.12.2020 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 489 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.26, ал.11
Закона за чужденците в Република България и е образувано по жалба на Л.Б.,
лично и в качеството й на законен представител на малолетната, С.Л.П., родена
на ***г., двете гражданки на Република Беларус, с обявен адрес за пребиваване в
гр.Добрич, жк“Балик“, бл.5, вх.А, ап.6, срещу мълчалив отказ, последван от
Заповед № 357з-2131 от 20.10.2020 г. и Заповед № 357з-2132 от 20.10.2020г на
директора на ОД на МВР-Добрич за прекратяване производството за предоставяне
право на продължително пребиваване на жалбоподателката и дъщеря й.
Жалбоподателите
оспорват мълчаливия отказ да им бъде продължено предоставеното право на продължително
пребиваване, както и последвалите го заповеди за прекратяване на
административното производство като незаконосъобразни, постановени при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Молят
отказът, последван от заповедите за прекратяване на административното
производство да бъдат отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание,
жалбоподателките, чрез процесуалния си представител, адв. С.А., заявяват, че
поддържат жалбата и молят отказа да им бъде продължен срока на разрешеното
продължително пребиваване в РБ да бъде отменен.
Ответникът,
директорът на ОД на МВР –Добрич, редовно призован, не изпраща процесуален
представител, не изразява становище по жалбата.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателките,
Л.Б. и С.Л.П., родена на *** г., са майка и дъщеря, гражданки на Република
Беларус, със статут на членове на семейството на българския гражданин, А.Г.Б.,
по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците н Република България, което
се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Двете имат
разрешено продължително пребиваване в Република България от 17.09.2018 г.,
което е дадено по реда на чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, поради сключен между Л.Б.
и българския гражданин, А.Г.Б., граждански брак на 01.02.2017г., видно от
удостоверение за разрешено пребиваване № ********* и № ********* с валидност до
02.08.2020г. и удостоверение на Община град Добрич за сключен граждански брак.
Разрешеното
продължително пребиваване на жалбоподателките е удължено през м.август 2019 г.
със срок до 02.08.2020 г.
На 08.09.2020г.
с вх. № 538800-2136 и с вх. № 538800-2137 жалбоподателките подават поредните
заявления за продължаване на срока на разрешеното продължително пребиваване и
получават актове за установяване на административно нарушение на чл.24, ал.13
от ЗЧРБ.
От данните
по делото се установява, че преди това жалбоподателките са били на кратко
гостуване в Р Беларус и са влезли на територията на Р България на 15.08.2020 г.
през ГКПП - Дунав мост, с валидни документи - националните си паспорти и
издадените им удостоверения за разрешено продължително пребиваване. При
влизането им в страната българските здравни власти са ги поставили под
карантина за срок от 14 дни.
При
подаване на заявленията за удължаване срока на разрешеното продължително
пребиваване на 08.09.2020г. Л.Б. е дала
писмени обяснения пред административния орган за причините, поради които е
пропуснала срока за подновяване на разрешението. В обясненията е посочила, че
границите между държавите са били затворени и е успяла да закупи автобусни
билети от гр.Минск, Беларус до гр.Одеса, Украйна на 08.08.2020 г., въпреки, че
е нямало връзка по маршрута Одеса-Варна. На 10.08.2020г. датата на отпътуване,
всички граждани на Република Беларус били върнати с обяснението, че се е
получила тежка обстановка след изборите за президент в Беларус. Към обясненията
си жалбоподателката е приложила копия на закупените билети за пътуване на
10.08.2020 г., които не е успяла да ползва.
Общоизвестен
факт е, че изборите за президент в Република Беларус се проведоха на 09.08.2020
г., след което последваха граждански протести и забрани, наложени от властите,
за напускане на страната.
От
обясненията и представените към тях и в административната преписка писмени
доказателства се установява също, че на 12.08.2020 г. г-жа Б. е закупила нови
билети за автобус, с които успяла на 13.08.2020г. да отпътува с дъщеря си до
гр.Одеса, където пристигнали на 14.08.2020г. Поради липса на редовен транспорт
към този момент, жалбоподателката и дъщеря й се включили в частно пътуване на
други хора до България й пристигнали рано сутринта на 18.08.2020 г. на ГКПП-Русе, където били пропуснати, но им
били връчени декларации, с които били поставени под 14-дневна карантина, тъй
като пристигали от Р Беларус.
Непълнолетната
С.Б. посещава българско училище като е записана за учебната 2020/2021 година в 7Б
клас на Средно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ в гр.Добрич, видно от служебна
бележка, издадена на 08.09.2020г. от директора на училището (л.111)
При
подаване на заявленията на 08.09.2020г. веднага на жалбоподателките са връчени актове за
установяване на административно нарушение на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, въпреки че началникът
на група „Миграция“ е бил запознат с
проблема по пътуването и задължителната карантина.
След
образуване на административното производство, на 10.09.2020г. младши експерт в Група „Миграция“ при ОД на
МВР-Добрич е съставил докладна записка с изх. № УРИ 5388р-883, в която е
посочил, че 14-дневният срок за подаване на заявленията е пропуснат по
обективни причини. Посочил е, че Л.Б. е направила всичко възможно да се прибере
в Р България, но е била възпрепятствана. Констатирал е, че детето й, С.П.,
посещава българско училище и че евентуален отказ да се продължи срокът на
разрешеното продължително пребиваване, може да се разглежда като нарушаване на
чл.8 от Конвенция за защита правата на човека и е предложил в административното
производство да се разгледа прилагането на чл.4, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. в редакцията му от ДВ бр.60/07.07.2020г., според който
сроковете се удължават с един месец.
На
15.09.2020г. началникът на Група „Миграция“ при ОД на МВР-Добрич уведомява Л.Б.
със съобщение с рег. № 538800-2229, в което сочи, че при подаване на
заявленията за продължаване срока на продължителното пребиваване не е спазен
срока по чл.24, ал.13 от ЗЧРБ. С това съобщение на жалбоподателките се
предоставя едномесечен срок за представяне на документите, които се изискват за
получаване на право за продължително пребиване по чл.14, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗЧРБ, а именно свидетелство за съдимост и виза по чл.15, ал.1 от
ЗЧРБ. Съобщението е връчено на 15.09.2020г. лично на Л.Б. и с него е отправено
предупреждение, че ако необходимите документи не се представят, производството
ще се прекрати и заявлението нямало да бъде повторно разглеждано.
На
24.09.2020г. жалбоподателката подава жалба до съда като оспорва мълчалив отказ
по заявлението й за продължаване на срока на продължителното пребиваване.
Жалбата е
връчена на административния орган с разпореждане на 28.09.2020г. На
08.10.2020г. в съда е представена административната преписка в незаверен вид. С
разпореждане от 09.10.2020г. е поискано представяне на преписката в заверен
вид, както и допълнителни доказателства. В изпълнение на разпореждането
ответникът представя заверено копие от преписката и издадените в хода на
съдебното производство Заповед № 357з-2131/20.10.2020г и Заповед № 357з-2132/20.10.2020г.,
с които директорът на ОД на МВР-Добрич прекратява административното
производство по предоставяне право на продължително пребиваване по заявленията
на Л.Б. и дъщеря й С.П. от 08.09.2020г.
По делото
като свидетел бе разпитан, А.Г.Б., български гражданин, съпруг на жалбоподателката.
Свидетелят твърди, че съпругата му и дъщеря й са срещнали големи трудности при
завръщането си България, поради затворените граници, спрени автобусни линии.
Веднага след като съпругата му и дъщеря й са влезли на територията на Р
България, свидетелят се обадил в служба
„Миграция“ при ОД на МВР-Добрич, да съобщи за това обстоятелство, както и да
обясни, че съпругата му и дъщеря й са под задължителна карантина, при което от
служба „Миграция“ му отговорили, че
следва да изчакат да изтече карантината. На последния ден от карантината
свидетелят отишъл в ОД на МВР-Добрич, за да получи необходимите образци от
документите, но предоставянето им му било отказано с обяснението, че е
пропуснат срока. Със съдействието на младши експерт в службата свидетелят успял
да получи образци от документите, които съпругата му попълнила и подала в ОД на
МВР-Добрич. Впоследствие се разбрало, че срокът за пребиваване няма да бъде
удължен и му било казано, че в срок от един месец следва да се представи виза.
Затова свидетелят започнал да търси информация от посолствата – беларуското и
българските посолства в Румъния и в Беларус, откъдето му обяснили, че съпругата
му не може да пътува с просрочени документи, ще й е необходима транзитна виза и
т.н.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля като обективни и достоверни, съответстващи на
фактите, установени с писмените доказателства.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима, изхожда от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен
акт. Ответникът не оспорва твърденията в жалбата, за начина по който е
проведено административното производство по заявленията на жалбоподателките,
подадени на 08.09.2020г., нито представя доказателства за различна фактическа
обстановка. Затова съдът приема, че жалбата е подадена непосредствено, след
като заявителките са получили изричен устен отказ за удължаване срока на
разрешенията им за продължително пребиваване на територията на страната и след
като административното производство по заявленията от 08.09.2020г. за удължаване
на срока е преобразувано в административно производство по чл.24, ал.1 от ЗЧРБ
за първоначално издаване на разрешение на продължително пребиваване. Това е
извършено на 15.09.2020 г. чрез
връчването на съобщение с рег. № 538800-2229/15.09.2020г., издадено от
началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР-Добрич, с което е определен срок за
представяне на документи по чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ, които се изискват при
първоначалното кандидатстване за получаване на разрешение за продължително
пребиваване. Затова в случая мълчаливият отказ по заявленията на
жалбоподателките от 08.09.2020г. е формиран на 15.09.2020г.
По съществото на спора
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В чл.57,
ал.1 от ППЗМВР е прието директорът на дирекция "Миграция",
директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица да разглеждат
документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване
на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна
агенция "Национална сигурност". Между страните няма спор, а от
приложените по делото доказателства се установява, че лицето, Н.П., издал
впоследствие и заповедите за прекратяване на производството по предоставяне на
право за продължително пребиваване, заема длъжността „директор“ на Областна
дирекция на МВР-Добрич.
При тази
правна регламентация, съдът намира че отказът и последвалите го заповеди са постановени
от компетентен орган, на същите са издадени в нарушение на изискванията за
форма на административните актове, без мотиви, в незаконосъобразно проведено
административно производство и в нарушение на материалния закон.
Отказът не
е издаден в писмена форма, а е съобщен устно, след което незаконосъобразно административното
производство по чл.24, ал.4 от ЗЧРБ, открито на 08.09.2020г., е преобразувано на
15.09.2020г. в производство по чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ за първоначално
издаване на разрешение за продължително пребиваване, приключило с издаване на
оспорените заповеди от 20.10.2020г.
Произнасянето
по заявленията на жалбоподателките със съобщение и издаване на заповеди за
прекратяване на административното производство е извършено в нарушение на
изискванията за форма на административните актове и при допуснати съществени
процесуални нарушения на административно производствените правила, които са
довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на заявителите. Решението
за преобразуване на административното производство е неясно, без мотиви и е
поставило жалбоподателките в неизвестност какво могат да очакват и как да се
защитят.
От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява
обстоятелството, че жалбоподателките са получили право на продължително
пребиваване през 2018 г. по реда на чл.24,ал.1, т.18 от ЗЧРБ, съгласно който разрешение
за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза
по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин.
Затова
образуваното по техните заявления от 08.09.2020г. административно производство
е по реда на чл.24, ал.4 от ЗЧРБ, приключило с постановен мълчалив отказ.
Жалбоподателките, в качеството си на чужденци с разрешено продължително
пребиваване са поискали от директора на ОД на МВР –Добрич продължаване срока на
полученото вече разрешение за продължително пребиваване по реда на чл.24, ал.4 от
ЗЧРБ, по който законът и правилникът за
приложението му не поставят изискване за представяне отново на виза и
свидетелство за съдимост.
Съгласно чл.24,
ал.4 от ЗЧРБ, при подаване на заявление за издаване на разрешение за
продължително пребиваване лицата по ал. 1, т. 17, родените на територията на
Република България низходящи на лицата по чл. 23а, ал. 1 и на чужденците, които
притежават разрешение за продължително, за дългосрочно или за постоянно
пребиваване, както и член на семейство на български гражданин, който е упражнил
правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване
като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка
на Европейския съюз, се освобождават от задълженията по ал. 2, както и да
притежават виза по чл. 15, ал. 1.
Тази норма
е в съответствие с чл.9, § 6 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември
2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни,
според който изтичането на разрешението за пребиваване на дългосрочно
пребиваващ в ЕО не води по никакъв начин до отнемане или загуба на статут на
дългосрочно пребиваващ.
В случая
незаконосъобразно ответникът не се е произнесъл по това искане и в нарушение на
процесуалните правила на чл.35 от АПК без да изясни всички факти и
обстоятелства, свързани с искането е постановилр мълчалив отказ да продължи
срока на разрешителните за продължително пребиваване. Производството по чл.24, ал.4 от ЗЧРБ е
прекратено с мълчалив отказ, без да бъдат уведомени жалбоподателките за това
решение с писмен акт под формата на
заповед. Затова и при прекратяването му ответникът
не е обсъдил посочените от тях обективни причини за пропускане на срока,
определен в чл.24, ал.13 от ЗЧРБ за подновяване на вече издадените разрешения в
действащата му към този момент редакция публ. ДВ бр.44 от 13 май 2020г.,
изтичащ на 14.08.2020г.
При наличие
на данни за пропускане на срока в период на обявена извънредна епидимиологична
обстановка, административният орган е бил длъжен да прецени какви са причините,
довели до пропускане на срока и дали те не се дължат на извънредни
обстоятелства по см. на чл.26, ал.7 от ЗЧРБ. Вместо това директорът на ОД на
МВР е издал актове за уставновяване на „виновно“ извършено административно
нарушение, мълчаливо е прекратил производството по чл.24, ал.4 от ЗЧРБ, без да
уведоми за това жалбоподателките с нарочен писмен акт под формата на заповед и
е преобразувал производството по подадените на 08.09.2020г. заявления в административно
производство по чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ за първоначално получаване на
разрешение за продължително пребиваване, за което се изисква представяне и на
виза по чл.15, ал.1.
Административно
производство по чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ е за първоначално получаване на
разрешение за продължително пребиваване, за което се изисква представяне на
виза по чл.15, ал.1. Производството е открито с връчването на 15.09.2020г. на
съобщение, с което се изисква представяне на виза и е приключило с издаването
на Заповед № 357з-2131 от 20.10.2020 г. и Заповед № 357з-2132 от 20.10.2020г.
от директора на ОД на МВР-Добрич.
Това
производство е незаконосъобразно открито, проведено и приключило в нарушение на
чл.24, ал.4 от ЗЧРБ във вр. с чл.9, § 6 от Директива 2003/109/ЕО, без да са
налице предпоставките за образуването му и спрямо чужденци, които са със статут
на продължително пребиваващи на територията на страната като членове на
семейството на български гражданин.
Освен
горните нарушения административният орган по никакъв начин не е преценил, че с
издадените административни актове засяга по недопустим от международните
договори за защита правата на детето начин правата и законните интереси на
малолетната С.П. на 12 г., която е с признат статут на член на семейството на
български гражданин по см. на чл.2, ал.6 от ЗЧРБ и която макар и гражданка на
трета страна, като намираща се на територията на РБ, по силата на чл.26, ал.2
от Конституцията на Република България, се ползва от същите права, които имат и
българските граждани, вкл. и правата по ЕКПЧОС.
Съгласно
чл.24, т.2 и т.3 от Харта на основните права на Европейския съюз : „При всички
действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по
отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно
значение.“
Процесните
заповеди следва да се отменят като незаконосъобразни, поради това, че са
издадени в недопустимо административно производство, при съществени процесуални
нарушения и неспазване на материалния закон и при незачитане правата на малолетен
гражданин.
Съгласно
чл.26, ал.7 от ЗЧРБ, при наличието на извънредни обстоятелства на членовете на
семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и
на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3
може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за продължително
пребиваване по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Съгласно §
1, т.7 от ДР на ЗЧРБ, "извънредни обстоятелства" са стихийни и
природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до
прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не
по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
Общоизвестен
е фактът, че с Решение № 325 от 14 май 2020 г., на основание чл. 63, ал. 2 във
връзка с ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето, Министерският съвет
обявява извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май
2020 г. до 14 юни 2020 г. Впоследствие с Решение № 378 от 12 юни 2020 г.,
последвано от Решение № 418 от 25 юни 2020 г., Решение № 482 от 15 юли 2020 г.,
Решение № 525 от 30 юли 2020 г. и Решение № 609 от 28 август 2020 г Министерският
съвет удължава сроковете на извънредната епидемична обстановка до 30 септември
2020 г. Включително и към настоящия момент, срокът е удължен до 31.01.2021г.
Поставянето
на жалбоподателките под карантина въз основа на тези решения считано от 15
август за 14 дни, е обстоятелство, породено от здравна криза, което е извън
тяхната воля и което те не са могли да предвидят и предотвратят. Затрудненото
пътуване през границите на държавите, вкл. и на тези от Европейския съюз е също
общоизвестен факт, породен от здравната криза като още на 11 март 2020г. Световната здравна организация дефинира
епидемията от новия коронавирус като пандемия.
В Република България Народното събрание обявява
извънредно положени с Решение от 13 март 2020г., което бе удължено до 13 май
2020г. ново решение на НС, обн. в ДВ бр.33 от 7 април 2020г. В тази връзка е извършено
изменение на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, публ. в ДВ бр.44 от 13 май 2020г., според
който чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на
който срокът за пребиваване изтича в срок до три месеца след отмяната на
обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на
пребиваването в срок до три месеца след отмяната на извънредното положение,
като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за
дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на
когото разрешеното продължително пребиваване изтича в срок до три месеца след
отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на
Република България без наличие на виза до три месеца след отмяната на
извънредното положение.
По делото е
безспорно, че разрешеното продължително
пребиваване на жалбоподателките е със срок до 02.08.2020 г. и според
изменението на закона в чл.24, ал.13 в редакцията му на ДВ бр.44 от 13 май 2020г., срокът за подаване на
заявления за продължаване на продължителното пребиваване за всички чужденци
изтича на 14 август 2020г.
При
наличието обаче на обективни причини за пропускането на срока през време на обявена извънредната епидемична обстановка с Решение № 482
от 15 юли 2020 г. на Министерски съвет, административният орган е бил длъжен да
приложи нормата на чл.27, ал.7 във вр. с §1, т. § 1, т.7 от ДР на ЗЧРБ, като
извърши служебно преценка за наличието на "извънредни обстоятелства“ и да
постанови решение за продължаване на срока на разрешителното за продължително
пребиваване.
Към
настоящия момент е извършено поредно законодателно изменение на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, публ. ДВ.
бр.98 от 17 Ноември 2020г., което предвижда друг разумен и по-благоприятен за
жалбоподателките, девет месечен срок, в който чужденец с разрешено
продължително пребиваване да подаде заявление за продължаване на пребиваването
в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение. Текстът на чл.24,
ал.13 от ЗЧРБ е със следното съдържание: „Чужденец с разрешено продължително пребиваване в
Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено
извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното
положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до
9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за
прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно
пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното
продължително пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в
срок до 9 месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе
на територията на Република България без наличие на виза за дългосрочно
пребиваване по чл. 15, ал. 1 до 9 месеца след отмяната на извънредното
положение.
Нормата на
чл.24, ал.13 от ЗЧРБ в действащата й към момента редакция ( публ.
ДВ. бр.98 от 17.11.2020г.) е процесуално-правна, което означава, че има обратно
действие и се прилага и за заварените случаи. Подадените от жалбоподателките
заявления на 08.09.2020г. са в срока, определен от последвалия по-благоприятен
закон и произнасянето на административния орган по тях следва да се съобрази с
волята на законодателя да бъдат разгледани и уважени.
По тези
съображения оспореният мълчалив отказ за продължаване срока на разрешенията за
продължително пребиваване и последвалите го заповеди за прекратяване на
производството по издаване на разрешения за продължително пребиваване, следва
да бъдат отменени като незаконосъобразни, издадени при неспазване на
изискванията за форма, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон.
Преписката
следва да се върне на административния орган, който следва да съобрази
подадените от жалбоподателките на 08.09.2020г. заявления с вх. № 538800-2136 и
с вх. № 538800-2137 с действащата към настоящия момент разпоредба на чл.24,
ал.13 от ЗЧРБ( публ. ДВ. бр.98 от 17.11.2020г.)
При този
изход на спора на жалбоподателите се следват разноски, но същите не са заявили
своевременно искане за присъждането им.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,
Административен съд – Добрич
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Б.,
лично и в качеството й на законен представител на малолетната, С.Л.П., родена
на ***г., двете гражданки на Република Беларус, МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на директора на
Областна дирекция на МВР-Добрич за продължаване срока на разрешения за
продължително пребиваване, постановен по заявление на Л.Б. с вх. №
538800-2136/08.09.2020г. и по заявление
на С.Л.П. с вх. № 538800-2137/08.09.2020г.
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Б. Заповед №
357з-2132 от 20.10.2020 г., издадена от Н.П., директор на Областна дирекция на
МВР-Добрич, с която е прекратено административно производство по предоставяне
право на продължително пребиваване по нейно заявление с вх. № 538800-2136/08.09.2020г.
ОТМЕНЯ по жалба на С.Л.П., подадена чрез законния й представител, Заповед №
357з-2131 от 20.10.2020г. от директора на ОД на МВР-Добрич, с която е
прекратено административно производство по предоставяне право на продължително
пребиваване по нейно
заявление с вх. №538800-2137/08.09.2020г.
ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Областна дирекция на
МВР-Добрич за произнасяне по заявление вх. № 538800-2136/08.09.2020г. на Л.Б. и по заявление с вх. № 538800-2137/08.09.2020г
на С.Л.П., съобразно мотивите в настоящото решение за продължаване на срока за
разрешенията за продължително пребиваване като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за
произнасяне, считано от влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: