РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110110611 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „П.И.Б.“ АД сочи, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 23.08.2022г., подадено от него е
образувано ч.гр.д.№11416/2022г. на ВРС, ГО, 31 - ви състав, срещу
първоначалният ответник Г. Г. Г. починал в хода на администриране на делото,
като на негово място е конституиран наследникът му В. Г.Г., за сумата от 7
912.23лв., включваща:
1.непогасена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №***/15.10.2007г. в размер на 5 000лв.
2.просрочена договорна лихва, начислена съгласно Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №***/15.10.2007г., дължима за периода
от 23.08.2019г. до 01.08.2022г. (включително) в размер на 2 783.06лв.
3.законна лихва, начислена за периода 02.08.2022г. до 22.08.2022г.
(включително) в размер на 29.17лв.
4.разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем 100лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и ведно с акцесорните
последици от подаденото Заявление - направените съдебно деловодни
разноски и възнаграждение за един процесуален представител.
Твърди се, че по заповедното дело са постъпили документи,
удостоверяващи редовно връчване на длъжника, на заповедта за изпълнение
при условията и по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът, е указал на
ПИБ АД, че в едномесечен срок, съгласно чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2
1
от ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането срещу ответника.
Сочи се, че на основание Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 129РКО-А0300/15.10.2007г., клонът на ищцовото
дружество в гр.Варна е предоставила на кредитополучателя Г. Г. Г., банков
кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5 000лв.
Съгласно т.З от Договора за кредит, срокът за ползване и погасяване на
овърдрафта е до 15.10.2009г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa. Кредитът е усвоен до максималния размер на отпуснатия лимит и
частично погасяван по банкова сметка, открита на името на
Кредитополучателя. Съгласно чл.18 от действащите към датата на сключване
на Договора Общи условия, картодържателят има задължение ежемесечно да
погасява минимална погасителна вноска и лихва за отчетния период. В Раздел
VIII "ПОГАСЯВАНЕ НА ОВЪРДРАФТА" от ОУ на ищеца за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA, неразделна част от Договора е регламентиран
механизма на погасяване на предоставеното кредитно улеснение: „Титулярът
се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако
падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна
вноска, посочена в извлечението. Обстоятелството, че титулярът не е получил
извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа
минималната погасителна вноска." В Раздел I ОПРЕДЕЛЕНИЯ от ОУ към
Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка е пояснено значението
на термина «минималната погасителна вноска». „Минимална погасителна
вноска" е сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата,
следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5%
(пет процента) от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния
период, но не по-малко от 10лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит,
ако е по-малък от 10лв.; При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на
договора лихвеният процент, начисляван съгласно договора се равнява на
годишна лихва в размер на 18% /осемнадесет процента/. При неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит
банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
с надбавка от 12% /т.8 от Договора/. В случай, че е налице забава от страна на
картодържателя в плащането на което и да е изискуемо задължение по
договора и Общите условия към него, за срок по -дълъг от 5/пет/ работни дни
от датата на която такова плащане е станало изискуемо, страните са
постигнали предварителна уговорка, че банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до
титуляра, в съответствие с чл.28 от действащите към датата на сключване на
Договора ОУ. Кредитът е в просрочие, считано от 19.12.2008г. - общо 4 995
дни към 23.08.2022г., за погасяване на дължима минимална погасителна
вноска и лихва за отчетния период. Поради не плащане в срок на
задълженията по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№***/15.10.2007г., на основание Раздел XI „Предсрочна изискуемост", т.28,
подт. „а)" от ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA към Договора за
2
овърдрафт, Банката е изпратила на Кредитополучателя покана с изх.№263-
222/31.03.2022г. чрез ЧСИ Н. Д. с peг.№807, район на действие - ОС - Варна, с
която кани същият в четиринадесетдневен срок от получаването на поканата
да изпълни доброволно, в пълен размер просрочените си задължения, като в
противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на 14.06.2022г. е
залепено уведомление на установените от ЧСИ постоянен и настоящи адреси
на длъжника и до 29.06.2022г., след изтичане на законоустановения
двуседмичен срок. Книжата не са получени, което обстоятелство е
удостоверено с представените 3 броя Констативни протоколи на ЧСИ от
29.06.2022г. и разписки за връчване. На основание Раздел XI „Предсрочна
изискуемост", т.28, подт.“а)“ от ОУ на Банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA и
поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения
допълнителен срок, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 02.08.2022г. Общият размер на претендираното вземане,
включващо главница, лихви, такси и разноски към 23.08.2022г. вкл. е в размер
на 54 544.31лв. (петдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и четири
лева и тридесет и една стотинки), включващо непогасена главница от 5 000лв.,
просрочена договорна лихва за времето от 19.12.2008г. до 1.08.2022г. в размер
на 30 523.62лв., просрочена наказателна лихва за времето от 19.04.2009г. до
19.07.2015г. в размер на 18 813.52лв., 29.17лв. законна лихва за времето от
2.08.2022г. до 22.08.2022г., 78лв. годишна такса за поддръжка за 2009г. и 2010г.
и 100лв. разноски за връчване на покана. На основание издадените по ч.гр.д.
№11416/2022г. по описа на Районен съд-гр. Варна Заповед №5616 от
25.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №3958/25.08.2022г. за принудително
събиране на вземането на банката е образувано изп.дело №20228080400661 по
описа на ЧСИ З. Д., peг. №808 при КЧСИ и район на действие ВОС,
принудителното изпълнение по което дело е спряно на осн. чл.415 ал.2 от
ГПК. Моли се съда да постанови решение с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовато дружество
сумата от 7 912.23лв., като част от общия размер на дълга 54 544.31лв., за
който е издадена Заповед № 5616 от 25.08.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№11416/2022г. по описа на ВРС, 31-ви състав,
включваща:
1.Непогасена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №***/15.10.2007г. в размер на 5 000 лева
2.Просрочена договорна лихва, начислена съгласно Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ***/15.10.2007г., дължима за периода
от 23.08.2019г. до 01.08.2022г. (включително) в размер на 2 783.06лв.
3.Законна лихва, начислена за периода 02.08.2022г. до 22.08.2022 г.
(включително) в размер на 29.17лв.
4.Разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем 100.00лв. - ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и да се присъдят разноските
по заповедното и исковото производства.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
3
сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че оспорва
изложеното в исковата молба, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника и съответното претендирано
задължение. В договора за издаване на револвираща международна карта и
предоставянето на овърдрафт по разплащателна сметка, съответно в общите
условия към него, са налице неравноправни клаузи, поради което прави
възражение за нищожност на същите. Съгласно §13, т.1 от ЗЗП, „потребител“ е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност". Няма
твърдения от ищцовата страна и няма ангажирани доказателства за това, че
към датата на сключване на договора, ответникът е използвал отпуснатия
кредит за извършване на търговска или професионална дейност. Поради това,
счита, че същият е имал качеството на потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите и съответно е бил обхванат от специалната защита
по този закон и от защитата по Закона за потребителския кредит. Следствие на
това, клаузите в процесния договор и общите условия, подлежат на проверка
за валидност, с оглед императивните изисквания на чл.143 от ЗЗП. В
процесния договор и общите условия към него, са налице клаузи, които са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а именно: сключена е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца (или доставчика) и потребителя. Такива са:
клаузата банката еднолично и по свое усмотрение да капитализира
начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта -
чл.14.2 от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти; еднолично и по своя преценка, банката да променя ОУ за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти - чл.40 от ОУ за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти; чл.41 от
договора противоречи на чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗП, който дава възможност на
търговецът (в случая на ищецът-банката), без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице; считам, че
посочения в чл.8 (от договора за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 15.10.2007г.) размер на наказателната лихва за
прекомерен и прекалено завишен, с оглед обезпечеността на кредита със залог
върху всички свои вземания по банковите сметки и депозитните такива на
кредитиполучателя, което поставя под съмнение добросъвестността на ищецът
и поставя в неравновесие правата и задълженията между страните. 3.Счита за
неравноправна клаузата едновременно да се изискват, както лихви за забава,
така и наказателни лихви за един и същи период. Оспорва, че е бил запознат с
ОУ предоставени от банката и съответно ги е подписал. Посоченото в чл.11 от
Договора от 15.10.2007г., „деклариране" за предоставяне и запознаване с ОУ
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти, счита
за бланкетно и като такова не може да изпълни функциите за приемане на
общите условия. Твърди, че не са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на задължението по отношение на ответника, нито към момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито към
депозиране на настоящата искова молба. Оспорва обстоятелството, че банката
е направила всичко необходимо за уведомяване на ответника, за предсрочната
4
изискуемост на кредита. Оспорва размера на претендираното от ищеца
вземане за главница на задължението. Счита, че от представените
доказателства не става ясно как е формиран този размер на главницата и дали
целият е усвоен от кредитополучателя. Счита за неоснователно и искането за
заплащане на сумата в размер на 100лв. - „разходи за връчване на покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем". Предсрочната изискуемост не
е обявена с връчването на тези покани (или известията от съдебния
изпълнител), поради което не следва в тежест на ответника да се възлагат тези
разноски. Прави възражение за изтекла давност.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч.гр.д.№11416/2022г. на ВРС в рамките на което
е разгледано заявление на ищеца по реда на чл.417 от ГПК и е уважено
частично същото, като ответника е осъден да заплати на ТД следните суми:
5 000лв. част от главница в размер на 54 544.32лв. по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта от 15.10.2007г. и
извлечение от счетоводните книжа, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда-23.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата,
2 783.06лв. част от 30 523.63лв. просрочена договорна лихва за времето
от 23.08.2019г. до 1.08.2022г.,
29.17лв. законна лихва за времето от 2.08.2022г. до 22.08.2022г. и
205.61лв. разноски по делото, като искането за присъждане и на сумата от
100лв. разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е отхвърлено.
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка №***/15.10.2007г., ищцовото
дружество се задължило по искане на ответника да открие и води на името на
последния картова разплащателна сметка и да издаде към нея на негово име
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard. Уговорено е, че
банката предоставя на ответника банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 5000лв., който може да бъде усвояван с
използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна
сметка на ответника, като срокът за ползване на овърдрафта е до 15.10.2009г.,
като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
ОУ на банката. Съгласно т.7 от договора, при непогасяване на пълния размер
на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
Титулярят заплаща на Банката, след изтичането на три отчетни периода,
годишна лихва, в размери както следва:
а)за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%
б)за всички останали трансакции-18%
Съгласно т.8 от Договора, при непогасяване до датата на падежа на
съответната месечна вноска или при неразрешен овърдрафт, банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс
5
надбавка в размер на 12%. Страните са се договорили още в т.10 от договора,
че ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт, титулярът
заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата тарифа за
такси и комисионни на ищеца.
Към доказателствения материал по делото са приети и Общи условия на
„П.И.Б." АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип „MASTERCARD" и „VISA", приети с Решение на Управителния
съвет на ищцовото дружество от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с
Решение от 24.07.2007г. Съгласно раздел XVII, чл.36.1 от ОУ, срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на Договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на
Договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. В чл.36.1 са
предвидени възможности за едностранно прекратяване на договора от всяка
от страните по всяко време от срока на действието му.
Видно от представената покана отправена от ищцовото дружество до
ответника, ищцовото дружество е направило опит да извърши реално
връчване на покана до ответника с която му д ава 14-дневен срок поради
неизправността му по договора да погаси задълженията си възлизащи
съответно на 5 000лв. главница, 49 016.11лв. просрочена лихва и 78лв.
годишна такса за поддръжка, като ЧСИ е извършило връчването при
условията на чл.47 от ГПК.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
като от него се установява, че усвояването на суми по кредитната карта на
ответника, която се ползва и обслужва по банкова сметка в „П.И.Б." АД с
№**** и с кредитен лимит до 5 000лв. по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №***/15.10.2007г., е било реализирано от ответника,
като последното последното захранване на сметка на ответника е било на
8.04.2009г. Към 1.08.2022г. задълженията на ответника според вещото лице са
следните:
5 000лв. главница
11 173.03лв. договорна лихва
8 335.34лв. наказателна лихва
31.94лв. законна лихва за времето от 2.08.2022г. до 22.08.2022г.
и
100лв. такса за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
От правна страна съдът приема, че за успешното провеждане на
установителения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното
6
вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните
договорно правоотношение с конкретни параметри, изправността си по
договора/, както и по размер и длъжник; факта и момента на настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, за която длъжникът е уведомен към
датата на подаване на заявлението в съда; факта, че ответникът е изпаднал в
забава от твърдения момент. От своя страна в тежест на ответника по делото е
да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици. Събраните в хода на производството доказателства
обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №***/15.10.2007г.,
по силата на който ищцовото дружество се задължило да открие и води на
името на ответника картова разплащателна сметка с №***, да издаде към нея
на името на ответника револвираща международна кредитна карта с чип и да
предостави на ответника банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 5000 лв. Представеният договор
представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно
чл.180 от ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат
с него са направени именно от ответника. Вследствие на договора за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, е възникнало облигационно
правоотношение между страните. Видно от заключението на вещото лице по
приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза,
сумата по кредита е предоставена на ответника, която я е усвоил.
Вследствие на изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил
задължението си за предоставяне на сумата по кредита. На изследване в
настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. Разпоредбата
на чл.60, ал.2 от ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна
институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно
изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за
упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до
правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да
настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. От заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното
плащане по договора е на 08.04.2009г., но без да са изплатени всички
погасителни вноски.
Съставът, като съобрази връчената чрез ЧСИ на ответника покана при
условията на чл.47 от ГПК, намира, че предсрочната изискуемост е надлежно
обявена на ответника, съобразно с практиката на съдилищата, включително
тълкувателната на ВКС, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
на 23.08.2022г. По гореизложените съображения съдът приема, че исковите
вземания за главница, договорна лихва и наказателна такава са доказани по
основание. Договорът не е автоматично прекратен, тъй като към процесния
договор са приложими Общи условия на „П.И.Б." АД за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип „MASTERCARD" и
„VISA", приети с Решение на Управителния съвет на ищцовото дружество от
17.04.2007г. и изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007г., а по делото не
се установява да са се осъществили предпоставките на раздел XVII, чл.36.1. и
чл.36.2. ОУ за прекратяване на договора. По отношение на размера на
7
исковете, с оглед заключението на вещото лице по проведената съдебно-
счетоводна експертиза, съдът намира, че исковете са установени и по размер.
Съставът намира за неотносими към спора възраженията на
ответниковия представител за незаконосъобразност на предвидените в
договора уговорки за промяна от страна на банката на общите и условия
едностранно и също така да прехвърля вземанията си на трети лица. При
настоящия случай няма прехвърляне на вземането по договора в полза на
трето лице, а освен това не е посочено конкретно изменение на ОУ на банката
което да е увредило ответника. Съставът не споделя и възражението на
ответниковия представител, че същият не е уведомен надлежно за обявяването
на договора за предсрочно изискуем, тъй като длъжникът е търсен на адреса
посочен от него пред съответната администрация, като при това са спазени
всички изисквания на ГПК за посещение на адреса няколко пъти по различно
време и в различни дни.
Съставът намира, че ищецът е предявил недопустим иск за сумата от
100лв. разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като в рамките на заповедното производство заявлението е било
отхвърлено за тази сума, а настоящият иск е установителен по реда на чл.422
от ГПК и поради това производството по отношение на тази сума следва да
бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски съответно на уважената част от исковете, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен по
делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото
производство дължимите се разноски са в размер на 2 094.30лв., а по
заповедното производство се дължат разноски в размер на 205.61лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „П.И.Б." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, *** , от една
страна и ответника В. Г. Г. ЕГН ********** от гр. София, *** от друга страна,
че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумите от:
5 000лв. непогасена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №***/15.10.2007г.
2 783.60лв. просрочена договорна лихва, начислена съгласно Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка №***/15.10.2007г., дължима за
периода от 23.08.2019г. до 01.08.2022г.
законна лихва, начислена за периода 02.08.2022г. до 22.08.2022г.
(включително) в размер на 29.17лв.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2023г. до
окончателното й изплащане, всички присъдени по ч.гр.д.№11416/2022г. на
ВРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото само в частта на
претенцията за приемане за установено, че се дължи сумата от 100лв. търсена
8
като разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
ОСЪЖДА В. Г. Г. ЕГН ********** от гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„П.И.Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, ***
сумата в размер на 205.61лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д.№11416/2022г. по описа на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от
2 094.30лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната си част има характера на определение и срокът за обжалване
е едноседмичен със същия начален момент.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението, ведно със съобщението за
постановяването му, на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9