Р Е Ш Е Н И Е
Номер 443 /24.07. Година 2019 Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На девети юли Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00817 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №F458105/30.04.2019г., изд. от Директор офис П. при
ТД на НАП – София, на „******“ ЕООД, гр. П., представлявано от управителя В.К.А.,
на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500
/петстотин/ лв. за това, че в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС
лице, не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок – до
14-то число на месеца, следващ данъчния период справка–декларация по чл.125,
ал.1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2018
– 31.08.2018 г. – нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „******“ ЕООД, гр. П., представлявано
от управителя В.К.А., с която моли наказателното постановление да бъде отменено
като посочва, че справка-декларация за процесния период не е подадена по
електронен път в срок поради възникнал проблем с КЕП, за което
добросъвестно дружеството е уведомило ТД
НАП - офис П.. В съдебните прения управителят на дружеството изяснява, че към депозираното уведомление
е приложена справка –декларация за м.08.2018г. с нулева стойност, ведно с
отчетните регистри, на хартиен и магнитен носител. Същият пледира за отмяна на
издаденото наказателно постановление с мотив, че случаят е маловажен и попада в
приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ст. ю.к. М.К., изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.09.2018г., при извършена служебна проверка в
информационната система в офис П. при ТД НАП София, свид. О.К.С. – инспектор по
приходите в ТД НАП София, офис П., констатирала, че „******“ ЕООД, гр. П., като
регистрирано и задължено лице по Закона за данък върху добавената стойност не е
изпълнило задължението си да подаде
справка –декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри
по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период м. август 2018 година. Съгласно чл.125,
ал.5 и ал.7 от ЗДДС декларацията и регистрите следвало да бъдат подадени по
електронен път до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят, като за конкретния период този срок изтекъл на
14.09.2018г..
Нарушения за други отчетни периоди не били
констатирани.
Предвид установеното
нарушение до дружеството била изпратено писмо, изх. №
ИТ-00-3107/08.11.2018г. с покана управителят да се яви в 7-дневен срок от
получаването в ТД НАП, офис П. за съставяне и връчване на АУАН за неподадена в
срок месечна справка-декларация за данъчен период 01.08. – 31.08.2018г. Поканата
била получена от управителя на дружеството на
28.11.2018г.
Същият не се явил в указания срок, поради в негово
отсъствие и основавайки се на
констатациите си, на 10.12.2018г. свид. К. образувала срещу
„******“ ЕООД, гр. П. административнонаказателно
производство като съставила АУАН №F458105/10.12.2018г., вменявайки осъществяване
на административнонаказателния състав на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
АУАН бил предявен и връчен на законния представител
на ЮЛ на 01.04.2019г., при което същият вписал, че ще упражни правото си на
писмени възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, вх. №
ИТ-00-1839/04.04.2019г., в което без да се оспорва извършването на нарушението,
се излагали доводи за приложимост на разпоредбата на чл.28а от ЗАНН.
На 30.04.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС ангажирал имуществената отговорност на ЮЛ за нарушението
по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на свидетелите О.К.С. и Ю.Б.С., както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение №F458105/10.12.2018г., извлечения от информационната система на НАП, покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, протокол №
1280287/08.02.2019г., искане за извършване на действия от други контролни
органи, изх. № 46-00-88419.03.2019г., призовка, заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителен директор на НАП, уведомление, вх. № ИТ-00-6637/19.09.2018г.
с приложени към него справка-декларация
за данъчен период м. август 2018г.,
дневник за покупките и дневник за продажбите за същия данъчен период.
Събраните доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, взаимно се потвърждават и
допълват, изясняват обективно, всестранно и пълно всички релевантни по делото
обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
отговарят на изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура,
водещи до извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление, които да
са пречка за разглеждане и решаване на делото по същество.
Липсата на изрично отразяване на
датата на извършване на нарушението, като императивeн реквизит от съдържанието им по
чл.42, т. 3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
В случая
нарушението се изразява в неподаване в срок на справка-декларация по чл.125,
ал.1 ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 от с.з. за посочения данъчен период. При
нарушения, чието изпълнително деяние се проявява в бездействие да се изпълни
дължимото в определен срок, същите се считат довършени на датата, следваща
последния ден от срока за изпълнение на нормативно установеното задължение,
като в случай, че този ден е неприсъствен, срокът ще изтече в следващия след
него присъствен ден /чл.22, ал.7 ДОПК/. В случая датата на нарушението не е
посочена изрично, но същата е установима и изводима от останалите факти на
нарушението, тъй като ясно е означена крайната дата на изпълнение на
задължението - 14.09.2018г. /присъствен ден/, т.е., нарушението е довършено на
15.09.2018г. При това положение и след като в обстоятелствената част на акта е
посочена датата на установяване на нарушението, пропускът се приема за
несъществен, тъй като нито е ограничил възможността на нарушителя да разбере
предявеното му административнонаказателно обвинение, нито затруднява
възможността за решаване на въпросите пряко свързани с този императивен
реквизит – относно приложимия закон и допустимостта на производството от гледна
точка сроковете за образуването му, установени в нормата на чл.34 от ЗАНН.
По същество:
Фактите от обективна страна не са спорни по делото.
Събраните доказателствени материали по-горе ги установяват по категоричен
начин, а именно, че жалбоподателят – „******“ ЕООД, гр. П., не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация
по чл.125, ал.1 ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл.124 от с.з. за данъчен
период 01.08.2018 – 31.08.2018г. в срок до 14.09.2018г., включително. Писмените
и гласните доказателства в тази насока са убедителни, еднопосочни и непротиворечиви.
Тези факти изпълват фактическия състав на нарушението по чл.125, ал. 5, вр.
ал.1 от ЗДДС, поради което актосъставителят законосъобразно е счел, че са
налице условията за образуване на административнонаказателно производство срещу
задълженото по закон лице.
В нито един етап от
административно-наказателно производство жалбоподателят не е оспорил фактите на
нарушението, не е ангажирал доказателства, които да внасят противоречие в тях,
като на тази позиция остава до приключване на
производство пред настоящата съдебна инстанция. Защитата му се основава
на възражения относно причините за неизпълнение на законовото задължение в срок
и предприетите непосредствено след изтичане на срока действия по отстраняване
на нарушението, които следва да бъдат разгледани в насока правилното прилагане
на закона при административното наказване, предвид неприлагане разпоредбата на
чл.28“а“ от ЗАНН от наказващия орган.
Безспорно е, че „******“ ЕООД,
гр. П. е адресат на задължението регламентирано в нормата на чл.125, ал.5, вр.
ал.1 от ЗДДС, както и че същото не отпада поради обстоятелството, че от фирмата
не е извършвала дейност, каквото
възражение се изтъква в жалбата. Неосъществяването на дейност и неотчитането на приходи и разходи е без правно значение, тъй като не освобождава
на данъчно задължените лица от законовото изискване за подаване на справка - декларация
по чл.125, ал.1, макар и с нулев резултат, каквито коректно са подавани за предходните
и следващите процесния данъчни периоди, видно от приетите извлечения от информационната система на НАП от м.01.2018г.
до м. 04.2019г., вкл. Този факт сам по себе си е показателен, че на
жалбоподателя е било добре известно, че неизвършването на търговска дейност не
води до отпадане на задължението по чл.125 ЗДДС.
Ирелевантно за съставомерността
на нарушението е и обстоятелството ощетен ли е бюджета или не, предвид твърдението
за неизвършване на дейност, т.е., за нулев размер на ДДС за процесния данъчен
период. Нарушението е чисто формално и за съставовмерността му не се изисква
настъпването на вредни последици - в случая – засягане финансовите интереси на
държавата и ощетяване на фиска. За осъществяването му е достатъчно да не е
подадена в срок справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС дори и за един месец,
вкл. в случаите, в които за съответния данъчен период регистрираното лице не е
извършило и получило доставки или придобивания,
и не е осъществило внос, т.е. има нулев резултат.
В този смисъл, бездействието на
данъчния субект е съставомерно и същият законосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
По отношение доводите за
маловажност .
При извършена цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложената административна санкция, съдът намира, че възраженията
за нарушение на закона при административното наказване, основани на
разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН, се явяват основателни.
Подлагайки на съдебен контрол
законосъобразността на преценката на АНО по чл.28 от ЗАНН, съобразно
задължителните указания в Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на ВКС, съдът намира,
че в тази му част законът е приложен неправилно, тъй като се касае за маловажен
случай на административно нарушение.
Този извод се базира на следното:
В акта и в наказателното
постановление се съдържа изричен запис, че
към датата на образуване на
административнонаказателното производство, което се е случило около три месеца след установяване на
нарушението, задълженото лице все още не е подало СД по ЗДДС за процесния данъчен период. В действителност тази констатация е неточна,
тъй като приетите в съдебното следствие писмени доказателства установяват, че четири
дни след изтичане на срока за изпълнение
на законовото задължение „******“ ЕООД е уведомила ТД НАП, офис П. за това, че
поради технически проблем с квалифицирания електронен подпис справка-декларация
не е подадена в срок по електронен път, като по същата причина, съответната
справка-декларация и отчетните регистри били приложени към уведомлението на
хартиени и магнитен носител. Уведомлението и
приложенията към него са входирани
в ТД НАП – офис П. с №ИТ-00-6637 на 19.09.2018г. Следва да се отбележи, че това се е случило повече от два месеца преди дружеството да
бъде уведомено за служебно констатираното от инспектора по приходите нарушение с
изпратената му на 08.11.2018г. покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН / получена на
28.11.2018г/, следователно, сезирането на НАП по-горе е станало по собствена
инициатива на задълженото по ЗДДС лице. В този контекст, съдът приема за
достоверна твърдяната от негова страна причина за неизпълнение в срок на
законовото задължение.
Въпреки че нормативното
предписание в чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС не е изпълнено съгласно закона, поради
това, че считано от 01.01.2018г. декларациите по чл.125, ал.1 и отчетните
регистри по ал.3 се подават само по електронен път, съгласно чл.125, ал.7 ЗДДС,
предприетото от данъчния субект действие по уведомяване и подаване на
документите по стария ред, влияе при крайната преценка за тежестта на
нарушението. Не без значение е и обстоятелството, че подадените документи очевидно са останали без
разглеждане - липсва каквато и да е резолюция върху входираното уведомление, липсват
и данни за ответна кореспонденция, което е формирало у данъчно задължения
субект увереност, че декларацията и отчетните регистри са приети и отразени в
системата на НАП. С този мотив дружеството обяснява неподаването на същите и по
ел. път /в този смисъл са показанията на свид. С.– счетоводител в „******“ ЕООД,
ангажиран със същото задължение/.
Същевременно, от писмените
доказателства по делото безспорно се установява, че риск за ощетяване на фиска
не е имало, предвид нулевия размер на данъка посочен в СД, дължащо се на факта,
че за процесния данъчен период, регистрираното лице не е извършило и получило
доставки или придобивания, и не е
осъществило внос. От страна на жалбоподателя се твърди, че “нулеви”
справки-декларации са подавани и за предходните и следващи данъчни периоди,
предвид това, че дружеството не осъществява търговска дейност от
около три години. Това обстоятелство, ако е достоверно, е било известно
на другата страна /предвид постъпващите в системата на НАП данни/, а съдът го
приема за такова, тъй като не е оспорено или опровергано от АНО и го съобразява
при преценка подбудите за извършване на нарушението.
На следващо място, основавайки се
на приетото извлечение от информационната система на НАП за период по-дълъг от
година, както и на показанията на свид. К., съдът приема, че нарушението действително
е за първи път и е инцидентно по своя характер, резултат от изложения
технически проблем с КЕП.
По делото не са ангажирани
доказателства търговецът да не бил изряден в други аспекти на дейността си и да
е бил наказван за нарушения на данъчното законодателство.
Изложените обстоятелства дават
основание за извод, че конкретното нарушение, като първо за данъчно задължения
субект, спрямо което същият е проявил
отговорно поведение в насока отстраняването му, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид, следователно, процесният
случай може и следва да бъде приет за
маловажен съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК.
Съдебният състав счита, че е била приложима нормата на чл.28,
б.„а“ от ЗАНН, като
вместо да наложи наказание, наказващият орган е следвало да отправи
предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено такова.
Неприлагането
на посочената норма от АНО е довело до издаване наказателно постановление в
нарушение материалния закон, подлежащо на отмяна като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №№F458105/30.04.2019г., изд. от Директор офис П. при ТД на НАП – София, с което на „******“
ЕООД, гр. П., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „*******“
бл.6, вх. А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя В.К.А., на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500 /петстотин/
лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ