Решение по дело №1483/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1436
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180701483
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1436

 

Град Пловдив, 09.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЯВОР КОЛЕВ

       ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1483 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.Ж., чрез адв. С.Ч., против решение № 436 от 17.04.2021 г. по анд № 7988/ 2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 20-0329-000948 от 23.10.2020 г., издаден от началник РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, с което на касатора е  наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1,т. 6 ЗДвП глоба в размер от 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява несъгласие с изводите на съда, тъй като били игнорирани св. показания на разпитания свидетел Г.П. в частта им относно това, че Ж. не била управлявала процесния автомобил поради заинтересованост. С жалбата отново се твърди, че касаторката не е управлявала процесния автомобил, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП е бил нарушен законът. Твърди се допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като не било обсъдено обстоятелството, че на Ж. не бил даден 60-дневен срок да посочи кое е лицето, управлявало собственият й автомобил на посочената дата, като неправилно била подведена под отговорност по реда на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, вместо по чл.189б, т.5 вр. с чл.189а от ЗДвП. Претендира отмяна на решението, на издаденото НП или алтернативно връщане на делото на районния съд относно допуснатите процесуални нарушения. Претендира присъждане на  разноски за двете инстанции.

Ответната страна – РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Било установено, че на 04.07.2020 г. за времето от 08.30 часа до 12.00 часа автоматизирано техническо средство – ТFR1 -M с идентификационен номер 581 било разположено в гр.Раковски на ул. „Шишмановско шосе“ №13 и контролирало правилата за движение по пътищата и конкретно спазването на скоростта за движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Раковски преминаващи през контролирания участък от с.Шишманци към гр.Раковски в двете посоки на движение с географски координати на техническото средство - дължина 24.56.4692 и ширина 42.15.5747. В 10.51 часа през този участък преминал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № ***,, който бил заснет да се движи със скорост 103 км/час при въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. Това обстоятелство било документирано с клип № 18383. На 06.07.2020 г. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство и били свалени от паметта на техническото средство заснетите клипове. На 26.09.2020 г. била призована Ж. във връзка с установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Било установено, че същата е неправоспособен водач, а също така отказала да попълни декларация, в която да посочи на 04.07.2020г. кой е управлявал заснетия лек автомобил, нейна собственост. С оглед на тези обстоятелства, след като на Ж. била показана направената от техническото средство снимка на нарушението, на 26.09.2020 спрямо нея бил съставен АУАН с номер 1008 и бл. Номер 766330 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил подписан от Ж. с отбелязване, че има възражения и отказва да попълни декларация. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

Районният съд е извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което е необходимо нейното преповтаряне.

Първостепенният съд е приел, че на датата, отразена в НП, посоченият автомобил е извършвал движение с превишена скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът извършил обстойна преценка и е анализирал  всички събрани доказателства, както и направените от жалбоподателката възражения, в това число наведени и пред настоящата инстанция, че видно от представения снимков материал към административната преписка, като правилно е намерил за безспорно, че именно автомобилът на касаторката е този, който е бил засечен с превишена скорост и е бил заснет. Видно е, че на файла със снимковия материал, с който е регистрирана скоростта е изписан и номерът на автомобила, поради което няма основание да се твърди, че въпросната система за заснемане не разпознава автомобилните номера.

Правилна и законосъобразна е била преценката на съда, постановил обжалваното решение и относно приложимата санкционна разпоредба и съответно наложената глоба.

 Правилно районният съд не е кредитирал показанията на разпитания св. П., който живее на семейни начала със соченото за нарушител лице, в частта относно това, че жалбоподателката не е управлявала автомобила на сочената дата. Нещо повече. Неправдоподобни звучат твърденията на свидетеля, че ключът на колата си бил през цялото време на таблото и двамата с жалбоподателката не знаят кой е управлявал автомобила на сочената дата, докато те са били на почивка с този автомобил.

Правилно съдът е приел, че в хода на съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът законосъобразно се е позовал на нормата на чл.188, ал.1 ЗДвП, според която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В хода на съдебното следствие е станало безспорно ясно, че и на жалбоподателката, и на свидетелят като лице, което живее на семейни начала и което твърди, че по принцип управлява въпросния автомобил, са представени декларации в РУ Раковски, за да посочат кое лице е управлявало автомобила, а собственикът на автомобила Ж. е посочила в съставения АУАН, че отказва да попълни такава декларация.

Ето защо съдът намира за непълно безпочвени направените възражения, че не е дадена възможност на собственика на автомобила да представи декларация, в която да посочи кое е лицето, управлявало въпросният автомобил. Такава декларация няма данни да е подадена и до днешна дата, поради което правилно административният орган е приложил горепосочената разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава издаденото наказателно постановление, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

Предвид изхода от делото на касатора не се следва присъждане на разноски по делото.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 17.04.2021 г. по анд № 7988/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

            2.