Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261572 07.12.2020 година град
ПЛОВДИВ
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16904 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК *****
против А.К.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ за признаване за
установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401,29
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. П.,
ул. „**************; обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно
член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 52,16 лв. за периода от
04.07.2017 г. – 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищeцът твърди, че притежава
законна лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на град П., като продажбата на топлинна енергия на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява по изрично известни Общи
условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила без
изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на ОУ ищецът
има задължението да предостави в абонатната станция на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ********** и се явява по смисъла на ЗЕ
клиент на топлинна енергия, като последният съгласно ОУ е длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия в тридесетдневен срок,
след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно член 35, ал. 1 от
общите условия, при неизпълнение на това задължение в срок, клиентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът твърди, че
е доставил до сградата, където е ситуиран имота на ответника топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за резпределение, на обща
стойност 401,29 лева, като начислената топлинна енергия била разпределена
съобразно изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове за прилагането му. Също така твърди, че доставеното количество топлинна
енергия се отчита от служител на търговеца, извършващ дяловото разпределение на
топлинна енергия в началото и в края на всеки отоплителен сезон, съгласно
показанията на монтираните в имота водомери за БГВ и топломери. Твърди, че за
събирането на начислените суми е образувано заповедно производство под №
10335/2019 г., по описа на ПРС, ХІІ граждански състав, като била издадена
Заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжника по реда на член 47, ал.
5 от ГПК, дадени са били указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в
месечния срок.
От особения представител на ответника, адв. Н., е постъпил отговор,
с който се изразява становище за неоснователност на исковете.
П.СКИ районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по
делото нот. акт за покупко-продажба № **** том ****, рег. № ***, нот. дело №
**** от *****г. на нот. С. З., така също и от декларация по член 14 от
ЗМДТ, ответникът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от правото на
собственост от апартамент № ****, находящ се в П., ул. „***********
Представените писмени доказателства не са оспорени от ответника и предвид
официалния им характер съдът намира за безспорно установен и доказан
правнорелевантния факт, че ответникът е
собственик на ½ ид. част от
процесния апартамент, за който е начислена ТЕ.
Видно от Препис-извлечение от сметка, по партида на ответника е
начислена главница в размер на 401,29 лева за процесния периода и 52,16 лева обезщетение
за забавено плащане. За събирането на така посочените в извлечението суми е
образувано ч. гр. д. № 10335/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с-в. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, като освен
горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и претендираната законна лихва
върху главницата, считано от 15.11.2018 г., както и разноските по делото в общ
размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, която е била връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от
ГПК, дадени са били указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в
месечния срок.
От заключението на вещото лице инж. В.Ш. се
установява, че за процесния период абонатната станция, обслужваща процесната
сграда в режим на етажна собственост е функционирала, като за процесния период
всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока,
но не е начислявана ТЕ за отопление. През имота на ответника не преминава щранг
лира, а отопляемия обем на имота е 295 куб. м. В имота няма монтирани ИРУ, но
има монтиран 1 брой водомер за топла вода, и начисленията за изразходваното
количество ТЕ за БГВ е правено ежемесечно.
Със заключението се установява, че дяловото разпределение е извършено
коректно съобразно изискванията на методиката за дялово разпределение, като за имота на ответника е начислявана
само ТЕ за сградна инсталация.
Съгласно съдебно - счетоводната
експертиза с вещото лице З. М. дължимата сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, както и за услуга дялово разпределение за процесния период е 401,29
лева, а обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия е 52,16 лева. В таблица в заключението са
отразени по месеци дължимите суми, като при определяне им са взети предвид
показанията от съдебно - техническата експертиза, издадените фактури (на
електронна обработка) и счетоводна справка за процесния период с отразени
номера на фактурите.
При така установените фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
делото са представени общите условия на дружеството, за които се установява да са
публикувани в един централен и в един местен ежедневник и са влезли в сила в
едномесечен срок от публикуването им, освен това същите са били одобрени от
ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите условия те влизат в сила без да бъдат
писмено приети от купувачите. Ето защо, съдът приема, че за процесния период,
по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения
с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за
продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия. В случая е установено, че през
процесния период ответникът е бил собственик на ½ ид. част от имот,
находящ се в град П., ул. „****** представляващ имот, присъединен към
абонатната станция, и е установено, че общите условия са оповестени по
съответния ред, от което следва, че лицето има качеството потребител на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр.,
т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в
цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
От
заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети
пред съда се установява, че начислените на ответника суми са правилно
определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване
на информацията от фирмата за топлинно счетоводство. Съдът възприема
изготвените заключения като обективни, последователни и изготвени с
необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани.
Съгласно член 153, ал. 1 от ЗЕ собствениците
на имота дължат цената на представената им ТЕ, но доколкото ответникът се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху
топлоснабдения имот, той ще отговаря съобразно дела си в съсобствеността, ето
защо исковете ще се уважат частично, като основателни, до размера на 200,65
лева главница и обезщетение за забава в размер
на 26,08 лева.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
ще се присъдят по съразмерност разноски в заповедното в размер на 12,50 лева за
държавна такса и 25 лева за юрк. възнаграждение, а разноските в исковото
възлизат на 312,50 лева.
На основание гореизложеното,
ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между
ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. "******* и ответника А.К.Р., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,65 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. П.,
ул. „*********; обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35,
ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 26,08 лв. за периода от 04.07.2017 г. –
20.06.20198 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ 10335/2019г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., като отхвърля в останалата им част
исковете над уважените им размери до пълните предявени размери като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.К.Р., ЕГН **********да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. "******** разноски по съразмерност от
37,50 лева по заповедното производство и 312,50 лева по исковото
производство.
На
адв. Р.Н. да се издаде РКО за сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н. Н.