Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Радомир, 05.12.2019г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Теменуга Пацова, като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 333 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Й.Х.,
с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 19-0328-000024 от 23.01.2019г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР гр.
Перник, РУ-Радомир, с което на основание
чл. 174, ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание, „глоба"
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на
основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така
наложените му наказания Х. е обжалвал в законоустановения срок наказателното
постановление. По подробно изложени в
депозираната по делото въззивна жалба и „допълнение“ към същата доводи,
доразвити от адвокат-пълномощника му в хода на пледоариите и в представената по
делото „писмена защита“ моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Развиват
се съображения за допуснати редица процесуални нарушения от АНО в хода на
административно-наказателното производство довели до нарушаване правото на
защита на Х.. Твърди се за нарушаване на императивните разпоредби на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН, а
именно т.е за липса на ясно и точно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата ,които го потвърждават. Развиват се и правни доводи за
опорочаване и наличие на съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и Талона за медицинско
изследване от полицейските органи .Сочи се, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, и предвид обстоятелство, че липсват в АНП писмени доказателства
установяващи, че издателят на НП е надлежно упълномощен да издава НП по Закона
за движение по пътищата, което според адв.Г./адвокат-пълномощника на Х./ “прави
това НП неправилно и незаконосъобразено
/нищожен адм.акт/, до степен ,че не може
да възпроизведе целените с издаването му правни последици и се моли съда са го
„провъзгласи „ за такова.
Въззиваемата страна
РУ-Радомир към ОДМВР–Перник, редовно призована не изпраща представител, като е
изразила писмено становище по жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно .
Районна прокуратура
гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което
същата е допустима и съдът дължи
разглеждането й по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН №26/12.01.2019г.
е отразено от фактическа страна, че на 12.01.2019
г. около 01.30 часа в гр.Радомир, при извършена проверка от контролните органи
при РУ-Радомир, към ОДМВР-Перник на жалбоподателя Х.Х. същите са установили, че
последният управлява л.а. „Мерцедес ГЛ 320“, с рег. № …….
ТХ,
собственост на фирма „Терра Кредит“, клон Пловдив с БУСТАТ 2007379920061, по
ул.“Бенковски“ с посока на
движение към ул.“Батенберг“ като при проверката на ул.“Х. Ботев“ жалбоподателят отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN
№ 0098
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отказва да подпише и
получи издаден му Талон за медицинско изследва на кръвта № 0016507.
Като
е взел впредвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени
средства административно- наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №
19-0328-000024 /23.01.2019 г. ,с което на основание на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя са му наложени две кумулативни административни наказания
„глоба" в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за
две години, както и на основание
Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към
момента на нарушението.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали
са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния
АУАН. Настоящият състав
на решаващия съд намира за
неоснователни доводите на адвокат-защитника на жалбоподателя Х., адв.Г.че от АНО са допуснати при съставяне на
АУАН и НП съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на
защита на доверителя й.
Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото
авторство, като както в АУАН, така и в
НП са описани и доказателствата. Действително има съставения АУАН е написан с
поправки от страна на контролния орган, но същият е четлив и отразява в пълнота
фактическата обставнова. Освен това предид обстоятелството, че жалбоподателят е
изразил ясно волята си, че не желае да подписва издадения АУАН, сочи на
обстоятелството, че същият е имал знание за неговото съдържание, бил е наясно
за какво административно нарушение ще бъде санкциониран, за да може да изрази
несъгласие с констатациите на контролните
органи и да откаже да подпише АУАН и да получи препис от същия . В тази насока е неоснователно твърдението на
адвокат-защитника, че е нарушено правото на защита на Х., поради нечетливо
изготвяне на АУАН. В тази връзка настоящият състав на решаващия съд следва да отбележи, че са
неоснователни е правнонеаргументирани доводите изложени в писмената защита приложена по
делото, че липсва пълно индивидуализация на техническото средства, с което
контролните органи са предложили да изпробват жалбоподателя за употребата на
алкохол . Напротив, както в АУАН , така и в НП е посочен ,че техническото средство е «Алкотест Дрегер 7510 ARDN № 0098“, което е
достатъчно, за да идентифицира същото.В случая жалбоподателят е санкциониран за
това, че като водач на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта-чл. 174, ал.3,пр.1 от ЗДвП. Действително в сочените от адвокат
Георгиева императивни изисквания на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1/19.06.2017 г.
За реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози е указано, че в АУАН се вписва от контролния орган часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния
номер и показанията на техническото средство. Същите задължения на
контролните органи за пълно описание на техническото средство включително и на
фабричния му номер обаче е въведено като задължение в цитираната разпоредба
в случайте, в които е извършено изпробване на водача с техническото средство и пробата
е отчела положителен резултат, с оглед ненарушаване правото му на защита и необходимостта
от пълното индивидуализиране на използваното техническо средство. В настоящия
случай жалбоподателят Х. е отказал да бъде изпробван с такова техническо
средство, за каквото и адм.нарушение е
санкциониран, поради което не съществува задължението на контролния орган да
отбелязва и фабричния номер на техническото средство, с което е предложил на Х.
да бъде изпробван за алкохол.
Относно възражението за неправилно посочване от АНО на санкционната правна
норма и наличие на неяснота относно това, кое предоложение на същата норма е
нарушено от жалбоподателя, то съдът намира и този довод на защитата за
неоснователен. В НП, АНО е посочил ясно, че се налага административно наказание
на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 предложение 1 от ЗДвП, която санкционна норма от своя страна
напълно кореспондира с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно,
че жалбоподателят Х. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол в кръвта.
Неоснователни са възраженията и подробно изложените правни съждения в тази
връзка на адв.Г.относно липсата на писмени доказателства установяващи, че
издателя на НП притежава правомощията да извдава НП по ЗДвП. Действително в
уводната част на обжалваното НП е посочено, че лицето «В. С. В. на длължност -Началник група към ОДМВР – Перник, РУ-Радомир» упълномощен с
8121з-952/20.07.2017 г.на Министъра на вътрешните работи», като липсва думата «Заповед». Съдът намира, че това
представлява технически пропуск, а именно неизписването на думата «Заповед»
пред номера на същата и ненарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като
неизписването на същата дума не представлява съществено процесуално нарушение
водещо до незаконосъобразност на атакуванато НП. Освен това същата заповед е
приложена в АНП. Относно възражението, че не е посочена длъжността на В.В., а е
посочено само «Началник група към
ОДМВР-Перник, РУ-Радомир», то независимо от това предвид факта, че в горецитираната
Заповед Министъра на вътрешните работи в точки от 2.9 до 2.13 е оправомощил всички началници на
сектори и групи в РУ при ОДМВР на обслужващата територия и СДВР да издават НП
по ЗДвП, то самото изписване в НП, че В. В. е Началник група в РУ-Радомир независимо от това на какъв вид група е
началник сочи на обстоятелството, че предвид горецитираната заповед на
министъра е оправомощен да издава НП по ЗДвП.
Касателно подробно изложени и наведени доводи в писмената защита по делото от адв.Г.във връзка с издадения Талон
за медицинско изследване на нейния доверител Х., начина на връчването му,
начина на извършване на медицинския преглед, здравословното състояние на нейния
доверител към момента на отвеждането му от контролните органи в Център за
спешна медицинска помощ и невъзможността същият по здравословни причини да даде
кръв за изследване, съдът намира следното:
В АНП е приложен Талон за медицинско изследване подробно описан от наказващия
орган в НП, а именно: Талон за изследване № 0016507. В същия е вписано надлежно
от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и
часа, отразено е по надлежния ред, че
жалбоподателя отказва да получи талона за изследване удостоверено с подписа на
един свидетел, което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл. 6,
ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. На Министъра на вътрешните работи. В
приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието
на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния
случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна
на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 12.01.2019
г. Без значение за правния спор са всички останали обстоятелствата, свързани с
реквизитите на талон за медицинско изследване, подробно
обсъдени и наведени от адв.Г.в писмените бележки по делото. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи
от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени
алтернативно, а не кумулативно.
Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат от
законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено, че е "Издаден
талон за медицинско изследване № 0016507".
Обстоятелството, че Х.Х. е отказал да подпише и получи
предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта е удостоверено от
подписа на свидетел – Д.Д.М., като са посочени неговите три имена
и ЕГН. Настоящият съдебен състав счита, че отказът
на водача да бъде тестван с техническо средство и да получи ТМИ е надлежно
оформен в ТМИ. Събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за
доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан Х.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със
съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи
състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по
посочената разпоредба. След като е установено, че водачът е отказал да бъде
тестван с техническо средство и да получи предоставения му талон за медицинско
изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от
ЗДвП, поради което не следва да бъдат обсъждани възраженията
на адв.Г.относно протичане на медицинския преглед на нейни доверител в Центъра
за спешна медицинска помощ относно невъзможността му да даде кръвна проба и
здравословното му състояние към онзи момент.
По същество на спора,
настоящият състав приема, така описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка за
безспорно доказана, тъй като тя се
потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка.
Фактическата обстановка се
установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Р.С.
-актосъставител, В.О.–свидетел по АУАН и двамата присъствали при установяване
на административното нарушение изцяло поддържат фактическата обстановка
изложена в АУАН. Фактическата обстановка се подкрепя и потвърждава напълно и от
свидетелските показания на свидетеля Д.М.. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви
и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа
обстановка, поради което съдът им дава вяра. Всички свидетели разпитани в хода
на съдебното следствие са категорични, че към момента на проверката Х. е
управлявал лекия автомобил, че същият видимо по външни белези е управлявал
автомобила след употреба на алкохол, а именно Х. е имал дъх на алкохол и
нестабилна стойка. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от същия и да приеме талон за медицинско изследване на
кръвта.
За
правна пълнота съдът следва да отбележи, че контролните органи са изготвили
надлежно АУАН като са посочили освен свидетели присъствали при установяване на
нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го подпише и да
получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказа на Х. е
удостоверено от свидетеля Д.Д.М., чиито
имена са вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество. В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоварява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на
който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то
е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата - свидетели на
отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се
налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН , какъвто е и св.М..
Освен това по съществото на спора съдът
не дава вяра на показанията на свидетеля
Илиян Кръстев, сочен от жалбоподателя, тъй като същите са в противоречие с
останалия събран по делото доказателствен материал и целят само и единствено да
оневинят жалбоподателя.На първо място той не е присъствал по време на
проверката, поради което не би могъл да
има непосредствени възприятия от начина на протичането й освен това фактите
които изнася свидетеля касаят събития станали преди извършване на проверката от
контролните органи.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че АНО е доказал по
безспорен начин, че жалбоподателят Х.Х. е извършил адм.нарушение, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност с обжалваното НП и
последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на
това понятие е правно регламентиран в § 6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят е притежавал
качеството "водач" предвид показанията на свидетелите С., О. и М..
Различни са изпълнителните деяния на двата състава и съставите са в условията
на алтернативност. Предложение
1 от чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение
2 от същата норма свързва административно-наказателната отговорност с
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което нарушение е и наказан с атакуваното НП.
Същият е управлявал МПС и има качеството "водач", именно в това си качество жалбоподателят е
отказал е да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство. Поведението на жалбоподателя е било ясно и не е възникнало съмнение
за проверяващите и за присъстващите свидетели - както на св.С., О., така и на
св.М.. Единствено въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да бъде
извършена пробата с техническо средство за употреба на алкохол. След подробно
разясняване на начина и причините за извършване на проба, както и последиците
при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните
органи, поради което е налице отказ от негова страна.
Санкционната разпоредба на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, както бе посочено по-горе регламентира алтернативно две
групи основания за реализиране на административно-наказателна отговорност на
водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, каквато е настоящата хипотеза ,
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. В процесния случай достатъчно основание за ангажиране
отговорността на Х. се явява фактът, че същия неоснователно е отказал да бъде
тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това, поради
което и АНО го е санкционирал по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Независимо че в обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е
описал и двете форми, които могат да съществуват единствено при условията на алтернативност,
то правилно и в съответствие с установеното фактическо положение, нарушителят е
бил санкциониран заради отказа си да бъде тестван с техническо средство.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от
Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му чл.
174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12
контролни точки, поради което е правилно е съобразено и това
обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на точките
също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за констатираното нарушение законодателят в
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда точно фиксирани по
размер две кумулативни наказания, а
именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо възможността за
преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В
случая именно такова наказание е наложено на Х.Х..
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира ,че обжалваното НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0328-000024 от 23.01.2019г., с което
Началник Група към ОДМВР гр. Перник, РУ-Радомир, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на Х.Й.Х., с ЕГН: ********** *** административно наказание, „глоба" в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за две години, като на основание Наредба І з-2539/
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–процесуалния
кодекс пред Пернишки административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: