Решение по дело №2540/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 474
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20221720102540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. А. З. срещу В. Г. Д., с която се иска на осн. чл.
30 ЗН да се намали с 1/3 направеното дарение на недвижим имот, обективирано в
**********, дело № 5388/2016 г. на нот. Р.М., с което наследодателката на ищеца Е.К.Д. се е
разпоредила с единственото си имущество в полза на ответницата-нейна внучка,
представляващо описания недвижим имот с идентификатор № *********** на гр. Перник,
като се възстанови запазената част на ищеца от наследството на Е.К.Д..
В исковата молба се посочва, че Е.К.Д. е починала на ****** Ищецът е призован
към наследяване заедно със своята сестра К.А.З. След справка в ИР към АВ установил, че на
***** Е.Д. дарила на ответницата и своя внучка описания недвижим имот. Твърди се, че
апартаментът който съставлявал единствено имущество на наследодателката му и изчерпвал
цялата наследствена маса, поради което е накърнена запазената му 1/3 част от наследството
й.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище
за недопустимост на производството и моли за прекратяването му по съображения, че към
момента на смъртта си Е.Д. е притежавала и други недвижими имоти по наследство – от
Д.К. и от К.Г., подробно описани, и в този смисъл наследството, оставено от нея не се
изчерпвало само с имота, предмет на дарението, поради което на осн. чл. 30, ал.2 ЗН ищецът
следва да е приел наследството по опис, тъй като ответницата е лице извън кръга на
наследниците. По същество ответницата счита предявеният иск за неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд-Перник е сезиран конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.
1
Правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено
субективно право с преобразуващ ефект. То е предоставено на определени наследници по
закон, чийто интерес законът защитава, и е насочено срещу лицата, в полза на които
наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания. Законът за наследството
предвижда, че когато наследодателят остави низходящи, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част
от наследството. Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. ал. 2 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след
като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато преобразуващото право да се иска възстановяване на
запазената част се упражнява по отношение на трето лице, а не призован към наследяване
наследник, заявилият такава претенция наследник следва да е приел наследството по опис.
В настоящия случай не се спори, а от представените доказателства се установява, че
ищецът е наследник по закон – син на Е.К.Д., като наследодателката му има още един
правоприемник – дъщеря К.А.З. Запазената част при две и повече деца или низходящи от
тях, какъвто е процесният случай, се определя съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН като 2/3 от
имуществото на наследодателя. В този смисъл, съобразно броя низходящи съгласно
представеното удостоверение за наследници, запазената част на ищеца от наследството на
Е.Д. е равна на 1/3.
Не се спори, че ответницата е внучка на Е.Д.. От представения нотариален акт се
установява, че на ***** Е.Д. е дарила на внучка си – отв. В. Г. Д. апартамент с
идентификатор ***********, находящ се в ***********, с площ 71,47 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение и прилежащи части.
В исковата молба се признава, че ищецът не е приел по опис наследството на Е.Д.,
като в хода на процеса не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства в
обратния смисъл. Съобразно задължителните за правораздавателните органи разяснения,
дадени в т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. При тези данни неоснователно е възражението за недопустимост
на настоящото производство с искане за неговото прекратяване.
Изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато
наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни
разпореждания, но не и когато разпореждането е универсално. Аналогична на хипотезата на
разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт
в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта
на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.
В случая изводът за наличие на други имущества, притежавани от
наследодателката Е.Д., произтича от справката от ***** и представените скици за
притежавани от К.Д.Г. 6 бр. поземлени имоти в ******, както и доказателствата за
настъпилото в полза на Е.Д. наследствено правоприемство от К.Г. /л. 54/. По тези
съображения и доколкото са установени други имущества, притежавани от Е.Д. по
наследство от К.Г., безпредметно е обсъждането на твърдението за наследствено
правоприемство от Д.К. и обсъждането на доказателствената стойност на ангажираните в
тази връзка удостоверения за наследници с взаимно изключващо се съдържание.
От събраните доказателства се установява, че наследодателката Е.Д. е притежавала
по наследство други имущества освен процесното и в този смисъл дарственото
2
разпореждане с апартамента в полза на ответницата не изчерпва всички притежавани от нея
имоти, т. е. същото няма универсален характер, то изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за
приемане на наследството по опис е приложимо.
С ТР № 1/04.02.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК се обявява за изгубила
сила т. 15 от ППВС № 4/1964 г., която по приложение на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН
разширява кръга на наследниците по закон извън призованите да наследяват при откриване
на наследството. В случая следва да се имат предвид дадените в ТР № 28/62 г. на ОСГК на
ВС задължителни разяснения, според които наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2
ЗН са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване, а не
всички лица по чл. 5-10 ЗН.
В случая, съобразно постановките на ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС ответницата е
трето лице, а не призован към наследяване наследник. Ищецът е чичо на ответницата, който
претендира възстановяване на запазената си част от наследството, останало от майка му
Е.Д., която е баба на отв. В. Д., като призовани към наследяване са ищецът Г. З. и сестра му
К.З.А. майка на ответницата.
Съобразявайки горните изводи, че ответницата е трето лице с оглед разрешенията в
ТР № 1/2005 г., както и разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС,
доколкото ищецът не е приел по опис наследството на Е.Д., в случая не е налице
материалната предпоставка, визирана в чл. 30, ал. 2 ЗН, да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо надарения ответник В. Д., която не е призована към
наследяване. Безспорно е по делото, че ищецът е приел наследството чрез конклудентни
действия, но това приемане е без значение при упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН,
предвид императивното правило, визирано в ал. 2 на разпоредбата.
При липса на една от материалните предпоставки, обуславящи основателност на
претенцията, безпредметно е обсъждането на останалите правопораждащи юридически
факти. С оглед липсата на успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, за които носи и му е разпределена доказателствена тежест, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК – л. 194.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. А. З., ЕГН ********** срещу В. Г.
Д., ЕГН ********** конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване с
1/3 на дарение на недвижим имот, обективирано в н.а. *******, дело № 5388/2016 г. на нот.
Р.М. с което Е.К.Д., се е разпоредила безвъзмездно в полза на В. Г. Д., с апартамент с
идентификатор *********** на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в ***********, със застроена площ 71,47 кв.м., ведно
с прилежащото избено помещение и прилежащи части, като се възстанови запазената 1/3
част на Г. А. З. от наследството на Е.К.Д..
ОСЪЖДА Г. А. З., ЕГН ********** да заплати на В. Г. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски пред РС-перник, от които сумата 1285,00
лева – платено адвокатско възнаграждение и 900,00 лева – платени депозити за вещи лица.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4