Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 01.08.2017г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 03 юли
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1703, по описа за 2017 година
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Пестицид” ЕООД гр. Костинброд, чрез
упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че на 24.08.2015Г.
земеделски производител Д.Т.П. е издала запис на заповед, с който безусловно и
неотменно се е задължила да му заплати сумата 20660лв. Записът е авалиран от
авалиста Д.Т.П., ЕГН ********** с посочен постоянен адрес. Същият е издаден без
протест и разноски, с падеж на паричното задължение 05.10.2015г. и е предявен
на издателя и на авалиста на 05.10.2015г. След направено частично плащане на
задължението по записа на заповед, остатъкът от дължимата по него сума възлизала
в размер на 16670лв.
Според ищеца, записът
на заповед е редовен от външна страна, като инкорпорираното в него изявление на
авалиста Д.Т.П. също отговаря на формалните изисквания на чл. 484, ал. 1 от ТЗ
- налице е подпис на авалиста на лицевата страна на записа на заповед, изразено
с думите "авалирам настоящия запис на заповед като физическо лице ".
След направено частично плащане на задължението по него, останала неизплатена сумата от 16 670лв. На 02.02.2017 г. ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по чл. 417 ГПК въз основа на посочения запис на заповед. На 03.02.2017г. по
депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 732/2017г., по описа на СтРС,
и издадена против длъжника ЗП Д.Т.П. заповед за незабавно изпълнение №
523/03.02.2017г. и изпълнителен лист по нея за сумата 16670 лв.- главница, и
лихва за забава върху главницата, считано от 02.02.2017г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 1583.40лв. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано и изп. д. № 386/2017г. по описа на ЧСИ
Гергана Илчева, с рег. № 765 на КЧСИ. Срещу заповедта за незабавно изпълнение
по цитираното ч.гр.д. длъжникът Д.Т. е подала възражение, с оглед на което
ищецът завежда настоящия установителен иск. Твърди, че и до настоящия момент
ответницата не е заплатила дължимата сума по записа на заповед.
Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.Т.П. съществуването
на вземането на „ПЕСТИЦИД” ЕООД по издадения Запис на заповед от 24.08.2015 г.
в размер на 16 670 лв., ведно със лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 02.02.2017 г. до датата на изплащане на вземането.
Претендира и за направените по настоящото исково производство разноски.
Ответницата
Земеделски производител Д.Т.П., в законоопределения едномесечен срок, е
депозирала писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва издаденият на 24.08.2015г. от нея запис на заповед за сумата от
20660лв. Твърди, че този менителничен документ е издаден във връзка със
съществуване между страните на каузално правоотношение, а именно договор за
покупко – продажба, по повод на който са издадени: фактура №
**********/13.08.2015г. на стойност 16425лв.; фактура № 15924/25.08.2015г. на
стойност 4100лв.; фактура № **********/30.10.2015г. на стойност 16670лв.. За
стойността на част от фактурите ищцовото дружество поискало от нея да подпише
запис на заповед. Твърди, че на 30.10.2015г. изцяло заплатила дължимите суми по
фактура № **********/13.08.2015г. на стойност 16425лв. и фактура №
15924/25.08.2015г. на стойност 4100лв. Неплатена останала само стойността по
фактура № **********/30.10.2015г. - 16670лв. Счита, че същата сума не се явява
дължима, поради наличието на договорка с ищеца, по силата на която сумата
следвало да се погаси до края на стопанската 2017г. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото
разноски.
В съдебно заседание се явява упълномощеният представител на ищеца, който
поддържа изцяло депозираната искова молба. Ответницата не се явява и не изпраща
представител.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 732/2017 г., по описа на СтРС,
на основание чл. 417 ГПК, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 523/03.02.2017
г. и изпълнителен лист, по силата на които ответницата Д.Т.П. е осъдена да
заплати на ищеца „ПЕСТИЦИД” ЕООД гр. Костинброд сумата 16 670 лв. - главница за
неизпълнено задължение по запис на заповед от 24.08.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.02.2017г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят – ищцовото дружество, е предявил настоящия иск
против длъжника – ответницата П..
Видно от представения по приложеното ч.гр.дело № 732/2017 г. на СтРС
запис на заповед от 24.08.2015г., ответницата Д.П. /Динева/, в качеството си на
земеделски производител, е поела задължението да заплати по записа на заповед на
ищеца ”Пестицид” ЕООД гр. Костинброд, сумата от 20 660 лв., на падежа 05.10.2015г.
Записът на заповед е предявен за плащане на длъжника на 05.10.2015г.
В
депозирания писмен отговор ответницата въвежда твърдение, че сумата по
процесния запис на заповед е по повод съществуващи между страните
взаимоотношения по договор за търговска продажба на земеделска продукция, за
който има издадени три броя фактури, представени по делото. Твърди също, че по
две от фактурите – ф-ра № **********/13.08.2015г. и ф-ра №
**********/25.08.2015г. е извършила цялостно плащане на сумите, като неплатена
останала сумата по фактура № **********/30.10.2015г. на стойност от 16 670
лв. Така направеното от ответницата заявление не се оспорва от ищеца.
По делото е изслушан свидетелят Добромир
Марков. Същият работи при ищцовото дружество като регионален представител за
обслужване на клиенти. Свидетелят твърди, че между страните има установени
търговски взаимоотношения по повод доставката на семена. При извършената първа
доставка на уговорената стока, ответницата, действаща чрез своя баща, не платила
в срок договорената цена. С цел да се осъществи втората доставка, ответницата
извършила плащане по първата, като за обезпечаване плащането и по втората
доставка бил издаден процесния запис на заповед, подписан лично от ответницата
пред свидетеля.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечи, и в съотвествие с останалите
събрани по делото доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
При иск с правно осн. чл. 422 от ГПК на установяване подлежи съществуването на
вземането, за което е издаден изпълнителен титул въз основа на несъдебно
изпълнително основание – запис на заповед. Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани
на това правоотношение, биха имали за поседица погасяване на вземането по
записа на заповед.
Записът на заповед е
строго формален правен акт и спрямо него законът поставя специфични изисквания,
свеждащи се не само до писмената форма, но и до наличието на определени реквизити
на акта, чието несъблюдаване води до нищожност на акта. Разпоредбата на чл. 535
от ТЗ изброява изчерпателно съществените елементи, които трябва да съдържа
волеизявлението за издаване на записа на заповед. Липсата на някой от тях не
опорочава акта, само в изрично посочените в чл. 536 от ТЗ случаи. Приложеният
по частното гражданско дело запис на заповед отговаря на императивните
изисквания на закона за форма и съдържание, и на това основание е действителен.
Абстрактният характер на записа на заповед
не освобождава кредитора по него от необходимостта да доказва съществуването на
правно основание за издаването на записа на заповед и за поемането на
задължението по него, като задължава длъжника по ценната книга единствено да
докаже погасяването на задължението по каузалното правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Това е така,
тъй като записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя
и лицето, в чиято полза се поема задължение за заплащане на определена сума.
По правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В случая страните не спорят, че
издадения запис на заповед е по повод осъществена сделка – търговска продажба,
по силата на която ищецът е доставил на ответницата семена, на обща стойност от
37 195 лв. Ответницата е заплатила част от стойността на доставената стока
– по две от фактурите - ф-ра № **********/13.08.2015г. и ф-ра №
**********/25.08.2015г., на обща стойност от 20 525 лв. Ответницата
не оспорва, че остатъкът от общата
стойност на доставената й от ищеца стока в размер на 16 670 лв., не е
заплатена. Счита, че не дължи плащане на този остатък, поради наличието на уговорен между страните неизтекъл
срок за плащане – до края на стопанската 2017г.
Като взе предвид изложеното, съдът приема
за установено, че между процесния запис на заповед и въведеното каузално
правоотношение по договор за търговска продажба на семена, съществува връзка.
Всъщност това обстоятелство не се оспорва от страните. От показанията на св.
Марков се установява, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение
по плащането на бъдещата „втора доставка”
. Липсва оспорване от страна на ответницата, че втората доставка е осъществена
от страна на ищеца. След като ищецът е изпълнил задълженията си да предаде
договорената стока, то за ответницата остава задължението за плащане на
стоката. Установената връзка между процесния запис на заповед и каузалните
правоотношения, породени от договор за продажба на семена, налага извода, че
дължимата по менителничния ефект сума е в размер на 16 670 лв. Същата сума
не е платена от длъжника, като липсва основание за неизпълнение на
задължението. Не се установява по делото наличието на договорка между страните
за определен срок на плащане. Ответницата не доказа направеното в този смисъл
възражение. Ето защо, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца плащане на
сумата от 16 670 лв., представляваща неплатен остатък по запис на заповед
от 24.08.2015г. Предявеният с правно
осн. чл. 422 от ГПК установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски, в размер на 1783.40 лв.,
съобразно представения списък за разноски. Дължими се явяват и разноските в
заповедното производство, но тъй като ищецът не е направил искане в този смисъл,
съдът не следва да присъжда същите.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.П.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „ПЕСТИЦИД» ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, общ. Костинброд, обл. София,
ул. Славянска № 2, представлявано от Блага Андреева – Иванова, със съдебен
адрес:*** Тонка № 20, чрез адв. М.К., сумата
от 16 670 лв., представляваща дължим остатък по запис на заповед от
24.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.02.2017г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК № 523/03.02.2017г.
по ч.гр.д. № 732/2017г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „ПЕСТИЦИД» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Костинброд, общ. Костинброд, обл. София, ул. Славянска № 2, представлявано от
Блага Андреева – Иванова сумата от 1783.40 лв. /хиляда седемстотин осемдесет
и три лева и 40 стотинки/, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: