Определение по дело №1325/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от АПК приложим на основание чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на П. В. Р. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0436-000155/02.06.2024г. на Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР -Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от Закона за движението по пътищата временно й е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, в която е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта в нарушение на чл.60, ал.1 от АПК. Липсвали мотиви за разпореждането съгласно изискването на чл.60, ал.2 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди. То щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателката - да работи, да осигурява трудови доходи за нея и за семейството й, тъй като ежедневието й било свързано с непрекъснато движение. С неправомерно допуснатото предварително изпълнение на отнемането на СУМПС се пречело на ежедневното нормално осъществяване на нуждите – посещение на болници, магазини, работно място, с което се реализирали непоправимите вреди и пропуснатите ползи. Поради това се иска постановяване на определение, с което на основание чл.60 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Ответникът – Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, предвид доказателствата в административната преписка намира искането за допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на Съда на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, пред териториално и материално компетентния административен съд.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Доводите развити в искането за несъответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията за форма и съдържание в чл.60 от АПК са неоснователни, тъй като то е допуснато по силата на закона. Това следва от уредбата в чл.172, ал.5 и ал.6 от ЗДвП съгласно която обжалването на заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. По аргумент от тази разпоредба, по силата на закона обективираното в оспорената Заповед волеизявление за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца има незабавно действие. Това е разписано с оглед прилагането на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Специалното правило на чл.172, ал.6 от ЗДвП за допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове като процесната заповед представлява изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но презумпцията по чл.172, ал.6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

В ЗДвП не са разписани основания за спиране изпълнението на заповедите по чл.172, ал.6 ЗДвП, поради което както възприема и съдебната практика , искането за спиране се разглежда съобразно общата уредба в чл.166, ал.4 от АПК, който препраща към ал.2. Чл.166, ал.2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, респ. да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда, или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. В случая жалбоподателката твърди единствено, че от изпълнението на наложената със Заповедта ПАМ изразяваща се във временното й отнемане на СУМПС ще настъпи невъзможност да управлява МПС и по този начин ще има пречка да извършва ежедневните си дейности, да посещава болници, магазини, работното си място. Невъзможността да се управлява МПС за посочения срок е естествена предвидена в закона последица, която настъпва от налагането на този вид ПАМ. Това е обичайно и съобразено от законодателя неудобство, което налагането на ПАМ причинява на тези водачи на МПС, за които при проверка се установи, че шофират под въздействие на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, измерено в издишания въздух и не съставлява значителна или трудно поправима вреда, нито засяга особено важен интерес на лицето, противопоставим на значимите права, които законът охранява с въведената забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това факта, че П. В. Р. няма да може временно да управлява МПС и така да се предвижва в [населено място], а и извън него, не може да обоснове извод за наличие на предпоставките предвидени в чл.166 ал.2 от АПК за спиране на изпълнението на ПАМ. Предварителното изпълнение на ПАМ засяга неблагоприятно само нейните права и интереси, поради което неоснователни са доводите в искането й за спиране на изпълнението на ПАМ в защита на правата и интересите на другите членове на семейството й.

Във връзка с особеното искане няма конкретни доводи и доказателства, че от временното отнемане на СУМПС ще бъде причинена на П. Р. значителна или трудно поправима вреда, нито за засягане на особено важен нейн интерес. Няма данни и доказателства, че тя няма да може да използва друг начин за придвижване в града, а и извън него, във връзка с осъществяване на ежедневните си нужди. Няма данни да е налице пречка за нея да използва обществен и др. транспорт, за да посети болници, магазини и да отиде до работното си място, както процедират всички хора в града, които не притежават свидетелство за управление на МПС. Поради това не са налице основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е регламентирано от законодателя в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост от жалбоподателката.

Водим от изложеното и на основание чл.166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направено особено искане в жалбата на П. В. Р. от [населено място] за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0436-000155/02.06.2024г. на Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР -Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП временно й е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.