Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 15.10.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
484 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
срещу ищцата е образувано изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с район
на действие Окръжен съд –Перник, с рег. № ., за погасяване на дължими суми по
договор за потребителски кредит, сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД. Взискател по изпълнителното дело бил ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД.
Взискателят бил сключил договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
по силата на който придобил вземането си срещу ищцата.
Изпълнителното дело било
образувано през 2017 г. въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2011 г. на РС - Радомир, издаден на основание
чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК въз основа на заповед за изпълнение № .г. по
ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Радомир.
Заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист,
била от 02.10.2010 г., а изпълнителното дело било образувано през 2017 г., т.
е. след изтичане на петгодишния давностен срок, вследствие на което било
погасено по давност както главното задължение, така и всички акцесорни
задължения.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи следните сумите по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № .г.
по описа на Радомирския районен съд като погасени по давност, а именно: 387,55
лева – главница, 47,45 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2007 г. до
18.01.2008 г., 142,58 лева – законна лихва за забава за периода от 21.12.2007
г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25,00 лева – заплатена
държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба
ответното дружество намира предявения иск за допустим, а по същество – за
неоснователен. Ответникът твърди, че е придобил вземането по договор за кредит
№ .срещу длъжника К.С.Б. по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.05.2015 г., сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
като изпълнителният титул, в който е обективирано вземането на кредитора, бил
изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издаден от РдРС въз основа на заповед за
изпълнение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС.
Неправилни и неоснователни били
твърденията на ищцата за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по
давност. Относно оспореното задължение за сумата от 387,55 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем с № .била приложима предвидената в чл. 110 ЗЗД обща 5-годишна давност, която не била изтекла, както към момента на
образуване на изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., така и към момента
на образуване на изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В.. Погасителната
давност не била изтекла и за оспорените акцесорни вземания, като в тази връзка
се развиват подробни съображения, касаещи спирането и прекъсването на
давността.
Ответникът посочва, че
първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД образувал
изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В. на 19.09.2011 г. С молбата за
образуване взискателят направил искане за извършване на изпълнителни действия с
цел обезпечаване на вземането, което съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС прекъсвало погасителната давност и нова такава започнала да
тече на 19.09.2011 г.
На 13.08.2015 г. ответното
дружество, в качеството му на нов взискател, депозирало в кантората на ЧСИ А.В.
молба за конституиране на нов взискател по изп. дело № .г., като в молбата за
конституиране възлагало на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и правело искане за
извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
Впоследствие изп. дело № .г. било
прекратено поради настъпила перемпция и ответното дружество, в качеството му на
нов взискател, на 23.02.2017 г. депозирало в кантората на ЧСИ А.В. молба за
образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист –
изп. дело № .г., в която се съдържало искане за извършване на изпълнителни
действия - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако се
установи, че има действащ трудов договор, и насрочване на дата за опис на
движими вещи, с което давността отново била прекъсната.
След извършена справка в
Регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ, на 17.03.2018 г. били изпратени
запорни съобщения до три банки, като били наложени запори върху откритите
банкови сметки на длъжника, както следва: на 23.03.2018 г. в „Банка Пиреос
България" АД, на 22.03.2018 г. в „Сибанк“ ЕАД и на 23.03.2018 г. в
„Юробанк България“ АД, с което действие за пореден път била прекъсната
давността. На 02.04.2018 г. успешно била връчена и покана за доброволно
изпълнение на длъжника К.Б..
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото от ответната страна са представени молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД от 19.09.2011 г. до ЧСИ А.В., с рег. № ., с район на действие
Окръжен съд – Перник и приложен към същата изпълнителен лист, от 10.01.2011 г.,
издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС, с искане за образуване на
изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение от 12.03.2012 г., изпратена
на длъжника К.Б. по образуваното въз основа на подадената молба изпълнително
дело № ..г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд
– Перник, както и молба от 13.08.2015 г. до ЧСИ А.В., с рег. № . и район на
действие – Окръжен съд – Перник, подадена по образуваното изпълнително дело № ..г.
от „К.И.И.Б.“ ЕАД, с искане за конституирането му като взискател по делото.
По делото е представен и приет и договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД (цедент) и „К.И.И.Б.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля
на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания (индивидуализирани в Приложение
№ 1), произтичащи от сключени от цедента договори за потребителски кредити.
По делото е представено и извлечение от Приложение № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г., от което става
ясно, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу ищцата К.Б. по
сключен договор за паричен заем с № ., е прехвърлено в полза на „К.И.И.Б.“ ЕАД.
От ответната страна са представени също и пълномощно, с което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощила „К.И.И.Б.“ ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници, посочени в Приложение № 1, по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 15.05.2015 г., както и потвърждение за извършената цесия,
подписано от изпълнителния директор на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
От приложеното по делото изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с
рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, се установява, че същото е
образувано на 23.02.2017 г. по молба на взискателя „К.И.И.Б.“ ЕАД и приложен
към нея изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа
на РдРС срещу ищцата в настоящото производство – К.С.Б. за следните суми: 387,55
лева – главница по договор за потребителски заем, 47,45 лева – договорна лихва
за периода от 30.11.2007 г. до 18.01.2008 г., 142,58 лева – законна лихва за
забава за периода от 21.12.2007 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25,00
лева – заплатена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По така образуваното изпълнително дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и 3 бр. запорни съобщения за наложен запор върху вземания
на длъжника от „Банка Пиреос България“ АД, „Сибанк“ ЕАД и „Юробанк България“ АД
на договорно и извъндоговорно основание, в т. ч. банкови сметки, банкови
касетки и открити акредитиви до размера на вземането по издадения изпълнителен
лист.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищцата
твърди погасяването на вземането на ответника по давност, което представлява
нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост на производството. Това е така, тъй като изпълнителният
лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС и длъжникът твърди, че след
издаването на тази заповед са настъпили юридически факти, които са довели до
погасяване на задължението по заповедта за изпълнение, поради което същият има
правен интерес и може да заведе срещу кредитора си отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК (в същия смисъл е и трайната практика на ВКС, намерила израз
в редица съдебни актове, сред които: решение № 76 от 07.06.2011 г. по т. д. №
634 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 956 от
22.12.2010 г. по ч.
т. д. № 886 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и пр.). Ето защо, съдът
намира, че искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че съгласно влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС ищцата е осъдена
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД парични суми, за които в полза на дружеството е издаден
изпълнителен лист на 10.01.2011 г., че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № ..г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № .
и район на действие – Окръжен съд – Перник от взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, като впоследствие вземането срещу длъжника е било прехвърлено по
силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД (цедент) на „К.И.И.Б.“ ЕАД (цесионер), след което по
молба на новия кредитор е образувано изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В.,
с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник за принудително събиране
на паричните суми, предмет на настоящото производство. Не се спори, че посочената заповед за изпълнение на
парично задължение е влязла в сила.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание заповед
за изпълнение на парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС, като вземането на ответника е за
незаплатени суми по договор за паричен заем. На основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В доклада по делото съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест е да докаже изтичането на погасителната
давност за посочените суми. Ищцата
не е ангажирала доказателства във
връзка с изискуемостта на вземането, от което и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва, че най-ранната, доказана по делото дата, от
която е започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден
изпълнителният лист – 10.01.2011 г.
За да бъде даден отговор на въпроса погасено ли е по давност вземането на
ответника срещу ищцата по издадения изпълнителен лист, настоящият съдебен
състав съобрази задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съобразявайки дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, съдът
преценява, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист срещу
ищцата е погасено по давност, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че по първоначално образуваното изпълнително дело № ..г. по описа
на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, за период
от време повече от две години след неговото образуване взискателят не е
направил искане за извършване на изпълнителни действия. За същия период от
време не са били предприети изпълнителни действия и от съдебния изпълнител.
Двугодишният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 19.09.2013 г., вследствие на което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Извършваните по
изпълнителното дело действия след тази дата са невалидни, защото вече няма
изпълнителен процес, в рамките на който да са осъществени и нямат никакви
правни последици (решение № 121 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 159/2017 г. по
описа на ОС - Перник).
Без правно значение в случая е обстоятелството, че с молба от 13.08.2015 г.
„К.И.И.Б.“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател в производството, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ
да бъдат извършени необходимите действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Без значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело
по право е и постановлението на съдебния изпълнител, с което е прекратено
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
това постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на
производството по изпълнителното дело (решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д.
№ 2306/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.).
В тази хипотеза, както се посочи по-горе началната дата на давността е
10.01.2011 г. – оттогава тече давност за вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Срока на давността е петгодишен, по аргумент от разпоредбата на чл.
110 ЗЗД. Съобразно посочената по-горе начална дата давността е изтекла на 10.01.2016
г., като действията, извършени след прекратяването на първоначално образуваното
изпълнително дело са невалидни и не могат да прекъснат давността. В този период от
време действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“
ЗЗД (съобразно
разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), прекъсващи давността, спрямо
ищцата не са били
извършвани. Изпълнително дело № .г. по описа
на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, е
образувано, след като вземанията за заплащане на посочените суми са погасени по
давност. Ето защо съдът намира, че главното вземане е погасено по давност, а с
това на основание чл. 119 ЗЗД са се погасили по давност и акцесорните вземания
за лихви и разноски по образуваното ч. гр. дело, следователно правото на
ответника на принудително удовлетворяване не съществува и искът се явява изцяло
доказан и основателен.
По разноските:
Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищцата има право да иска присъждане на сторените по делото
деловодни разноски. Ищцата е доказала направени разноски по делото в размер на 74,00 лева –
заплатена държавна такса и такса на ЧСИ, както и сума в размер на 300,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ищцата, което съдът намира за неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в
случая, преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна
сложност на делото и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и
предвидения минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300,00
лева.
С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в
настоящото производство в общ размер на 374,00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, Б.ц.Л-., ет. .че К.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на дружеството следните суми: 387,55 лева – (триста осемдесет и седем
лева и петдесет и пет стотинки) – главница по договор за паричен заем с № .; 47,45
лева (четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) – договорна лихва
за периода от 30.11.2007 г. до 18.01.2008 г., 142,58 лева (сто четиридесет и
два лева и петдесет и осем стотинки) – законна лихва за забава за периода от
21.12.2007 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25,00 лева (двадесет и пет
лева) – заплатена държавна такса по ч. гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир и
100,00 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от Районен съд – Радомир на 10.01.2011 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г.
по описа на Районен съд - Радомир, и за принудителното събиране на които суми е
образувано изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на
действие – Окръжен съд – Перник, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Б.ц„Люлин – 6“, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 374,00
лева (триста седемдесет и четири лева) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.