Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град Шумен, 28.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура–
Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 298 по
описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „А.д.2.” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител Ф.Х.срещу
Решение № 79/17.09.2019г. на Районен съд– Велики Преслав, постановено по ВНАХД
№ 92/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е изменено НП №27-0000764
от 08.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен, с
което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. за
нарушение по чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, като е намален размера на имуществената
санкция на 1500лв.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение
и моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или да бъде
постановено решенение, което отменя наказателното постановление. В съдебно
заседание се явява лично управителят и поддържа жалбата.
Ответната
страна Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен е изпратила отговор, в който
оспорва жалбата.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.01.2019г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда”, заедно със служители на Агенцията по заетостта извършили
проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство в обект, ползван
от жалбоподателя „А.д.2.” ЕООД- ***. Обектът представлявал офиси– стаи, находящи
се в сградата на Народно читалище „Христо Ботев 1923“ с адрес ул.Г.Димитров, с.
Бяла река, община Върбица, обл. Шумен. Достъпът до тези помещения се
осъществявал от вход на сградата и през коридор, в който имало и други помещения,
функциониращи като библиотека и Център за професионално обучение. В хода на
осъществената проверка проверяващите служители и свидетели по делото
установили, че в офиса работят лица по сключени трудови договори с дружеството
и в самото помещение няма поставен пожарогасител. От разпита на св.С.К.,
извършила проверката е установено, че офисът, който експлоатира дружеството се
намира на втория етаж и представлява малка стаичка с размери три на четири
метра. Проверката била надлежно обективирана в Протокол №ПР 19042240 от 31.01.2019г.,
с която на дружеството били дадени съответните предписания. На 08.02.2019г. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0000764 за това,
че дружеството „А.д.2.” ЕООД, в качеството си на работодател, при осъществяване
на дейността си, не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд на работещите лица, назначени по трудови договори,
тъй като не са осигурени необходимите и изпитани пожаротехнически средства за
пожарогасене, което осъществявало фактическия състав на нарушение на чл.225
ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Актът бил подписан от управителя. Дружеството не се възползвало от законното
си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Въз
основа на така съставения и връчен акт за установяване на административно
нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен издал
Наказателно постановление №27-0000764 от 08.03.2019г., с което за установеното
нарушение на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл.416
ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800 лв.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни
доказателства установяват с категоричност извършването на приписаното на
търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, деяние. Съдът е изследвал относимата законова уредба и е приел, че съществува нормативно изискване в
отделно помещение на сграда, какъвто е процесният офис-стая, да има поставено
пожаротехническо средство и задължение за собственик или ползвател да постави
такова.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правни изводи по отношение приложението на материалния
закон, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.
В
съставените АУАН и НП, като нарушена материално-правна норма е посочена
единствено разпоредбата на чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, съгласно която „в зависимост от
големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно
оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и
материали и максималния брой на хората, работните места се оборудват с
подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене“. От
формулировката на текста, е видно, че нормата регламентира безопасни условия на
труд в сгради и не съдържа конкретно изискване за брой и вид пожаротехнически
средства, а това изискване е поставено в зависимост от други фактори, които в
настоящия казус не са изяснени в хода на административно-наказващото
производство. По своята същност нормата е препращаща, като оборудването на
обекти с пожаротехнически средства, техния вид и количеството е определен
съгласно приложение №2 към чл.3 ал.2 от Наредба №Із-1971/29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647 за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г./. За обект „Читалище“,
предвид класа на функционална пожарна опасност- Ф2.1, съгласно т.26, раздел 2- „обществени сгради“, на
400кв.м. се изискват нормативно 1 брой пожарогасител с клас на праха АВС, с
вместимост 6 кг. и 1 брой пожарогасител на водна основа. АНО не е изследвал
дали има поставени такива пожарогасители в сградата. И в двата подзаконови
нормативни акта няма изискване за поставяне на пожарогасител по отношение на
стая в сграда, а единствено за помещения със специално предназначение в
административни сгради с площ 100 m2,
сред които липсва офис.
Настоящата
инстанция намира, че административно-наказващия орган е следвало да посочи
конкретната материално-правна разпоредба изискваща наличието на
пожаротехническо средство в офиса на дружеството жалбоподател, което не е било
направено и е ограничило правото на защита на санкционираното лице и
възможността за контрол за законосъобразност от съда. В този смисъл е и
практиката на настоящия съд по напълно идентичен казус между същите страни по КАНД №
205 по описа за 2019г. на ШАС.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
основателна, а решението на Районен съд- гр.Велики Преслав за незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено, както и измененото с него
наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 предл.2 от АПК, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 79/17.09.2019г. на Районен съд– гр. Велики Преслав, постановено по ВАНД № 92/2019г.
по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление НП №27-0000764 от 08.03.2019г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на „А.д.2.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, с управител Ф.Х.е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800лв. за нарушение по чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.11.2019г.