Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….. /13.01. 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА- ХХХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1864 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на ЕТ „ Тиасо- Д.В.“ с ЕИК *********, представлявано от Д.Й.В. , подадена чрез пълномощник -адв. П.Т.Т.,
със съдебен адрес *** офис 1 ,
срещу акт за прихващане или възстановяване / АПВ/ № 5/ 03.05.2022г. на
старши инспектор по приходите към
дирекция „ МДТ“ при община ///, потвърден
с решение № 647/12.07.2022г. на временно изпълняващ длъжността кмет на същата
община .
Релевира се материална
незаконосъобразност на акта с довод ,че едноличният търговец не дължи начислените му и платени
ДНИ и ТБО за периода 2017-2021 г. за три броя силози , понеже същите не
представляват сгради . Подателят на жалбата се позовава на чл. 110 от ЗС, чл.
10 от ЗМДТ , чл. 181 от ЗУТ и чл.
164 от ЗБНМ. Процесните силози не са
трайно закрепени за земята . Те не са сгради , дори и за тях да има издадено
разрешение за строеж № 18/14.05.2013 г. на гл. архитект на община ///. Те нямат
определен идентификатор по ЗКИР .
Отправено към съда искане е за
отмяна на обжалвания АПВ с присъждане на съдебно -деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от проц. представител, който поддържа
обективираната в жалбата теза за незаконосъобразност на атакувания АПВ и същата подробно
аргументира в депозирани писмени
бележки.
Ответникът – кметът на община ///
, чрез процесуален представител, оспорва жалбата ,счита същата за лишено от
основателност . Позицията се обосновава
и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на
юриск. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
05.04.2022г. ЕТ „ Тиасо- Д. В.“*** за възстановяване на недължимо платени
ДНИ и ТБО за периода 2017-2021г. в размер на
63 571.02 лв. /л. 14-15 от преписката/. В придружителна молба се
конкретизира, че цитираните местен данък и местна такса се отнасят за три броя силози в поземлен имот с ид.
21717.501.351 по КККР на с. Д. / л. 18-20/. Молбата е окомплектована с договор
за доставка и монтаж на силозно оборудване , сключен на 21.06.2013 г. между
жалбоподателя , в качеството му на
възложител , и „Агроконсулт“ ЕООД
. Предмет на договора е доставка и монтиране на
„технологично оборудване за обект „ Складово стопанство за съхранение
на зърно- 3 броя силози с
авторазтоварище и почистващ възел в
УПИ І-ПСД, кв. 6 по плана на с. Д
„ / л. 21-34/.
По
повод образуваното адм. производство е била извършена проверка на процесните силози, сочеща
за одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І със заповед № 214/12.03.2013 г. , за издадено РС №18/14.05.2013 г. на гл. архитект на община /// , за съставени и
подписани протоколи за трасиране ,
протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна
линия от 03.07.2013 г. , за издадено разрешение за ползване №
СТ-05-1109/07.07.2016 г. на ДНСК. /
42-43/.
Към
материалите на адм. преписка е приобщен
договор за покупка на частна държавна собственост от ЕТ „ Тиасо- Д.В. с данни за придобита от
търговеца на 30.03.2012 г. земя, съставляваща УПИ І в кв. 6 по РП на
землището на с. Д / л. 46-48/.
Видно
от приложено разрешение за строеж №
18/14.05.2013 г. на гл. архитект на община /// на едноличния търговец-
жалбоподател е било разрешено да извърши следното строителство : „ Складово
стопанство за съхранение на зърно- 3 броя силози с авторазтоварище и почистващ възел в УПИ І- ПСД, кв. 6 по плана на с. Д „ / л. 44-45/.
Изпълненото
строителство е било декларирано по реда на чл.14 от ЗМДТ на 28.07.2016 г. /л. 49-58/.
На
03.05.2022г. ст. инспектор към дирекция
„ МДТ“ на община /// е издал обжалвания
в настоящия процес АПВ, с който е отказал възстановяване на претендираната от едноличния търговец сума .
В мотивите на този акт е изложена позицията на адм. орган , че по проектна документация и издаденото строително разрешение
силозите са съвкупност от метална
конструкция , монтирана върху обща
стоманобетонова фундаментна плоча, изградена
върху ивични стоманобетонови
фундаменти за всеки силоз,
обектите са трайно прикрепени към земята и не представляват преместваем обект по дефиницията на § 5, т. 80 от ЗУТ.
Видно
от заповед № 134/22.02.2022 г. на вр. ид. кмет на община /// , на основание
чл. 4 от ЗМДТ , ст. инспектор в дирекция
„МДТ“ на същата община е овластен с правомощия на орган по приходите по установяване
на местни данъци и такси / л. 66/.
Срещу постановения АПВ е била подадена жалба от
едноличния търговец , по повод на която вр. изпълняващия длъжността кмет по
силата на решение № 573/16.06.2021г. на ОбС /// е издал решение № 647/12.07.2022г., с което е оставил
оспорването без уважение. / л. 5-9/. В
обстоятелствената част на това решение се посочва, че силозите са прикрепени трайно към земята с ивични
стоманобетонови фундаменти и това прави
невъзможно тяхното преместване в пространството като конструкция .
Безспорно
е между страните по делото , че процесните силози не са отразени в действащата кад. карта на с. Д, както и че
същите са предмет на цитираното по-горе РС № 18/14.05.2013 г.
Няма
спор между жалбоподателя и ответника , че едноличният търговец е заплатил
претендираните за възстановяване ДНИ и ТБО в общ размер от 63 571.02 лв. , както и че няма издадени актове за
установяване на тези задължения или ревизионни
актове за същите / л. 70-72/.
Приобщена
по делото като писмено доказателство заповед № 214/12.03.2013 г. на кмета на община /// свидетелства за одобрен ПУП-ПРЗ
на УПИ- „Складова промишлена зона
„ в кв. 6 на с. Д , като се обособяват
два нови имота УПИ І
и УПИ ІІІ с предназначение „за производствена складова дейност “ / л.156-159 от делото/.
Според заключението на допусната СТЕ силозите представляват съвкупност от
метална конструкция - цилиндричен корпус с коничен покрив, монтирани върху обща
стоманобетонова плоча изградена върху ивични стоманобетонови фундаменти на
всеки един силоз; проходна галерия. /неподвижно закрепени за терена/
Фундаментите са защитени с ограждаща подпорна стена. Силозите са стоманени,
плоскодънни, кръгли цилиндрично - конусен тип. Състоят се от две основни части
- цилиндрична и конична (покрив). Корпусът (част цилиндрична) се състои от
единадесет пояса, съставени от отделни листи щампована, поцинкована и
галванизирана ламарина, огъната вълнообразно. Укрепени са с поцинковани
стоманени колонки, свързани към корпуса с поцинковани болтове. Покривът (част
конична) се състои от два конуса, съставени от отделни трапецовидни листи
ламарина, свързани с болтове. Конструкцията на корпуса и покрива на силозите е
метална. В горната част на корпуса има изпълнени пет броя метални пръстени
противоветрови хоризонтални връзки. В основата на корпуса няма укрепващ метален
пръстен. Силозите нямат метално дъно.
Геометрични параметри:
- тип: цилиндрично - конусен с
капак
- диаметър 16,41 м.
- височина 17,93 м. до стреха
- височина на целия силоз
22,61 м.
- ъгъл на наклона на конуса -
30 градуса по Целзий
- площ на един силоз 238 кв.м.
- площ на три силоза 714 кв.м.
Стоманобетоновата плоча е с обща дебелина 72.5 см. и диаметрър 17.41 м.;
ивичните стоманобетонови фундаменти са с размери 1.0 м. ширина и 1.50 м.
височина, като 1.0 м. са вкопани в земята. Проходната галерия е със светли
размери 1,50/2,0 м. и таванът е неразделна част от стоманобетоновата плоча, за
която са монтирани стоманените силози. Проходната галерия е със стоманобетонова
конструкция, неразделна част от стоманобетоновата плоча. Фундаментите - стоманобетонова
плоча и ивични са защитени с ограждаща подпорна стена с дебелина 25 см. и
височина 2.0 м. Стоманената конструкция на силозите са закрепени за
стоманобетоновите ивични фундаменти и стоманобетоновата плоча с химически
дюбели - анкерни болтове ф20мм. (стр.20 и 101 от делото). Силозите са част от
обект „Силозно стопанство за съхранение на зърно“ - предназначение съхранение
на зърно. Разтоварването на силозите от зърното се извършва чрез система от
конвейри, разположени в подсилозната проходна галерия. Процесиите три броя силози са трайно
прикрепени към земната повърхност чрез изпълнена връзка с химически дюбел -
анкерни болтове към стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните
стоманобетонови фундаменти /неподвижно закрепени за терена/. Силозите не могат
да се отделят от повърхността като цяло във вида, който са имали на
съответното място, могат да бъдат разглобени
на съставните им части и отново изградени, а
стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти
разрушени. Изграждането на обекта в имота трайно е изменило субстанцията на
ползване на земята. След премахването на обекта, имотът следва да се
благоустрои - необходимост от извършване на изкопни работи за демонтиране на
стоманобетоновата фундаментна плоча, стоманобетонови стени и ивични
стоманобетонови фундаменти.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Разглеждането
на жалби срещу актове за установяване на задължения за местни данъци, за местни такси , както и на
актове за прихващане и възстановяване се реализира по правилата на ДОПК / арг.
чл.4 от ЗМДТ/. В тази връзка предвид правилото на чл. 129, ал.7 от ДОПК е
приложима регламентацията за обжалване на ревизионни актове, което води до
извод, че съдът е длъжен да изследва законосъобразността на акта по критериите
на чл. 160 , ал.2 от същия кодекс. При провеждане на тази проверка съдът
установи компетентност на издателя на атакувания АПВ , тъй като същият - старши инспектор при дирекция „ Местни данъци
и такси “ на община /// , е надлежно овластен
по реда на чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ предвид приложената към преписката
заповед № 134/22.02.2022 г. на вр. ид.
кмет на община ///.
В
жалбата не се заявява оплакване за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , а и
служебната проверка на съда не се
констатира съществуването на подобен порок, касаещ действителността на
издадения акт.
Оспореният
АПВ е обективиран в изискуемата писмена форма . В разпоредителната част на
същия се съдържа волеизявление на
издателя му по отричане на претендираното от заявителя субективно право на
възстановяване на местен данък и местна такса, индивидуализирани по данъчни
периоди. Това властническо волеизявление има своята аргументация, изложена в
обстоятелствената част на акта . В контекста на изложеното съдът приема ,че са
спазени изискванията за форма при постановяване на атакувания АПВ.
Съдебната проверка за материална
законосъобразност на АПВ предполага изследване на предпоставките на чл. 128 ,
ал.1 от ДОПК по арг. на чл. 4 от ЗМДТ. Според посочената правна норма прихващане
или възстановяване се извършва на недължимо платени или събрани суми . След като изрично по делото ответникът заяви ,че няма издадени
актове за установяване на тези
задължения или рев. актове, то в настоящото съд. производство съдът е
длъжен да изследва тяхната дължимост по
повод претендираното от жалбоподателя субективно право на тяхното
възстановяване , отречено с атакувания АПВ.
Новелата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ гласи,
че с данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти
в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона
за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. Това нормативно правило е относимо и за ТБО по
арг. на чл. 64 от същия закон.
Законодателната идея е , че обекти на
данъчно облагане са сградите или самостоятелните
обекти в тях. В ЗМДТ няма легално определение по понятието „ сграда“. Според правилото на чл. 46, ал.2 от ЗНА
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта.
В чл.12 от ЗУТ се прави
разграничение между използваните понятия
„ сграда „ и „постройка “, но също липсва тяхна дефиниция
в този нормативен акт . Съгласно регламентацията на чл. 37, ал.1 и 2
от ЗУТ сградите на основното застрояване се изграждат съобразно
предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен
устройствен план. Сградите на основното застрояване по предназначение са
жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както
и сгради със смесено предназначение. Новелата
на чл. 41 , ал. 1 от цитирания закон гласи ,че допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.
Анализът на
посочената правна уредба налага извод, че сградите са сдания, чрез които се
осъществява основно застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение, а чрез постройките се реализира допълващото им застрояване.
Според действащият
ПУП-ПРЗ , одобрен със заповед №
214/12.03.2013 г. на кмета на община ///
предназначението на поземления имот, в който намират трите силоза , е за
„производствено складова дейност“ , а
според заключението на СТЕ предназначението на
същите силози е за съхранение на
зърно т.е. с процесните силози съответстват на предназначението на имота .
Доводът на ответника за отричане на претендираното от едноличния търговец
право на възстановяване е издаденото строително разрешение № 18/14.05.2013 за
складово стопанство за съхранение на
зърно, индивидуализирано като строеж първа категория, но разпоредбата на чл. 137, ал.1 т.1 от ЗУТ
определя ката такива строежи не само производствените сгради, но също така и
инсталациите, съоръженията.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-19/29.12.2011г. за проектиране
на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система на проектиране на строителни конструкции
строежите биват сгради или строителни съоръжения.
С цел
изясняване дали процесните силози представляват сгради или строителни
съоръжения по аргумент на чл. 46 , ал.2
от ЗНА съдът следва да правоприложи
разпоредбата на §1, т. 1б от ДР на ЗКИР , според която "сграда" или "постройка"
е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за
устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната
среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение
съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.
От
значение за квалифицирането на силозите като сгради е дали същите са трайно
прикрепени към земята. Съществуването на трите силоза в недвижимата собственост
на жалбоподателя е следствие на
разрешено и изпълнено строителство по издаденото РС № 18/14.05.2013 г., а
предмет на това строително разрешение не са само трите силоза, а изграждане на складово стопанство за
съхранение на зърно – силозен тип с авторазтоварище и почистващ възел. Поради тази причина за целите на данъчното облагане трите
силоза не следва да се разглеждат самостоятелно , защото са разрешени и изпълнени като част от складовото стопанство
, а това складово стопанство е проектирано и реализирано не само от три силоза, но включва
приемна шахта, елеваторна шахта, проходна шахта
във фундаментната основа под всеки един от силозите / л. 95 и 109/ . Силозите са проектирани ,
така че тяхното разтоварване да става чрез система от конвейери, разположени в подсилозна галерия / обяснителната
записка на инв. проект – л. 88/.
Техническият проект на складовото стопанство дава сведение , че под всеки един
от трите силоза има проходна шахта на -3.75 м. от кота терен / л. 95 и 109/. В
този контекст процесните силози не са само цилиндрична част и конична част/
покрив/, след като са без метално дъно и
след като проектирани според обяснителната записка към инв. проект и изпълнени предвид заключението на СТЕ след оглед на експерта на
място с разположение върху стоманобетонни фундаменти. Лишено от основание е
възражението на едноличния търговец , че
според БДС EN 1993-4-1-2007 г. опорната конструкция не е
част от силоза , понеже не се подкрепя от доказателства – не се представя писмената и графична част на този държавен
стандарт, а освен това конкретните три силоза
са изпълнени по специфичен начин- тяхното разтоварване става посредством
конвейери в подсилозната галерия
.
На
следващо място, отговорът на първия въпрос на СТЕ , базиран на оглед на вещото
лице , свидетелства , че силозите са изпълнени в съответствие с изработения
инвестиционен проект към издаденото строително разрешение за складовото
стопанство, тъй като силозите се състоят от единадесет пояса щампована
поцинкована ламарина , укрепени с поцинковани стоманени колонки , свързани с поцинковани болтове и
прикрепени към стоманобетонна фундаментна
плоча и ивично стоманобетонни фундаменти
посредством химични бюдели- анкерни болтове. Съдът кредитира заключението на вещото лице, че
силозите са трайно прикрепени към земята , защото силозите имат предназначени за съхранение на зърно, но
нямат метално дъно , а освен това не са
и разположени директно на земната повърхност
, като е налице фундиране. Фундирането е
частта от строителството, свързана с изграждането на основите на сгради и съоръжения. Становището на вещото
лице за изградена стоманобетонна плоча и
ивични стоманобетонни фундаменти се
потвърждава от обяснителната записка на РС, по повод на
което са изпълнени процесните силози. В
същата изрично е вписано ,че силозите – стоманено, плоскодънни , са разположени върху стоманобетонови фундаменти / л. 87/. В част строителни
конструкции на инвестиционния проект ,
неразделна част от строителното
разрешение , има графично отразяване на тези фундаменти
с посочени материали за тяхното изпълнение- бетон, стомана АІ и стомана
ІІ /л. 111/ . При тези данни обосновано
е заключението на вещото лице за трайно
закрепване на силозите към земята , понеже корпусната им част е прикрепена
към ивични стомонобетонови фундаменти и те не могат да се отделят
от земната повърхност. В този контекст
съдът приема ,че процесните силози са сгради
предвид тяхното трайно прикрепяне към земята .
Настоящият
съдебен състав не споделя тезата на ВАС
в решение № №8239/25.06.2020г. , на което се позовава и жалбоподателя ,
че силозите не са сгради , а сглобяеми
конструкции, защото видно от цитираното заключение на СТЕ в мотивите на посоченото решение на ВАС процесният обект се
състои от отделни елементи ,
прикрепени към бетонов фундамент с болтова връзка / както и в настоящия
случай/ , но по идентичен начин е прикрепен и обектът по решение №
8797/17.07.2015 г на ВАС / метална конструкция
от метални елементи , които посредством болтова връзка са прикрепени
към ивични бетонни основи/ , но в това
съдебно решение ВАС е приел, че обектите представляват сгради. Настоящият
съдебен състав споделя правната теза на ВАС по
второто посочено решение , защото
счита за обоснована негова аргументация
и най-вече позицията, че „наличието
на ивични основи прави невъзможно преместването в пространството на
конструкцията, без тя да изгуби своята индивидуализация и възможност да бъде
използвана на друго място със същото или подобно предназначение. За да се ползва
на другото място по предназначение е необходимо изграждането на ивични основи,
а съществувалите от своя страна остават на мястото, на което е била
конструкцията и по този начин трайно променят начина на ползване на земята,
върху която са поставени“.
Отсъствието на отразяване на процесните силози в
действащата кадастрална карта на с. Д не е определящо дали същите са
сгради или не , още повече че
съгласно чл. 41 от ЗКИР кадастралната карта се създава въз основа на
данните от предходните карти, планове и регистри , а в настоящият
случай е било изготвено единствено предложение за попълване на кадастралния и
регулационния план на с. Д . За пълнота на изложението съдът счита за нужно да
посочи, че дори и в това предложение за попълване на кад. план процесните силози са посочени като
сгради и по-специално като селскостопански сгради / л. 148/.
В обобщение след като
процесните силози представляват сгради , едноличният търговец – техен собственик дължи
ДНИ и ТБО на основание чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ. След като посочените
местен данък и местна такса са дължими, не са налице елементите на фактическия състав
по прихващане и възстановяване по чл.
128 от ДОПК. В тази връзка подадената жалба до съда е лишена от основание ,
респективно обжалваният АПВ е законосъобразен адм. акт , който не подлежи на
отмяна.
При този изход на правния спор
своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юриск. възнаграждение
следва да се удовлетвори , като му се присъди такова в размер на 5735.68 лв. на
основание чл. 4 , ал.1 от ЗМДТ във вр.
161 от ДОПК , чл. 8 във вр. с чл. 7,
ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран от
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ Тиасо- Д.В.“ с ЕИК *********, представлявано от Д.Й.В. *** офис 1 , срещу акт за прихващане или възстановяване №
5/ 03.05.2022г.
на старши инспектор по
приходите към дирекция „ Местни данъци и
такси “ при община ///.
ОСЪЖДА ЕТ „ Тиасо- Д.В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ///,
ул. „///“ № ///, да заплати на старши инспектор по приходите към дирекция „ Местни данъци и такси “ при община /// сумата от 5735.68 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: