Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. Габрово, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 147 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от «Профи кредит
България» ЕООД гр. София, с пълномощник юрисконсулт К.А., против М.В.Д. ***.
В исковата молба се твърди, че на
02.01.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор от една страна и Л.В.Д., като
длъжник и ответника М.В.Д., като солидарен длъжник от друга страна. На
основание общите условия към процесния договор и във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД ответникът, в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски
кредит, се задължава да отговаря за задължението на Л.В.Д. при условията,
посочения в договора.
Договорът е сключен при посочени
от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем".
Съгласно т. 2 от ОУ това е молба от
клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък
размер, одобрен от кредитора. Параметрите на сключения Договор за потребителски
кредит са както следва - общо задължение по договора в размер на 4800 лева, включващо:
сума за изплащане на заема - 15552 лв., срок на заема - 48 месеца; Размер на
вноска - 324 лв.; дата на погасяване - 15-ти ден от месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР %) - 110.70. Договорът е подписан при Общи условия /ОУ/, които
са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и
той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДЗР/.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на
02.01.2014 г. парична сума в общ размер на 4800 лв. по посочената от длъжника Л.В.Д.
банкова сметка. ***ие да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора
за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни
вноски в размер на 324 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца.
На 19.06.2014 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД от една страна и Л.В.Д., като длъжник и М.В.Д., като
солидарен длъжни от друга страна е сключен Анекс № 1 към Договора за
потребителски кредит. В анекса е уговорено, че вноска № 4,5, ще
бъдат отложени. Същите ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за
целта е изготвен нов погасителен план и същия е неразделна част от Анекс № 1.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само 4
пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1
от Общите условия към Договора за револвиращ заем: "В случай, че клиентът
просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други". Договорът за потребителски кредит
е прекратен
от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 07.10.2014 г., а до длъжника
е изпратено уведомително писмо на 07.10.2014 г.
Съгласно уговореното в т.12.4 ОУ,
при прекратяването на договора се начислява неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на неустойката се
определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата
на прекратяването на договора като процент, изрично посочен в ОУ. Съгласно
Общите условия към ДПК № ********** се
начислява неустойка върху остатъчния размер на задължението в размер на 50%.
Към датата на прекратяване е начислена неустойка върху остатъчното неизплатено
задължение, която е в размер на 1053.97 лв.
В съответствие с изложеното
ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде
уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен в рамките
на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДПК „Параметри на искания револвиращ
заем". Съгласно ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДПК е искане от
клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е
подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем
№ **********, задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова
сметка ***. По силата на сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора
така предоставените парични средства,
заедно с договорното възнаграждение. В т. 2 от ОУ е описан начинът на попълване
образеца за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва
съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел 1. Попълненият образец
проекто-договор не представлява договор за кредит, а съгласно ОУ това е искане
от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При
кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри в т.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля
на молба за отпускане на заем, т е. за предоставяне на парични средства по
заема в размер до искания или по-нисък. По преценка на клиента, той може да се
откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14-дневен срок въз основа на връчено
писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е
отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати
първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един
определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че
клиентът е запознат с условията на договора.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
което в Районен съд- гр. Габрово е образувано ч.гр.д. № 1333/2018 г. На дружеството е изпратено
указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, с оглед на което ищецът моли съда да постанови
решение, с да признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД по ДРЗ № ********** срещу солидарния длъжник М.В.Д.
в общ размер на 15711,29 лв., включващи 14657.32 лв., неизплатено парично
задължение и неустойка в размер на 1053,97 лв.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се
излагат съображения за уважаване на предявените искове.
Ответникът се
представлява по делото от пълномощника си адвокат Р.Н.. В представения писмен
отговор предявените искове се оспорват като изцяло неоснователени и недоказани,
по следните съображения:
Договорът за потребителски кредит
№ ********** е от 02.01.2014 г. и към него са приложени ОУ, версия от
12.11.2013 г. Към момента на сключване на договора е действала редакцията на
Закона за потребителския кредит в законна сила от 26.03.2013 г.
Ответникът прави следните правоизключващи възражения за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит:
1. Договорът за потребителски
кредит № ********** от 02.01.2014 г. е нищожен поради противоречие с чл. 22 във
вр. с чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗПК. Недействителността на основание чл. 22 във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 11 от Закона за потребителския кредит, е защото в него не
са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора са посочени единствено броят на месечните вноски и
техния размер, посочена е и дата на погасяване (15-и ден от месеца), но това
съдържание на договора не е достатъчно за да се приеме, че са посочени
условията за издължаване на кредита, тъй като не е посочена последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, както и не е посочена
датата на първата вноска, а именно от 15-тия ден на кой месец започва
изплащането на отпуснатия кредит.
2. На следващо място процесният
договор заем е нищожен и поради противоречието му с добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД: Посоченият в договора годишен лихвен
процент, който по същността си представлява възнаградителна лихва, е в размер
на 76,89%, а годишният процент на разходите - /ГПР/ от 110.70%. Към датата на
сключване на договора обявеният от БНБ основен лихвен процент е бил в размер на
0,02 съответно размерът на законната лихва - 10,02% (ОЛП + 10 пункта).
Уговорените между страните годишен процент на разходите /ГПР/ от 110. 70% и договорна
лихва в размер на 76.89% влизат в противоречие със закона, а също така и с
добрите нрави и тези клаузи на договора са нищожни. От страна на ищцовото
дружество са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 9 от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП, тъй като определените лихвен процент на
възнаградителната лихва и ГПР са в размер, който налага връщане на осем пъти
по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит - при заем от 4800 лева, а е
договорено в края на срока на договора да върне сумата от 15 552 лева. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации и обуславя неоправдано разместване на
имущество като последица от изпълнението му. Нищожността на тези клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор, тъй като в
случая не са налице предоставките по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване
действителността на останалите части от договора.
3. Също така, липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в точка VI от договора и на начина на изчисляване лихвата по заема,
уредена в т. 4.4. от Общите условия, правят въпросните договорни клаузи
неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и същите са нищожни.
4. Договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като ответникът М.В.Д.
не е бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочна изискуемост по кредита.
Приложението на разрешенията на т.18 на TP № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и
необходимостта от уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост намират проявление и по отношение на небанкови финансови
институции.
Абсолютно незаконосъобразно е при
отлагането на вноски по кредита, които в случая са две на брой - № 4 и 5,
ищецът да добавя в коригирания
погасителен план още 4 пълни месечни вноски. Такава уговорка в договора между
страните - за възмездно отлагане на вноски, при което отлагането да се заплаща
от длъжника с още толкова вноски, колкото са отложените, не съществува нито в
процесния договор, нито в анекса. Отлагането на вноски е предвидено в ОУ към
договора, като обаче овъзмездяването на кредитодателя за това, че отлага
вноски, според ОУ се изчерпва с начисляването на договорна лихва за периода на
отлагането, тъй като вноските се преместват в края на погасителния план.
Следователно от сумата от 14657,32 лв./главница и лихва/, която кредиторът
счита, че е следвало да бъде заплатена от длъжниците, ответника, следва да се
изключат четирите последни вноски и половина, равняващи се общо 1458 лв., която сума нито ответника, нито заемателя изначално не са дължали,
тъй като не са се съгласявали да бъде добавяна към коригирания им погасителен
план, макар да са се подписали под същия.
По всички изложени по-горе
съображения ответникът
счита
процесния договор за нищожен, като съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От
изложеното в исковата молба и приложеното към нея извлечение от сметка
кредитополучателят е получил кредит в размер на 4800 лева, а общата сума на
извършените от кредитополучателя плащания по кредита възлиза на 1586,05 лв. Въз
основа на това и по аргумент от чл. 123, изр. първо от ЗЗД ответникът, като
солидарен длъжник по кредита, не дължи на ищеца претендираната сума, а би
следвало да дължи 3213,95 лв.
По
иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл.92 ЗЗД:
Не е възникнало вземането за
неустойка, поради което искът за неустойка е неоснователен. След като към
момента на депозиране на заявлението по ч.гр. д. № 1333/18 г. на ГРС ищецът не
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и да
уведоми за това обстоятелство ответника, без основание по ч. гр. д. № 1333/18
г. на ГРС е претендираната начислена неустойка в размер на 1053.97 лв. при
прекратяване на договора, определена в ОУ. След като кредиторът не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по
договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което
вземанията по него не са изискуеми, липсва изобщо основание за начисляване на
претендираната неустойка в размер на 1053.97 лв. при прекратяването му.
Неустойката е уговорена в чл.12.4 от ОУ, съгласно който при прекратяване
на договора на основание чл.12.3 от ОУ -
просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни върху остатъчния
размер на кредита се начислява неустойка в размер на 50%. Тази клауза е нищожна
на основание чл.26, ал.1,предл. трето от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави. Договорената в процесния договор неустойка е компесаторна, тъй като
обезпечава неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при
прекратяване облигационната връзка по вина на длъжника. В конкретния случай, тя
обаче излиза извън обезпечителната и обезщетителна си функция, предвид
процентното й съотношение. При заплащането й това би довело до неоснователно
обогатяване на насрещната страна - кредитора. Затова клаузата е и
неравноправна, респективно нищожна, и на основание чл.146,ал.1 във вр.
чл.143,т.5 от Закона за защита на потребителите, приложим към процесното
правоотношение. Също така, вземането за неустойка е погасено по давност, тъй
като към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 08.06.2018 г„ е
изтекъл срокът на законоустановената кратка тригодишна давност, съгласно
чл.111.б."б" от ЗЗД. Заявителят претендира да му бъде присъдена
конкретна сума за неустойка и която е въведена като предмет на делото към
датата на прекратяване на договора - 07.10.2014г., която се явява и началото на
тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за неустойка съобразно
разпоредбата на чл. 111,6. "б" ЗЗД, като същата е изтекла на
07.10.2017 г.
Предвид всичко гореизложено
ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и да му присъди
направените съдебно деловодни разноски. В съдебно заседание адвокат Н. поддържа
отговора на исковата молба и представя писмена защита, в която излага доводи в
подкрепа на искането за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3486/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1333/2018 г. по описа
на РС Габрово. Срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника-ответник, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване
на исковете за установявания
на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими,
тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните, че на 02.01.2014 г. е сключен
представеният по делото договор за потребителски кредит № ********** между
„Профи Кредит България" ЕООД като кредитор от една страна и Л.В.Д., като
длъжник и ответника М.В.Д., като солидарен длъжник от друга страна. По силата
на договора дружеството-ищец предоставя на кредитополучателя Л.Д. кредит в
размер на 4800 лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия кредит: срок на кредита – 48 месеца, размер на вноска – 324 лв.,
дата на погасяване - 15-ти ден от месеца, годишен процент на разходите
(ГПР %) - 110.70, годишен лихвен процент – 76,89%, общо задължение - 15552 лв.
Договорът е подписан при Общи условия, за които кредитополучателят и солидарния
длъжник са декларирали, че са получили и с които са се запознали и са приели.
От представеното преводно
нареждане с номер 270PMWP********* от 02.01.2014 г. е видно, че
дружеството-ищец е изпълнило задължението си по договора, като е превело по
сметка на кредитополучателя Л.Д. сумата 4800 лв.
Представен е анекс от 19.06.2014 г. към процесния договор за
потребителски кредит, с който страните по първоначалния договор са уговорили,
че вноски № 4 и № 5, ще бъдат отложени, като същите ще бъдат заплатени в края
на погасителния план. За целта е изготвен нов погасителен план, като съгласно
същият крайния срок за погасяване на кредита е 15.05.2018 г.
От представеното извлечение по
сметка към Договор за потребителски кредит № ********** се установява, че
общият размер на извършените по договора плащания възлиза на 1586,05 лв.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът е изплатил само 4 пълни погасителни вноски и една непълна, договорът за потребителски кредит
е прекратен
от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 07.10.2014 г., като са
представени уведомителни писма от 07.10.2014 г. до кредитополучателя и
солидарния длъжник. С писмото длъжниците са уведомени, че поради нарушение на
задълженията им по общите условия, задълженията им по договора за кредит са
обявени за предсрочно изискуеми и им е начислена неустойка в размер на 35%
върху остатъчния размер на главницата по погасителния план - 1 854,78 лв.
Не са представени доказателства
за връчване на уведомленията на кредитополучателя и ответника-солидарен
длъжник.
При тези обстоятелства настоящият
съдебен състав следва най-напред да обсъди наведените от процесуалния
представител на ответника доводи за нищожност на отделни клаузи от процесния
договор за потребителски кредит. Установява се, че
волеизявленията на страните по него са били насочени към пораждане на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 ЗПК.
Затова при разглеждане съдържанието на
процесния договор за кредит от 02.01.2014 г. и на поетите с него права и
задължения, съдът следва да съобрази изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция. (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на
ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
Във връзка с поставения от ищцата въпрос за
действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е
налице валиден обвързващ страните договор, като преценката за това се направи
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договора. Съдът намира, че процесното
съглашение по форма и съдържание отговаря в значителна степен, но не изцяло на
изискванията съдържащи се в глава ІІІ -
та, чл. 9 - 11 от ЗПК.
Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на ответника - кредитор, а от там с добрите
нрави се включва в основанията за нищожността му, предвидени и по специалния
закон като общо към частно основание за нищожност.
Във връзка с
твърденията на ответника, че уговорената възнаградителна лихва от 76,89% за
кредит от 4800 лв., както 110.70% годишен процент на разходи (ГПР) са в
противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно упражняване правата
на страните по договора, съдът намира следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме за основателно така
наведеното възражение е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чуствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика за
нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и тя приема, че
"добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр.
3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С
оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Принципно,
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.
д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....". Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума
и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при
потребителски заем за сума от 4800 лв., със сравнително кратък срок
на ползване - 48 месеца /четири години/, при предоставено обезпечение -
съдлъжник, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер
на от 76,89% от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити (над 15 години), когато, независимо от обезпечението,
рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които
биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 76,89 %, е в противоречие с
добрите нрави, поради което е нищожна.
Такъв извод може да се направи и относно годишният
процент на разходите, още повече, че /както се отбеляза и по – горе/ кредитът е
краткосрочен, за срок по-малък от 5 години, надлежно обезпечен, и определянето
на ГПР от 110,70%, без да е установен механизмът за изчисляване на този процент
съставлава нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на права.
Посочените клаузи драстично нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД възможно е договор да бъде само частично недействителен.
Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия
договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен
без недействителната му част. Като съобрази данните по делото настоящият състав
намира, че нищожните клаузи на договора относно определянето на %
възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е
възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
Аргумент за недействителност на договора на това
основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита,
дадена на потребителя със ЗПК – чл. 22 от ЗПК,
при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 ЗПК,
сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на
посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски
кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата
и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят
изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените
срокове.
В процесния договор
не се съдържа информация за условията за прилагането на годишният лихвен
процент на възнаградителната лихва и индекс или референтен лихвен процент,
свързан с първоначалния, ако има такъв. Не е ясно каква част от посочената
погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва, при посочения в договора
лихвен процент, като се има предвид, че става въпрос за краткосрочен договор за
потребителски кредит - за 48 месеца - за срок от 4 години. Не е изпълнено и
изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент на разходите по
кредита (110,70 % ГПР), общата сума, при съответния годишен процент на
разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин.
Освен че липсата на подобна регламентация, по изричното
разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен, както се изложи,
неоправданото предвиждане на възнаградителна лихва в размер на 76,89% и ГПР от
110.70 % противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите и не
може да се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на заема, който е и
обезпечен. По тези съображения
настоящият състав намира, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД -
поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т.
9 и 10 от ЗПК,
вр. с чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай, с оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита. Безспорно се установи, че същият е
получил сумата от 4800 лв., като е извършил плащания в размер на 1586,05 лв.
Оставащата дължима сума е в размер на 3213,95 лв., за която сума предявеният иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, а за
горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и
иска за установяване
на вземане за неустойка по същия договор, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. От една страна такава не се дължи,
тъй като върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи мораторна лихва от поканата - по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, която в процесния случай се явява датата на връчване на заявлението по чл. 410 от ГПК на
ответника - 05.11.2018 г.
При произнасянето си по дължимостта
на претендираните от ищеца суми за неустойка разходи съдът следва да съобрази и
трайната съдебна практика съгласно която нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно
/така Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и Определение № 751 от 17.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о., ГК/. Ако съдът
установи нищожност на договор, от който страните черпят права, е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна
и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за
нищожност.
Неустойката се претендира на осн. т. 12.4 от Общите
условия към процесния договор, съгласно която при прекратяване на договора на
осн. т.12.3 от ОУ, върху остатъчния размер на задължението по погасителен план
се начислява неустойка размер на 50%. Съгласно цитираната т.12.3 от ОУ, в
случай, че по договора се просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща
уведомление, покана, предизвестие или др.
Съдът намира, че цитираната клауза относно предвидената в т. 12.4 от процесния
договор неустойка е нищожна, поради противоречието й със закона – основание за
нищожност по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Според чл. 92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. При
договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата
при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение
за тяхното ползване и разходите по събиране. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. При този извод съдът
следва да откаже да зачете правните последици на неустоечната клауза, т.е. да
приеме, че тя е породила задължение за заплащане на неустойка в претендирания
размер.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че съдът изцяло споделя доводите на пълномощника на ответника,
съгласно които и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор не настъпва автоматично,
а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. В конкретния случай не е доказано
изявлението на кредитора да е доведено до знанието на длъжника, поради което и не
се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника
кредитен дълг по сключения между страните договор за потребителски кредит.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец
е била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 от НЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да
се определи на 150 лв. за заповедното и 150 лева за исковото производство. Така
сторените в заповедното производство разноски са в размер на 314,23 лв. за
държавна такса и 150 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. От тях, съразмерно
на частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство
в общ размер от 3213,95 лв., ответникът дължи сумата 64,28 лв. – д.т. и 30,68 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – общо 94,96 лв. В същия размер са и направените
от ищеца разноски в исковото производство, поради което и съразмерно на
уважените искове ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в общ размер на 94,96 лв.
Ответникът също е
направил разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. /ДПЗС на л. 41/. С оглед частичното отхвърляне на ищцовите
претенци, ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника сумата 795,44 лв., на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***1, с пълномощник адвокат Р.Н., дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав
Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, с пълномощник юрисконсулт К.К.А.,
сумата 3 213,95 лв. /три хиляди двеста и тринадесет лева и деветдесет
и пет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № ********** от
02.01.2014 г., ведно със законната лихва от 05.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3486/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1333/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 14 657,32 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, с пълномощник юрисконсулт К.К.А., против М.В.Д., ЕГН: **********,
с адрес ***1, с пълномощник адвокат Р.Н., иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца за сумата 1 053,97 лв. неустойка по договор за потребителски кредит № ********** от
02.01.2014 г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3486/04.07.2018 г. по ч.гр.д. №
1333/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес ***1, да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, с пълномощник юрисконсулт К.К.А., направените в настоящото
производство и в
производството по ч.гр.д. № 1333/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово разноски в общ размер
на 189,92 лв. /сто осемдесет и девет лева и деветдесет
и две стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, да заплати на М.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***1, направените в настоящото
производство разноски в
общ размер на 795,44 лв. /седемстотин
деветдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: