Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/18.02.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12385 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предявени са искове
на „И.ф.”
ЕООД, ЕИК201196810, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че Н.Н.К.,
ЕГН ********** , дължи на ищеца
сумата 2200 лв. – главница по
договор за кредит от разстояние №209861/14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, от заявлението –
26.02.2019г. до изплащането й; сумата 508,20лв.
– възнаградителна договорна лихва за периода 14.05.2018г. – 08.02.2019г. по същия договор за кредит, за които
вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3122/2019г. на ВРС.
В Твърди, че по силата
на договор за кредит № 209861/14.05.2018г.,сключен между страните в електронна
форма, от разстояние, по реда на чл.3 от ЗПФУР, ответникът получил от ищеца
заем за сумата 2200.00лв., предадена по банкова сметка ***.Сумата ответникът се
задължил да върне на фиксирани по размер и падеж месечни вноски, с краен падеж
05.11.2019г. Кредитополучателят обаче не заплатил нито една вноска, поради
което се претендира пълна стойност на договорените и неплатени главница и
възнаградителна лихва. Позовава се на предсрочна изискуемост на дълга, за която
макар усилията на кредитора, длъжникът не е редовно уведомен. Сочейки, че
редовната изискуемост на дълга е настъпила в хода на процеса, настоява за
присъждане на усвоената и неиздължена главница, заедно с възнаградителна лихва
съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от договора.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба
поддържа така предявените искове. Настоява за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на иска. Ангажираните
писмени доказателства установяват валидно възникнало между страните по делото
договорно правоотношение по договор за кредит за кредит от разстояние от 14.05.2018г.
и за реалното предоставяне на сумата, за което е ангажирано банково бордеро от
14.05.2018г. за превод. Договореният между страните годишен процент на
разходите отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Ответникът не твърди
и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат сторените по делото разноски в размер на 81,80 лева за заплатена
държавна такса и 120 лева възнаграждение за юрисконсулт,
определено в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за което съдът съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания
и процесуалната активност на представителя.
На ищеца се следват и
разноски в заповедното производство в размер на 98,34 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно издадената в полза
на ищеца заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.Н.К.,
ЕГН ********** *** и „И.ф.” ЕООД, ЕИК201196810, със седалище ***, че Н.Н.К., ЕГН ********** дължи на „И.ф.” ЕООД, ЕИК201196810,
със седалище *** сумата 2200 лв. –
главница по договор за кредит от разстояние №209861/14.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, от заявлението – 26.02.2019г. до изплащането й, сумата 508,20лв. – възнаградителна договорна лихва за
периода 14.05.2018г. – 08.02.2019г. по същия договор за кредит, за които
вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3122/2019г. на ВРС, на осн. чл.422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „И.ф.” ЕООД,
ЕИК201196810, със седалище *** сумата от 801.80 лева, представляваща сторените по делото разноски
за заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 98.34 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултскко възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: