Р Е Ш Е
Н И Е
№ 310
гр.***, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева,
като разгледа НАХД № 5656 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № 26, срещу Наказателно постановление № 471257-F393076/03.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл.
25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
–„Имуществена санкция” в размер на 500 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че фактическата обстановка не отговаря на действителността, поради което и
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството. Изтъква се, че деянието
неправилно е било подведено под нормата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като
контролните органи са допуснали разминаване между правната квалификация на
деянието в акта и НП. Счита се, че е нарушено правото на жалбоподателя да
разбере в какво е „обвинен“, доколкото в НП едновременно са цитирани нормите на
чл. 118 ЗДДС и чл. 25, ал.1 от Наредбата, като според жалбоподателя не става
ясно каква е връзката между тях, което пък създава неяснота по отношение на
вмененото нарушение. Развиват се подробни мотиви в тази насока, като се достига
до извод за невъзможност на санкционирания субект да организира защитата си. На
последно място, под евентуалност, се пледира за приложение на чл. 288 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от пълномощник - адв. В.В. – БАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира
върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава,
че независимо от това дали фискалното устройство е с неточен час или не, видно от
приложения КЛЕН - касова бележка на стойност 4 лева не е била издавана въобще,
което категорично оборва тезата на жалбоподателя. В заключение моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 7 - НП е
връчено на представител на нарушителя на 13.11.2019г., а жалбата срещу него е
депозирана на 18.11.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.06.2018г., в
08:40 часа св. А.М., съвместно с колегата си Г.П. – и двамата инспектори по
приходите в ТД на НАП-***, посетил търговки обект – фитнес зала, находяща се в
гр. ***, ул. „***“ № 26, стопанисвана от търговеца. Св. М. заплатил един брой
тренировка на стойност 4 лева, като бил обслужен от А.Н.– фитнес-инструктор в
залата, която приела плащането, но не издала фискална касова бележка, нито
касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителят на НАП използвал
тренировката, след което излязъл от обекта и в 10.25 часа се върнал, легитимирал
се, след което започнал проверка. В хода на проверката се установило, че обектът
разполага с функциониращо фискално устройство – „Daysi Expert 01 -KL” с номер на фискалната памет - № 36521741. Била
разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се
установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена в устройството.
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л.10-12), в който
изрично било описано, че часовникът на фискалното устройство е с 1 час и 55
минути напред. С протокола представител на търговеца бил поканен да се яви на 04.07.2018г.
в ТД на НАП-гр. ***, за представяне на допълнителни документи и съставяне на
АУАН. В посочения ден в ТД на НАП се явил управителят и в негово присъствие бил
съставен АУАН с № F393076/04.07.2018г., в който горните факти били
квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС. Управителят подписал акта без възражения и получил
препис от него.
В срокът по чл.
44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение (л.38-41), в което било
застъпено, че в действителност е бил издаден фискален бон, но поради разминаване
в часа на часовника на устройството, това не е било взето предвид от
контролните органи. Твърдяло се, че се прилага и копие от въпросния фискален
бон, но такова към възражението не е налично.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 03.01.2019г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и
на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“- *** в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно
от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Фискалните
касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118
от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от
2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата
норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит
или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2.
по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална
касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен
едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената
фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая
констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на
тренировката - фискална касова бележка не е издадена, са безспорно установени.
От същите е извършена покупка на стока на стойност 4,00 лева и след извършеното
плащане в брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че
в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като
например - Решение № 1839 от 8.11.2017
г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2466/2017г.
Съдът не кредитира възраженията, че в действителност е имало издадена фискална касова бележка, но поради разминаване в часа на устройството – това не е било отчетено. Видно от отразеното в КП – действително часовникът на устройството е бил с 1 час и 55 минути напред. Това означава, че покупката която е била извършена в 8.40 часа би следвало да е отразена в устройството в 10.35 часа. Видно от разпечатания КЛЕН (л.16) обаче – такава покупка не е отразена. Първата покупка е въведена в 12.02 часа (съответстващ на 10.07 часа астрономическо време). Нещо повече – от КЛЕН-а е видно, че до момента на разпечатването му – въобще не е регистрирана покупка на стойност 4 лева – без значение в колко часа. Поради това съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, още повече че въпреки записаното във възражението – реално фискална касова бележка не е приложена.
С оглед всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е
безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване
на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска,
която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай.
Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива,
поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на едноличния търговец, поради което и правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
471257-F393076/03.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.
1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „***”
ЕООД с ЕИК: *** е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.