№ 638
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000466 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 276673/23.03.2022 г., подадена от „Транс Естейт“
ЕООД, гр. София, ул. „Силистра“ № 8, с ЕИК:********* чрез адвокат О. Ш. от САК срещу
решение № 260049/18.01.2022 г., постановеното по търг. дело № 413/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД на
„Профикон България” ЕООД, гр. София, бул. „Драган Цанков” № 31А, ет. 2, офис 5, с
ЕИК:********* сумата от 88 000 лв. с ДДС, представляваща неплатената част от дължимата по
договора сума за възнаграждение за приетата работа, ведно със законната лихва върху главницата
от 88 000 лв. от датата на предявяването на иска - 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и жалбоподателят е осъден да заплати на на основание чл. 266 ЗЗД на
„Профикон България” ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в
размер на 5 090 лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че съдът ограничил правата на защита
на „Транс Естейт“ ЕООД като не му предоставил възможност да подаде отговор на исковата молба
в каквато връзка съдът допуснал процесуални нарушения като неправилно приложил разпоредбата
на чл. 50, ал. 2 ГПК, както и на чл. 50, вр. чл. 47 ГПК; съдът допуснал процесуално нарушение
като не уважил доказателствените искания на „Транс Естейт“ ЕООД, направени в съдебно
заседание на 10.03.2021 г. неправилно приемайки, че била настъпила преклузия, позовавайки се на
чл. 146 ГПК; че съдът се произнесъл в разрез с разпределената от самия него доказателствена
тежест, при което не се съобразил с това, че ищецът не успял да докаже, че е изпълнил изцяло и в
срок възложените му работи с договора за проектиране и извършване на строително-монтажни
работи, както и че последните били приети без забележки от ответника; че съдът не се съобразил,
че по делото не били събрани каквито и да било доказателства, че действителната стойност на
1
изпълнените работи била установена по предвидения в договор начин и че не изложил мотиви
защо приел, че били извършени строително-монтажни работи, което не било доказано нито с
представени доказателства, нито с извършване на експертиза; че отделно от всичко изложено,
нотариалната покана от 21.10.2019 г. на нотариус А. Г. не била достигнала до знанието на „Транс
Естейт“ ЕООД.
По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
и върне делото на първоинстанционния съд с указания за връчване на исковата молба; а в случай,
че въззивният съд приеме, че не са налице нарушения по връчване на исковата молба, то да
разгледа спора по същество като отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли
предявената претенция, в какъвто случай и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК прави доказателствени
искания: да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане – С. Д. С. и Н. Т.
Т., за установяване на съществени разлики в количествата, заложени в договора и реалното им
изпълнение, както и дали е приета работата, извършена от „Профикон България” ЕООД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Профикон България” ЕООД чрез
адвокат В. Н. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да
я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски. Оспорва доказателственото искане на жалбоподателя за разпит на двама
свидетели като преклудирано.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК
и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и
доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по
същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
каквото е насрочено за 10.10.2022 г. от 14.00 ч.
Неоснователно се явява направеното с въззивната жалба доказателствено искане за разпит на
двама свидетели, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Разпоредбата на чл. 266 ГПК налага забрана за посочване на нови факти и доказателства във
въззивното производство, освен в изрично предвидените от закона случаи, които не могат да бъдат
тълкувани разширително. Такава възможност предвижда чл. 266, ал. 3 ГПК, на която разпоредба се
позовава жалбоподателя, съгласно която могат да бъдат събрани нови доказателства пред
въззивната инстанция в случай, че тези доказателства не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такава хипотеза в случая не е налице.
Отказът на първоинстанционния съд в първото по делото съдебно заседание на 10.03.2021 г. да
допусне до разпит свидетели не съставлява процесуално нарушение, доколкото правилно е
преценено, че това искане на ответника „Транс Естейт“ ЕООД е преклудирано.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК
на ВКС и в ТР № 1/2001 г. на ОСГК, така и във формираната по реда на чл. 290 ГПК каузална
практика на касационната инстанция - решение № 281/24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на ІІ-ро
т. о. на ВКС и цитираните в него решения, както и др., е прието, което се споделя напълно и от
настоящия съдебен състав, че съгласно разпоредбата на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, респ.
чл. 370 вр. чл. 367, ал. 1 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този
момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
2
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпа и всички свои
възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които
претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. Следователно
по силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната инстанция
пропуските, дължащи се на проявена от нея процесуална небрежност в първоинстанционното
производство, освен в хипотезата на нарушаване съдопроизводствените правила или на особени
непредвидени обстоятелства, поставили заинтересованата страна в невъзможност своевременно да
упражни процесуалните си права, в обема, който и е гарантиран от законодателя.
В случая, видно от данните по делото, въпросното доказателствено искане на ответника-
въззивник „Транс Естейт“ ЕООД е несвоевременно заявено – преклудирано по силата на чл. 370
ГПК, тъй като не е подаден отговор на исковата молба, т. е. ответникът в двуседмичния срок по чл.
367, ал. 1 ГПК не е направил възраженията, във връзка с което прави доказателственото си искане
за разпит на двама свидетели - разлики в количествата, заложени в договора и реалното им
изпълнение, както и дали е приета работата. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията
във въззивната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 50, ал. 2 ГПК, както и
на чл. 50, вр. чл. 47 ГПК. Видно е че въз основа на определение на първоинстанционният съд №
1323/05.03.2020 г., препис от исковата молба, заедно с приложенията, е изпратен на ответника
„Транс Естейт“ ЕООД, на когото изрично е указан както срока за подаване на отговор и неговото
съдържание, така и последиците от неподаване на писмен отговор, визирани в чл. 370 ГПК.
Връчването на тези книжа на ответника е редовно осъществено, съобразно процесуалното правило
на чл. 50, ал. 2 ГПК. От приложената по делото разписка за връчване на съобщение (л. 40) се
установява, че длъжностното лице – призовкар към СГС е отбелязало на 10.07.2020 г., че при
посещения на адреса на дружеството, вписан към този момент в търговския регистър (гр. София,
бул. „Черни връх“ № 43), извършени на 24.05., 02.06., 16.06. и 27.06.2020 г. „ на посечения адрес
няма служители и фирмени знаци; служители от фирми „Петрол“ и „Транскарт“ съобщават,
че не пребивава на адреса“. С оглед на това и предвид, че удостоверяването на връчителя
представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила
за установените в него факти, което в случая не е опровергано от жалбоподателя с надлежни
доказателства, следва да се приеме, че връчването на исковата молба с приложенията й е редовно
осъществено на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, съгласно която разпоредба, регламентираща
връчването на търговци и юридически лица, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
След като ответникът изцяло отсъства от адреса, а не само не е осигурил достъп до канцеларията
си, то и съдът не е следвало да пристъпва към връчване по реда на чл. 47 ГПК, което обаче не само
не променя извода за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК, но и в още по-голяма степен предоставя
възможност на ответника за защита, доколкото и тази процедура е била осъществена надлежно,
видно от приложението по делото разписки (л. 42-43).
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав на
Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 276673/23.03.2022 г., подадена от „Транс
Естейт“ ЕООД, гр. София, ул. „Силистра“ № 8, с ЕИК:********* чрез адвокат О. Ш. от САК
3
срещу решение № 260049/18.01.2022 г., постановеното по търг. дело № 413/2020 г. по описа на
Софийски градски съд.
Докладва делото съобразно мотивите към настоящото определение.
Оставя без уважение доказателственото искане на жалбоподателя „Транс Естейт“ ЕООД за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане – С. Д. С. и Н. Т. Т., за установяване на
съществени разлики в количествата, заложени в договора и реалното им изпълнение, както и дали
е приета работата, извършена от „Профикон България” ЕООД.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4