№ 342
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501496 по описа за 2024 година
С решение № 260000 от 02.01.2024 г. по гр. д. № 5347/2019 г., І-28 с-в,
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4,
§ 3 ДЕС, предявени от Д. Б. М., роден на ******** г., гражданин на Ирландия,
за осъждането на Народното събрание на РБългария, а при условията на
евентуалност за осъждането на Държавата, представлявана от министъра на
финансите, за заплащане на обезщетение поради нарушение на правото на ЕС,
както следва:
- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за
имуществените вреди, равняващи се на стойността на вземането на Д. Б. М.
към "Каварна бей" ЕООД и която би получил от продажбата на поземлен имот
№ I-209, 210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област
Добрич, с площ от 57, 97 дка., представляващ имущество на дружеството при
удовлетворяване на кредиторите му, ако в производството по несъстоятелност
по т.д. № 3198/2010 г., VI-3 с-в, СГС, вземанията на ищеца са били приети и
ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна стойност,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба -
17.04.2019 г. до окончателното плащане;
1
- сума в размер на 121 777, 77 лв., представляваща законна лихва върху
главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда - 17.04.2019 г.;
- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на нарушенията, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното
плащане;
- сума в размер на 15 222, 23 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 17.04.2019 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Б. М.. Подробно е
изложена фактическата обстановка по спора и са анализирани мотивите на
първоинстанционното решение. Изразява несъгласие с извода на съда, че
събранието на кредиторите само определя реда и начина за осребряване на
имуществото, но не влияе върху размера на оценката, като сочи, че СГС е
игнорирал хипотезата, в която кредитори с приети вземания имат интерес да
се приключи производството преди други кредитори да заявят своите
претенции. Намира, че правата му са накърнени, тъй като поради
неприемането на вземането му той е бил лишен от възможност да влияе върху
оценката и цената, на която е разпродадено имуществото на дружеството.
Подчертава, че купувачът на имота го е препродал на по-висока цена и то на
дружество, чиито управители са адвокатите на кредиторите, инициирали
производството по несъстоятелност. Сочи, че жалбоподателят нямал
осигурена възможност за достъп до съд, за да защити правата си спрямо
несъстоятелното дружество (вкл. не е можел да обжалва прекратяването на
производството по несъстоятелност – л. 12, б. ж). Оспорва извода на съда, че
приетите от НС закони гарантират възможността за свободно движение на
капитали, съответно жалбоподателят счита, че се накърняват интересите на
инвеститори, тъй като правилата за несъстоятелността са изолирали М. от
провежданото производство и така са създали враждебна за инвестиране
среда. Подчертава, че ако бе имал възможност да участва като кредитор той
би имал право да влияе върху цената на разпродаваното имущество и да
получи дял от сумата, реализирана при проданта. Прави искане за допускане
на гласни доказателства, допълнителна задача на ССЕ и приемане на
2
приложени писмени доказателства. Претендира отмяна на решението и
уважаване на исковата претенция, както и разноски.
Ответникът Народно събрание оспорва жалбата, като изцяло подкрепя
мотивите на съда. Твърди, че спорът касае дейност по правораздаване, а не
законодателната дейност на НС. Възразява срещу доказателствените искания.
Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, оспорва жалбата.
Твърди, че ищецът се е възползвал надлежно от всички възможни и легитимни
правни средства за защита на интересите си. Счита, че неблагоприятни краен
резултат за ищеца се дължи на неговото поведение, свързано с
неоснователност и недоказаност на претенциите му пред съда по
несъстоятелността. Твърди, че не се установява нарушение на чл. 63 ДЕС,
нито на ХОПЕС, както и че липсва причинна връзка и доказателства за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. Оспорва
доказателствените искания.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл.
4, § 3 ДЕС.
Ищецът Д. Б. М. твърди, че бил управител на „Каварна бей“ ЕООД и
предоставил, като физическо лице, заеми на дружеството за да се закупи терен
за реализиране на строителство в района на община Каварна. На 13.03.2006 г.
ищецът продал дяловете си в дружеството на трето лице. През 2010 г. пред
СГС било инициирано производство по обявяване в несъстоятелност на
"Каварна бей" ЕООД, като с решение от 14.04.2011 г. по т.д. № 3198/2010 г. на
СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, обявена била
несъстоятелността му и била прекратена дейността му, като бил назначен
временен синдик. На 19.07.2011 г. ищецът подал пред синдика искане, с което
предявил вземанията си към "Каварна бей" ЕООД на стойност 6 102 189, 60
лв. (заеми и вземане по договор за управление на проект). Синдикът обаче
отказал да включи вземанията на ищеца в списъка на приетите вземания,
3
поради което на 05.12.2011 г. М. отправил такава претенция към съда по
несъстоятелността, който също я отхвърлил с влязло в сила на 06.04.2012 г.
определение по гр. д. № 3198/2010 г. Ищецът предприел защита на правата си
като на 27.04.2012 г. предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на
вземанията му срещу "Каварна бей" ЕООД. Междувременно производството
по несъстоятелност се развивало и на 22.11.2012 г. трето дружество закупило
на ниска цена от 27 000 лв. имотите на дружеството-длъжник (които след
няколко месеца били продадени за сумата от 100 000 лв.). Това възлагане
ищецът не можел да обжалва, тъй като не е бил страна в производството по
несъстоятелност. В последното било постановено решение от 15.04.2014 г., с
което съдът приел, че „Каварна бей“ ЕООД няма неразпределено имущество, в
производството по несъстоятелност не са приети вземания на кредитори,
които да са останали неудовлетворени, масата на несъстоятелността е
изчерпана и дружеството било заличено. След това решение (което ищецът
също не можел да обжалва) с определение № 7536/01.07.2014 г. по т. д. №
2746/2012 г., СГС прекратил производството по иска по чл. 694 от ТЗ, тъй като
ответникът "Каварна бей" ЕООД бил заличен. Против това определение
ищецът подал частна жалба, която била отхвърлена (определение №
1944/29.07.2014 г., САС), а ВКС не допуснал касация (определение № 89 от
19.02.2015 г. по т. д. № 3642/2014 г., ІІ ТО). Въз основа на тези факти се
твърди, че ответникът Народно събрание не е приел нужните законови
разрешения за да осигури достатъчно процедурни гаранции в производството
по несъстоятелност, които да осуетят възможността имуществото на
несъстоятелното дружество да бъде разпродадено, както и за осигуряване
участието на заинтересованите инвеститори в търговски дружества в съдебни
производства по несъстоятелност. Счита, че са нарушени принципите и
нормите на Общностното право - чл. 63 от ДФЕС и чл. 47 от Хартата за
основните права на ЕС, и държавата - членка следва да отговаря за
причинените вреди, тъй като ищецът не е успял да участва при разпределяне
на имуществото на своя длъжник, и то било продадено на занижена цена.
Претендира да получи обезщетение от Народното събрание, респ. от
Държавата (представлявана от министъра на финансите) и следните суми:
- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за
имуществените вреди, равняващи се на стойността на вземането на Д. Б. М.
към "Каварна бей" ЕООД и която би получил от продажбата на поземлен имот
4
№ I-209, 210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област
Добрич, с площ от 57, 97 дка., представляващ имущество на дружеството при
удовлетворяване на кредиторите му, ако в производството по несъстоятелност
по т.д. № 3198/2010 г., VI-3 с-в, СГС, вземанията на ищеца са били приети и
ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна стойност,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба -
17.04.2019 г. до окончателното плащане;
- сума в размер на 121 777, 77 лв., представляваща законна лихва върху
главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда - 17.04.2019 г.;
- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на нарушенията, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното
плащане;
- сума в размер на 15 222, 23 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 17.04.2019 г.
Ответникът Народно събрание на РБългария оспорва предявените
искове, като счита, че спорът бил свързан не със законодателна, а с
правораздавателна дейност. Сочи, че нормата на чл. 63 ДЕС е неотносима
(приложима е само в отношения между държави), а чл. 47 от ХОПЕС не е
нарушен, тъй като ищецът е използвал осигурените му от националното
законодателство възможности за съдебна защита. Оспорва вредите,
причинната връзка, прави възражение за погасителна давност за главница и
лихви.
Ответник Държавата, представлявана от министъра на финансите,
оспорва исковете, като намира, че отговорността се носи от съответния
държавен орган. Твърди, че няма нарушение на Общностното право, липсват
вреди, причинна връзка, прави възражение за погасителна давност, считано от
дата на увреждането - издаденото на 22.11.2012 г. постановление.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБългария оспорва искове.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
5
Фактическата обстановка по делото не е спорна. Установява се, че
ищецът М. регистрирал дружество („Каварна бей“ ЕАД, след промяна на
името), чийто управител бил, но в последствие то било прехвърлено на
юридическо лице в Малта. С решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 3198/2010 г.
на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, респ. обявена е и
несъстоятелността му, дейността му била прекратена и бил назначен временен
синдик. На 19.07.2011 г. ищецът предявил вземането си от 6 102 189, 60 лв.
(основано на два договора за заем към дружеството и вземане по договор за
управленски услуги), но синдикът отказал да го включи в списъка на приетите
вземания по чл. 688 от ТЗ. Отказът на синдика бил потвърден от съда по
несъстоятелността (определение по т. д. № 3198/2010 г., СГС), а на 27.04.2012
г. ищецът предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на
вземанията му срещу дружеството-длъжник (т.д. № 2746/2012 г.).
В открито съдебно заседание от 28.05.2012 г. (л. 521, том 2, т.д. №
3198/2010 г. на СГС) кредиторите с приети вземания са взели решение да бъде
продаден като цяло, а не на части, единственият актив на дружеството -
поземлен имот № I- 209, 210, находящ се в землището на село Топола, община
Каварна, област Добрич, с площ от 57, 97 дка. Определен е метод и условия на
оценка - оценка по реда на пазарна стойност, като е възложено на синдика
правото на избор на оценител с лимит на възнаграждението му от 2000 лв. За
да вземе това решение събранието на кредиторите е отчело обстоятелството,
че само 1/3 ид.ч. от имота може да бъде застроена, а останалите 2/3 ид.ч.
попадат под законова забрана, тъй като се намират в исторически местности и
понастоящем няма разрешение за извършване на строителство поради
необходимостта от провеждане на археологически разкопки и изследвания. На
08.08.2012 г. е представена и изготвена експертна оценка (л. 543-548), според
която е определена справедлива пазарна стойност от 26 600 лв., като са взети
предвид и следните ограничения: имотът попада в границите на "Натура
2000" и в две трети от него е разкрит археологически паметник на културата
"Късно античен църковен комплекс". Видно от молба от 17.05.2013 г. (л. 566)
на синдика, на 26.10.2012 г. процесният поземлен имот е продаден на "Джей
Ем Екс Пропърти" ЕООД срещу сумата от 27 000 лв., който е бил и
единственият участник в търга.
С молба от 06.02.2014 г. синдикът е уведомил съда по
несъстоятелността, че след продажбата на процесния недвижим имот не са
6
открити други активи на дружеството, а продажната цена покрива единствено
сторените текущи разноски в производството, като е направено искане да бъде
свикано на основание чл. 734 ТЗ заключително събрание на кредиторите, след
провеждането на което да се постанови решение, с което производството по
несъстоятелност да бъде прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.
С решение от 15.04.2014 г. (влязло в сила на 24.04.2014 г.) по т.д. №
3198/2010 г. е прекратено производството по несъстоятелност на "Каварна
бей" ООД, тъй като масата на несъстоятелността е била изчерпана, и е
постановено дружеството да бъде заличено от търговския регистър.
С определение № 7536/01.07.2014 г. по т. д. № 2746/2012 г., СГС е
прекратил производството по предявения от М. иск по чл. 694 от ТЗ, тъй като
ответникът "Каварна бей" ЕООД е бил заличен от ТР. Против прекратителното
определение ищецът е подал частна жалба, като с определение №
1944/29.07.2014 г., САС е потвърдил определението на СГС, а по образуваното
по жалба на ищеца т. д. № 3642/2014 г. ВКС не допуснал касационно
обжалване с определение от 19.02.2015 г.
Пред СГС е приета ССЕ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Ищецът М. твърди, че е обективирано противоправно поведение на
ответника Народното събрание, тъй като този национален законодателен
орган не е приел ясен регламент от вътрешното право на РБ, предвиждащ
достатъчно процедурни гаранции срещу злоупотреби в производството по
несъстоятелност, при които предприятията на търговски дружества се
"изпразват" чрез разпродажба на имуществата им, съчетано с липсата на
възможност за участие на заинтересованите кредитори (в случая на ищеца,
предоставил заем на несъстоятелното дружество) в производството по
несъстоятелност. Поддържа, че е нарушено правото му на свободно движение
на капитали (нарушение на чл. 63, § 1 от ДФЕС) и правото му на достъп до съд
по отношение на претендираното от него вземане, съответстващо на
стойността на инвестицията му в България, като е бил лишен от участие в
производството по несъстоятелност и в това по чл. 694 ТЗ (нарушение на чл.
47 ХОПЕС).
Нормата на чл. 63, § 1 ДФЕС съдържа забрана на всички ограничения
7
върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-
членки и трети страни. Както правилно се позовава първостепенния съд
понятието "движение на капитали" по смисъла на чл. 56, § 1 ДЕО, съответно
на чл. 63, § 1 ДФЕС (съгласно решения по дела С-112/05, С-543/08, С-483/99,
С-367/98, С-98/01 и С-174/04 СЕС) са в частност т. нар. преки инвестиции, а
именно всички видове инвестиции на физически или юридически лица, които
служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между
лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се
предоставя за извършване на стопанска дейност. Отразено, е че за участие в
нови или съществуващи предприятия целта да се установят или поддържат
трайни икономически връзки предполага, че по силата на разпоредбите на
националните законодателства относно акционерните дружества или на други
разпоредби, притежаваните от акционера акции му позволяват да участва
ефективно в управлението на дружеството или в контрола върху него.
„Ограничението върху движението на капитали“ по естеството си следва да
съставлява национална мярка, която може да възпрепятства или ограничи
придобиването на акции или дялове от предприятията или да възпре и
разубеди инвеститорите от други държави членки да инвестират в техния
капитал. По правило държавите-членки трябва да определят степента на
закрила, която възнамеряват да осигурят на тези законни интереси, както и
начина, по който трябва да бъде постигната посочената степен. Те обаче могат
да направят това само в очертаните от Договора граници и по-специално при
спазване на принципа на пропорционалност, който изисква приетите мерки да
са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не
надхвърлят необходимото за нейното постигане. По правило държавите-
членки трябва да определят степента на закрила на свободното движение на
капитали, която възнамеряват да осигурят на тези законни интереси, както и
начина, по който трябва да бъде постигната посочената степен. (т. 72 и т. 73 от
решение от 23.10.2007 г. по дело C ‑ 112/05, на което се позовава СГС).
В контекста на настоящия спор се установява, че е налице движение на
капитали, тъй като се касае за предоставянето от чуждестранно физическо
лице (ищеца М.) на заемни парични средства за развиване на дейност, на
местно дружество „Каварна бей“ ЕООД. Предмет на изследване, с оглед
твърденията е, дали в производството по несъстоятелност на местното
дружество, са предвидени достатъчни и пропорционални гаранции за защита
8
на интересите на чуждестранния инвеститор, който е предприел действия по
влагане на паричен ресурс в държава-членка, разчитащ, че правата му са
гарантирани от вътрешно правни норми, спазващи принципа за свободно
движение на капитали. За да отговори утвърдително на въпроса за наличие на
изискуемите от общностното право гаранции за свободното движение на
капитали съдът намира следното:
Вътрешното право съдържа подробна, ясна и детайлна регулация на
производството по търговската несъстоятелност, основано на принципите на
бързина, справедливо удовлетворяване на всички участници, гарантирана
защита на интересите на кредитори и длъжник, вкл. и служебно начало в
съдебното производство, инстанционен съдебен контрол на актовете на
синдика, публичност и пр. Съдът приема, че националното законодателство в
областта на търговската несъстоятелност не позволява "ограничения" върху
движението на капитали, тъй като за ищеца е ясно разписана възможността да
участва, при наличие на качество „кредитор“ в това производството и при
осигурен и гарантиран достъп до съд. На първо място всеки кредитор
разполага с възможност да предяви своето вземане пред синдика, а в случай,
че последният откаже да го приеме, да възрази срещу това пред съдебна
институция. Дори и при неблагоприятен изход в това производство,
претендиращият да бъде кредитор на несъстоятелен длъжник, може да се
възползва от още една възможност за установяване на вземането си чрез
предявяване на иск по чл. 694 ТЗ. Със самото предявяване на този иск (както е
било сторено в случая), твърдящия, че е кредитор придобива и други права,
установени в националната уредба, а именно възможността, гарантирана от
чл. 726, ал. 1 ТЗ, според която дори и междувременно да бъде осребрен актив
на длъжника, кредиторът с неприето вземане, разполага с правната
възможност да получи част от цената му, ако вземането му бъде съдебно
признато, тъй като синдикът има задължение да задели сума за оспореното
вземане. На следващо място - според чл. 673, ал. 3 ТЗ (в редакцията на ДВ. бр.
58 от 27.06.2003 г.) съдът може да предостави право на глас в събранието на
кредиторите и на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл.
694 ТЗ.
Относно спорните въпроси досежно оценката на продадения актив
необходимо е да подчертае и следното: Ищецът счита, че тъй като вземането
му не било прието, той не можел да влияе върху оценката и цената, на която е
9
разпродадено имуществото на дружеството. Соченото оплакване е
несъстоятелно. Установява се, че единственото имущество на несъстоятелното
дружество е недвижим имот, който попада в по-голямата си част под уредбата
досежно „Натура 2000“ и обхваща исторически паметник на културата.
Относно продажбата на имуществото е проведена процедурата на публичния
търг. Имотът е продаден чрез наддаване, след определяне в производството по
несъстоятелност на начална цена. За последната се изготвя оценка на вещно
право (в случая на терена), която е основа за определяне на стойността, от
която да започне провеждането на тръжната процедура. Тази оценка
несъмнено следва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - не може
да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно
висока. Дори и несъответно ниска да е началната цена (както може да се
приеме, с оглед приетите пред СГС и пред САС (т. 6, л. 156) експертизи,
сочещи на оценка от над 300 000 лв.), ако процедурата по разпродажбата е
надлежно проведена, като е била съответно разгласена за да достигне да
възможно най-голям кръг лица, то това само би привлякло участието на
повече наддавачи. Наличието на повече наддавачи на свой ред само по себе си
гарантира по-голяма възможност за осъществяване на търг и съответно
купуване на съответната вещ на цена много по-висока от първоначално
обявената, респ. съответна на пазарното търсене. В този смисъл дори да се
приеме, че е определена по-ниска от действителната начална цена, не може да
се счита, че това е действие, което пряко е нанесло вреди на ищеца. В случая,
дори да се допусне, че начална цена е била твърде ниска, това не е
провокирало голям пазарен интерес за имота и същият е закупен от единствен
наддавач. Фактът, че в последствие имотът е продаден на по-висока цена е
ирелевантен, тъй като по делото няма данни дали в последствие имотът не е
бил облагородяван, нито са проследявани движенията на цените на имотите в
периода до последвалата продажба. Разликата в цената може да се дължи на
множество пазарни фактори, а в конкретиката на случая е допустимо, а и
наложително да се отчита, че се касае до имот, за който са налице ограничения
с оглед исторически особености на терена и спецификата на уредбата, под
чието действие той попада.
Както правилно е посочено и от първоинстанционният съд, ако е считал,
че имотът е обявен за продажба на нереално ниска цена, ищецът е можел сам
да участва в наддаването и да закупи имота, в лично качество, след което да
10
генерира твърдяната от него печалба от препродажба на по-висока цена.
Не се установява, че фактическата, в случая, невъзможността на ищеца
да обжалва решението, с което е прекратено производството по
несъстоятелност (тъй като той не е бил с признато по съдебен ред качество на
кредитор с прието вземане), е в причинна връзка с неудовлетворяването на
жалбоподателя. Производството по несъстоятелността е прекратено поради
изчерпване на масата на несъстоятелността. Ищецът не твърди, че са били
налични други имуществени блага на несъстоятелния длъжник, поради което
дори и обжалването на това решение (от ищеца) не би постигнало какъвто и
да е благоприятен за него резултат.
Предвид казаното по-горе следва да се приеме, че националната правна
уредба съдържа достатъчни процедурни гаранции за осигуряване възможност
за участие в производството по несъстоятелност и справедливо
удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Както е прието и от СГС,
вътрешното законодателство е постигнало справедлив и пропорционален
баланс между целената бързина в производството по несъстоятелност и
интересите на кредиторите, както с приети, така и с неприети вземания. Ето
защо не може да се приеме, че съществуващата уредба на производството по
несъстоятелност е в разрез с изискването на ДЕС за гарантиране на свободно
движение на капитали. Вътрешното право осигурява пълна и всеобхватна
възможност за защита на правата на ищеца (чрез участие в производството по
несъстоятелност, чрез регламентиран ред за обезщетяване на претърпени
вреди и пр.), но то не може и не следва да гарантира при всички случаи
удовлетворяване на претенциите на инвеститора, ако те не са доказани по
своята основателност. По делото се установява, че ищецът е имал нормативно
регламентиран път да заяви своите права и той е използвал част от
възможностите на вътрешното законодателство, но не и всички. По делото се
установява, че жалбоподателят е имал осигурени от закона права, от които сам
не се е възползвал за да защити собствените си интереси на инвеститор – напр.
не е поискал да му бъде предоставено право на глас в събранието на
кредиторите по реда на чл. 673, ал. 3 ТЗ, не е сезирал синдика и съда, с
оплакване за занижена начална оценка на разпродавания актив и пр. В този
смисъл той не е бил лишен поради законодателен пропуск от възможност да
участва активно в производството по осребряване на имуществото, а сам е
пропуснал да предприеме активни действия в защита на правата си. От такова
11
свое поведение той не може да черпи благоприятни ползи.
За пълнота следва да се отбележи допълнително, че ако се установи
незаконосъобразно поведение на синдика в производството по
несъстоятелност (било относно определяна на оценка, разгласяване на търг и
пр.) ищецът би могъл да претендира вреди от него на общо основание.
Последното е още една гаранция на вътрешното законодателство,
осигуряващо защита на интереса на всеки кредитор, вкл. и тези, които
осъществяват инвестиции, гарантирани от свободното движение на капитали в
Общността. Друга подобна (и поредна) гаранция е възможността да се
претендира обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразните
действия на съда (неправилно прекратяване на производството по
несъстоятелност, неправилно разрешаване на разпродажба на имущество по
чл.717, ал. 2 ТЗ и пр.).
На последно място - ТЗ предвижда правила, при които се провежда
производството по несъстоятелност и съдържа редица норми, които да
гарантират участието на всички имащи право на това кредитори.
Несъстоятелна е тезата, че тази законово рамкирана процедура следва да бъде
забавено извън предвидените в закона срокове, с цел подсигуряване на
възможност за участие на всяко лице, твърдящо, че има право да въздейства
върху производството. Обратно – законодателят е предвидил ритмичност и
бързина в извършването на действията, тъй като именно своевременното
удовлетворяване на кредиторите ще осуети възможността върху
несъстоятелното дружество да се възложат тежести от разходи по самото
производство, лихви и неустойки, което би рефлектирало и върху
възможностите за удовлетворяване на самите кредитори (напр. поради
прилагане на привилегии в реда за удовлетворяване – чл. 722 ТЗ).
Поради липса на твърдяната непълнота на закона, респ. неустановяване
на бездействие на Държавата, чрез законодателния й орган, претенцията за
обезщетяване на може да бъде удовлетворена и без да се налага проверка на
останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в
ЗОДОВ. Предвид казаното следва да се приеме, че не се установява
нарушение нито на чл. 63, § 1 от ДЕС, нито на чл. 47 от ХОС на ЕС. Поради
липса на елемент от фактическия състав исковата претенция за обезщетение е
неоснователна както срещу ответника Народно събрание, така и срещу
12
Държавата, представлявана от министъра на финансите (процесуално
легитимирани като ответници въз основа на определение от 14.11.2019 г., по
ч.гр. д. № 4479/2019 г., САС, 12 с-в, определение от 18.11.2022 г. по ч.гр. д. №
3500/2022 г. на ВКС, III ГО.).
С оглед изложените аргументи постъпилата жалба подлежи на
отхвърляне. Разноски на жалбоподателя не се дължат, но на основание чл. 10
ЗОДОВ той следва да заплати по сметка на бюджета на САС сумата от 1545,70
лв. за приетата експертиза. На защитниците на ответниците се следват по 300
лв. за юрисконсултска защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 02.01.2024 г. по гр. д. №
5347/2019 г., І-28 с-в.
ОСЪЖДА Д. Б. М., роден на ******** г., с адрес *** Ирландия, с личен
паспорт № **********, изд. Паспортна служба Корк, Ирландия, на 6.02.2013
г. да заплати по сметка на САС сумата от 1545,70 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. М., роден на ******** г., да заплати на Народно
събрание за юрисконсултска защита сумата от 300 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. М., роден на ******** г., да заплати на Държавата чрез
Министъра на финансите за юрисконсултска защита сумата от 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13