РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330204453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-005076 от
01.06.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр. Пловдив, Сектор
"Пътна Полиция", с което на Д. М. Ц. ЕГН **********, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП.
Жалбоподателят Д. М. Ц., редовно призован, в съдебно заседание се
явява лично, като по съображения изложени в жалбата си, поддържани в
съдебно заседание, моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление. Административнонаказващият орган /АНО/ – Сектор "ПП"
при ОД МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Пловдивският районен съд – VІІ н. с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.05.2021 г. от актосъставителя Х. Д. Х. – **** към с-р "ПП"-
ОДМВР - Пловдив бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против Д. М. Ц. за това, че на 12.05.2021 г. около 15: 15
1
часа в гр. Пловдив управлявал лек автомобил "Опел Зафира" с рег. № ****,
собственост на фирма "Евроконсулт инженеринг" ЕООД, като не спазил
пътен знак Б-2 и отнел предимството на движещия се по пътя с предимство
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № **** в резултат на което настъпило ПТП. При
сблъсъка мотоциклета бил ударен в предната си част, а лекият автомобил в
задна лява част. На място пристигнал актосъставителят Х.Х. и след
установяване механизма на извършване на ПТП и изготвяне на констативен
протокол № 2021-1024-725 за ПТП с пострадали лица, съставил на
жалбоподателя АУАН с бланков № 969464/12.05.2021г., квалифицирайки
извършеното като нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. След като се запознал
със съдържанието на акта, нарушителят го подписал като в графата за
възражения посочил, че спрял на знак „Стоп“. Огледал се за наличие на МПС
и потеглил. Моториста се появил внезапно и го ударил в задната част на
автомобила. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН също са
постъпили. В тях жалбоподателят подробно излага своите възражения, като
излага несъгласие с акта.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Х.Х.. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа направените в него констатации. Спомнял
си процесния случай - ПТП на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Родопи“, при който
лек автомобил излизайки от ул.“Родопи“, движейки се посока север - юг
отнема предимството на движещ се по бул.“Христо Ботев“ мотоциклет, който
се движи посока изток - запад. Лекият автомобил не спазил знак В 2 –„Стоп.
Пропусни движещите се по пътя.“ В резултата настъпило ПТП с пострадал
водача на мотоциклета.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни, и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитания свидетел и приетите по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с
действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП
дата и място жалбоподателят, като водач на лек автомобил "Опел Зафира" с
рег. № ****, в гр. Пловдив на кръстовището на бул. "Христо Ботев " и ул.
„Родопи“, не е спазил предписанието на пътен знак Б-2 и е преминал през
него като бил ударен от движещия се по път с предимство мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № ***, от което настъпило и ПТП с материални щети и
2
пострадало лице. Тези обстоятелства безспорно се установяват от разпита на
актосъставителя, а освен това към административнонаказателната преписка е
приложен и протокол за ПТП, към който АУАН изрично препраща. Отделно
от това съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове
по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
презумптивната доказателствена сила на АУАН не се разколеба, напротив
потвърди се от възраженията на самия жалбоподател направени при
съставяне на АУАН. В тях жалбоподателят възразява, че спрял на знак
„Стоп“. Огледал се за наличие на МПС и потеглил. Мотоциклетът се появил
внезапно и го ударил в задната част.
В този смисъл, следва да се съобрази, че според практиката на ВКС при
непропускане на автомобил, движещ се по пътя с предимство-деянието е
съставомерно, независимо дали се дължи на незабелязването му или на
необоснована преценка, че може да се мине безопасно преди него, като под
"пропускане" се има предвид осигуряване на безпрепятствена възможност за
преминаване за автомобил движещ се по пътя с предимство, без да бъде
принуждаван да променя посоката или скоростта си на движение. Ако до
ПТП не се достигне в резултат от своевременната спасителна маневра,
предприета от водача на ППС, движещ се по пътя с предимство, нарушение
по чл. 50, ал. 1 ЗДвП отново е налично, доколкото не може да се приеме, че
той е бил "пропуснат". Така Решение № 55 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
725/2009 г., III н. о., НК.
Следва да се отбележи, че нарушение на чл. 50 ЗДвП се върши дори
деецът да е спрял на знака Б2 - стоп, ако след това не е взел необходимите
мерки да се пропуснат движещите се по пътя с предимство. Така Решение №
73/24.06.2020 по дело № 237/2020 на ВКС.
Също така, дори да бе основателно възражението направено от
жалбоподателя, че мотоциклетиста се е движел неправомерно - в лентата за
насрещно движение, то отново деянието би се явило съставомерно,
доколкото същият отново би се движел, макар и неправомерно, по пътя с
предимство и в този смисъл, би се запазило задължението на жалбоподателя
да го пропусне. Това е така, тъй като правилата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и на чл.
45, ал. 2 ППЗДвП са императивни и безусловни, като задължават водачите,
идващи от път без предимство, да пропуснат тези, които се движат по пътя с
предимство, независимо дали движението им е правомерно или не. В този
смисъл е трайната практика ВКС, която прима, че обстоятелството, че даден
участник в движението се движи неправомерно по пътя с предимство, не го
лишава от предимството, което има и не оневинява другия водач при ПТП. В
този изричен смисъл са и задължителните указания на ТР № 2/2016 на ОСНК
на ВКС.
Ако се установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на
правилата на ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на вредоносния
резултат, в който случай и двамата водачи следва да понесат своята
3
отговорност в отделни процеси. Така Решение № 24/07.03.2019 по дело №
31/2019 на ВКС, Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение
С оглед гореизложеното, изцяло неотносими са възраженията в жалбата,
че водачът на мотоциклета е извършил нарушения от своя страна, които са
причина за настъпилото ПТП. Дори да се приеме, че такива действително са
допуснати, те биха довели най-много до извод за съпричиняване, което по
смисъла на трайната цитирана по-горе практика на ВКС, не може да бъде
основание за несъставомерност на извършеното от жалбоподателя, при
несъмнената установеност от доказателствата по делото, че той е нарушил
правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В същия смисъл и трайната практика на ВКС
приемаща, че ако даден водач сам е допуснал нарушение на ЗДВП (в случая
за жалбоподателя- чл. 50, ал. 1 ЗДвП), не е налице случайно деяние и той не
може да бъде оправдан при ПТП, независимо от поведението на останалите
участници в движението и степента на съпричиняване. В процеса по НПК
евентуално налично съпричиняване може да се отчита само на база
индивидуализация на наказанието, но не и като аргумент за оневиняване на
дееца. В процесния случай обаче, евентуално съпричиняване от другите
водачи, не може да ползва жалбоподателя дори при индивидуализация на
наказанието, доколкото предвидената в чл. 179, ал. 2 ЗДвП санкция е във
фиксиран размер.
Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба.
Видът и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при
определяне на наказанието.
Установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на процесуалните
правила. Спазени са изискванията при издаване на АУАН и НП, предвидени в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно чл.
43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на
същия да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
По силата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство и не е била
представлявана от пълномощник, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-005076/
01.06.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5