РЕШЕНИЕ
№ 1836
Русе, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СПАС СПАСОВ |
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СПАС СПАСОВ административно дело № 20247200700260 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. П. Р., с адрес в Ново село, община Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5697-000202/27.09.2023 г., издадена от Началник-група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ – Пловдив, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП й е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“ и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели.
В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на административния акт – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта, алтернативно намаляване на срока на приложението на минимума от 6 месеца.
Ответникът – началник група при сектор СПП – ОДМВР – Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.
Оспорената заповед е връчена на Р. на 05.02.2024 г., върху който е инкорпорирана разписка за връчване. Жалбата е заведена чрез органа на 15.02.2024 г. и е подадена в срок.
Жалбата е редовна и допустима - отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, предявена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес - адресат на оспорения индивидуален административен акт, а последният е годен за съдебно оспорване.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5697-000202/27.09.2023 г., издадена от Началник-група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ – Пловдив, по отношение на П. Р., на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“ и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели.
Изложени са обстоятелства, че при полицейска проверка в гр. Пловдив, [улица] е управляван лек автомобил „Форд фокус“ с р. № [рег. номер], собственост на П. П. Р. от с. Ново село. Установено е, че лицето Х. И. И. (с посочени съответни идентификационни данни), внук на оспорващата, е извършил следното нарушение: управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от държава членка на ЕС (а от Великобритания), повече от 3 месеца от датата на влизане на територията на страната. Същият е влязъл на 08.03.2023 г. – справка ОДЧ (граничен контрол) и цитиран номер на чуждестранен СУМПС.
По делото е приложено и копие на АУАН, но в обжалваната заповед липсва препращане към същия и той не следва да се обсъжда.
Като доказателство относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, е представена заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с чиято т. I-7 e оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да прилагат принудителни административни мерки.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед за делегиране на правомощия на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ поради което тя се явява издадена от компетентен орган.
В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е опорочена по своята форма. Споделят се твърденията на ответника, че при наличие на нарушение следва административният орган да упражни правомощия при условията на обвързана компетентност. С разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП обаче се предоставя на дискрецията на същия орган да определи срока, за който се прилага принудителната административна мярка. При условията на оперативна самостоятелност в тежест на този орган е да определи срока в рамките посочените в разпоредбата граници - от шест месеца до една година. Органът е приложил ПАМ за най-дългия възможен срок без да е изложил каквито и да било мотиви как е определил същия и съобразно кои обстоятелства е формирал точно тази преценка. Липсата на такива мотиви препятства както възможността за преценка от съда дали приложената мярка отговаря на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, която се следва във всички хипотези на упражняване на дискреционна власт, така и обуславя невъзможност съдът сам да определи продължителност на приложената административна принуда.
Оттук следва и извод за материалната незаконосъобразност на издадения административен акт.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК А. съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5697-000202/27.09.2023 г., издадена от Началник-група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ – Пловдив
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |