Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 511

 

гр.Силистра, 28 декември 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети декември през 2018 година, в състав:

 

Председател: Люба Карагеоргиева

   Секретар: Надя Гаджева

 

 като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №108 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ В.П.Б., с ЕГН **********,представлявана от адв.Р.Н., моли съда да прекрати брака ѝ с ответника, без да се произнася по въпроса за вината, да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С. Б., като бъдат регламентирани контактите на детето с другия родител. При определяне на режима моли да се съобрази факта, че не е удачно да се предоставя възможност за пренощуване при бащата, тъй като той не е полагал активно грижи и детето не е свикнало да прекарва толкова време с него, а така също и да нощува далеч от майка си.

Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300 лева.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Б. Н. Б., с ЕГН **********,***, заяви съдебно заседание, че е съгласен майката да упражнява родителските права над детето и то да живее при нея. Моли режимът на лични контакти с детето да предоставя възможност то да преспива при него. Тъй като връзката му с детето е силна, моли режимът да се включва възможност за срещи 3 пъти в седмицата- сряда, събота и неделя, както 1 месец през лятото и по преценка на съда дните на национални празници.

Твърди, че ищцата отчуждава детето и ограничава контактите му с него, поради което не е съгласен да бъде утвърден предложения от нея ограничителен режим. 

Като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 49 от СК и по чл.143 от СК, чл.53 и от СК.

По всички искове, с изключение на режима на лични отношения между бащата и детето, страните постигнаха споразумение, което беше утвърдено от съда. Поради това, предмет на решението е само претенцията за определяне на режим за лични отношения.

Безспорно се установи, че след раздялата на родителите детето живее при своята майка, която полага грижи за отглеждането му.

Детето е родено на ***г. в Анцио, Италияи към момента на постановяване на съдебното решение е навършило 3 години. Към момента родителите и детето продължават да живеят в това населено място.   

Стана ясно от изявленията на бащата и от разпитаните свидетели /Е.Н. и С.Б./, че връзката му с детето е силна. Детето с удоволствие общува с него и посещава дома му. По желание на майката не е оставало да пренощува там. В хода на производството от нейна страна не бяха изложени убедителни аргументи в подкрепа на тезата ѝ, че режимът на срещи с бащата следва да е ограничен и да не включва преспиване в дома му. Изтъкват се влошените отношения между родителите, стигащи до физически стълкновения, а така също и навикът на детето да заспива сгушено в майка си. Макар и да не се позова изрично на това, стана ясно, че майката все още кърми детето, и вероятно и този навик тя счита за пречка за отсъствието на детето за по-продължителен период от време.

Нормално е такова стресиращо събитие като развода да се отрази негативно както на съпрузите, така и на децата в семейството. От родителите зависи до каква степен децата ще изстрадат и понесат последиците от решението за раздяла. В конкретния случай, от поведението на страните в съдебната зала е видно, че те все още не са преодолели разочарованието,  гнева и нетърпимостта към другия партньор, поради което и не са коригирали поведението си, така, че то да съответства на новата ситуация.

Въпреки изявленията, че и двамата обичат детето си, което безспорно е така, на този етап те не са успели да преодолеят собствените си страхове и интереси. Това важи с особена сила за майката. Въпреки демонстрираното в съдебната зала желание за запазване на връзката между бащата и детето, на практика контактите между тях са препятствани. Това е налагало бащата да търси съдействието на държавни органи, а осъществяваните срещи са приключвали със скандали. Забелязва се тенденция за отчуждаване на детето от неговия баща, която в дългосрочен план би се отразила крайно негативно върху психическото и емоционално развитие на детето. Следва да се съобрази и това, че такова отчуждение вече е настъпило в отношенията между бащата и по-голямото дете. 

Както вече беше коментирано по-горе, майката не излага разумни аргументи, оправдаващи нежеланието ѝ детето да общува със своя баща. Не се сочат и доказателства за невъзможността на баща да полага грижи или за негативно влияние върху детето.

Предложения от бащата режим не се различава съществено от стандартния, прилаган от съдилищата.

Съдът счита, че това желание на бащата да поддържа и развива връзката си с детето, следва да бъде подкрепено, предвид на това, определя следния режим на лични отношения:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;

-всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч.

-половината от Коледната и Великденската ваканция;

-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

 

Желанието на бащата за срещи с детето всяка събота и неделя от месеца не може да бъде уважено, тъй като това ще лиши майката от възможността да прекарва свободното си време с детето през почивните дни.

След съдебното заседание, проведено на 18.12.2018г. ответникът е сезирал съда с молба за определяне на привременни мерки, които да му гарантират възможността за срещи с детето за периода, до влизане на съдебното решение в сила. Искането е основателно и следва да бъде уважено. Съдът счита, че и в този период следва да действа посочени по-горе режим.

По сметка на съда ответникът следва да заплати сумата от 50 лева –окончателна държавна такса, 216 лева –държавна такса по иска за издръжка.  Общо задължението към съда възлиза на 266 лева.

Ищцата следва да внесе по сметката на съда държавна такса в размер на 15 лева- по иска за промяна на фамилното име.

            Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето СИЛВИЯ Б., с ЕГН ********** и бащата Б. Н. Б., с ЕГН **********:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;

-всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч.

-половината от Коледната и Великденската ваканция;

-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, за осъществяване на  режима на лични отношения, до влизане в сила на съдебното решение:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 ч. в събота до 16.00 ч.в неделя – с преспиване;

-всяка втора и четвърта сряда от месеца- бащата има право да взема детето от детска градина, като се задължава да го върне в дома на майката до 19.30 ч.

-половината от Коледната и Великденската ваканция;

-един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

ОСЪЖДА Б. Н. Б., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд Силистра сумата от 266 /двеста шестдесет и шест/ лева- държавни такси по гр.д.№1383/2018г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА В.П.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд Силистра сумата от 15 /петнадесет/ лева- държавни такси по гр.д.№1383/2018г. по описа на СРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Л.Карагеоргиева/