РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 01.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №20 по описа за 2020година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Т.П.”
ЕАД-Плевен против Ц.И.Ц..Твърди се, че ответникът, като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в ***, е клиент по смисъл
на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-30.04.2017г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 258,44лв. Твърди се, че дължи и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-09.10.2019г.
в размер на 67,59лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо него за посочените суми по ч. гр.д.№6768/19г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът
е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№6768/2019г.Твърди
се, че ответникът не е открит и по разпореждане на съда на осн. чл. 415 от ГПК и са предявени искове за съществуване на вземането,
поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.
За ответника, назначеният особен
представител е оспорил качеството на
ползвател на имота.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира
за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№6867/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото,
е издадена заповед №3823/17.10.2019г. спрямо ответника за сумата от 536,85 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2019 г., лихва върху главницата в размер на 169,61 лв.
за периода от 02.12.2015 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лв.
– внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв.
Спорен
по делото е въпросът, дали ответникът е
потребител на предоставени услуги, съгласно Общите условия енергия от
дружеството – доставчик на ответника за процесния период.В тази връзка са
представени Заповед №44/1997г., че ответникът е
настанен под наем в посочения имот, която не носи подпис на лицето,
Протоколи за проведено ОС на ЕС от
2002г. и сключен договор с топлинен счетоводител от 2002г., които не следва да
се обсъждат, тъй като касаят друг период.Във върнатите съобщения от
с.Староселци, длъжностното лице по призоваване е посочило, че по събрани данни,
лицето е в Италия, а в съобщенията от адреса, е че лицето е напуснало
имота.Съдът приема, че въз основа на събраните доказателства, не може да се
установи, че ответникът е собственик или ползвател на потребена топлоенергия,
поради и което не дължи посочените суми.
При това положение не следва да се обсъждат останалите възражения, както и
заключениета на ВЛ.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.При този изход на
процеса на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *** против Ц.И.Ц., ЕГН**********, искове с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 258,44лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.04.2017г., лихва
върху главницата в размер на 67,59лв. за периода от 02.12.2016г. до 09.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 16.10.2019г.
до окончателното изплащане на същата, за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №3823/17.10.2019г. по ч.гр.д.№6768/2019г. по описа на ПлРС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :