Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260227
гр.Бургас, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4871 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба подадена от „Д. –бар” ООД, ЕИК ********* представлявано от
управителя Г.Г.чрез адв. К.К. против Наказателно постановление (НП) № 02-0002899/28.09.2020г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на
дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
С жалбата НП се
оспорва като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушението не било доказано по безспорен
начин.
В съдебно заседание за
жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено на 02.11.2020г., а жалбата е подадена
на 09.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 24.07.2020г.
свидетелката Г.С. съвместно със своя колега А. Г. извършили проверка във връзка
с постъпили сигнали за нарушение на трудовото законодателство от „Д.-БАР“ ООД,
стопанисващо обект: кафе-бар „Д.“, находящо се в гр. С., централен плаж. Били
предприети две посещения в обекта. Първото посещение в бар „Д.“, гр. С., извършили
около 17:45 часа като около 20 минути не се легитимирали, а седнали в обекта на
маса като клиенти, разглеждайки менюто с цел да разграничат работещи лица от
клиенти. Около 18:45 часа се легитимирали на работещите лица. На място била
г-жа Г. - съдружник в дружеството, на която също се легитимирали.
Свидетелката С., в
помещение към бар „Д.“, което било като кухня на заведението, установила лицето
М.А.П. ЕГН ********** в 17:45 часа на 24.07.2020 г., която полагала труд като
приготвяла за клиенти на заведението пица и издавала поръчката на сервитьор. М.А.П.
собственоръчно попълнила Декларация по чл. 402 от КТ, в която декларирала, че
работи от 09.07.2020 г. като готвач с работно време от 9:00 до 19:00 часа, без
почивни дни, с 10 минути почивка в работния ден и трудово възнаграждение в
размер на 1200 лева. При повторно посещение около 21:36 часа, лицето вече не
било установено.
На управителя на „Д.
Бар“ ООД била връчена призовка по реда на чл. 45, ал. 1 АПК, с указ А. дата и
час на явяване и представяне на документи в ДИТ - Бургас за извършване на
проверка. Управителят на дружеството, Г.Г.предоставил изисканите документи в
ДИТ – Бургас, а именно писмен трудов договор № 97/24.07.2020 г. с М.А.П. ЕГН **********,
справка, изх. № 22388203328531/27.07.2020 г. в 12:37 часа за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено копие на окончателна
таблица за отчитане явяването/неявяването на работниците и служителите за месец
юли 2020 г. в кафе-бар „Д.“, гр. С., централен плаж, книга за начален
инструктаж. При прегледа свидетелката С. установила, че на 24.07.2020 г. в
17:45 часа работодателят „Д. Бар“ ООД е допуснал до работа М.А.П., в кафе-бар „Д.“,
гр. С., централен плаж, преди да й предостави копие на уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено в съответната ТД на НАП.
На 23.07.2020г. е
дадено разрешение от ИТ за приемане на работа в „Д. бар“ ООД на М.П. на
длъжност сервитьор.
Трудовият договор е
обявен в ТД на НАП на 27.07.2020 г.
На 19.08.2020г. бил
съставен от св. С. АУАН за това, че работодателят „Д. бар“ ООД на 24.07.2020г.
е допуснал до работа М.П. преди да й предостави копие от уведомлението по чл.
63, ал. 3 КТ, заверено в съответното ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ. АУАН е връчен на представител на дружеството на 19.08.2020г.
На 28.09.2020г. е
издадено наказателно постановление, с което АНО е възприел фактите, описани в
АУАН и за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ е наложил имуществена санкция в размер
на 2500 лева.
Съдът изцяло
кредитира показанията на св. С. и П., които са взаимно допълващи се, логични,
последователни, съотвестват на всички събрани по делото писмени доказателства.
Св. П., макар и непълнолетна, изложи пред съда последователно обстоятелствата,
при които е започнала да работи, продължителността на работния ден, уговореното
възнаграждение, изложи обстоятелствата във връзка с проверката от „ИТ“ и това,
че е започнала да работи седмица-две преди проверката от „ИТ“ - в средата на
месец юли, когато не е имала трудов договор, а такъв бил сключен в края на
месец юли. Кореспондират показанията на св. С. и св. П. относно обстоятелството,
че в момента на проверката от „ИТ“ П. е приготвяла пица и не е имала трудов
договор, който да е бил регистриран в ТД на НАП и да й е връчено уведомление по
чл. 62, ал. 3 КТ. Писмен трудов договор е сключен на 24.07.2020г. и е представен
по делото, но същият като частен документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила.
Обективно не е
възможно към 24.07.2020г. на П. да е връчено уведомление за това, че договорът
е регистриран в ТД на НАП, тъй като посочената справка за приети и отхвърлени
уведомления е с № 22388203328531 от 27.07.2020 г. По време на проверката
свидетелката е била установена да приготвя пица на 24.07.2020г. Предвид
обстоятелството, че справката за приети отхвърлени уведомления е от
27.07.2020г., този състав намира, че към 24.07.2020г. не е възможно да се връчи
уведомление на работника, поради което нарушението е напълно доказано и се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. В този смисъл са
неоснователни възраженията, че
нарушението не е доказано.
Не се възприемат и
възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Самият жалбоподателя не
посочва какво нарушение на процесуалните правила счита, че е допуснато.
Не е спорно, че жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ. П. е била
установена в деня на проверката да извършва трудова дейност като е приготвяла
пица. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.
62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Изискването да се връчи екземпляр от трудовия договор и
уведомлението за регистрирането му в НАП е кумулативно като е недопустимо
работникът да се допуска до работа без връчването на който и да било от двата
документа. Изискването трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП е съществено
за правата и законните интереси на работника като в случая следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за допускане до работа на непълнолетно лице, което
поради непълнолетието си попада винаги под по-голяма закрила на закона и следва
да се предвидят по-високи гаранции за безопасност при полагане на труд. Съдът
счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя като правилно
е определена правната норма - като е допусната до работа П. без й се предостави
копие от уведомлението до ТД на НАП е допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл.
61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2 ,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Съдът намира, че
следва да посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС може да извърши преценка дали се касае
за маловажност на нарушението. В случая изобщо нарушението не може да се определи
като маловажно като изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е
специална по отношение на ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Не е налице и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид, напротив за
съдебния състав са налице множество обстоятелства, които обуславят по-висока
степен на обществена опасност на деянието.
Касае се за допускане до работа на работник,
който е бил непълнолетен към момента на извършване на проверката като е полагал
труд в рисков за здравето на работника сектор. Известно е, че във връзка с
разпространението от заразата с Ковид 19 на територията на стрА.та се
предприеха редица ограничителни мерки като ресторантьорския сектор, в който е
била заета непълнолетната, попада именно в рисковите сектори за полагане на
труд. На следващо място е видно, че съгласно издаденото разрешение от „ИТ“ за
полагане на труд от непълнолетен е разрешено да се заеме длъжността „сервитьор“,
а в случая П. е била установена в кухнята да приготвя пица, като самата тя
посочи, че е била „готвач” в заведението. Като смекчаващо за съдебния състав
обстоятелство следва да се отчете, че е било подадено искане и е дадено от „ИТ“ разрешение на П. да работи като такова е било
дадено преди проверката, а именно на 23.07.2020г. Смекчаващо обстоятелство е и
това, че трудов договор, макар и в деня на проверката, е бил сключен, както и
че е бил регистриран в ТД на НАП на 27.07.2020г.
По тези съображения
съдебният състав намира, че предвид отегчаващите обстоятелства отговорността не
може да се определи в абсолютния минимум, но предвид и на смекчаващи
обстоятелства не следва да се определя в максимален размер. Този състав счита,
че АНО правилно и справедливо е отмерил размера на наказанието като е взел
предвид всички факти и обстоятелства, които водят до отегчаване и смекчаване на
отговорността и целите на наказанието ще се постигнат с имуществена санкция в
размер на 2500 лева, което наказание е към минимума и правилно е наложено от
АНО.
По тези съображения
НП като правило и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63
от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя стрА. за
неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева като се отчита фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 02-0002899/28.09.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „Д. –бар” ООД ЕИК
********* като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „Д. –бар” ООД
ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС