Решение по дело №901/2006 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№5446/5.12.2019г.

 гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 901 по описа на Варненски районен съд за 2006 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 2037/ 10.02.2006 г. от С.Н.Х., ЕГН: ********** и С.Х.Х., ЕГН: **********, двамата с адрес *** срещу Й.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес *** и М.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор от 10.10.1996 год. за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № *, разположен на втория етаж на новострояща се жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от кухня, лоджия, баня – тоалет, перално помещение и предверие, с обща площ от 54.81 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение и съответни идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена.  Претендират се и извършените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.1996 год. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата описаният обект срещу продажна цена, възлизаща на левовата равностойност на 12800 щатски долара, изплатена изцяло и в брой на продавача при сключване на договора. Уговорен е срок за сключване на окончателен договор до края на 1996 год.. Ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността по нотариален ред.

Ответникът – Й.Б.Б., с писмена молба от 15.01.2019 год. релевира възражение за погасяване по давност на правото на ищците да искат обявяване на предварителния договор за окончателен.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

 

По допустимостта на производството пред ВРС:

Съгласно чл. 56, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като този въпросът може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. След този момент посочената от ищеца цена остава меродавна както за подсъдността на делото, така и за размера на дължимата държавна такса. Настъпилите в течение на делото промени в паричната стойност на спорното право са без значение за цената на иска, когато те не са в резултат на увеличаване размера на спорния предмет (в този смисъл Определение № 17 от 11.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 258/ 1999 г., Определение № 302 от 30.11.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/ 2004 г., II г. о.).

В настоящата хипотеза цената на иска е определена по правилата на чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК (отм.), а именно – 1/ 4 от данъчната оценка на имота. За целия имот същата възлиза на 32997.40 лв. (л. 13), или цената на иска е 8249.35 лв. (32997.40 : 4)

Гореизложеното обуславя компетентността на настоящия състав за разглеждане на делото, независимо от последващото завишаване на данъчната оценка на имота.

 

По основателността на иска:

В конкретната хипотеза, се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ето защо, съобразно правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказва, кумулативното наличие на следните предпоставки: валидна облигационна връзка между страните по силата на процесния предварителен договор, по който ищецът е изправна страна; съществуване на всички предпоставки за прехвърляне на собствеността, в това число и че ответниците са собственици на имота.

         Безспорно по делото е обстоятелството, че на 10.10.1996 год. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № *, разположен на втория етаж на новострояща се жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от кухня, лоджия, баня – тоалет, перално помещение и предверие, с обща площ от 54.81 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение и съответни идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена.

         Липсва спор и относно факта на заплащане на продажната цена, възлизаща на левовата равностойност на 12800 щатски долара на продавача Б., на датата на сключване на договора.

         С решение по гр. д. № 3803/ 2000 г. на ВРС, имотът, предмет на предварителния договор от 10.10.1996 год. (идентичен с апартамент „*“ (*), на първи жилищен етаж в Блок *) е поставен в общ дял на ответниците.

Липсват доказателства за облигационна обвързаност между ищците и ответника М.Б., по договора от 10.10.1996 год.

Гореизложеното обуславя извод за наличие на постигнато между ищците и ответника Б. съгласие за сключване на конкретния договор, изправността на ищците по същия, а също и че ответниците са собственици на имота.

При това положение, следва да бъде разгледано възражението на ответника Б. за погасяване на вземането по давност.

До колкото производството се развива по реда на ГПК (1952 год.), следва да се приеме, че същото е своевременно заявено (арг. от т. 12 ТР 1/ 2000 г. ОСГК). Разгледано по същество – същото е основателно. Този извод се налага по следните съображения:

Съдебната практика е константна и непротиворечива, че по отношение на правото на страна по предварителен договор да иска неговото обявяване за окончателен е приложим петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД. В случая, падежът на задължението е настъпил на 31.12.1996 год., поради което и петгодишния срок за реализиране на правата по предварителния договор за ищците е до 31.12.2001 год., включително. Исковата молба е предявена на 10.02.2006 год., към който момент петгодишния давностен срок е изтекъл. Предявяването на иск за делба по отношение на имота, предмет на договора, от трети за правоотношението лица, не спира давността относно облигационното право на купувачите.

По изложените съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъди и сумата от 1000.00 лв., представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.  След съобразяване минималните размери предвидени в чл. 7, ал. 2 и 8 от Наредба № 1/ 2014 год. за минималните адвокатски възнаграждения, възражението на ищците за прекомерност на претендираното от ответника Б. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Х., ЕГН: ********** и С.Х.Х., ЕГН: **********, двамата с адрес *** срещу Й.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес *** и М.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес *** иск за обявявяване за окончателен на предварителен договор от 10.10.1996 год. за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № *, разположен на втория етаж на новострояща се жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от кухня, лоджия, баня – тоалет, перално помещение и предверие, с обща площ от 54.81 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение и съответни идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: