Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260045
гр. Несебър, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен
съд, I- ви наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря Мая
Деянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 1177/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Производството е образувано
по жалба, подадена от С.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0304-001523 от 28.08.2020г., издадено от И.Г.Т., Началник
Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба
№ Iз- 2539 на МВР са отнети 12контролни
точки. Наказанието е наложено на П. за това, че на 12.08.2020г., около 11.20часа,
в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов”, в посока гр. Несебър – стар град, управлявал
лек автомобил с рег. № ......, собственост на Веселин Димитров П., като при
проверката водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Водачът е
отказал да получи издадения талон за медицинско изследване № 0067518, отказал е
да даде кръвна проба и урина за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяние по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното
наказание, С.В.П. обжалва наказателното постановление. Жалбоподателят твърди,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наред с това изложените в АУАН и НП фактически констатации
не отговаряли на действителната обстановка, а от там и издаденото наказателно
постановление не било обосновано. Наказаният отрича да е осъществил вмененото
му нарушение. П. счита, че неправилно е приложен чл. 27 от ЗАНН, не били
обсъдени всички обстоятелства имащи значение при определяне на наказанието. Не
било посочено и защо деянието не е прието за маловажно. Иска се цялостна отмяна
на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание наказания не се
явява, като жалбата се поддържа с изрична молба.
Административнонаказващият орган не
се явява в с.з. С изрична писмена защита се претендира за отхвърляне на жалбата
и за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО
Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 12.08.2020г. свидетелят М.Н.М.,
мл. автоконтрольор при РУ Несебър, изпълнявал служебните си задължения в гр.
Несебър. Около 11.20часа М. и колегата му Д.Г.Д.спрели за проверка л.а. „Форд
Мондео” с рег. № ......, управляван от
жалбоподателят С.В.П., ЕГН **********,***. Свидетелят М. забелязал, че водачът
бил със зачервени и блестящи очи , което го мотивирало да извърши проба на П.
за употреба на наркотични вещества. Водачът бил поканен да му бъде извършена
проверка чрез техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” с фабр. № ARJJ 0041, но П. отказал да се
подложи на пробата. След отказа мл. автоконтрольор М. съставил талон за
изследване № 0067518, който връчил на водача, но П. отказал да получи, както и
да се подложи на последващи проверки за употреба на наркотични вещества или
техните аналози. Свидетелят мл. автоконтрольор М.М. съставил против водача АУАН
бл. № 387980/ 12.08.2020г., който С.П. подписал без да направи възражения. В
законоустановения срок срещу С.В.П. било съставено оспореното Наказателно
постановление № 20-0304-001523 от 28.08.2020г.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 387980/
12.08.2020г. на РУ Несебър, Наказателно постановление № 20-0304-001523 от 28.08.2020г.,
талон за изследване № 0067518, приложените в преписка изх. № 251000- 21845/ 15.12.2020г.
писмени доказателства, свидетелските показания на разпитания в хода на
съдебното следствие М.Н.М..
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което
да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление,
а съставените съдържат нужните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
12.08.2020г. С.В.П. е управлявал МПС – лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ......
в гр. Несебър по ул. „Иван Вазов”. П. е бил спрян от служители на РУ МВР гр.
Несебър – свидетелят М.Н.М. и полицай Димитър Георгиев Димов, като е отказал да
бъде проверен по съответния ред за това дали управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Санкцията , която е приложена от АНО е по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, която изрично сочи, че: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.” За установяване на употребата на алкохол или наркотични
вещества при водачи на МПС е въведен ред с Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, която в чл. 1, ал. 3 изрично указва, че
това става „чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания”. В случая водачът
следва да съдейства за установяване на тези обстоятелства, като бъде изпробван
по някой от посочените начини. Жалбоподателят П. е отказал да бъде изпробван на
място от контролните органи за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест - „Дрегер Дръг Тест 5000” с
фабр. № ARJJ
0041, след като надлежно е бил поканен за това от свидетеля М.. Норма на чл. 3 от Наредбата указва, че „При
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест”,
а следващия чл. 3а на Наредбата изрично се сочи, че „Установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“ Самото изследване се
извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна
предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл.
6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6,
ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6
от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл.
6 от Наредбата. В него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се
яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата. От събраните гласни и писмени
доказателства става ясно, че водачът е отказал да бъде изпробван с предложения
му тест на място, а след това е отказал да приеме съставения талон за
изследване, съответно да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде
кръвна проба и урина за изследване. Отказът на П. да получи талона съставен от
свидетеля М. е удостоверен от един свидетел съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата.
Не може да се сподели възражението на П., че констатациите не отразяват
правилно фактическата обстановка, а напротив – събраните гласни и писмени
доказателства сочат, че АНО е съобразил решението си с изцяло правилно
съобразена фактология, която е изложил в съставеното наказателно постановление.
Изрично в АУАН са вписани времето, мястото на нарушението, отказа на водача и
това, че е издаден талон за изследване № 0067518. Водачът е подписал АУАН и е
получил препис от него. Съставеният АУАН изпълнява изискванията на чл. 6, ал. 2
от Наредбата.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно определен размер. Възраженията на П. , че АНО неправилно е наложил наказанието, като не се е съобразил с нормата на чл. 27 от ЗАНН, са неоснователни. За деянието наказанието е с абсолютно определен размер и наказващия орган, след като приеме, че деянието е доказано от фактическа страна следва да наложи посоченото в закона – глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тук АНО няма възможност да преценява размера на наказанието и да го определи в друг размер. Деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на извършеното. Самото деяние не се отличава от други сходни деяния по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За обществената опасност на подобни деяния може да се съди и от размера на предвиденото наказание, като законодателят е придал на нарушенията по този ред характер на такива с по – висока обществена опасност, предвиждайки наказания, които не са по – високи в сравнение с другите санкции предвидени в закона.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки не е санкция по смисъла на ЗДвП.
По разноските.
Наказващият орган не е направил
искане за присъждане на разноски и такива не му се следват.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 20-0304-001523 от 28.08.2020г., издадено от И.Г.Т., Началник
Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.В.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
СЪДИЯ: