№ 59
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба 3***/07.12.2021 г. от „Т. - М.“ООД – гр.Ч. против
решение,постановено по гр.д 422/2020г. по описа на ОС – Смолян ,в частта ,в която е
признато за установено по отношение на жалбоподателя ,че СТ. ЕН. К.,ЕГН********** е
собственик на основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от
движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверека на
подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,на следните
движими вещи: Фадрома УНК -челен товарач, Два бр.портални крана – 8 тона
,.Коробелачна машина/Коробелачка , Два бр. портални крана – 5 тона и Слитъци стомана
и е осъден да предаде владението на тези вещи на СТ. ЕН. К.,ЕГН**********. По
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба,жалбоподателят заявява искане
решението в обжалваната от него част да бъде отменено като неправилно поради
нарушаване на материалния закон ,съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост и да бъде постановено друго ,с което този иск да бъде отхвърлен
.Претендира присъждане на разноски.
По тази жалба е постъпил отговор от въззиваемият СТ. ЕН. К. , с който оспорва
същата ,счита решението в обжалваната от дружеството част за правилно и заявява искане
същото да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 3531/13.12.2021 г. от СТ. ЕН. К. против
решение ,постановено по гр.д 422/2020г. по описа на ОС – Смолян,в частта ,в която е
отхвърлен ,предявеният от него иск срещу “Т. М.“ООД гр.Ч.,ЕИК******,представлявано от
управителя МНБ, с правно основание чл.59ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 37
422лв.,представляваща частично заведена претенция от общо дължимата сума от 54
000лв.,представляваща парично обезщетение за периода от 07.08.2016год. до 07.08,2019год.
1
за невъзможността на СТ. ЕН. К. да ползва собствените му движими вещи,поради
незаконното им задържане от „Т. М.“ООДгр.Ч. .По съображенията ,подробно изложени във
въззивната жалба ,счита решението в тази му част за неправилно и заявява искане същото
да бъде отменено и искот му да бъде уважен.Претендира присъждане на разноски.
От въззиваемата страна „Т. М. „ ООД е постъпил отговор по тази
въззивна жалба , с който се оспорва същата и се заяваве искане решението в
обжалваната от К. част като правилно да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на разглеждане в производството ,по което е постановено
обжалваното решение е ревандикационен иск ,предявен от СТ. ЕН. К. против
дружеството „ Т. М.“ ООД по отношение на 7 броя движими вещи ,предмет
на договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими
вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверка на
подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по
РНК,сключен между ищеца и „В. - 9“ ,по силата на който договор ищецът е
твърдял да е станал собственик на тези вещи ,които без основание се владеят
от ответника.Предмет на разглеждане и е иск за присъждане на обезщетение
за ползване без основание за посочен период.
Ответникът ,от своя страна, е оспорил исковете като е поддържал ,че
договорът да даване вместо изпълнение не е породил правно действие ,тъй
като не е налице друго задължение ,в изпълнение на което същият да е
сключен .Поддържал е също така ,че договорът е симулативен ,тъй като
страните по него не са желали настъпване на правните му
последици.Възразил е ,че ищецът не е собственик на вещите ,предмет на
договора и поради това ,че неговият праводател не е .
Ищецът,по повод възраженията на ответника ,е заявил лично ,че
договорът за прехвърляне на собствеността върху вещите вместо изпълнение
на парично задължение е сключен по повод задължение на дружеството „В. -
9 „ ,произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г. ,който е издаден като
обезпечение на паричен заем в размер на сумата по записа.
Съдът с обжалваното решение е приел ,че доколкото по делото е
2
установено ,че записът на заповед ,от който произтича паричното задължение
на „В. - 9 „АД е изгубен не по вина на ищеца,то няма пречка това задължение
,включително и каузалното правоотношение ,от което произтича ,да бъдат
установени със свидетелски показания ,поради което е кредититра
изложеното от самия ищец и потвърдено от свидетелят А. А. ,изпълнителен
директор на „В. - 9 „АД в посока на това ,че ищецът е предоставил заем на
дружеството в размер на 156 400 лв. ,за което е издаден запис на заповед ,в
изпълнение на което парично задължение е сключен договора за прехвърляне
на движими вещи вместо изпълнение на парично задължение от 14.0.2014 г. и
същият легитимира ищеца като собственик на тез вещи.Изложил е аргументи
,че не е установено този договор да е симулативен нито в хипотезата на
абсолютна симулация ,нито на хипотезата на относителна такава.Не е приел
за основателно и поддържаното от ответника ,че ищецът не е собственик на
вещите ,тъй като неговия праводател „В. - 9 „АД не е бил ,тъй като по делото
е установено точно обратното.Приел е също ,че ответникът държи процесните
вещи , които са били в имота при закупуването от последния ,както и че
същият по посочено изпълнително дело,по което той е взискател , е
определен за пазач на тези вещи ,какъвто е бил до прекратяване на
изпълнителното производство- 28.04.2021 г. При тези мотиви е приел иска за
ревандикиране на процесните 7 броя движими вещи за основателен и е
уважил същия като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за
ползване без основание за периода 07.08.2018 г. – 07.08.2019 г. ,тъй като е
приел ,че за този период вещите не са били държани без основание от
ответника ,доколкото в този времеви период същият е бил назначен за техен
пазач от ЧСИ.
Решението е обжалвано в неговата цялост като ищецът обжалва същото
в частта ,в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за ползване
без основание на процесните 7 броя движими вещо ,а ответникът – в частта ,в
която е уважен предявеният против него ревандикационен иск.
Безспорно е по делото ,че на 14.03.2014 г . в гр.София е сключен
договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи
между ищеца и дружеството „В. - 9 „ АД,представлявано от АМА ,с
нотариална заверка на подписите , с който договор страните са приели за
установено помежду си ,че длъжникът „В. - 9 „АД има парично задължение
3
към кредитора СТ. ЕН. К. в размер на 165 400 лв. ,произтичащо от запис на
заповед от 28.01.2008 г. като вместо да изплати дължимата сума длъжникът
прехвърля на кредитора собствеността на множество движими вещ ,между
които и процесните 7 броя ,а именно фадрома ,2 броя портални крана – 8
тона, 2 броя портални крана – 5 това , слитъци стомана.
Така посоченият договор ,от който ищецът черпи права съставлява по
съществото си даване вместо изпълнение.Възможно е уговореното
задължение по един договор да бъде заменено с нещо друго.Даването вместо
изпълнение е едно ново съглашение ,постигнато в хода на изпълнение на
съществуващ договор ,по силата на което кредиторът се съгласява да получи
нещо друго вместо вместо първоночално уговореното. С този договор
страните по едно облигационно правоотношение се съгласяват първоначално
дължимата престация да бъде заменена с друга .Няма обаче да породи правно
действие едно такова съглашение в случай ,че първоначална облигация или
липсва ,или е недействителна ,а даденото ще бъде без правно основание и
длъжникът ще може да си го иска обратно . Т.е. първоначалната облигация и
последващото съглашение за престиране на нещо друго вместо първоначално
уговореното са функционално свързани.
В случая твърденията на самият ищец са ,че през 2008 г. предоставил
паричен заем на дружеството „В. - 9 „АД ,за което му бил издаден запис на
заповед. При доказателствена тежест за ищеца ,както правилно му е
разпределена от съда с определение от 17.06.2021 г. да докаже както
наличието на запис на заповед ,така и правно валидно възникнало заемно
правоотношение същият не е сторил това. Действително данните по делото
сочат на вероятността записът на заповед да е бил върнат на „В. - 9* „АД и
впоследствие да е бил унищожен или изгубен не по вина на ищеца,така
както твърди същия ,но дори да се приеме ,че за съществуването му са
допустими свидетелски показания в хипотезата на чл.165 ал.1 от ГПК ,то за
установяване заемно правоотношение за сумата от 165 400 лв. такива
категорично не са допустими.Договорът за заем е реален и неформален
договор ,който се счита сключен с предаване на заемната сума от
заемодателя на заемополучателя , което именно е предмет на доказване при
положение ,че страната черпи права от това именно правоотношение,което
при положение ,че се касае за сума над 5 000 лв. е недопустимо да бъде
4
установяване със свидетелски показания.
При това положение и доколкото липсват доказателства сумата от
156 400 лв. да е била предаден в заем от ищеца на дружеството „В. - 9 „АД
,то приема се че не е налице каузално правоотношение ,за обезпечение на
което да бъде издаден запис на заповед ,и следователно не е налице парично
задължение ,в изпълнение на което длъжникът по съглашение с кредитора
,да е престирал нещо различно ,а именно предаване собствеността на
процесните движими вещи по силата на договора от 14.03.2014 г. ,от който
ищецът черпи права.Предвид това и доколкото ищецът не въвежда друго
основание за претендираното право на собственост ,следа да се приеме ,че
активната материално правна легитимация на К. по предявеният от него
ревандикационен иск е недоказана и само на това основание същия подлежи
на отхвърляне.
Поради отхвърляне на този иск ,ще следва като неоснователен да бъде
отхвърлен и иска за присъждане на обезщетение за ползване без основание за
посочения исков период .
С обжалваното решение съдът е уважил предявеният ревандикационен
иск ,в която част същото се явява неправилно и следва да се отмени като се
постанови друго , с което този иск бъде отхвърлен.Със същото решение е
отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД, в която част
решението ,макар и до друго съображения се явява правилно и следва да се
потвърди.Решението следва да се отмени и в частта ,в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
С оглед на изхода от спора на „Т. - М. „ ООД следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 2 963лв..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 226/13.11.2021 г. ,постановено по гр.д 422/2020г.
по описа на ОС – Смолян ,в ЧАСТТА ,в която е признато за установено по
отношение на „Т. - М.“ООД ,че СТ. ЕН. К.,ЕГН********** е собственик на
основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от
5
движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална
заверка на подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№***
по РНК,на следните движими вещи: Фадрома УНК -челен товарач, Два
бр.портални крана – 8 тона ,.Коробелачна машина/Коробелачка , Два бр.
портални крана – 5 тона и Слитъци стомана и е осъден да предаде
владението на тези вещи на СТ. ЕН. К.,ЕГН********** ,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от СТ. ЕН. К. ЕГН ********** против „Т. - М.“ООД с
ЕИК ****** за установяване по отношение на последния ,че първият е собственик
основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи
вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверка на подписите рег.
№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,на следните движими вещи:
Фадрома УНК -челен товарач, Два бр.портални крана – 8 тона ,.Коробелачна
машина/Коробелачка , Два бр. портални крана – 5 тона и Слитъци стомана и осъждането
му да предаде владението на тези вещи.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226/13.11.2021 г. ,постановено по гр.д
422/2020г. по описа на ОС – Смолян частта ,в която е отхвърлен
,предявеният от СТ. ЕН. К. иск срещу “Т. М.“ООД
гр.Ч.,ЕИК******,представлявано от управителя МНБ, с правно основание
чл.59ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 37 422лв.,представляваща частично
заведена претенция от общо дължимата сума от 54 000лв.,представляваща
парично обезщетение за периода от 07.08.2016год. до 07.08,2019год. за
невъзможността на СТ. ЕН. К. да ползва собствените му движими
вещи,поради незаконното им задържане от „Т. М.“ООДгр.Ч.
ОТМЕНЯ решение № 226/13.11.2021 г. ,постановено по гр.д
422/2020г. по описа на ОС – Смолян в ЧАСТТА ,в която „Т. - М.“ООД с
ЕИК ****** е осъден да заплати на СТ. ЕН. К. ЕГН ********** разноски в
размер на 3 372.10лв.
ОСЪЖДА СТ. ЕН. К. ЕГН ********** да заплати на „Т. - М.“ООД с
ЕИК ****** разноски за настоящата инстанция в размер на 2 963лв..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7