№ 451
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. АВР. Г. от ... против Наказателно
постановление № 20-4332-010510/24.06.2020 г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.104 а ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Според изложеното в жалбата, описаната в акта и в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка не отговаряла на
действителната такава. Жалбоподателят твърди, че на инкриминираните дата
и място не е разговарял по мобилния си телефон, докато управлява МПС.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2020 г. около 09:30 часа в гр.София жалбоподателят Н. АВР.
Г. управлявал лек автомобил ... Автомобилът се движел по ул.“Околовръстен
път“ с посока на движение от бул.“Самоковско шосе“ към кръстовището с
ул.“Стар Лозенски път“. По време на движение водачът на лекия автомобил
използвал мобилен телефон, без устройство „Handsfree” (свободни ръце).
Водачът на лекия автомобил бил забелязан и спрян от полицейски екип
в състав: св.Д. и колегата му –... –мл.автоконтрольори в ОПП-СДВР, които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача на МПС – Н. АВР. Г., като последният не носел в
себе си и не представил на контролните органи контролния талон към
СУМПС.
За констатираните нарушения свидетелят ... съставил срещу
жалбоподателя Н. АВР. Г. Акт за установяване на административно
нарушение, бл.№ 090644/11.06.2020 г. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл.104 а от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с възражение, че не е съгласен с
направените в акта констатации. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било
депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 20-4332-010510/24.06.2020 г., с което при
идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация,
на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя Г. е наложена „глоба”
в размер на 50 (петдесет) лева за нарушението по чл.104 а от ЗДвП, и на
основание основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложена „глоба“
в размер на 10 (десет) лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбаподотеля на 03.11.2021 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН бл.№ 090644/11.06.2020 г., справка –картон
на водача, Заповед 8121 К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з-
515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи, Акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля –актосъставител ..., който
потвърди, че на инкриминираната дата е работел в екип с колегата си Пенчо
Василев, с когото са спрели за извършване на полицейска проверка лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, като за установените нарушения е
бил съставен АУАН.
Възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка,
установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на
АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията
на св.... и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на
жалбоподателя. С оглед спецификата на производството и на защитаваните
обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от
общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай жалбоподателят не ангажира доказателства и не
опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата, с която е сезиран за процесуално допустима,
доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и
срещу административно –наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
3
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма
и задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Констатираните нарушения са описани ясно и съдържат всички елементи
от обективния им състав, както и съответстващата им правна квалификация,
като по никакъв начин не е ограничена възможността на нарушителя да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторил.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на издадения санкционен акт.
От събраните по делото доказателства, анализирани по-горе безспорно се
установява, че жалбоподателят Н. АВР. Г. е извършил вменените му
нарушения, като на посоченото в наказателното постановление време и място
е управлявал процесния лек автомобил, и по време на управлението му е
използвал мобилен телефон, без устройство тип „handsfree” –свободни ръце.
От субективна страна това нарушение на разпоредбата на чл. 104а от
ЗДвП е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал, че извършва нарушение на правилата за
движение по пътищата, съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целял настъпването им.
Предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ за извършеното нарушение е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия.
4
На следващо място, в хода на съдебното производство безспорно се
установи, че на посоченото в наказателното постановление място и време
Н.Г. е управлявал процесния лек автомобил без да носи контролен талон към
СУМПС.
От субективна страна това нарушение на чл. чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял
настъпването им.
За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е наложил
административно наказание „глоба” в размер от 10 лева, съгласно
санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, предл.ІІ ЗДвП, като за съда не
съществува възможност да ревизира същия.
За съда в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и личността на нарушителя
(видно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача
жалбоподателят е наказван многократно с влезли в сила НП за нарушения на
правилата за движение), както и характерът на засегнатите обществени
отношения, свързани с безопасност на движението по пътищата, извършените
административни нарушения от Н.Г. не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице
маловажен случай.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
До приключване на съдебните прения не беше направено искане от
страните за присъждане на сторени по делото разноски, поради което и съдът
не дължи прознасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-
5
010510/24.06.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Н. АВР. Г. на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.104 а ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от
ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6