Определение по дело №317/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №  642

 

гр.Пловдив,14.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА                                                                                                       ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 317/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба вх.№ 4424/10.02.20г.,депозирана от В.К.А.,ЕГН-********** ***,чрез адв.Г.К.,срещу неприсъствено решение № 328/28.01.20г.,постановено по гр.д.№ 11192/19г.по описа на ПдРС–19-ти гр.с.в частта му,имаща характер на определение,с която е оставено без уважение искането на ищеца В.К.А. за връщане на сумата от 320лв.,преведена по бюджетната сметка на Районен съд-Пловдив с платежно нареждане УРН 04546В-АП-5515/12.07.19г.като държавна такса по производството по предявения евентуален иск.

Жалбоподателят счита решението в атакуваната му част за неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие на разпоредбата на чл.72,ал.2 от ГПК,тъй като съда неправилно приел,че А. следва да заплати още една държавна такса за предявения евентуален иск.Излага,че е заплатил допълнително изискана ДТ в размер на 320лв.за предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 от ЗЗД по изрично указание на съда,като е заплатил  преди това и ДТ в размер на 320лв.за предявения главен иск с правно основание чл.240,ал.4 от ЗЗД.Съдът незаконосъобразно поискал заплащането на втора държавна такса в размер на още 320лв.Моли съда да отмени обжалваното определение,обективирано в решение № 328/28.01.20г.,като вместо него постанови да му бъде възстановена сумата от 320лв.,платена по бюджетната сметка на ПдРС като допълнителна държавна такса над първоначално внесената такава.

Съдът,след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на В.К.А. чрез адв.Г.К. против А.Д.М. по иск с правно основание чл.240,ал.4 от ЗЗД  за осъждане на ответницата да  му заплати сумата от 8000лв,предоставени ѝ от ищеца в заем.При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за  осъждане на М. да заплати на А. същата сума от 8000лв. като получена без правно основание,ако не се установи наличието на договор за заем между страните.С исковата молба ищецът е  представил квитанция за внесена ДТ в размер на 320лв.

С разпореждане от 05.07.19г.ПдРС е оставил исковата молба без движение до внасяне на държавна такса по производството по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД в размер на 320лв.в съответствие с  чл.72,ал.2 от ГПК по сметка на  РС-Пловдив.

С молба,депозирана на 12.07.19г.ищецът е представил доказателства за внесената сума от 320лв.,като е излложил становище,че е налице хипотезата на чл.72,ал.1 от ГПК,тъй като с главният и евентуалният искове ищецът търси защита на „един интерес“,а именно-връщане в патримониума му на сумата от 8000лв.

В единственото проведено открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е поискал възстановяване на внесената допълнително ДТ по евентуалния иск.Съдът се е произнесъл с неприсъствено решение,като в частта му с характер на определение е оставил без уважение искането на ищеца за връщане на сумата от 320лв.за допълнително внесена по бюджетната сметка на ПдРС държавна такса по производството по предявения евентуален иск.

В частната жалба се излагат съображения,че в случая приложима е разпоредбата на чл.72,ал.1 от ГПК,а не тази по чл.72,ал.2 от ГПК,както е приел съда,тъй като с исковата молба са предявени два иска-главен и евентуален и тази молба е в защита на един интерес-връщане в патримониума на ищеца на една и съща сума-8000лв.Цитира се в тази връзка и определение на ВКС № 469/09.10.18г. по ч.гр.д.№ 3147/18г.,в което се застъпва становището,че ако се претендира едно благо-таксата е една,колкото и да са основанията,от които това благо се извежда.

Отговорът на въпроса дали се дължи държавна такса по всеки от предявените с една искова молба искове не е еднозначен,тъй като са възможни различни хипотези.Възможни са най-различни комбинации на съединяване на искове,предявени с една искова молба-както кумулативно,така и при условията на евентуалност-обективно или субективно, при които разпоредбите на чл.72 от ГПК следва да се прилагат според спецификата на конкретния случай.

След изменението на разпоредбата на чл.72 от ГПК (в редакция след ДВ,бр. 86 от 2017г.,която е приложимата) е формирана практика по прилагането на нормата,като в цитираното от частния жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство определение № 469/09.10.2018г.по ч.гр.д. № 3147/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е застъпено следното тълкуване: „Ако по делото се претендира едно благо-таксата е една,колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието“.В конкретния случай обаче не е налице един интерес,тъй като макар страните да са едни и същи и претендираната сума да е една-8000лв.,то претенциите на ищеца произтичат от различни правопораждащи факти-едната за заплащане на исковата сума на договорно основание,а другата-за заплащане на сумата в резултат на неоснователно обогатяване.

Ето защо частната жалба е неоснователна.Решението на ПдРС в атакуваната му част,имаща характер на определение като правилно следва да се потвърди.

Предвид горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  неприсъствено решение № 328/28.01.20г.,постановено по гр.д.№ 11192/19г.по описа на ПдРС–19-ти гр.с.в частта му,имаща характер на определение,с която е оставено без уважение искането на ищеца В.К.А.,ЕГН-********** за връщане на сумата от 320лв.,преведена по бюджетната сметка на Районен съд-Пловдив с платежно нареждане УРН 04546В-АП-5515/12.07.19г.като държавна такса по производството по предявения евентуален иск.

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: