№ 127
гр. Разград, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243300600344 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП
Разград и жалба от защитник на подсъдимия против присъда № 52/05.09.2024
г. по Наказателно дело от общ характер № 20243330200221 по описа за
2024 година на Районен съд Разград.
Постъпил е протест (вх. №8420/18.09.2024 г. на РС Разград).
Оплакването е, че присъдата е неправилна. Искането е за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден.
В допълнителни съображения от 17.10.2024 г. прокурорът твърди, че е
неправилен изводът на съда, че подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл. 326, ал.1 НК, но неговата опасност е явно незначителна.
Намира, че следва да се отчетат и лошите характеристични данни за
подсъдимия и многократното осъждане. Прокурорът счита, че съдът е
следвало да цени показанията на свидетелите С. и К. от досъдебното
производство и да не цени показанията на св. Д., тъй като подсъдимият и
свидетелите не са сочили, че е присъствал в заведението.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия и са постъпили
възражения. Според защитника е установено, че в заведението е имало
шумна компания. Искането е да се потвърди присъдата в атакуваната от
прокурора част.
1
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на РП-Разград, тъй
като счита че първоинстанционната присъда е постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните. Намира,
че е нарушен процесуалния ред за постановяване на присъдата. Законодателят
при постяновяване на присъдата отграничава три елемента съставляващи част
от сложен фактически състав последователното осъществяване на които
гарантират законосъобразното завършване на съдебното производство в
първата инстанция. Първият елемент е оттегляне на съда на тайно съвещание
и решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК. Вторият, изготвяне на
присъдата в ЕИСС и подписването й с КЕП. И третият, незабавното и
публично обявяване след като е подписана с КЕП. Когато изготвянето на
мотивите е отложено, председателят на съдебния състав обявява само
диспозитива, който също следва да бъде подписан от всички членове на
състава на съда. Обявява и срока за изготвяне на мотивите. Обявяването на
присъдата, съответно на нейния диспозитив, завършва фактическия състав на
постановяването й и от този момент тя съществува като държавен правосъден
акт. Нарушаването на процесуалния ред, установена за постановяване на
присъдата, според прокурора винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. А в случая се установява от протоколите от
проведените съдебни заседания, че съдът предоставил правото на последна
дума на подсъдимия, след което се оттеглил на тайно съвещание и обявил, че
ще се произнесе с присъда в 11:30 часа и обявил присъдата си. Прокурорът
сочи, че едноличният съдебен състав е изготвил диспозитива на присъдата
след нейното обявяване на 05.09.24 г. в 14 часа 07 минути и 15 секунди,
съответно при тези обстоятелства в 11:30 часа съдът е обявил диспозитив на
присъда, който не е бил изготвен и подписан по предвидения в НПК ред, което
е съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като предвиденото в
НПК задължение съдът да изготвя правосъдните си актове в ЕИСС и да ги
подписва с КЕП, в най-пълна степен гарантира на страните, че съдържанието
на изготвения и подписан акт е идентичен като съдържание с обявения
правосъден акт. Излага доводи и че документите, независимо от техния вид,
започват да съществуват в правния мир с тяхното подписване, т.е. по същество
недописания диспозитив на присъдата към 11:30 часа на 05.09. се приравнява
на липса на документ, което представлява съществено нарушение на
процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и е основание за
отмяна на присъдата. Искането е да се отмени атакуваната присъда и върне
делото за ново разглеждане на друг съдебен състав.
Постъпила е жалба (вх. №8497/19.09.2024 г. на РС Разград) от защитника
на подс. С. Р. С. – адв. М. М.. Оплакването е срещу наложеното
административно наказание глоба на подсъдимия.
В допълнителни съображения от 21.10.2024 г. се сочи, че подсъдимият не
е осъществил административно нарушение по чл. 38, ал.2 ЗНССППЕЕ и не са
налице условията на чл. 301, ал. 4 НПК, тъй като подсъдимият е пълнолетен и
не са налице условията по чл. 78а НК, тъй като е осъждан.
2
Искането е за отмяна на присъдата в частта за наложената глоба.
В съдено заседание защитникът адв. М. заявява, че не са налице
основанията, посочени в протеста, за отмяна на Присъда №52/05.09.2024 г., в
частта с която подсъдимия С. С. е признат за невиновен и оправдан за
извършеното от него престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
Счита, че присъдата, в частта, с която на подсъдимия е наложена глоба в
размер на 10 000 лв., е незаконосъобразна и неправилна, поради това, че
съгласно чл. 305, ал. 6 от НПК в случаите на чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът
признава подсъдимия за невиновен и му налага административно наказание,
когато извършеното деяние се наказва по административен ред в
предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява
административно нарушение предвидено в закон или указ, а в конкретния
случай подсъдимия е признат за невиновен и оправдан, но
първоинстанционния съд го наказва по административен ред предвид
разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК като му е наложил глоба в размер на
10 000 лв. като неправилно и незаконосъобразно е извършил преценка, че
дееца е осъществил състава на административно нарушение. Според
защитника разпоредбата на чл. 301, ал. 4 от НПК се прилага за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК на дееца,
когато са налице основания за това, които в процесния случай не са били
налице, тъй като самата разпоредба на чл. 61, ал. 1 касае Глава 6 от НК и се
прилага по отношение на непълнолетни лица и разпоредбата на чл. 78а, ал. 1
се прилага, когато пълнолетното лице се освобождава от наказателна
отговорност и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са
изпълнени едновременно условията посочени в нея като едно от условията
б.“б“ от самата разпоредба не е било налице и съдът неправилно и
незаконосъобразно е наложил на подсъдимия глоба в размер на 10 000 лв.
Моли съда да отмени присъдата в обжалваната част като неправилна и
незаконосъобразна.
Жалбоподателят С. С. заявява, че се счита за невиновен.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните и съобразна обхвата на въззивната
проверка, съобразно чл. и установи:
Протестът и жалбата са подадени против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено,
съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.
3
С обжалваната присъда РС Разград РС Разград признал подсъдимия С. Р.
С. ЕГН ********** за невиновен за това, че на 02.12.2023 г., в гр. Разград, от
телефонен номер **********, чрез единен европейски номер за спешни
повиквания 112 към Районен център гр.Русе, е предал на дежурен служител
(ОДЧ) в РУ Разград невярно повикване за тревога, а именно, че в гр.Разград, в
питейно заведение „Феймъс“ клиенти в заведението чупели чаши и
заплашвали с побой —престъпление по чл.326, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 304, пр. 3 от НПК го оправдал и на основание чл. 301, ал. 4, вр с
чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕ 112 глоба в размер на 10 000 лева.
Съставът на въззивния съд установи, че при разглеждане на делото пред
първата инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничило процесуалните права на страните.
Видно от съдебния протокол от 05.09.2024 г., подписан с КЕП на
09.09.2024 г. от съдебния секретар и на 09.09.2024 г. от председателя на
състава: „В 11:30 часа съдът обяви присъдата си“.
Съответно, според отразеното в съдебния протокол, постановената по
делото присъда е обявена в 11,30 часа на 05.09.2024 г.
Приложен е акт, с ръкописно изписан номер 52, без дата на произнасяне,
в който е изписано, че на 05.09.2024 г. в публично съдебно заседание РС
Разград е постановил присъда по делото. Присъдата е подписана от
председателя на съдебния състав с мастилен подпис.
Освен това е приложен съдебен акт – присъда №52 от 05.09.2024 г.,
изготвена в ЕИСС, подписана с КЕП от председателя на състава в 14,07 часа.
В чл. 34 НПК е регламентирано съдържанието на съдебните актове,
включително изискването да са подписани.
Съгласно чл. 33, ал. 7 НПК съдебните актове се изготвят като електронен
документ в единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и се
подписват с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 310 НПК присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява от
председателя на състава незабавно, след като е подписана с квалифициран
електронен подпис от всички членове на съдебния състав.
В случая атакуваната присъда е приложена в копие на електронно
подписания документ в ЕИСС, който е създаден - подписан на 05.09.2024 г., но
това е станало след обявяване на присъдата, според отразеното в съдебния
протокол. Според НПК правно валидна форма на присъдата, а и другите
съдебни актове, е създаденият в ЕИСС електронен оригинал, подписан с КЕП.
Обявената в съдебното заседание, в 11,30 часа, присъда не е била
изготвена в ЕИСС и подписана с КЕП от съдебния състав. Това е нарушение
на императивната норма на чл. 310 НПК, регламентираща начина на
постановяване и обявяване на присъдата. Законодателят е предвидил ясен ред
за постановяването на присъда, който съответства на принципът за
непосредственост, непрекъснатост на съдебното заседание, включително и за
4
обявяване на присъдата - в съдебно заседание, незабавно след подписването й
с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.
Приложеният по делото писмен акт, озаглавен присъда, без дата на
постановяване, но подписан с мастилен подпис от председателя на състава, не
може да обоснове извод, че са спазени изискванията на чл. 310 НПК, относно
изготвяне и обявяване на присъдата.
Съдебният състав на ОС Разград намира, че липсата на изготвен съдебен
акт, съобразно изискванията на НПК, при обявяване на присъдата, е
съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото
на защита, тъй като не е ясно кога, какъв акт, с какво съдържание е обявен в
съдебно заседание. Това процесуално нарушение не може да бъде отстранено
от въззивния съд.
Поради това, с оглед правомощията си по чл. 334, ал. 1, т. 1 НПК и чл.
335, ал. 2 НПК, въззивният следва да отмени атакуваната присъда и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя присъда № 52/05.09.2024 г. по Наказателно дело от общ характер
№ 20243330200221 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5