Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 26.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 7 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Ив. С., срещу Решение № 260117 от 12.11.2020г., постановено по ВАНД № 1205/2020г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 20-0869-001606/21.05.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на В.Б.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че посоченото в наказателното постановление МПС е собственост  на жалбоподателя, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от . Касаторът твърди, в случая е приложима презумпцията по чл.188, ал.1 от , според която собственикът на МПС носи административно наказателна отговорност за извършеното с него нарушение, когато не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. По изложените в жалбата съображения счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, представляван от гл.юрисконсулт С., заявява че поддържа жалбата и искането за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление, като излага подробни аргументи в тази насока. 

Ответната страна – В.Б.В. лично и чрез упълномощен представител адв.Р.Р.депозира писмен отговор по жалбата, с който изразява становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание излага аргументи за правилност на обжалвания съдебен акт, въз основа на които настоява същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Сочи, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което предлага същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, потвърждаващо наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От приобщените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 09.10.2019г. в 11,32 часа в гр.Шумен по бул.Симеон Велики до №15, в посока изхода на града, лек автомобил «БМВ» модел 320Д с рег. № *********, се движел с превишена скорост, отчетена със стационарно преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1. При обработване на заснетото нарушение било установено също, че въпросният лек автомобил бил с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.06.2018г. - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Била извършена проверка, при която се установило, че собственик на автомобила е В.Б.В.. Тъй като собственикът на автомобила е с адрес в гр.Търговище, началникът на  сектор «Пътна полиция» – Шумен отправил искане до началника на РУ – Търговище да бъде установен собственика на лекия автомобил В.Б.В., като същият бъде запознат с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП и да му бъде връчена покана да предостави информация за лицето, което е управлявало автомобила на 09.10.2019г. в 11,32 часа в гр.Шумен. Видно от приложено към делото писмено сведение, снето от В. на 21.10.2019г., същият излага факти и обстоятелства във връзка с наличие на пречки да регистрира придобития от него автомобил, както и за това, че впоследствие го е предоставил на непознато за него лице с уговорката, че автомобилът е за части. В даденото обяснение сочи, че не може да посочи кой е управлявал автомобила. В писмена декларация от 21.11.2019г. В.В. отново декларирал, че не може да посочи от кого е управляван автомобилът му на посочената дата.

Срещу В.В. бил съставен АУАН № 266015/21.11.2019г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.188 от ЗДвП. Образуваното въз основа на същия административно наказателно производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.

След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП – Шумен с постановление от 07.05.2020г. било издадено и обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на В.В. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за шест месеца.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че не жалбоподателят е управлявал лек автомобил «БМВ 320Д» с рег. № ********* по улиците на гр.Шумен, а друго, неустановено по делото лице, тъй като по това време В.В. се е намирал в Кралство Белгия (както било посочено в прокурорското постановление). Доколкото в наказателното постановление не било посочено, че деянието на В. е извършено във връзка с разпоредбата на чл.188, ал.1 от , вменяваща му определени задължения като собственик на МПС, съдът е счел, че наказателното постановление е издадено в разрез с изискванията на чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН. Така мотивиран въззивният съд отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, поради което не е налице нарушение на съдопроизводствените правила.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира въззивното решение за незаконосъобразно, по следните съображения:

Шуменският административен съд намира за неправилен извода на районния съд, че наказателното постановление е издадено в пълен дисонанс с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението, изразяващо се в управление на лек автомобил «БМВ 320Д» с рег. № *********, който не е регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от , считано от 26.06.2018г., като е посочена датата и мястото на неговото извършване. Описаното нарушението се явява безспорно доказано от обективна страна. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от . Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като «историческо». Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено «Пътна полиция» при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от , служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в цитираната норма. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Касационният състав намира, че нарушението е доказано и с оглед субекта на административно наказателна отговорност. Видно от материалите по делото, на ответника в настоящото производство е наложена «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба сочи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Субект на административната отговорност за нарушението е «водач» на пътно превозно средство. Съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство. Наред с това нормата на чл.188, ал.1, изр.второ от ЗДвП указва, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая е безспорно обстоятелството, че В.Б.В. е собственик на лекия автомобил, чието движение на посочената в наказателното постановление дата и място е заснето посредством годно техническо средство -  стационарно преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1. От приложените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че собственикът на лекия автомобил е поканен да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, както и че на същия е разяснена разпоредбата на чл.188, ал.1 от . В дадените писмени сведения и в попълнената декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от В. е заявил, че не може да посочи от кого е управляван собствения му автомобил. При това положение правилно административно наказващият орган е наложил административните наказания, предвидени за извършеното нарушение на В.Б.В., който е собственик на моторното превозно средство. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, а тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС. В настоящия казус В. не е посочил кой е управлявал автомобила, поради което същият в качеството му на собственик следва да понесе административно наказателната отговорност за извършеното с него нарушение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението на В. за това, че не той е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от , се явява необосновано, доколкото санкционираното лице не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на това си твърдение. Същото декларативно заявява в писмените сведения от 21.10.2019г., че през месец юни е заминал да работи в Белгия, както и излага причините, поради които не е пререгирирал придобития лек автомобил. Не представя надлежни доказателства, че на инкриминираната дата и място не е управлявал процесното МПС, респективно, че друго лице, стопанисва автомобила.

Както се посочи по-горе, с нормата на чл.188 от законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването ѝ носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация. Именно собственикът на лекия автомобил трябва да докаже кой е управлявал процесното МПС. В противен случай същият следва да понесе административно наказателната отговорност. Законът е предвидил достатъчна гаранция за собственика да се защити още преди издаването на АУАН, респективно на НП. В случая ответникът по касация не е посочил данни за лицето, управлявало МПС, поради което правилно същият е привлечен към административно наказателната отговорност за установеното нарушение.

Касационният състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от , като наложените санкциите  «глоба» в размер от 200 лева и «лишаване от правоуправление» за срок от 6 месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.

Обобщавайки изложеното Шуменският административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на касатора на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – Шумен и Административен съд – Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160 лева.  

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОТМЕНЯ Решение № 260117 от 12.11.2020г., постановено по ВАНД № 1205/2020г. по описа на Районен съд – Шумен и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-001606/21.05.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на В.Б.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.

ОСЪЖДА В.Б.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 160 (сто и шестдесет) лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                               2..........................

 

      ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.02.2021 г.