Р Е Ш Е Н И Е № 260762
гр.Пловдив, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 830/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Х.Т.Т., чрез пълномощника му адв. П.Щ.,
против решение № 260019/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1167/2020 г. по
описа на Районен съд - Асеновград, І гр. Състав, в частта му, с която
същият е осъден да заплати на С.Г.А. сумата от 6 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нанесената на 05.09.2019г. в гр. Асеновград средна телесна повреда
– изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване на
движението на горния десен крайник, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на причиняване 05.09.2019 г. до окончателното и
изплащане. Жалбоподателят поддържа, че в тази му част решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Оплакванията са неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като счита,
че е нарушен критерият за справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че по делото липсват доказателства относно това
какви са били характерът и интензитетът на претърпените болки и страдания и не
е установено ищецът да е претърпял физически болки повече от обичайните, характерни
за подобно увреждане. Поддържа се, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото пострадалият с поведението си сам е създал предпоставки за
осъществяване на деликта. Ето защо се иска отмяна на решението в тази обжалвана
част и постановяване на друго решение по същество, с което да се присъди
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Не търси
разноски.
Въззиваемият С.Г.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Не търси разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения
от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално
допустима.
По същество:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.А. е основал иска си на
твърденията, че страда от спастична церебрална парализа – смесен тип, от лека
степен, средна дебилност, с емоционална незрялост и поведенчески отклонения,
както и от захарен диабет. Призната му е инвалидност от 92% с чужда помощ, като
за него се грижи майка му П.А., която е и негов личен асистент. На 05.09.2019
г. около 11,45 часа двамата с майка му се разхождали. Ищецът избързал напред и
се спрял пред гаража на ответника, който бил отворен, а вътре в него до самата
врата имало топка. Ищецът поискал от ответника да му даде топката, но не получил
отговор, след което влязъл в гаража и взел топката. След като излязъл от гаража,
ответникът Х.Т. го настигнал и без да се съобразява с видимо болния му вид, се
развикал, извил му ръката и му нанесъл удар в дясната горна част на ръката.
Ищецът се стъписал и уплашен от тази реакция и останал неподвижен на улицата до
пристигане на неговата майка. Двамата посетили болницата в гр. Асеновград,
където било констатирано, че дясната му раменна става е изкълчена. Тъй като лекарите
в Асеновград не успяли да наместят ставата, се наложило да посети и ортопедичен
кабинет в болница в гр. Пловдив, където било извършено наместване на ставата и
имобилизация с митела. За деянието си ответникът бил признат за виновен
със споразумение по НОХД № 497/2020г. Твърди, че поради увреждането
е претърпял много силни болки и страдания, изключително мъчителни към момента
на извивавено на ръката и удара. От преживяния стрес и страх повишил нивата на
кръвната захар, а обездвижването на дясната му ръка затруднявало храненето, обличането
и други най-елементарни движения.
С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска по основание и размер, като е направил и възражение, че ищецът е
допринесъл с поведението си за вредоносния резултат.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на
неговата правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
В случая пред настоящата инстанция спор по фактите няма, като не се
оспорват фактическите и правни изводи на районния съд, че със споразумение по
НОХД №497/2020 г. по описа на РС – Асеновград ответникът Х.Т.Т. е признат за
виновен в това, че на 05.09.2019 г. в гр. Асеновград е причинил на ищеца С.Г.А.
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става,
довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник. Не
се оспорват изводите на съда, направени въз основа на приетата по делото СМЕ,
че това увреждане е причинено при възникналия инцидент, описан в исковата
молба, като същото е затруднило движението на горния крайник за срок от около
два месеца при благоприятно протичане на оздравителните процеси.
На основание чл.300 ГПК посоченото споразумение, имащо силата на влязла в
сила присъда е задължително за гражданския съд относно въпросите извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това преживял ли е ищецът
описаните в исковата молба значителни болки и страдания, обосноваващи размера
на дължимото се от ответника обезщетение с оглед критерия справедливост по
чл.52 ЗЗД и допринесъл ли е ищецът с поведението си за настъпването на
вредоносния резултат, за да бъде същото намалено.
По отношение на справедливия размер на обезщетението за претърпените в
резултата на престъплението неимуществени вреди:
Съдът намира за основателно възражението на ответника във въззивната жалба,
че преживяните от ищеца болки и страдания не са с изключително висок интензитет,
както се твърди в исковата молба. Установява се от приетата по делото пред РС
СМЕ с вещо лице доц. д-р С.С., че това увреждане е затруднило движението на
горния крайник на ищеца за срок от около два месеца при благоприятно протичане
на оздравителните процеси. Дясната раменна става на ищеца е била имобилизирана
с митела за 21 дни, като е следвало да се проведе последваща рехабилитациия. За
установяване на степента на болките и страданията са събрани показанията само
на майката на ищеца П.А., която сочи, че след инцидента ищецът и казал, че
изпитва силна болка и в продължение на един месец е бил много зле, като били
затруднени обличането и къпането му, а кръвната му захар била много висока. За
влошаване на състоянието за ищеца след инцидента поради заболяването му от
диабет други доказателства не са събрани, поради което съдът приема, че това
обстоятелство не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Не се
доказа и изключитеност на болките и страданията, преживени от ищеца в
резултат на деянието, поради което съдът приема, че същите за били обичайните
за този вид увреждане, а изходът от лечението е бил благоприятен. При тези
данни следва да се приеме, че с справедливият размер на дължимото се от
ответника обезщетение е 3000 лв.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца за неоснователно.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът счита, че ищецът е
допринесъл с поведението си за увреждането, тъй като е провокирал ответника с
поведението си и е станал причина за неговата реакция и така е създал
предпоставки за настъпването на вредоносния резултат. По делото е безспорно
обстоятелството, че ищецът страда от спастична церебрална парализа – смесен
тип, от лека степен, средна дебилност, с емоционална незрялост и поведенчески
отклонения. Безспорно е също така, че в деня на инцидента той е взел от гаража
на ответника топка без неговото съгласие, като това е провокирало реакцията на
ответника. Това обстоятелство обаче не се отразява на виновността на ответника
в извършването на престъплението, за което същият е признат за виновен с
одобреното пред съда споразумение. Извършването на деянието и вината на
ответника са безспорно установени с одобреното споразумение по НОХД №497/2020
г. по описа на РС – Асеновград, а нанесената телесна повреда е елемент от
фактическия състав на престъплението. Евентуалната провокация на ищеца за
извършване на деянието не би следвало да се възприема като съпричиняване на
вредите от това престъпление.
Ето защо съдът приема, че съпричиняване на
вредите от ищеца не е налице, поради което дължимото се от ответника
обезщетение не следва да бъде намалено на това основание.
При тези данни съдът приема,
че предявеният иск е основателен до размера от 3000 лв., до който същият
следва да се уважи, като сумата по главницата се присъди ведно с обезщетение за
забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане. За разликата над 3000 лв. до присъдените от районния
съд 6000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на районният съд като правилно
ще се потвърди в частта му, с която искът е уважен до размера от 3000
лв., ведно със законната лихва, а в останалата обжалвана част същото е
неправилно и като такова ще се отмени, като вместо него ще се постанови друго
решение по същество, с което в тази му част искът ще се отхвърли.
По тези съображения Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260019/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1167/2020 г. по описа на Районен
съд - Асеновград, І гр. състав в частта му, с която Х.Т.Т. е осъден да заплати
на С.Г.А. сумата от 3000 /три хиляди/ лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената
на 05.09.2019г. в гр. Асеновград средна телесна повреда – изкълчване на дясна
раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен
крайник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
причиняване - 05.09.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260019/13.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1167/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград, І гр.
състав в частта му, с която Х.Т.Т. е осъден да заплати на С.Г.А. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената
на 05.09.2019г. в гр. Асеновград средна телесна повреда – изкълчване на дясна
раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен
крайник, ЗА РАЗЛИКАТА над 3000 лв. до 6 000 лв., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване - 05.09.2019 г.
до окончателното и изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.А., ЕГН ********** ***
против Х.Т.Т., ЕГН ********** *** иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената
на 05.09.2019г. в гр. Асеновград средна телесна повреда – изкълчване на дясна
раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен
крайник, ЗА РАЗЛИКАТА над 3000 лв. до 6 000 лв., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване 05.09.2019 г. до
окончателното и изплащане.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: