Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
17.10.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в
открито заседание на шести октомври
две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10028 по описа на СГС за
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
второ вр. чл. 82 ЗЗД.
Т.П.В. е предявила против „Б.Д.“ ЕАД иск за заплащане на обезщетение
за вреди от договорно неизпълнение на Договор за банков влог от 01.11.2007 г. в
размер на 27 092 лева, претърпени в периода 16.06.2009 г. – 20.07.2011 г.,
представляващи размера на платените лихви по договор за заем с „Б.“ ООД, който
договор ищцата се наложило да сключи, поради неизпълнение от страна на банката
на задължението й да върне на ищцата парични средства по посочения договор за
банков влог. Ищцата твърди, че вложила
при ответника 127 681.31 евро. На 28.02.2008 г. сключила предварителен
договор за покупка на надвижим имот с „Н.” АД при цена от 230 484 евро,
платими на няколко вноски. Тъй като до 18.06.2008 г. следвало да заплати вноска
в размер на 117 901 евро, тя поискала справка от ответника за състоянието
на влога и неговото изтегляне и по този повод узнала, че сумите по него са вече
изтеглени- Тъй като парите не били изтеглени от нея, тя завела иск срещу
ответника за обезщетение от неточното изпълнение на договора за влог и неправомерното
изплащане на вложената сума на трето лице. С влязло в сила решение на СГС по
гр.д. № 3607/2008 г. на І-11 състав банката била осъдена да й заплати
обезщетение вместо изпълнение на задължението за предаване на парични средства
по банковия влог в размер на 127 681.31 евро, равни на вложената от нея
сума. Междувременно обаче ищцата
следвало да прави вноски по предварителния договор за покупка на недвижим имот
с „Н.“ АД, а не разполагала с други средства, поради което сключила договор за
заем с „Б.“ ООД относно 231 000 лева за срок от една година, при лихва в
размер на основния лихвен процент плюс 5 пункта, по който заплатила посочената
в исковата молба лихва. Заемната сума била приблизително равна на левавата
равностойност на втората вноска за закупувания ищцата имот и била преведена
директно на „Н.” АД на 18.06.2008 г. Поради неправомерните действия на банката
ищцата не успяла да върне навреме заема, а сторила това чак на 20.07.2011 г. За
периода 16.06.2009 г. – 20.07.2011 г. (който период е уточнен в първото съдебно
заседание) платила лихва в размер на 27 092 лева. Тази лихва ищцата сочи,
че била претърпяна от нея загуба, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на „Б.Д.” ЕАД по договора за влог. Платила лихва и за периода до
16.06.2009 г., но това вземане било предмет на гр.д. № 21711/2009 г. на СРС, 49
състав.
Ответникът
е депозирал отговор, в който излага единствено доводи за недопустимост на
предявения иск при въведено възражение за пресъдено нещо на решението на СРС,
49 състав по гр.д. № 21711/2009 г.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между Т.П.В. и „Н.” АД е сключен предварителен договор за
покупко-продажба и построяване на надвижим имот от 28.02.2008 г., с който
продавачът се е задължил да построи и прехвърли собствеността върху два
апартамента и паркомясто, подробно описани в договора, срещу цена от
230 484 евро, от които 85 335 евро платими при подписване на
договора, 117 901 евро – до 18.06.2008 г.
и 27 248 евро – до нотариалното оформяне на сделката.
На 16.06.2008 г. между ищцата и „Б.” ООД е подписан
договор за заем на 231 000 лева за срок до 16.08.2009 г., до която дата
заемателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва
в размер на основния лихвен процент, увеличен с пет пункта, уговорена в чл.
2.2. от договора. Заемателят се е съгласил заемната сума да бъде преведена на „Н.”
ООД за закупуване на недвижим имот. В чл. 4.2. страните са уговорили, че при
забава на заемателя при връщане на заемната сума, той дължи неустойка равна на
двойния размер на законната лихва върху размера на неизпълнението.
На
20.07.2011 г. Т.В. е превела по сметка на „Б.” ООД от нейна сметка в
Райфайзенбанк България” АД веднъж 270 000 лева и с второ платежно от
същата дата – 104 400 лева, като и в двете платежни като основание на
преводите е посочено „договор за заем от 16.06.2008 г.”
В СГС е
било образувано гр.д. № 3607/2008 г. на I-11 състав по искова молба на Т.В.
против „Б.Д.” ЕАД, депозирана на 16.09.2008 г. за заплащане на 250 000
лева – левовата равностойност на 127 681.31 евро - обезщетение за вреди от
неточното изпълнение на банката от процесния договор за влог, равни на
вложената сума; иск за неплатена
договорна лихва по договор аза влог, лихви за забава при изпълнение на
задължението на банката да върне дадените на влог суми (уточнителна молба от
08.12.2009 г. до СРС - л. 65) и
17 286.27 лева –обезщетение за вреди от неточното изпълнение на
задължението на банката да върне вложените пари, представляващи разликата между
платените от ищцата лихви по договор за заем с „Б.” ООД и неполучените лихви по
влога. Видно от определение на СГС от 08.10.2008 г., производството по делото е
разделено, като пред СГС е оставен за разглеждане първия иск, а останалите три
са изпратени по подсъдност на СРС.
С
решение от 27.12.2010 г. по гр.д. № 3607/2008 г., СГС, I-11 състав е осъдил „Б.Д.”
ЕАД да заплати на Т.В. 127 681.31 евро , на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД и решението е влязло в сила на 12.07.2011 г.
С решение на СРС, 49 състав от 24.06.2013 г. по гр.д. №
21711/2009 г., „Б.Д.” ЕАД е осъдена да заплати на Т.В. - 5 916 лева
договорна лихва по процесния договор за влог за периода от 30.11.2007 г. до
10.08.2008 г., както и сумата от 1 916.18 лева – лихва за забава за
периода 11.08.2008 г. до 16.09.2008 г. и 16 479.76 лева – обезщетение за
вреди в размер равен на разликата между платената лихва върху 231 000 лева
по договор за заем с „Б.” ООД и неполучената договорна лихва от 5 916
лева.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице Е. Й.-М.,
неоспорено от страните и възприемано от съда като компетентно, обосновано и
пълно. Според вещото лице, което е извършило проверка в счетоводството на „Б.”
ООД, на 16.06.2008 г. е осчетоводен заем в размер на 230 594.31 лева,
предоставен на Т.В., преведени към „Н.” АД и 405.69 лева – платени на Т.В. на
каса по същия заем. По сметка на „Б.” ООД са постъпили суми по две платежни
нареждания на Т.В. от 20.07.2011 г. в общ размер на 280 440 лева, от които
231 000 лева са осчетоводени като главница, а 49 440 лева – като
лихва за периода от 16.06.2008 г. до 20.07.2011 г. Според поставената на вещото
лице задача да изчисли лихва върху 231 000 лева за периода 16.06.2009 г. –
20.07.2011 г. при размер на лихвата основен лихвен процент плюс 5 пункта,
вещото лице е посочило, че нейният размер е равен на 27 091.62 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
I. По допустимостта на иска.
И към момента на постановяване на решението по делото
настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответното дружество за недопустимост на иска, макар и по
съображенията по-различни от изложени вече в определение от 14.05.2014 г.
Задължението
на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е
регламентирано в чл.297 от ГПК. Това задължение възниква само тогава, когато
има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото
в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия
спор. Това изискване произтича пряко от чл.298, ал.1 от ГПК. В същото време
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК забранява пререшаването на спор, по който
има влязло в сила решение. При преценката дали има идентичност между делото,
приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва
да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в
предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите
индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало,
съдържанието (включително период и размер на претенцията) и субектите на
правоотношението.
В
исковата молба от 16.09.2008 г., по част от която е образувано гр.д. №
21711/2009 г. на СРС, 49 състав, ищцата е описала същата фактическа обстановка,
като описаната по настоящото дело, като претенцията за обезщетение за вреди в
размер на 17 286.27 лева е посочено като такова за претърпяна загуба,
представляваща разликата между дължимата
лихва по заемната сума по договора на ищцата с „Б.” ООД от 16.06.2008 г. и неполучената лихва по договора за
влог с ответната банка. Преди това е посочила, че договорът е сключен за една година и лихвата е ОЛП плюс 5 пункта. Т.е.,
претенцията на ищцата по делото от
В настоящото производство ищцата претендира обезщетение
за вреди от платена лихва по договора за заем с „Б.” ООД за периода 16.06.2009
г. до 20.07.2011 г., което е за период, следващ срока на договора за заем.
Следователно, тази претенция не е била включена в предмета на гр.д. №
21711/2009 г. на СРС, 49 състав, а е нов и различен иск, поради което е
допустим.
II. По основателността на иска.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, при неточно изпълнение на договорно задължение
кредиторът може да търси обезщетение за неизпълнението.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението
обхваща вредите (претърпени
загуби и пропуснати ползи), които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение
и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите
на фактическия състав включват: неизпълнение на задължението по
двустранен договор по причина, която може да се вмени
във вина на длъжника и изправност на насрещната страна по него. Отговорността по чл.82 ЗЗД е
обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението
е ограничена до преките и предвидими вреди, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен при поемане
на задължението. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки
разум би трябвало да допусне при
пораждане на задължението.
В конкретния случай се твърдят претърпени загуби от
неточно изпълнение на ответника по договор за банков влог (изплащане на
вложената сума на трето лице) и невъзможност на ищцата да ползва вложената
сума, при което се наложило да вземе заем от трето лице, на което да плаща
лихва до момента на връщане на заемната сума. “Претърпяната загуба”, като елемент от
фактическия състав на обезщетението за
вреди, се изразява в намаляване на имотното
състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след
неизпълнението и имуществото,
което кредиторът би имал ако задължението беше
изпълнено, формира размера на претърпяната
загуба.
Липсват твърдения на ищцата за недобросъвестност на
банката към момента на поемане на задължението, а и по делото не се събраха
доказателства ответникът да е бил недобросъвестен при пораждане на задължението
си – недобросъвестността изисква умисъл, а в случая такъв не е бил налице.
Банката не е изпълнявала, защото е била с убеждение, че е изпълнила
задължението си, като по-късно по делото пред СГС е установено, че е изпълнила
на трето лице без основание. Предвид това, ищцата следва да докаже, че
твърдените то нея вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на банката.
Или претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби Тодорко В. следва
да докаже: 1) настъпването на реална
вреда, довела до негативна промяна в имущественото му състояние, която е 2) в
пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че 3) тази щета не би била налице, ако
задължението беше изпълнено.
Между
страните не е спорно, че между тях е бил сключен договор за банков влог от
01.11.2007 г. и ищцата е вложила сумата от 127 681.31 евро, нито, че след
като поискала да изтегли сумата през
По
делото се установи, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на
недвижим имот с „Н.” АД, по който е следвало да внесе втора вноска в размер на
117 901 евро в срок до 18.06.2008 г. Установи се още, че ищцата е сключила
с „Б.” ООД договор за заем на 231 000 лева, от които 230 594.31 лева
представляват левавата равностойност на 117 901 евро и са преведени на „Н.”
АД по предварителен договор за покупко-продажба на имот ( договор за заем от
16.06.2008 г. и заключение на ССЕ). Установи се още, че договорът за заем е
сключен за срок до 16.09.2009 г. при
възнаградителна лихва от ОЛП плюс 5 пункта, платима заедно със заемната сума,
т.е., до 16.09.2009 г. При забава във връщането на заемната сума страните са
уговорили задължение за неустойка в размер на двойния размер на законната
лихва.
Посредством
двете платежни нареждания от 20.07.2011 г. и изслушаното заключение на ССЕ се
установи, че ищцата е изплатила на „Б.” ООД по договора за заем от 16.06.2008
г. обща сума от 280 440 лева, от които 49 440 лева – лихва, като за
периода от 16.06.2009 г. до 20.07.2011 г. лихвата, изчислена в посочения от
ищцата размер на ОЛП плюс 5 пункта, е в размер на 27 091.62 лева –върху
231 000 лева.
По делото липсват както твърдения, така и доказателства,
че Т.В. и „Б.” ООД са изменили падежа на задължението за връщане на заетата
сума, като са го изместили напред във времето. Следователно, падежът на
задължението за връщане на заемната сума е 15.06.2009 г. След тази дата
договорът се прекратява, а според уговореното между страните в чл. 4.4. от
него, при забава на заемателя да върне заемната сума, възниква задължение за
плащане на неустойка равна на двойния размер на законната лихва. Макар текстът
да е непрецизан като формулировка, очевидно страните са имали предвид
неустойката да се начислява за периода на забавата, а не като някакава
еднократна сума.
Установено бе, посредством двете платежни нареждания и
заключението на ССЕ, че за исковия период ищцата реално е заплатила лихва в
размер на 27 091.62 лева. Макар да е дължала неустойка в по-висок размер,
тя е продължила да заплаща по-ниска лихва, равна на уговорената възнаградителна
лихва, причината за което е ирелевантна, щом плтеният размер е в рамките на
уговорената и дължима неустойка. Плащането на закъснителна неустойка в
процесния случай е пряка и непосредствена последица от продължителното
неизпълнение на ответника да върне вложената сума на ищцата, за да може тя да
върне заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Причинната
връзка съществува за целия исков период – решението на СГС, с което ответната Б.е
осъдена да заплати обезщетение за неизпълнение в размер равен на вложената сума
е постановено на 27.12.2010 г., което означава, че най-малко до този момент
банката не е била изпълнила задължението си по договора за влог. По делото не
са ангажирани доказателства от ответника, че е изпълнил преди 20.07.2011 г.,
когато ищцата е върнала заемната сума и дължимата лихва по ползването й на „Б.”
ООД.
Съдът намира обаче, че пряка и непосредствена вреда за
ищцата, съобразно нейните твърдения и събраните доказателства, представлява
само платената лихва върху сумата от 230 594.31 лева – сумата, която е
платена на „Н.” АД за погасяване втората вноска на ищцата по предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот. За остатъка от 405.69 лева, получени
от ищцата на каса, по делото няма нито твърдения, нито доказателства да са
платени по договора с „Н.” АД, нито защо са взети в заем (възможна причина е
просто желанието да се впише кръгла сума в договора, просто за улеснение, което
прекъсва причинната връзка с неизпълнението на банката) , поради което не може
да се направи извод, че са заети и върху тях е платена лихва пряко поради
невъзможността на ищцата да ползва вложената в банката сума и нуждата да
изпълни договора с „Н.” АД. Следователно, заплатената в исковия период лихва
върху нея, която възлиза на 47.58 лева, не е пряка и непосредствена последица
от неизпълнението на ответника и за тази сума искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Основателен се явява иска за сума от 27 044.11 лева.
Върху уважения
размер на обезщетението за вреди следва да се присъди и законната лихва
от датата на исковата молба до пълното погасяване на задължението, като законна
последица от уважаването на главния иск и поради направеното от ищцата искане
за присъждането й.
По разноските: При този изход от спора ищцата има право на разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата е
доказала разноски в общ размер на 3884 лева, от които ответникът следва да й
заплати 3877 лева. Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената
част от оиска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива обаче нито са сторени в
производството, нито са поискани в отговора на исковата молба или в съдебно
заседание. Ето защо и предвид диспозитивното начало, разноски на ответника не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. Д.” ЕАД, *** да заплати
на Т.П.В., ЕГН **********,***: 1. Сумата
от 27 044.11 лева (двадесет
и седем хиляди четиридесет и четири лева и единадесет стотинки) – обезщетение
за претърпени вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договор за
банков влог от 01.11.2007 г., изразяващи се в платена лихва по договор за заем
с „Б.” ООД от 16.06.2008г. в периода от 16.06.2009 г. до 20.07.2011 г., на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния му предявен размер от 27 092 лева и 2. Законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата
молба (19.07.2013 г.) до пълното изплащане на задължението, на основание чл.
86, ал. 1 ГПК, както и 3. Сумата от
3 877 (три хиляди осемстотин седемдесет и седем) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: