Р
Е Ш Е Н И Е
№ /09.03.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 5359 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Н.С.В., ЕГН **********, чрез адв. Василка Василева, против „***, ***, представлявано от ***,
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- представляващи брутно
трудово възнаграждение за положен труд и за обезщетение за забава, както следва
– 420,00 лв. положен труд за
м.03.2016г. и 124,74 лв. лихва за
забава за периода от 01.05.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда;
- представляващи брутно
трудово възнаграждение за часове нощен труд и за обезщетение за забава, както
следва – 14,00 лв. положен нощен
труд за м.03.2016г. и 4,62 лв. лихва
за забава за периода от 01.05.2016г. до датата на предявяване на исковата молба
в съда;
- брутно трудово
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава, както следва – 42,95 лв. за м.03.2016г. и 14,18 лв. лихва за забава за периода от
01.05.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в съда.
- брутно трудово
възнаграждение за положен труд през официални празници през 2016г. в размер на 28,65 лв. и лихва за забава в размер на
9,45 лв. за периода от 01.05.2016г.
до датата на подаване на исковата молба в съда;
- брутно трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 5,04 лв. за м.03.2016г. и сумата от 1,50 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.05.2016г. до датата на подаване на
исковата молба в съда,
- сумата от 425,04 лв. – обезщетение по реда на чл.
220 КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение по
договор, както и сумата от 55,37 лв.
лихва за забва върху главницата от 22.12.2017г. до
04.04.2019г.;
- сумата от 859,05 лв. – представляваща обезщетение
по реда на чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск, както и сумата от 111,92 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата за периода от 22.12.2017г. до 04.04.2019г.
В исковата молба се излага следното:
Между страните е съществувало валидно сключено трудово правоотношение, въз
основа на сключен писмен договор от 11.06.2013г. Основната заплата към момента
на сключване на договора е била 310,00 лв., а длъжността на ищеца била
„охранител“ на „***. Към момента на предявяване на исковете, работодателят не е
изпълнил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд
за периода от м.01.2016г. до м.04.2016г. Смените са били дневни от 08:00ч. до
20:00ч. и нощни от 20:00ч. до 08:00ч. Трудовото правоотношение било прекратено
на 05.04.2016г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника. Оспорват се исковите претенции по размер за
заплащане на основно трудово възнаграждение, заплащане на нощен труд, за трудов
стаж и професионална квалификация, както и за извънреден труд. Ищецът е
назначен на трудов договор с основна работна заплата в размер на МРЗ, която за
2016г. е 420,00 лв. След приспадане на дължимите се от работника суми за
социално и здравно осигуряване и данък, чистата сума за получаване е в размер
на 325,91 лв. Направено е възражение за настъпила погасителна давност за претендираните възнаграждения за нощен труд, трудов стаж и
професионална квалификация, извънреден труд за месец януари и февруари 2016г.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от
представения заверен препис на справка актуално състояние на всички трудови
договори за лицето Н.В. се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения
за процесния период с ответното дружество.
Уговореното възнаграждение е в съответния размер на МРЗ за страната към момента
на полагане на труда.
От изготвеното заключение по
допуснатата ССЧЕ се установява следното:
Основното трудово възнаграждение за
м.03.2016г. се равнява на 420,00 лв.,
като лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г. се равнява на 124,74 лв. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 45
дни или 859,05 лв., като лихвата за
забава е в размер на 111,92 лв.
Обезщетението за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие е в
размер на 425,04 лв., а лихвата за
забава е 55,37 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.
128 КТ:
Трудовият договор е особен вид
възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя -
предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя -
заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.
Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на
работодателя. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният
дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Плащането на трудово
възнаграждение може да бъде установено с ведомост или издаден въз основа на нея
фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от
работника за получено от него трудово възнаграждение. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В тежест на работодателя е
да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В настоящия случай
работодателят не е представил никакви доказателства за заплащане на претендираната сума от ищеца, поради което и искът следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 420,00 лв. Предвид акцесорният
характер на иска по реда на чл. 86 ЗЗД, претенцията за заплащане на лихва за
забава в размер на 124,74 лв. също следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 150 КТ:
КТ
урежда, че за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Доколкото не се спори от отвеника, че твърденият в
исковата молба извънреден труд е в действителност положен, както и че няма
доказателства в насока, че такъв е заплатен на работника, предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 42,95 лв.. Предявеният иск
за заплащане на лихва за забава също следва да бъде изцяло уважен в размер на 14,18 лв.
По иска с правно основание чл. 264 КТ:
За работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
му възнаграждение. Не се спори, че ищецът е полагал труд по време на
официалните празници, но работодателят не представи доказателства,
удостоверяващи заплащането на труда. С оглед на това и предявеният иск следва
да бъда уважен изцяло за размера от 28,65 лв. Дължимата лихва за забава върху тази
сума е в размер на 9,45 лв.
По иска с правно основание чл. 261 КТ:
Положеният нощен труд се
заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не
по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Не е спорно, че ищецът е
полагал нощен труд при работодателя, но не се представиха доказателства, че
такъв е заплащан съобразно закона. С оглед на това предявеният иск следва да
бъде уважен за сумата от 14,00 лв.
Дължимата лихва, която следва да бъде присъдена е в размер на 4,62 лв.
Доколкото по делото не се
спори за това, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск и не се
представиха доказателства за заплащане на съответното обезщетение предявеният
иск се явява основателен за сумата от 895,05
лв., както основателен е и искът за лихва за забава в размер на 111,92 лв.
Ответникът не оспори
твърдението на ищеца, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е
спазено задължението за предизвестие. Липсват данни за заплащане на
обезщетение. С оглед на това и претенцията по реда на чл. 220 КТ се явява
основателно до претендирания размер от 425,04 лв., както и за лихвата в размер
на 55,37 лв.
Основателен е и предявеният
иск за заплащане на
брутно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 5,04 лв. за м.03.2016г. и сумата от 1,50 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.05.2016г. до датата на подаване на
исковата молба в съда.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд – Варна сумата от общо общо 900,00 лв.,
от които 200,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 700,00 лв. – държавна
такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 420,00
лв., представляваща
неизплатено трудово
възнаграждение за положен труд за м.03.2016г., на осн.
чл. 128 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 124,74 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху дължимата главница за периода от 01.05.2016г. – 04.04.2019г, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 14,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за м.03.2016г., на осн. чл. 261 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 4,62
лв..,
представляваща мораторна лихва за забава върху
дължимата главница за периода от
01.05.2016г. до 04.04.2019г., на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„***, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата
от 42,95 лв. за м.03.2016г.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден, на осн.
чл. 150 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 14,18 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата главница,
за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 28,65 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
труд през официални празници, на осн. чл. 264 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 9,45 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата, за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 859,05 лв., представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 работни дни, на осн. чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********,
сумата от 111,92 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
22.12.2017г. до 04.04.2019г., на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 425,04 лв., представляващо
обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, на осн. чл. 220 КТ.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********,
сумата от 55,37 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 22.12.2017г.
до 04.04.2019г., на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 5,04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за м.03.2016г.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 1,50 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата, за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв., представляващи
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***, ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Районен съд - Варна сумата от общо
900,00 лв., от които 200,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 700,00 лв. –
държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен
срок, който започва да тече от получаване на решението, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................