РЕШЕНИЕ
№356/27.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
трети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4363
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Н.Ж.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
03-20 / 05.07.2017г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 500 лв , постановено
е отнемане в полза на Държавата 50 кг. рапани и 1 брой
гумена лодка 2м., гребна, на основание
чл.90 ал.1 от ЗРА, както и заплащане на обещетение за
причинени вреди на рибните ресурси в размер на 250лв. на основание т.66 от
Наредба за размера на обещетенията за причинени вреди
на рибните ресурси.
В жалбата декларативно се твърди , че в хода
на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, че преди съставяне на акта не са били събрани каквито и да било
доказателства за вината на въз.Ж., че постановлението не му е било връчено по
предвидения в ЗАНН ред и др.В заключение се иска отмяна на постановлението като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. Ж., редовно
призован , явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.
В.П. изразява становище, че при
съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като в съдържанието на акта има направени корекции
относно часа на установяване на нарушението, а мястото на неговото извършване
не е описано по ясен, разбираем и несъмнен начин.Твърди се още, че водолазното
оборудване, с което въз.Ж. е бил установен, не е било описано, както и че
правната квалификация на нарушението е различна в акта и постановлението.Поради
това и се иска цялостна отмяна на постановлението, включително и в частта, с
която са отнети рапаните и лодката.
Въззиваемата
страна, редовно призована , не се явява
представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
13.06.2017г. около 14.30 часа , св.С.Н.-гл. специалист РК, сектор „РК“-Бургас, офис
–Варна, заедно с колегата си С.С., в изпълнение на служебните си задължения, се
намирали с патрулна лодка ИАРА 22 във водите на Варненския залив.В района на
т.нар „Райски залив“ , на около 200м. от брега,
те видели във водата лодка с гребла
, в която имало мъж, който пък вадел рапани от
морето и ги пълнел в чували.Поради това и била извършена проверка.Лодката била
установена на място с координати Ш=43 ˚ 10,649 N и Д = 27 ˚ 55,850 Е .При проверката се установило,
че мъжът в нея е въз.Ж..Той бил с водолазно оборудване, а в лодката имало 50
кг. рапани в чували. Въз.Ж. обаче не притежавал разрешително за стопански
риболов и удостоверение за усвояване на ресурс на риба и други водни организми
във водите на Черно море.Уловът бил претеглен със
служебен кантар . Против въз.Ж. бил съставен акт за установяване на нарушение
за това, че на 13.06.2017г. около 14.30ч. е извършвал улов
на рапани -50 кг. с водолазно оборудване с гумена
лодка, 2 метра, на гребла, като не притежава разрешително и удостоверения за
усвояване на ресурс на риба или други водни организми. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.17 ал.1 т.3 от ЗРА.С акта били
иззети 50 кг. рапани и гумената лодка, за която
било посочено, че се оставя на отговорно пазене на въз. Ж..При личното предявяване на акта , както и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 03-20 / 05.07.2017г. , с което
административно-наказващият орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта .Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА.За него, на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на въз. Ж. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. , на
основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата били отнети рапаните и лодката и било постановено въззивникът
да заплати обещетение в размер на 250лв.за причинени
вреди на рибните ресурси.
В хода на съдебното производство бе
разпитан С.Н. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта,чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни
за случая с необходимата конкретика и
посочи, че въз. Ж. е бил установен във водите на Варненският залив, и
по-конкретно в района между
„Карантината“ и нос „Галата“, който е известен като „Райския залив“.Св.Н.
заяви, че координатите, на които е била установена лодката посочват с точност
до метър мястото, на което тя се е намирала.Той описа още, че мъжът е бил с
водолазно оборудване и че е вадел рапани от морето,
които е пълнел в чували, които при проверката са били претеглени със служебен
кантар.
Доколкото фактическата обстановка бе
изяснена от разпита на този свидетел, съдът заличи от списъка за призоваване
св.С.С..
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана от легитимен субект, а
съгласно Определение № 17/06.01.2020г. на Административен съд-Варна и в срок,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 03-20 / 05.07.2017г. е издадено от компетентен орган - от Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. Актът за
установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно същата заповед
актосъставителя, който е бил главен специалист към „Рибарство и контрол”
, е имал право да съставя актове за нарушения на разпоредбите на ЗРА по реда на
ЗАНН.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с
който е било установено извършеното от въз.
Ж. нарушение, който му е бил предявен и връчен срещу
подпис.Действително, в него е налице удебеляване на изписания час, в който е
установено нарушението.Това обаче по никакъв начин не води до неяснота относно
това обстоятелство и не ограничава правото на защита на нарушителя. Правото на
защита на нарушителя не е било нарушено и от това, че на действията му е дадена
правна квалификация по чл.17 ал.1 т.3 от ЗРА, доколкото защитата се организира
срещу фактите и обстоятелствата, описани в акта.Поради това съдът намира
възраженията в тази насока за неоснователни. В постановлението също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз. Ж. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Изрично
е посочено, че улова е бил извършван с водолазно
оборудване, като липсата на конкретното му описание не е съществено нарушение
на процесуалните правила. Мястото на извършване на нарушението е посочено със
своите географски координати, които са достатъчно точни и ясни, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. При предявяване на акта, както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени и депозирани възражения , в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване от наказващият орган в хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради
това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.17 ал.1 т. 1 от
ЗРА, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата
по делото безспорно се установява, че въз.
Ж. на 13.06.2017г. е бил установен от служители на ИАРА докато е извършвал улов на рапани с гребна лодка и водолазно оборудване във водите на Варненския залив, като
същият не е имал издадено разрешение за стопански риболов , както и удостоверение за право за усвояване
на ресурс.Съобразно разпоредбите на параграф 1, т.26 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗРА „ риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във
водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.Според § 1 т.28 от допълнителните разпоредби на ЗРА стопански риболов е
дейност, при която се извършва улов на риба и други
водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с
цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно
или временно.За стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди,
различни от тези по чл.24 ал.1 – въдици или пръчки, и / или, при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в
чл.24 ал.3 количества – до 3 килограма. В случая , от обективно установените
факти може да се направи извод, че
въз. Ж. е осъществявал стопански риболов
по смисъла т.28 пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА, тъй като е извършвал улов на морски организми-рапани,
с водолазно оборудване и установеното количество е било над 3 кг., а именно
50кг., като рапаните , видно от показанията на св.Н.
са били претеглени.Поради това и съдът
намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. Ж. е
нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА, тъй като именно в нея е
предвидено, че стопански риболов в определените за това обекти или зони от тях
се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на
право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в предвидените от
закона случаи, каквито нарушителя не е притежавал.
Правилно наказващият орган е
определил и санкционната норма.Съгласно чл.56 ал.1 от ЗРА налага се наказание за този, който
извършва стопански риболов в нарушение на чл.17 от ЗРА, каквото именно е налице
в случая.Правилно на въз.Ж. е била наложена „Глоба“ в минималния предвиден от
закона размер от 1 500лв.,като са били отчетени всички обстоятелства,
визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съобразно всички събрани по делото
доказателства съдът намира, че случаят
не следва да бъде приет за маловажен, доколкото обществената опасност на
нарушителя и нарушението, с оглед установения улов на
рапани, който не е незначителен, не се отличават от останалите нарушения от този
вид.Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
С постановлението е било
постановено на основание чл.90 ал.1 от ЗРА да бъдат отнети в полза на Държавата
50 кг. рапани и 1 брой гумена лодка, 2 метра, гребна.
Разпоредбата на чл.90 ал.1 от ЗРА предвижда, че в случаите на чл.56 от ЗРА,
какъвто е настоящия, водните организми, както и уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити , се отнемат в полза на Държавата.На
свой ред нормата на чл.20 ал.1 от ЗАНН сочи, че наказващият орган постановява
отнемане в полза на Държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е
предвидено в съответния закон.Поради това и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че правилно наказващият
орган е постановил отнемане по отношение
на рапаните и лодката.Правилно е било постановено
въз.Ж. да заплати и обещетение, доколкото в чл.90
ал.2 от ЗРА е предвидено, че такова се дължи при установяване на нанесена вреда
върху рибните ресурси, каквато в случая е налице.Правилно е определен и неговия
размер от 250лв. съобразно предвидено в
т.66 от Наредбата за размера на обещетенията за
причинени вреди на рибните ресурси.
Поради
изложеното до тук , съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 03-20 / 05.07.2017г. на Началник на отдел
”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, с което на И.Н.Ж. за нарушение
по чл.17 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 1 500 лв , постановено е
отнемане в полза на Държавата 50 кг. рапани
и 1 брой гумена лодка 2м., гребна на основание чл.90 ал.1 от ЗРА, както и заплащане
на обещетение за причинени вреди на рибните ресурси в
размер на 250лв. на основание т.66 от Наредба за размера на обещетенията
за причинени вреди на рибните ресурси.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: