Р Е Ш Е Н И Е
№912
гр. Хасково,09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №1087/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.М.Ю. с ЕГН **********
***, чрез адв. Л. С. от АК-Хасково с адрес гр. Х., ул.“Х. К.“ №.., офис ..,
против Писмо с рег. индекс: 94 И-3692-1#3 от 02.09.2019г. на Главен експерт „Гражданско
състояние“ отдел „ГРАОН“ при община Хасково, с което жалбоподателя е уведомен
за невъзможността от прилагане на чл.65 и чл.66 от Семейния кодекс, т.е., да
бъде вписано заявеното от него припознаване на детето М. М..
В жалбата се изразява несъгласие с
оспореното писмо, като се твърди, че е незаконосъобразно, постановено при липса
на фактически и правни основания и в нарушение на процесуалните правила, поради
което се моли съда да го отмени.
В проведеното съдебно заседание на
07.11.2019 година процесуалния представител на жалбоподателя адвокат С. от АК –
Хасково, моли съда да отмени оспореното писмо, като незаконосъобразно.
Претендира за присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът, в настоящото производство –
Главен експерт „Гражданско състояние“ отдел „ГРАО“ при община Хасково в
представени по делото писмени бележки, счита жалбата за недопустима, като
подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Поради което моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното от оспорващия и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало
по нотариално заверена декларация на И.М.Ю./***, с която декларира, че припознава
малолетното дете М. З. М., с ЕГН **********, родено на *** година и моли да
бъде вписан в акта за раждане като неин баща.
Видно от представеното удостоверение за
раждане от дата ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 1087 от
24.10.2012 година в гр. Х., се установява, че детето М. З. М. е родено на ***г.,
като нейна майка е вписана З. И. М. и баща неизвестен.
От представеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 1100-297 от 01.10.2019г., издадено от длъжностно лице при
община П., район Източен се установя, че З. И. М. е починала на 27.07.2019г. и
след смъртта си е оставила като наследник по закон дъщеря си М. З.М..
Въз основа на подаденото заявление рег.
индекс 94 И-3692-1/ 19.08.2019г. и приложената към същото декларация за
припознаване от И.М. Ю. от длъжностно лице по гражданско състояние при община
Хасково на основание чл.65 във вр. с чл. 66, ал.5 от Семейния кодекс е уведомен
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.
Пловдив, с оглед адреса на местоживеене на майката З. М. и детето М. М..
В отговор на изпратеното уведомление в
община Хасково е постъпило писма с вх. № 93 И-3692-1#2/29.08.2019г. от Директора на ДСП
Пловдив, в което се изразява становище, че след като майката е починала не е
възможно да се приложи законовата възможност по чл.65 и чл.66 от СК.
С оспореното в настоящето съдебно
производство Писмо рег. индекс: 94 И-3692-1#3 от 02.09.2019г. на Главен експерт
„Гражданско състояние“ отдел „ГРАОН“ при община Хасково на жалбоподателя е
отказано да бъде вписан, като баща на детето М. М. позовавайки се на полученият
отговор от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. и липсата на предпоставките
за приложимост на чл.65 и чл.66 от СК.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд Хасково, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт който
подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество. По отношение срока за обжалване на оспореното писмо настоящия съдебен
състав приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като липсват доказателства за
датата на връчване на оспорения акт.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган в кръга на делегираните му правомощия съгласно заповед №
1342/06.11.2015г. на кмета на община Хасково, но при съществено процесуално
нарушение и в несъответствие с целта на закона. Съображенията за този извод са
следните:
Съгласно чл.
64 от СК всеки родител може да припознае своето дете. Относно
формата на припознаването, чл. 65, ал. 1 от СК регламентира следното:
Припознаването се извършва лично с писмено
заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с
нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското
състояние. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването
в седмодневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен – чл. 65, ал. 2 от СК. С уведомяването на другия
родител започва да тече тримесечен срок, в който този "друг" родител
може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по
гражданското състояние. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в
акта за раждане, следователно - ако бъде оспорено, няма основание то да се
впише в акта за раждане – чл.
66, ал. 1 от СК. Когато припознаването се оспори,
припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на произход. В допълнение на тази уредба, разпоредбата на чл.
49 от Закона за гражданската регистрация регламентира, че когато
припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, какъвто е
настоящият случай, данните за припознаващия се вписват в графа
"Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.
Следователно единствената материалноправна
предпоставка да се откаже вписване на припознаването в акта за раждане от
страна на длъжностното лице по гражданското състояние е направено оспорване от
страна на другия родител. В настоящият случай обаче, както бе посочено майката
на детето е починала. Тогава се поставя въпроса при тази хипотеза на кого
следва да се извърши съобщаване на припознаването в производството по чл.65 и
чл.66 от СК и кой охранява правата на детето. На този въпрос по всяка
вероятност отговор не си е дало и самото длъжностното лице издало оспорения в
настоящото производство отказ, тъй като по делото липсват доказателства същото
да е изследвало въпроса за евентуално учредено настойничество по отношение на малолетното
дете М. М., с оглед спецификата на случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от СК
настойничество
се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски
права. Настойничество се учредява и над лица,
поставени под пълно запрещение. Лице, на което стане известно, че е необходимо
учредяване на настойничество или на попечителство, е
длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество
и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално
подпомагане". Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.2 от СК настойникът на
малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129 от СК, т.е. той е този
който следва да се грижи и да брани неговите интереси. След като за
административния орган е било повече от ясно, че майката на детето е починала
същият е следвало да прояви процесуална активност и да изиска данни, с оглед
местожителството на детето от община Пловдив по отношение на М. З.М. определен
ли е настойник. Именно установяването на настойника на малолетното дете
определя и на кого следва да бъде съобщено припознаването, за да може след това
да бъде съобразено и спазването на срока и възможността дадена с разпоредбата
на чл.66, ал.1 от СК за оспорване на припознаването. В тази връзка следва да се
подчертае, че интересът на детето предполага то да има установен произход и по
баща и компетентният орган следва да положи усилия да съобщи припознаването,
тъй като изчерпването на административния ред по СК е предпоставка за
завеждането на иск за установяване на произход – единствен възможен път за
установяване на произхода по баща на детето по инициатива на бащата при липса
на съгласие/съдействие от страна на другия родител / в случая починал/.
Отделно от това, изключително формално и
непочиващо на законовите разпоредби е депозираното писмо от директора на ДСП
Пловдив до община Хасково във връзка с уведомлението, направено по реда на
чл.65, ал.2 от СК, на което се е позовал органа при издаване на разглеждания в
настоящото производство отказ. Недопустимо е административен орган да изразява
правно мнение относно това какъв иска следва да бъде предявен от И.Ю. и да завърши
с това, че исканото становище е неотносимо в конкретния случай, без да си даде
сметка, че се касае до защита интересите на дете, останало без майка и с
неизвестен баща. Това уведомление по скоро е задължавало директора на ДСП
Пловдив да извърши проверка къде в крайна сметка се намира детето и какво се
случва с него, след смъртта на майка му, а не да се задоволи с това да посочи
единствено, че не разполага с информация за тях.
В настоящият случай, съдът намира, че административният
орган е следвало да издири и съобщи извършеното припознаване на настойника / с
оглед спецификата на казуса/ на детето с допустимите по закон средства и
начини. Това в случая не е сторено. Тази активност се налага с цел изпълнение
на задължението за уведомяване на другия родител / настойник / за извършеното
припознаване, което е предпоставка за реализиране на правото на бащата да
предяви иск по съдебен ред, в случай че лицето отговарящо за интересите на
детето оспори извършеното припознаване, както и би гарантирала в най-пълна
степен интереса на детето, който може да е различен, но определено е надделяващ
по обществена значимост.
По изложените съображения съдът приема, че
оспореният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно
дадените от съда задължителни указния по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора основателна е
претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 610 лв., представляващи внесена държавна такса - 10 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение - 600 лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на И.М.Ю., с ЕГН ********** с посочен по делото съдебен адрес ***, офис ..
Писмо с рег. индекс: 94 И-3692-1#3
от 02.09.2019г. на Главен експерт „Гражданско състояние“ отдел „ГРАОН“ при
община Хасково.
ВРЪЩА
делото като преписка на Главен експерт „Гражданско състояние“ отдел „ГРАОН“ при
община Хасково за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на И.М.Ю., с ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 610 (шестотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: