№ 334
гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 595 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ/).
Образувано е
по жалба на проф. д.н. Б.В.Б. *** против Решение №
94-4998/10.10.2023г. на главен секретар на Министерство на образованието и
науката, София относно частично предоставен достъп до обществена информация по
заявление с вх. № 94-4997/15.09.2023г., във връзка с приключила процедура по
особено административно производство по разглеждане на постъпил сигнал към
Комисията по академична етика към МОН с вх. № 94-4673/08.08.2022г. и последваща
проверка въз основа на Заповед № РД09-3875/12.08.2022г. и Заповед №
РД09-3842/10.08.2022г. със заключителен Доклад от Комисията по академична етика
при министъра на образованието и науката от 29.05.2023г., като му е отказан
достъп до подадения сигнал от проф. д-р А.З., декан на факултет
„Финанси“, Стопанска академия „Д.А. Ценов“ Свищов с вх. № 94-4673/08.08.2022г. Дотолкова, доколкото министерството
отказва негови законови права да се запознае със сигнала по процедура, разрешена
по АПК като участник в производството, това е начинът, по който се опитва да
достигне до този сигнал, защото счита, че е основополагащ. Моли да
се постанови решение, с което да се отмени частичния отказ като неправилен и
незаконосъобразен, като се задължи МОН да му предостави достъп до предоставения
сигнал от проф. д-р А.З., декан на факултет „Финанси“, Стопанска академия „Д.А.
Ценов“ Свищов с вх. № 94-4673/08.08.2022г.
В съдебно заседание поддържа жалбата с мотива,
че независимо от произнасянето на комисията в негова полза, то едно негативно
такова е можело да доведе до отстраняването му от работа и отнемане на титли и
научни звания, накърняване неговото реноме в България и чужбина. Счита, че има
правото да се запознае с всички документи и да търси своята защита и законови
права. Няма възражение срещу процедурата, която е протекла, нито спрямо
решението на комисията, а възразява за отказания достъп до процесния сигнал.
Ответникът
по жалбата – главен секретар на
Министерство на образованието и науката, София, чрез юрисконсулти Х. и Х., в съдебно заседание и в представено по
делото становище, поддържат, че жалбата е неоснователна. Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона
форма, като при издаването е съобразени разпоредбите на материалния и
процесуалния закон. Както е посочено в заявлението, сигналът, не притежава
белезите на обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Освен това, в случая не е
приложима процедурата по чл. 34 от АПК, тъй като крайният акт - докладът на
комисията по етична етика - няма белезите на индивидуален административен акт и
този раздел на АПК е неприложим, поради което моля да постановите решение, с
което да оставите без уважение.
Съдът, като прецени оспорения административен
акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 05.06.2023г. в МОН е постъпило
заявление от проф. д.н. Б.В.Б., в което
моли на основание чл. 34, ал. 1 АПК да му бъде предоставено копие от сигнал с вх. № 94-4673/08.08.2022г. в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ Свищов.
Изготвен е отговор № 94-4673/14.06.2023г., в който е
посочено, че проверката по сигнала за закононарушение в процедурите за заемане
на академични длъжности, уреден в чл. 30 от ЗРАСРБ, представлява особено
административно производство. Първият етап на това производство, който се
развива пред министъра на образованието и науката, завършва с доклад на
Комисията по академична етика (КАЕ) относно
наличието или липсата на нарушения. Този доклад не съдържа характеристиките на
ИАА, поради което разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от АПК е неприложима.
Впоследствие в МОН са постъпили заявление за достъп до
обществена информация с вх. № 94-4997/15.09.2023г.
и вх. № 94-4998/15.09.2023г. от проф. д.н. Б.В.Б. за предоставяне на достъп до
обществена информация по подаден срещу него сигнал в Министерството на
образованието и науката с с вх. №
94-4673/08.08.2022г., в който се твърди за извършено закононарушение –
плагиатство в монографичен труд „Изграждане на банкова осигурителна мрежа
(основни понятия)“ за присъждането на научно звание „доцент“ в конкурс, обявен
в ДВ, бр. 20 от 12.03.2004г. за нуждите
на Стопанска академия „Д.А. Ценов“
Свищов.
С писмо вх. № 0411-68/28.11.2022г. ректорът на Стопанска
академия „Д.А. Ценов“ Свищов представя становище от проф. д.н. Б.В.Б., с което се оспорва твърдението
за плагиатство.
По искането, водещата преписката Дирекция „Човешки
ресурси и административно обслужване“ е изискала становището на дирекция „Висше
образование“.
Със свое писмо изх. № 8088-202/25.09.2023г. Дирекция
„Висше образование“ е изразила становище, след което Дирекция „Човешки ресурси
и административно обслужване“ е изготвила решение № 94-4998/10.10.2023г. по
Закона за достъп до обществена информация до жалбоподателя.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащите се в административната преписка, електронно
подписана жалба срещу решение N 94-4998/10.10.2023 г. на Министерство на
образованието и науката, София за достъп до обществена информация; Доклад на
Комисията по академична етика при Министъра на образованието и науката по
подаден сигнал с вх. № 94-4673/08.08.2022 г.; Отказ за достъп до информация по реда
на чл. 34, ал. 1 от АПК с изходящ номер 94-4673/14,06.2023 г.; Изискване на
информация на основание на Закона за достъп до обществената информация и
Административно-процесуалния кодекс по особено административно производство по
разглеждане на постъпил сигнал към Комисията по академична етика към МОН с входящ
номер 94-4673/08.08.2022 г.; електронно подписано заявление до МОН за достъп по
реда на Закона за достъп до обществената информация по особено административно
производство по разглеждане на постъпил сигнал към Комисията по академична
етика към МОН с входящ номер 94-4673/08.08.2022 г.; Решение №
94-4998/10.10.2023 г. на МОН за предоставяне на частичен достъп до обществена
информация; Правилник за дейността на Стопанска академия, Свищов; Пълномощно на
процесуалния представител на главния секретар на МОН; Заповед № РД 09-1202/14.06.2023
г. на министъра на образованието и науката; Разпечатка от електронна поща, от
която са видни начина и датата на връчване на оспорваното решение; копие на
обратна разписка, удостоверяваща че жалбата и комплектуваната административна
преписка са получени в АС-Велико Търново на 17.10.2023 г.; Първа страница на
жалба с вх. № 94-5652/12.10.2023 г. в МОН; Обявление с вх. №
0104-331/24.10.2023 г. в МОН от АС-Велико Търново, с което съдът съобщава, че
съгласно Определение № 529/18.10.2023 г. по адм. дело № 607/2023 г., прекратява
производството по това дело и след влизане в сила на определението ,
материалите ще се докладват на съдията докладчик по адм. дело № 595/2023 г. за
приобщаване към това производство; становище вх. № 5263/08.11.2023 г. от
главния секретар на Министерство на образованието и науката чрез държавен
експерт-юрист М.Х..
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и изхожда от
страната, инициирала административното производство по издаване на оспорения
акт.
Процесното решение има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40,
ал. 1 от ЗДОИ, представляващ годен предмет на съдебно оспорване, тъй като
несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид
специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за
достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя
или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен
акт. (в този смисъл е Решение №7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д.
№11943/2012 година).
По депозираното от жалбоподателя заявление
за достъп до обществена информация, в оспорената му част, ответникът реално е
отговорил, че информацията, достъп до която е поискан няма обществен характер и
не касае дейността на МОН. В срока по ЗДОИ задълженият орган не е предоставил
на заявителя копие от сигнал вх. № 94-4673/08.08.2022г., като заявителят е депозирал жалба срещу тази
част на решението.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган – главен
секретар на Министерство на образованието и науката, София, който е задължен субект по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Видно от Заповед № РД 09-1202/14.06.2023г. министърът на
МОН е възложил на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, във връзка с чл. 28, ал. 2,
чл. 41з от ЗДОИ на главния секретар на МОН до подписва решенията за предоставяне
или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Решението по
заявлението за достъп до обществена информация, обективирано в Решение № 94-4998/10.10.2023г. на главен секретар
на Министерство на образованието и науката, София относно частично предоставен
достъп до обществена информация по заявление с вх. № 94-4997/15.09.2023г., във
връзка с приключила процедура по особено административно производство по
разглеждане на постъпил сигнал към Комисията по академична етика към МОН с вх. №
94-4673/08.08.2022г., е издадено в
предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от
ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за
това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от
закона.
Съображенията, мотивирали отказа, са
правилни и законосъобразни, като настоящият състав ги споделя в пълнота.
Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до
информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно
за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите
по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е ответникът, да я предоставят
когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. Целта на ЗДОИ
е чрез предоставянето на търсената обществена информация да се даде възможност
на гражданите да си съставят съответно мнение относно дейността на задължените
субекти, каквато очевидно не е целта на жалбоподателя с подаването на
процесното заявление.
В Закона за развитието на академичния
състав на РБ е предвидено, че преди да се произнесе КАЕ дава възможност на
кандидата, представил оценявания труд, да изрази своето становище, което е
гаранция за защита на неговите интереси. В конкретния случай проверката е
приключила с констатация на КАЕ, че подаденият сигнал е неоснователен, което е
отразено в публично оповестения доклад. Копието от сигнала, по повод на което е
образувана проверката не притежава нито една от характеристиките на обществена
информация съгласно законовата дефиниция. С исканият сигнал жалбоподателят не
може да си състави мнение относно дейността на администрацията, тъй като
единствено резултатите от извършените по повод на сигнала проверки представлява
обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Само те отразяват извършена от
задължения по закона субект дейност, свързана с обществения живот на страната.
Предоставянето само на тази информация би допринесло за формиране на мнение у
заявителя за състоянието на определени дейности, евентуално констатирани
нарушения и в случай на необходимост – за предприетите от администрацията
действия и мерки за отстраняването им.
Възможно е
органът да постанови неблагоприятно по отношение на жалбоподателят решение по
повод на сигнала, но при всички положения той е длъжен да извърши служебна
проверка, поради което сигналът в действителност няма самостоятелно значение.
По същество процесния сигнал само е предизвикал проверката, решението по която
е безспорно съобщено на жалбоподателя. Исканата информация няма самостоятелно
значение, а е задействала процедура пред органа за вземане на решение. Органът
следва да постанови решение по подадения сигнал, поради което с уведомяване за
решението по сигнала жалбоподателят е придобил информация за издаването му.
Решението по сигнала е писмено мотивирано. Съобщава се решението по сигнала, а
не и самият сигнал. Жалбоподателят няма да придобие впечатление от работата на
органа, тъй като сигналът е изготвен от друго лице – проф. д-р А.З. – декан на
факултет „Финанси“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов.
В случая не
е налице надделяващ обществен интерес, за какъвто по делото не са налице
доказателства за наличие. Интересът на жалбоподателя е обоснован единствено от
отговора, който следва да получи по подадения сигнал, поради което не може да
се направи извод за надделяващ обществен интерес по смисъла на закона. В
подкрепа на този извод е и факта, че жалбоподателя се чувства набеден от проф.
д-р А.З., а не от действия, извършени от органа извършил проверка на основание
на неговия сигнал. Не е налице второто изискване на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ - исканата информация не дава възможност на заявителя да си
състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с функциите му, а с
искането и се цели получаване на сведения извън обхвата на ЗДОИ.
Следва да се разграничават документи
(молба, искане, сигнал или др.) като основание за започване на производство по
издаване на индивидуален административен акт, и информацията по см. на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ, съдържаща се в документ като материален носител, правото на
достъп до която е предмет на регулиране чрез посочения специален закон - ЗДОИ.
В този смисъл Решение № 7745 от
11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2017 г., V о.
С оглед
цялостното поведение на жалбоподателя и всички негови волеизявление е възможно
да се обоснове извод, че исканата от него информация е за задоволяване на
негови лични нужди (събиране на доказателства за наказателен/гражданско правен
спор с третото лице), а не за съставяне на мнение относно дейността на
задължения субект. В този смисъл Решение
№ 17083 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7228/2018 г., V о.
Не може да
се обоснове друг правен извод и от представените по делото доказателства –
документ, свързан с вече одобрената част от решението на министерството да
предостави документи, в електронен вид, и аналогично искане на неговата от неговата
съпруга. С всички тях е поискан достъп с цел да получи искания от него сигнал
от професор д-р А.З. – декан на факултет „Финанси“ в Стопанска академия „Д. А.
Ценов“ – гр. Свищов“, който както вече се посочи няма характеристиките на
обществена информация.
По тези съображения жалбата срещу
оспореното писмо е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В оспорената му
част административният акт не страда от посочените в жалбата пороци, тъй като е
издаден от компетентен при условията на законова делегация орган, в
предвидената от закона форма и при спазването на материалния закон и
административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на проф. д.н. Б.В.Б. *** против Решение № 94-4998/10.10.2023г. на главен
секретар на Министерство на образованието и науката, София в частта му, с която
по заявление вх. № 94-4997/15.09.2023г., частично е отказан достъп до подадения
сигнал от проф. д-р А.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал.
3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: