РЕШЕНИЕ
№ 2722
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110205144 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. “Д”, бл. , ет. , ап. ,
чрез адв. Е. Д.- САК, против електронен фиш серия К № 3946905, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 600
/шестстотин/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че не е приспаднат толеранса
от -3% за превишена скорост, като в случай, че бъде отчетен този толеранс нарушението
следва да се квалифицира като такова по чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, а не както е посочено в
електронния фиш - по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗдвП. Твърди се, че е посочена неправилната
санкционна разпоредба, както и размер на санкцията. Застъпва становище, че е изтекъл
давностния срок, тъй като жалбоподателят е получил ел. фиша едва три години и 6 месеца
след установяване на нарушението. Прави се искане електронния фиш да бъде отменен.
За проведеното на 08.05.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не се явява, изпраща процесуален представител - адв. Е. Д.. В дадения
ход по същество моли жалбата да бъде уважена по подробно изложените съображения в
същата. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 04.09.2020г. лек автомобил „Пежо 307” с ДК № бил собственост на жалбоподателя И.
С. М..
На 04.09.2020г. в 10:55ч. въпросният лек автомобил бил управляван по бул. „Цар Борис
III“, с посока на движение от Околовръстен път към с. Владая. Преминавайки покрай
бензиностанция Лукойл - Княжево, скоростта на движение на автомобила била 81 км/ч.
/съгласно приспаднат толеранс -3 км/ч. от отчетената скорост/. Същевременно разрешената
скорост за движение в съответния участък от пътя била 40 км/ч., което ограничение било
въведено с пътен знак В-26.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол TFR1-М, № 505, разположено в участъка. Мобилната
система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020г. Към процесната дата била преминала последваща
проверка за изправност на 26.06.2020г. На процесните време и място била позиционирана от
служители на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на М., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост извън
населено място с 41 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3946905;
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „Пежо 307” с ДК №;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;
протокол за последваща проверка № 1-38-20/26.06.2020г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
42285/08.09.2020г.; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г., справка за собствеността на МПС-то;
протокол за метрологична проверка, ежедневна форма за отчет; справка за нарушител/водач,
както и всички други приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка,
отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
2
Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-42285/08.09.2020г., носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението,
въвеждащ максимално допустима скорост от 40 км/ч. Посредством завереното копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и протокол за
последваща проверка№ 1-38-20/26.06.2020 г. се изяснява, че техническото средство-мобилна
система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания. Срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството,
че техническото средство се намира в употреба и съответства на одобрения тип, приложение
намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
3
собственик на МПС е И. С. М.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба
- чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове. С оглед горното неоснователно е възражението за издаването му извън
срока по чл. 34 ЗАНН. От друга страна моментът на връчването му на жалбоподателя също
е ирелевантен за спазване на последния.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш,
се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача. Макари това да не е изрично посочено
в електронния фиш като приспаднат толеранс, то видно от снимковия материал по делото се
установява, че процесното МПС е с измерена скорост 84 км/ч, като след приспаднатия
толеранс от +/- 3 км/ч е отразено е електронни фиш, че автомобила се е движел с 81 км/ч. С
оглед на изложеното неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че
не е отчетене толеранса от +/- 3%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 04.09.2020г. в 10:55 ч. лек
автомобил „Пежо 307” с ДК № е бил управляван по бул. „Цар Борис III“, с посока на
движение от Околовръстен път към с. Владая, гр. София, като преминавайки покрай
бензиностанция Лукойл - Княжево, се е движил със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия
толеранс/, при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В-26. При това
осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата
скорост за движение на МПС извън населено място, сигнализирана с пътен знак В-26,
въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 60 км/ч. При
констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от
81 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишението на разрешената
скорост е с 41 км/ч.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е
жалбоподателят И. С. М.. Следователно именно последният е административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е
4
обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването
на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост извън населено място над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер
на 600 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Наведените в жалбата възражения са неоснователни и не следва да бъдат
споделени. Електронният фиш следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена
без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3946905, издаден от СДВР срещу И. С. М.,
ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за
което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 600 /шестстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5