Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гергана Коюмджиева | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.318 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът по реда на чл.211 от ГПК е предявил насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1, пред. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. По изложените в поправена искова молба /л.24-26 от делото/ съображения ищцовото дружество "С." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."С. Р." № ., представлявано от управителя С.К.К.е поискало да бъде осъдено ответното дружество "В.-." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."Т. А." №. представлявано от управителя Г.С. Ч.да му заплати следните суми: - сумата 186.24 лв.представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура с № ./08.03.2008 г.., ведно с 60,82 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.03.2008 г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата 504.97 лв. представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №.13.03.2008 г., ведно с 163,90лв обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.03.2008 г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата 478.08 лв., представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура № .14.05.2008г., ведно с 142,92лв обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2008г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата 5 723.86 лв. представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №./26.01.2010г., ведно с 385,67лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.01.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 14 242.46 лв. представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №№ ./29.03.2010г., ведно с 708,74лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 8 293.91 лв. представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №./25.05.2010г. ведно с 279,12лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.05.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 1 001.35 лв. представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №.30.06.2010 г. ,ведно с 23,49 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.06.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане. Ищецът претендира присъждане на сторените в производството разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че през периода 2008г. – 2010г. ищцовото дружество на няколко пъти е извършило доставки на електро материали и оборудване за ответното дружество, за което са съставени седем фактури, а именно фактура № .от 08.03.2008 г. на стойност 186.24 лв., фактура №. от 13.03.2008 г. на стойност 504.97 лв., фактура №.2 от 14.05.2008г. на стойност 478,08лв., фактура №. от 26.01.2010г. на стойност 5 723.86 лв., фактура № .от 29.03.2010г. на стойност 14 242.46 лв., фактура №.от 25.05.2010 г. на стойност 8 293.91 лв. и фактура №.от 30.06.2010 г. на стойност 1 001.35 лв. Ищецът твърди, че електроматериалите описани в изброените фактури са доставени и получени от ответното дружество в деня на издаване на фактурите и са осчетоводени в счетоводството му. Твърди се, че въпреки това ответното дружество чрез управителя си отказвало да заплати задълженията си, оправдавайки се с липсата на средства. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г. Ч. поддържа предявените искове, като по отношение на предявения ответника насрещен иск моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество "В.-." О. чрез управителя си Г. С. Ч.депозира отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. В отговора се твърди, че действително от началото на м.февруари 2008г. ответното дружество е купувало електроматериали от "С." О., като традиционно закупуваните материали се фактурирали месец за месец, от 20 до 30 число за съответния месец, като управителя на “В. Г.”О. лично получавал фактурите. Твърди се, че на 03.10.2008г. в ответното дружество била извършена вътрешна ревизия при която се установило, че в периода от 02.10.2007г. до 30.07.2008г. са осчетоводени фактури и са преведени по тях суми, за електро материали, които не са получени от "С." О., като фактурите не са подписани и са получени от И. Д.. Ответникът твърди в отговора, че И. Д. е бивш съдружник във "В.-." О., който е напуснал на 16.12.2008г., като се установило, че през същия период той е бил собственик на предприятие с фирмено име “В. – И.Д.” и се е занимавал с идентична дейност. Твърди се, че лицето И. Д. чието име фигурира като получател не е упълномощавано да получава материали и фактури. Ответникът твърди, че на 26.01.2010г. е провел среща с К.К. но за коригиране на счетоводно неправилно представените фактурите, но без успех. В отговора се твърди, че ответното дружество е превело неправилно на "С." О. сумата от 41 453,46 лв., без да е получавало стоките описаните в 31 бр. фактури, а именно - Фактура № . от 02.10.2007 г.; Фактура № . от11.10.2007 г. Фактура № . от 12.10.2007 г.; Фактура №.от 17.10.2007 г.; Фактура № .от 19.12.2007 г.;Фактура №.от 2712.2007 г.; Фактура №.от 16.2.2008 г.; Фактура №.от 21.2.2008 г.; Фактура № . от 13.3.2008 г.; Фактура №.от 26.3.2008 г.; Фактура № . от 02.04.2008 г;. Фактура № . от 02.4.2008 г.; Фактура № .от 09.4.2008 г.; Фактура № .от 11.4.2008 г.; Фактура № . от 16.4.2008 г.; Фактура № . от 17.4.2008 г.; Фактура № . от 24.4.2008 г.; Фактура №.т 07.5.2008 г.; Фактура № . от 16.5.2008 г.; Фактура №. от 27.5.2008 г.; Фактура № . 28.5.2008 г.; Фактура № . от 30.5.2008 г.; Фактура №.от 04.6.2008 г.; Фактура №. от 13.6.2008 г.; Фактура № . от 17.6.2008 г.; Фактура № .от 20.6.2008 г.; Фактура № . от 23.6.2008 г.; Фактура № .от 26.6.2008 г.; Фактура № .от 02.7.2008 г.; Фактура № .от 16.7.2008 г.; Фактура № . от 30.7.2008 г. Твърди се, че след 26.01.2010г. ответното дружество е получило от "С." О. стока на стойност 29 261,58 лв. по фактура №. от 26.01.2010г. за сумата от 5723,86 лв., фактура № 6511 от 29.03.2010г. за сумата 14242,46лв., фактура №.от 25.05.2010г. сумата от 8293,91лв. и фактура №. от 30.06.2010 г. за сумата от 1001,35лв., които фактури били получени от управителя. Ответникът признава, че дължи на ищцовото дружество сумата от 29 261,58 лв. по четири от процесните фактури, както и лихва за забава в размер на 1377,02лв., но твърди, че ищцовото дружество му дължи сумата от 41 453,46лв. за платени и неполучени стоки по 31 фактури и 13 990,13 лв. лихва за забава. С отговора се прави искане за прихващане на двете вземания- това ищеца и това предмет на насрещнияму иск, като твърди, че след прихващането ищцовото дружество дължи сумата от 24 804,99лв., представляващи получени без основание от ищеца сума. С отговора ответното дружество "В.-." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."Т. А." № . представлявано от управителя Г..С.Ч.предявява и насрещен иск за осъждането на “С." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."С. Р." № . представлявано от управителя С. К. К. да му заплати главница от 12 191,88 лева представляваща платена без основание сума, като продажна цена за стоки, които не са получени, и за които са съставени 31 бр. фактури /изброени в насрещната ИМ/, ведно с лихва за забава в размер на 12 613,11лв. считано от датата на изплащане на сумите всяка една от фактурите до предявяване на исковата молба -14.12.2010г. Твърди се в насрещната искова молба, че през периода от 02 октомври 2007г. до 30 юли 2008г. "В.-." О. е превело на “С." О. за елекро материали сумата от 41 453,46лв., без реално да е получило стоки, а дължимата лихва по тези фактури по които не е получена стока възлиза на 13 990,13 лв., считано отизплащане на сумите всяка една от фактурите до предявяване на исковата молба -14.12.2010г. Твърди се в насрещната искова молба, че фактурите, по които "В.-." О. е извършило плащане, без да е получил стока за тях са: Фактура № .т 02.10.2007 г.; Фактура № .11.10.2007 г. Фактура № .от 12.10.2007 г.; Фактура № .от 17.10.2007 г.; Фактура № . от 19.12.2007 г.;Фактура № .от 2712.2007 г.; Фактура № .от 16.2.2008 г.; Фактура №.т 21.2.2008 г.; Фактура №.от 13.3.2008 г.; Фактура №.от 26.3.2008 г.; Фактура № .от 02.04.2008 г;. Фактура № . от 02.4.2008 г.; Фактура № .т 09.4.2008 г.; Фактура № . от 11.4.2008 г.; Фактура №. от 16.4.2008 г.; Фактура № . от 17.4.2008 г.; Фактура № . от 24.4.2008 г.; Фактура №.т 07.5.2008 г.; Фактура № . от 16.5.2008 г.; Фактура №.т 27.5.2008 г.; Фактура № . от 28.5.2008 г.; Фактура № .от 30.5.2008 г.; Фактура № .от 04.6.2008 г.; Фактура №.от 13.6.2008 г.; Фактура №. от 17.6.2008 г.; Фактура № . от 20.6.2008 г.; Фактура №.т 23.6.2008 г.; Фактура № . от 26.6.2008 г.; Фактура № от 02.7.2008 г.; Фактура №.т 16.7.2008 г.; Фактура № .от 30.7.2008 г. Твърди се, че през периода от януари 2010г. до юни 2010г. "В.-." О. е получил електро материали на стойност 29 261лв. с фактури №./26.01.2010г., №/29.03.2010г., №./25.05.2010г. и №./30.06.2010г., за които се признава, че не са заплатени. Твърди, че на практика разликата в двете насрещни главни вземания възлиза на 12 191,88 лв., която сума представлява неоснователно платена в повече на ответника “С." О. , а акцесорната претенция за лихва от 12 613,11лв. представлява разликата между двете насрещни акцесорни вземания – претендираната от “В. -." О. в размер на 13 990,13лв. и лихвата от 1377,02лв. дължима на “С." О. по четирите признати фактури. Поддържа се, че са налице предпоставките за приемане на насрещния иск в производството, тъй като той има връзка с първоначалния иск и може да стане прихващане с него до размера на по – малкото задължение. Предявения насрещен иск е приет за съвместно разглеждане с Определение №581 от 21.01.2011г. В съдебно заседание “В. -." О. чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. оспорва исковете на “С.” О. и поддържа насрещния иск. Представя писмено становище. В насрещната искова молба е направено искане с правно основание чл.219 от ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач “В. – И.Д.”. С определение №2506 от 24.03.2011г. постановено на основание чл.140 от ГПК “В. – И.Д. с ЕИК.със седалище и адрес гр.Б., ул.”К.А.представляван от И. Д.. е конституиран като трето лице помагач на страната на “В. -." О.. В съдебно заседание “В. – И. Д. се представлява от И.Д., който твърди, че на 16.12.2008г. е напуснал ответното дружество. В срока за отговор на насрещната искова молба “С." О. депозира писмен отговор, в който оспорва насрещните искове изцяло като неоснователни. Твърди, че всички описани в насрещния иск фактури са осчетоводени от “В. Г.” О., като дружеството е ползвало и данъчен кредит по смисъла на ЗДДС. Оспорва твърдението, че стоките по описаните във фактурите по насрещната искова молба не са получени от “В. Г.” О.. В о.с.з. на 15.12.2011г. поради заявен от пълномощника на “С." О. отказ от иска за осъждане на ответното дружество да заплати сумата 186.24 лв.представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура с №./08.03.2008 г., ведно с 60,82 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.03.2008 г. до 20.09.2010г., производството в тази му част е прекратено с протоколно Определение №9767 от 15.12.2011г. По реда на чл.193 от ГПК в с.з. на 09.05.2011г. е открито производство по оспорване автентичността на Приемо- предавателен протокол от 23.10.2008г. относно подписа положен за “получил” върху протокола. По делото са приети писмени доказателства, изслушани са свидетели, допусната е съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава. Благоевградски районен съд, преценявайки събрани по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че между ищцовото и ответното дружество са съществували търговски отношения по повод доставки на електро материали през периода 2008г. – 2010г. По делото са приети данъчни фактури с №№фактура №. от 13.03.2008 г. за доставени стоки на стойност 504.97 лв., фактура №. от 14.05.2008г. за доставени стоки на стойност 478,08лв., фактура №.от 26.01.2010г. за доставени стоки на стойност 5 723.86 лв., фактура № .от 29.03.2010г. за доставени стоки на стойност 14 242.46 лв., фактура №. от 25.05.2010 г. за доставени стоки на стойност 8 293.91 лв. и фактура №. от 30.06.2010 г. за доставени стоки на стойност 1 001.35 лв. /л.4-12 от делото/ По посочените фактури доставчик е ищцовото дружество"С." О., а получател ответното “В. Г.” О., като липсва подпис на страните, но същия не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Закона за счетоводството, чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС. С окончателния доклад по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответното дружество "В.-." О. е получил от ищцовото "С." О., електро материали на стойност 29 261лв., за които доставки са оформени и четири от процесните фактури, а именно: фактура №.4/26.01.2010г., фактура № .29.03.2010г., фактура №.25.05.2010 г. и фактура №.7/30.06.2010г. Не се спори, че по тези четири фактури плащане от получателя не е извършено, като в отговора си на исковата молба, ответното дружество изрично признава задължението си към ищеца в размер на 29 261лв. главница и 1377,02лв. лихва за забава. /л.88 от делото – таблица 2/ Приети и неоспорени са и представените с насрещната искова молба фактура № .т 02.10.2007 г., фактура № .от 11.10.2007 г., фактура № . от 12.10.2007 г., фактура №. от 17.10.2007 г., фактура № .от 19.12.2007 г., фактура №.27.12.2007г., фактура №. от16.2.2008 г.; фактура № . от 21.2.2008 г., фактура № .от 13.03.2008 г., фактура № .от 26.3.2008 г.; фактура № . от 02.04.2008 г;. фактура № .от 02.04.2008 г., фактура № .от 09.4.2008 г., фактура № . от 11.04.2008 г., фактура №.т 16.4.2008 г., фактура №.т 17.4.2008 г., фактура № . от 24.04.2008г., фактура №.от 07.05.2008 г., фактура №.от 16.5.2008 г., фактура № 2375 от 27.5.2008г., фактура №.от 28.05.2008г., фактура № .т 30.5.2008г., фактура № .от 04.06.2008 г., фактура №.от 13.6.2008г., фактура №.от 17.6.2008 г., фактура № .от 20.6.2008 г., фактура № .от 23.6.2008 г., фактура № . от 26.06.2008 г., фактура № . от 02.7.2008г., фактура № . от 16.07.2008г., фактура № .от 30.7.2008 г. за доставки на електро материали с посочен доставчик ищцовото дружество"С." О. и получател ответното “В. Г.” О.. /л.48 -80 от делото/ С преводни нареждания на “Юробанк И Еф Джи” клон Б. от 20.02.2008г., 22.02.2008г., 11.04.2008г., 21.05.2008г., 12.06.2008г., 15.07.2008г., 13.08.2008г., 20.05.2010г. и 15.06.2010г., “В. Г.” О. наредило плащания в полза на “С.” О., както следва: сумата 1088,88лв. по фактура фактура № .от16.2.2008 г., сумата 6884,16лв. по фактура № .от 21.02.2008 г., сумата 1098,60 лв. по фактури № № .5/ 02.04.2008г., ..02.04.2008г. и .от 26.3.2008 г., сумата 9 170,35лв. по фактури №№., сумата 1 510,51лв. по фактури №№./ 16.05.2008г. и. от 07.05.2008 г., сумата от 14 922,96лв. по фактури №№. 27.05.2008г.,.0/ 30.05.2008г., 2440 / 04.06.2008 г., ./ 17.6.2008г., .26.06.2008г., 2549, сумата от 5354,96лв. по фактури №№. /16.07.08г., 2834 от 30.07.2008г. и 2644 от 02.07.08г., сумата от 1300лв. по фактура №./ 13.03.2008г., сумата от 437,36лв. по фактури .13.03.2008г. и./ 26.03.08г. /л.155 -163 от делото/ От приетия дружествен договор на “В. Г.” О. се установява, че дружеството е учредено с четири съдружника с равни дялове в капитала, а именно – И. К. Д. Г..С.в Ч. М.А. Ц. и П.Я. П. /л.42 - 47 от делото/ От приетата справка за пътувания на лице български гражданин издадена на 03.05.2011г. от ОДП Б. се установява, че през периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008г. Г. С.. Ч..неколкократно е пътувал извън пределите на страната. /л.177 -178 от делото/ С покана от 01.11.2008г. управителя на ответното дружество Г.С. Ч.отправена до съдружниците, свикал на 19.11.2008г. общо събрание на дружество, в дневния ред на което била включена точка за освобождаване на съдружника И. К. Д., вследствие извършена продажба на всички притежавани от него дялове. /л.39 от делото/ Видно от представената справка от търговски регистър за актуално състояние на “В. Г.” О. от 17.09.2010г. съдружници в дружеството са .С. Ч., М.А. Ц.и П. Я.в П. Със заповед №16/01.10.2008г. управителя на “В. Г.” О. Г.. С. Ч. назначил комисия в състав , М. А. Ц. А. Л. Ч.и П.Я. П. която да извърши инвентаризация на активите и пасивите на дружеството. /л.186 от делото/ В изпълнение на заповедта комисия състояща се от двама съдружници и счетоводителят на дружеството съставили протокол за липси, в който посочили 207 стокови артикула на стойност 37 731,82лв. /л.189 -190 от делото/ С решение от 06.10.2008г. управителя на “В. Г.” О. приел, че липсите на материали описани в Протокол за липси от 03.10.2008г. не са по вина на МОЛ на складовете на дружеството, като отнесъл установените при инвентаризацията липси в размер на 37 731,82лв. към счетоводна сметка 609 “други разходи” и сметка 301 “материали”. /л.188 от делото/ Видно от възражение за непоръчани и неполучени стоково – материални ценности Г. Ч.в поискал от “С.”О. да върне на “В. Г.” О. сумите изплатени по фактури с №№. от 02.10.2007 г., фактура № .т 11.10.2007 г., фактура № . от 12.10.2007 г., фактура № . от 17.10.2007 г., фактура № .от 19.12.2007 г., фактура № . от 27.12.2007г., фактура № .от16.2.2008 г.; фактура № .5 от 21.2.2008 г., фактура № . от 13.03.2008 г., фактура № .от 26.3.2008 г.; фактура № . от 02.04.2008 г;. фактура № . от 02.04.2008 г., фактура № .от 09.4.2008 г., фактура № . от 11.04.2008 г., фактура № . от 16.4.2008 г., фактура № .от 17.4.2008 г., фактура № .от 24.04.2008г., фактура №. от 07.05.2008 г., фактура № . от 16.5.2008 г., фактура № . от 27.5.2008г., фактура № .от 28.05.2008г., фактура № 2410 от 30.5.2008г., фактура № .т 04.06.2008 г., фактура №. от 13.6.2008г., фактура № . от 17.6.2008 г., фактура №.от 20.6.2008 г., фактура № . от 23.6.2008 г., фактура № ..3 от 26.06.2008 г., фактура № . от 02.7.2008г., фактура № .от 16.07.2008г., фактура № . от 30.7.2008 г.. Във възражението се сочи, че фактурите са получени от И.Д..–лице което не е упълномощавано да купува и приема СМЦ за “В. Г.” О.. /л.187 от делото/. С приемно- предавателен протокол от 23.10.2008г. възражението е предадено на К. К.– съдружник в “С.”О.. /л.233/ По реда на чл.183 от ГПК по делото е представен оригинала на приемно- предавателен протокол. От приетото и неоспорено заключението на съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице С. И. Т., се установява, че процесните шест фактури - №. от 13.03.2008 г. на стойност 504.97 лв., №2292 от 14.05.2008г. на стойност 478,08лв., №. от 26.01.2010г. на стойност 5 723.86 лв., № 6511 от 29.03.2010г. на стойност 14 242.46 лв., №. от 25.05.2010 г. на стойност 8 293.91 лв. и №7007 от 30.06.2010г. на стойност 1 001.35 лв., са осчетоводени в счетоводството на продавача “С.”О. съгласно изискванията на Закона за счетоводството, включени са в дневниците за продажби в месеца на издаването им, като по тях е начислен и внесен в приход на републиканския бюджет дължимия се ДДС в пълен размер от 5 071, 81лв. Установи се, че в счетоводството на ответното дружество процесните шест фактури са налични и осчетоводени като задължение към доставчика “С.” О. в размер на 30 244,63лв. с период на отразяване на задължението – датата на издаване на доставната фактура, като фактурите са включен в дневниците за покупки на “В. Г.” О. и по тях ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на 5 040,77лв. Сочи, се че фактура №/08.03.2008г. на стойност 186.24 лв. не е осчетоводена при ответника, но поради отказа от иска за заплащане на сумата от 186,24лв. последната няма да бъде обсъждана. Вещото лице, сочи в заключението си, че по шестте фактури няма плащания от ответното към ищцовото дружество. От заключението се установява, че лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №./13.03.2008 г., за периода от 13.03.2008 г. до 20.09.2010г. възлиза на 163,90лв., лихвата за забава на главницата по данъчна фактура №.2 от 14.05.2008г. за периода от 14.05.2008г. до 20.09.2010г. възлиза на 142,92лв., че лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №.от 26.01.2010г. за периода 26.01.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 385,67лв., лихвата за забава на главницата по данъчна фактура № .от 29.03.2010г. за периода от 29.03.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 708,74лв., лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №.от 25.05.2010 г. за периода от 25.05.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 279,12лв., лихвата за забава плащането на главницата по фактура №. от 30.06.2010г. за периода от 30.06.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 23,49 лв. По повод насрещния иск, вещото лице сочи, че общата стойност на изброените в насрещната ИМ 31 фактури възлиза на 45 278, 21лв. а не както е посочено на 41 453,46лв., тъй като фактура №..05.2008г. е на стойност 3 824,75лв., а не 382, 75 лв. както е посочено от “В. Г.” О.. Вещото лице е изследвало всички фактури издадени от продавача “С.” О. към купувача “В. Г.” О. и всички плащания по фактурите /справка №6/, като е установило, че фактурната стойност на доставките с ДДС възлиза на 185 706,31лв. , а общо платената сума е 155 350,80лв. и дължимия остатък възлиза на 30 355,51лв. /справка №7/. От заключението се установява, че стоково –материалните ценности по описаните в исковата молба фактури са надлежно заприходени в ответното дружество съгласно изискванията на ЗСч, по дебит сметка 304 стоки и дебит сметка 4531 ДДС по покупки. По отношение на лихвата за забава относно фактурите предмет на насрещния иск, вещото лице е посочило, че същата от датата на плащане на всяка от фактурите /общо 31бр./ до датата на предявяване на насрещната искова молба – 14.12.2010год. възлиза на 14 025,44лв. , като периода и размера на лихвата по отделните фактури е посочен в справка № 10 от експертизата. В съдебно заседание вещото лице Т уточнява, че стоките предмет на процесните фактури са заприходени в ответното дружество като собствени активи, както и че в счетоводството на “В. Г.” О. не е отразено вземане от “С.” О.. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно. От приетото заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. Й. Х., се установява, че счетоводството и на ищцовото и на ответното дружества са водени редовно, съобразно изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС, ЗКПО, както и че двете дружества са регистрирани по ЗДДС. От заключението се установява, че ако към датата на съставяне на фактурата се установи липса се съставя протокол за несъответствия /разлики/, както и кредитно известие към издадената фактура. Вещото лице Х., сочи в заключението си, че през 2008г. и 2010г. в счетоводството на ответното дружество не е извършено осчетоводяване на установени липси на стойност 37 731,82лв., както и не е извършено преобразяване на финансовия резултат съгласно ЗКПО с твърдяните липси на стоки. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че в счетоводството на “В. Г.” О. не е извършено начисляване на ДДС върху стойността на твърдяните за липсващи стоки. Заключението на приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съдът възприема като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства. За изясняване на фактическата обстановка по спора, по делото са разпитани трима свидетели. Водения от ищцовото дружество свидетел Б.М.. А. посочи в показанията си, че работи като продавач – консултант в “С.” О. от около осем години, както и че “В. Г.” О. са им били клиенти от няколко години.Св. А.посочи, че “В. Г.” О. пазарували по 3-4 пъти в седмицата от магазина на “С.” О., взимали стоки, които се отразявали на лист, а фактурирането ставало в края на месеца. Свидетеля посочи, че в началото на месеца управителя на ответното дружество Г. Ч. правел заявка в магазина на “С.” О. лично на място или писмено по факс, като след това почти всеки ден той или негови работници взимали електро материали, като предаването на стоките се извършвало от него и се отбелязвало на касова бележка и по този начин двете фирми работили 5-6 години, като проблеми по между им до настоящия спор не е имало. Св. А. сочи, че за получените стоки фактури се издавали от К.К. и от него, когато К. е за стока. При предявяване на процесните фактури находящи се от л.3 до л.12 от делото, свидетелят посочи, че същите са издадени от К.К. и не са подписани, тъй като са изготвени по ползвания от фирмата програмен продукт и обикновено се изпращат на клиенти по факс в края на месеца. Водения от ответното дружество свидетел Г.Л. Г.в, посочи в показанията си, че работи във “В. Г.” О. от февруари 2009г. като бригадир или ръководител група и като такъв е получавал стоки заявени от работодателя му в “С.” О. и по-конкретно от магазина им намиращ се при джамията в Б.. Свидетелят Г сочи, че давал заявка в магазина на лист и след това получавал стоките от магазинерите на “С.” О., като за получените стоки се съставяла бележка с артикулите и бройките, която не се подписвала. Показанията на свидетелите Б. М. А. и Г. Л.Г., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като взема предвид, че са служители на двете спорещи дружества, но им дава вяра доколкото са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Свидетелката А. Ч. посочи в показанията си, че е счетоводител на хонорар във “В. Г.” О., че през 2008г. в дружеството била направена ревизия, при която се оказали липси на стоки, както и че същата година И. Д. и Г. Ч. се разделили. Свидетелката посочва, че осчетоводява фактурите месец за месец, като посочената от управителя Г. Ч.липса не е отразена в счетоводството на “В. Г.” О., тъй като дружеството реално е ползвало данъчен кредит по фактурите със съответните стоки и фактурите са осчетоводени. Показанията на свидетелката А.Ч.кореспондират на заключенията на основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, поради което , съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи : По главния иск с правно основание чл.327 от ТЗ и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД във вр. с 294 ТЗ: Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на исковете- ищецът претендира насрещна престация при твърдение за наличие на валидно търговско продажбено правоотношение, предвид правноорганизационната форма и на двете страни, и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. Търговската продажба представлява двустранен, неформален, комутативен договор, който поражда субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характерът на извършеното от ищеца действие- доставяне на стоки /строителни материали/ на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с посочени по вид, количество и цена вещи, сочи за възникване на соченото продажбено правоотношение между страните. Правоорганизационната форма, по която двете спорещи страни са сключили процесния неформален договор за покупко- продажба, определя договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключената между тях сделка- търговска продажба. Правният режим на последната е уредена в чл. 327 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ вр. с чл. 288 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съществените задължения на страните са следните- продавачът е длъжен да предаде /достави/ стоките на купувача, в съответствие с уговореното, а последния- да получи стоките, респ. да плати тяхната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, или на документите, които му дават правото да я получи, освен ако е уговорено друго. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за извършено доставяне на стоките /електро материали/, следва да се ангажират именно от доставчика- ищец в настоящето производство. Трайните търговски отношения, които не се оспорват от страните по настоящото дело, обуславят изцяло извода за наличието на сключен между страните договор за продажба със съответните параметри на сделката, със задължения на страните за извършване на съответните престации, като безспорно се установи и доказа че основанието за претендираните вземания са именно търговски договори за продажба между страните по делото. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и от заключението на вещото лице С. Т. по изготвената и възприета от съда съдебно икономическа експертиза се установи, че дружеството продавач е изпълнило своето задължение по договора. От неоспореното заключение на извършената съдебно-счетоводната експертиза се установи, че процесните шест данъчни фактури с №№ фактура №1902 от 13.03.2008 г., фактура №.от 14.05.2008г., фактура №. от 26.01.2010г., фактура № 6511 от 29.03.2010г. , фактура №.т 25.05.2010 г. и фактура №7.7 от 30.06.2010 г. са надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и са включени в дневника за покупки на ответното дружество, като стоките са надлежно заприходени във “В. Г.” О.. От приетото заключение се установи още, че ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури в пълен размер - 5 071,81лв. Съгласно нормата на чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки. В този смисъл настоящия състав, приема за установен факта на получаване на стоките от ответното дружество като купувач и съответно за предаването им от ищеца като продавач. От друга обстоятелството, че стоките са доставени, се установява и от признанието на самия ответник, че е получил от ищцовото "С." О., електро материали на стойност 29 261лв., за които доставки са оформени и четири от процесните фактури, а именно: фактура №6.26.01.2010г., фактура № .1/29.03.2010г., фактура №6.25.05.2010 г. и фактура №./30.06.2010г. Установи се от заключението на вещото лице Т че задължението на ответното дружество по кредит сметка 401 доставчици, партида “С.” О. възлиза на сумата от общо 30244,64лв., от които сумата 504.97лв по данъчна фактура №.от 13.03.2008 г., сумата 478,08лв. по данъчна фактура №. от 14.05.2008г., сумата от 5 723.86лв . по данъчна фактура №.т 26.01.2010г., сумата от 14 242.46 лв. по данъчна фактура № 6511 от 29.03.2010г., сумата от 8 293,91лв. по данъчна фактура №.от 25.05.2010 г. и сумата от 1001,35лв . по фактура №. от 30.06.2010 г. Твърдението на ищеца за неплащане цената на доставените стоки е твърдение за отрицателен факт. Следователно, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, именно ответника, като купувач носи тежестта да докаже изпълнението на задължението си по договора, а именно - плащане на получените стоки. Това обаче той не е сторил с доказателствените средства по ГПК. Напротив от заключение на извършената съдебно-счетоводната експертиза се установи, че няма извършени плащания по процесните шест броя данъчни фактури. С оглед на горното предявения главен иск е основателен и доказан за сумата от общо на 30244,63 лв., от които сумата 504.97лв по данъчна фактура №. от 13.03.2008 г., сумата 478,08лв. по данъчна фактура № от 14.05.2008г., сумата от 5 723.86лв. по данъчна фактура № от 26.01.2010г., сумата от 14 242.46 лв. по данъчна фактура № 6511 от 29.03.2010г., сумата от 8 293,91лв. по данъчна фактура № от 25.05.2010 г. и сумата от 1001,35лв . по фактура №от 30.06.2010 г. , като върху главниците следва да бъде присъдена и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С оглед уважаването на главния иск, ще следва да бъде уважен и обективно съединения с него акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, за заплащане на следващата се мораторна лихва върху незаплатената главница. Съдът намира, че за начален момент на изпадането в забава на ответното дружество следва да бъде приет деня на издаване на фактурите, тъй като от гласните доказателства /показанията на свидетелите А.и Г./, се установи, че електроматериалите към момента на фактуриране са получени от ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, според който “Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго”. Съдът счита, че периодът на претендираната от ищеца мораторна лихва, следва да бъде с начална дата- датата на доставката на издаване на процесните фактури и с крайна дата- деня на подаването на исковата молба- 20.09.2010г. От прието заключение на съдебно счетоводната експертиза се установи, че лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №13.03.2008 г., за периода от 13.03.2008 г. до 20.09.2010г. възлиза на 163,90лв., лихвата за забава на главницата по данъчна фактура № от 14.05.2008г. за периода от 14.05.2008г. до 20.09.2010г. възлиза на 142,92лв., че лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №. от 26.01.2010г. за периода 26.01.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 385,67лв., лихвата за забава на главницата по данъчна фактура № . от 29.03.2010г. за периода от 29.03.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 708,74лв., лихвата за забава плащането на главница по данъчна фактура №6790 от 25.05.2010 г. за периода от 25.05.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 279,12лв., лихвата за забава плащането на главницата по фактура №. от 30.06.2010г. за периода от 30.06.2010г. до 20.09.2010г. възлиза на 23,49 лв. В установените от вещото лице размери, които съвпадат с претендираните, акцесорния иск за обезщетение за забава е основателен и доказан. По насрещния иск: Поддържаните в насрещната искова молба твърдения за спорни факти са за заплащане на парична сума от 41 453,46лв., представляваща платена цена по 31 бр. фактури издадени от “С.” О. в периода октомври 2007г. до юли 2008г. , за стоки които не са получени, ведно с формулираното искане за защита сочат на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. І – во от ЗЗД.Твърди се в насрещната искова молба, че фактурите, по които "В.-." О. е извършило плащане, без да е получил стока за тях са: Фактура № . от 02.10.2007 г.; Фактура № . от11.10.2007 г. Фактура № .от 12.10.2007 г.; Фактура № 819 от 17.10.2007 г.; Фактура № . от 19.12.2007 г.;Фактура № . от 2712.2007 г.; Фактура № . от 16.2.2008 г.; Фактура № .т 21.2.2008 г.; Фактура № .от 13.3.2008 г.; Фактура № . от 26.3.2008 г.; Фактура №.от 02.04.2008 г;. Фактура №.от 02.4.2008 г.; Фактура №.от 09.4.2008 г.; Фактура № .9 от 11.4.2008 г.; Фактура № .т 16.4.2008 г.; Фактура № .от 17.4.2008 г.; Фактура № . от 24.4.2008 г.; Фактура № .от 07.5.2008 г.; Фактура № . от 16.5.2008 г.; Фактура №.5 от 27.5.2008 г.; Фактура № .от 28.5.2008 г.; .2500 от 13.6.2008 г.; Фактура № .от 17.6.2008 г.; Фактура № . от 20.6.2008 г.; Фактура № . от 23.6.2008 г.; Фактура № 2. от 26.6.2008 г.; Фактура № 2.4 от 02.7.2008 г.; Фактура №. от 16.7.2008 г.; Фактура № .т 30.7.2008 г. Твърди се, че през периода от януари 2010г. до юни 2010г. "В.-." О. е получил електро материали на стойност 29 261лв., както и че разликата в двете насрещни главни вземания възлиза на 12 191,88 лв., която сума представлява неоснователно платена в повече на ответника “С." О. , а акцесорната претенция за лихва от 12 613,11лв. представлява разликата между двете насрещни акцесорни вземания – претендираната от “В. -." О. в размер на 13 990,13лв. и лихвата от 1377,02лв. дължима на “С." О. по четирите признати фактури. Предявеният насрещен иск е допустим – подсъден е на същия съд, има връзка с първоначалния иск и може да стане прихващане с него до размера на по – малкото задължение. По същество: Ищецът по насрещния иск твърди, че е платил парична сума от 41 453,46лв. на ответното дружество без основание, като цена на стоки по изброените по-горе 31бр. които не са получени.Под основание в правната доктрина се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира - това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента Събраните по делото доказателства сочат, че предявения насрещен иск е неоснователен. Основанието, заради което е платена сумата, а именно търговски продажби е осъществено. Безспорно е, че между двете търговски дружества са съществували трайни търговски отношения по повод доставки на електро материали от “С.” О. за “В. -." О., които са осъществявани ежеседмично в периода 2007г. – 2010г. От приетото заключение съдебно –счетоводната експертиза с вещо лице С. Т.се установи, че всички 31 данъчни фактури цитирани в насрещния иск са включени в дневниците за покупки на “В. Г.” О. и дружеството е ползвало данъчен кредит по тях. /справка № 6 и справка №8 /. Установи се, че тези фактури са включени в дневниците за продажби на “С.” О. и по тях е начислен и внесен в приход на републиканския бюджет дължимия данък добавена стойност. От приетото и неоспорено заключение по извършената на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. Х., се установи, че през 2008г. и 2010г. в счетоводството на “В. Г.” О. не е извършено осчетоводяване на установени липси, както и не е извършено преобразяване на финансовия резултат съгласно ЗКПО с твърдяните липси на стоки. Напротив от заключението на вещото лице Т. се установи, че стоките по процесните фактури са надлежно заприходени в счетоводството “В. Г.” О.. Следователно е налице основанието, поради което сумата по процесните 31 фактури е платена и в този смисъл не са налице материалноправинте предпоставки за основателност на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Поради неоснователност на насрещния главен иск, такова е и акцесорното искане за лихва за забава в поискания размер. По възражението за прихващане: Възражението за прихващане е процесуално допустимо – направено в процеса, като средство за защита на ответника срещу първоначалния иск. С оглед разпоредбата на чл.103 от ЗЗД за основателността на възражението за прихващане трябва да са налице следните предпоставки: 1/ наличие на две насрещни вземания; 2/ идентичност на субектите по двете правоотношения; 3/еднородност и заместимост на престациите; 4/ изскуемост на насрещното вземане и 5/ ликвидност на вземането, което се определя от това спорно ли е или не същото. Последната предпоставка, която се определя от безспорността на вземането, не е задължителна в случай на съдебно възражение за прихващане, тъй като двете насрещни вземания ще се установят по основание и размер със съдебното решение. Претенцията по възражението за прихващане на ответното дружество, съдът приема, че е за плащане /връщане/ на сума получена без основание от ищцовото дружество по 31 фактури, по които ответникът твърди, че не е получил стока. Ответникът носеше тежестта да докаже, че е предалпроцесната сума /продажна цена/ на ищцовото дружество, както и да докаже, че основанието за получаване не е съществувало. Както бе отбелязано по-горе, от неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза, се установи, че всички 31 данъчни фактури цитирани в насрещния иск са включени в дневниците за покупки на “В. Г.” О. и дружеството е ползвало данъчен кредит по тях. Предвид на това ответникът не установи, че налице имуществено разместване без основание. След като не установил тези обстоятелства, които са в негова тежест на доказване, ответникът не може да претендира приспадане на това твърдяно вземане с безспорно основателния първоначален иск. В този смисъл възражението за прихващане е неоснователно, поради липсата на установено насрещно вземане. По отношение на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на Приемо- предавателен протокол от 23.10.2008г, не представиха доказателства, които да оборят автентичността му, поради което оспорването следва да се признае за недоказано. По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски общо в размер на 3037, 85 лв., от които 1287, 85 лв. заплатена държавна такса, 1500 лв. адвокатско възнаграждение, 250 лв. депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.318 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.294 от ТЗ, чл.211 от ГПК, чл.78, ал.1 от ГПК, Благоевградския районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА "В.-." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."Т. А." № 61, представлявано от управителя Г..С. Ч.да заплати на "С." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."С. Р." №. представлявано от управителя С.К. К. следните суми: - сумата 504.97 /петстотин и четири лева и 97ст./лева представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №/13.03.2008 г., ведно с 163,90 /сто шейсет и три лева и 90ст./лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.03.2008 г. до 20.09.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата 478.08 /четиристотин седемдесет и осем лева и 8 ст./лева, представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура № .14.05.2008г., ведно с 142,92 /сто четиридесет и два лева и 92 ст./лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2008г. до 20.09.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010г. до окончателното изплащане; - сумата 5 723.86 /пет хиляди седемстотин двадесет и три лева и 86 ст./ лева представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №/26.01.2010г., ведно с 385,67 /триста осемдесет и пет лева и 67ст. /лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.01.2010г. до 20.09.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 14 242.46 /четиринадесет хиляди двеста четиридесет и два лева и 46 ст./ лева представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №№/29.03.2010г., ведно с 708,74 /седемстотин и осем лева и 74ст./лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2010г. до 20.09.2010г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 8 293.91 /осем хиляди двеста деветдесет и три лева и 91ст./лева представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №/25.05.2010г., ведно с 279,12 /двеста седемдесет и девет лева и 12ст./лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.05.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане; - сумата от 1 001.35 /хиляда и един лева и 35ст./лева представляваща незаплатена цена на доставени електро материали и оборудване по данъчна фактура №/30.06.2010 г., ведно с 23,49 /двадесет и три лева и 49ст./ лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.06.2010г. до 20.09.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2010 г., до окончателното изплащане. - сумата от 3037, 85 /три хиляди тридесет и седем лева и 85ст./ лева, представляваща сторени от ищеца в производството разноски. ОТХВЪРЛЯ предявените от "В.-." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."Т. А." № 61, представлявано от управителя Г.С. Ч. срещу "С." О. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."С. Р." № .представлявано от управителя С К. К, насрещни искове за осъждане на “С." О. да заплати на "В.-." О. сумата от 12 191,88 /дванадесет хиляди сто деветдесет и един лева и 88ст./лева представляваща платена без основание сума, като продажна цена по фактури с №№. от 02.10.2007 г., фактура № ..от 11.10.2007 г., фактура № .от 12.10.2007 г., фактура № . от 17.10.2007 г., фактура № .от 19.12.2007 г., фактура № .от 27.12.2007г., фактура № . от16.2.2008 г.; фактура № . от 21.2.2008 г., фактура № . от 13.03.2008 г., фактура №. от 26.3.2008 г.; фактура №.от 02.04.2008 г;. фактура №. от 02.04.2008 г., фактура №.от 09.4.2008 г., фактура № . от 11.04.2008 г., фактура № 2139 от 16.4.2008 г., фактура № . от 17.4.2008 г., фактура № . от 24.04.2008г., фактура № .от 07.05.2008 г., фактура №.от 16.5.2008 г., фактура № 2375 от 27.5.2008г., фактура №. от 28.05.2008г., фактура № 2410 от 30.5.2008г., фактура № 2440 от 04.06.2008 г., фактура № . от 13.6.2008г., фактура № . от 17.6.2008 г., фактура № . от 20.6.2008 г., фактура №.от 23.6.2008 г., фактура № . от 26.06.2008 г., фактура №.4 от 02.7.2008г., фактура № .от 16.07.2008г., фактура №от 30.7.2008 г., за стоки, които не са получени, както и за заплащане на сумата 12 613,11 / дванадесет хиляди шестстотин и тринадесет лева и 11ст./лева представляваща лихва за забава считано от датата на изплащане на сумите по всяка една от фактурите до предявяване на насрещната исковата молба -14.12.2010г.като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Решението е постановено при участието на трето лице помагач - “В. – И Дв” на страната на В.-." О.. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от обявяването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |