Р Е
Ш Е Н
И Е № 21
гр. Пловдив, 14.01.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 659/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от Л.Г.Л. Решение № 69 от 26.06.2018 г. по т.д. № 154/2017 г. на Окръжен Съд – Х. в частта, с която по предявения главен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е признато за установено съществуването на произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от **********г. парични вземания на ищеца „ Б.Д. „ ЕАД към ответника Л., които вземания предмет на издадена по ч.гр.д. № 1135/2017 г. на РС – Х. Заповед № *************г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, а именно: Главница в размер на 18 969, 17 евро; Договорна възнаградителна лихва в размер на 10 389,32 евро за периода 15.02.2013 г. – 11.05.2017 г.; Договорна санкционираща лихва в размер на 752,77 евро за период 15.07.2013 г. – 08.02.2017 г.; Лихвена надбавка за забава в размер на 491,02 евро за периода 08.02.2017 г. – 11.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 18 969,17евро, считано от 12.05.2017 г. / датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК / до окончателното й изплащане, като са присъдени съответно на този резултат и деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства в размери съответно 1 246,95 лв. и 2 151,53 лева. Поддържат се от въззивника оплаквания за недопустимост на решението като постановено по недопустими искове и се иска неговото обезсилване и прекратяване на делото. Заявено е и искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно без изложени доводи за неправилност. Претендират се направените и за двете инстанции разноски.
Депозиран е отговор от въззиваемия – ищец Б.Д. „ ЕАД за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано
по предявени от „ Б.Д. „ ЕАД към Л.Г.Л. два обективно съединени при условие на
евентуалност иска. Главният е по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за
установено съществуването на обявени за предсрочно изискуеми парични вземания /
главница и лихви / към Л., произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от **********г., за които е издадена по ч.гр.д. № 1135/2017 г. на
РС – Х. Заповед № *************г. за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК. Евентуалният е при условие че главния бъде отхвърлен по
причина че предсрочната изискуемост на дълга не е надлежно обявена преди
депозирането на заявлението, въз основа на което издадена горецитираната
заповед за незабавно изпълнение да бъде осъден кредитополучателя Л. да заплати
паричните вземания / главница и лихви / на банката в посочени размери, произтичащи от същия договор като се
приеме че предсрочната изискуемост на дълга е обявена на ответника с връчването
на исковата молба.
Депозиран е от ответника отговор за недопустимост на исковете, поради това че установителен иск по чл. 422 от ГПК досежно дължимостта на процесните вземания е бил предмет на предходно дело между страните и е отхвърлен с влязло в сила решение - Решение № 377/27.11.2015 г. по въззивно т.д. № 391/2015 г. на Апелативен Съд – П.. По същите съображения поддържа исковете да са и неоснователни.
От приложеното ч.гр.д. № 1135/2017 г. на РС – Х. се установява че в полза на кредитор Б.Д. „ ЕАД срещу длъжник Л.Г.Л. е издадена Заповед въз основа на документ по чл. 417 от ГПК / извлечение от сметка / за незабавно изпълнение на процесните вземания – главница и лихви, ведно с деловодните разноски, като материално правното основание на вземанията е сключения между страните договор за кредит за текущо потребление от **********г., който кредит поради неизпълнението от кредитополучателя Л. на задължението за плащане на месечните погасителни вноски е обявен за предсрочно изискуем, считано от връчването на волеизявлението на банката – кредитор в този смисъл на дата 21.12.2016 г. чрез нотариална покана, получена от съпругата на Л.Л. – Д.М.Л./ лист 11 от приложеното ч.гр. дело/. Депозирано е в срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника Л., в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен от кредитора иска по чл. 422 от ГПК.
Установено е също така от приложеното т.д. № 138/2014 г. на ОС – Х. че за задълженията по процесния договор за кредит – всички задължения на основание обявена предсрочна изискуемост, по заявление на банката срещу Л. е била издадена по ч.гр.д. № 99/2014 г.на РС – Х. и предходна Заповед по чл. 417 от ГПК под № *************г. Във връзка с депозирано от длъжника Л. възражение по чл. 414 от ГПК досежно вземанията по заповедта е проведено исково производство по т.д. № 138/2014 г. на ОС – Х., което е приключило с влязло в сила решение № 377/27.11.2015 г. по въззивно т.д. № 391/2015 г. на Апелативен Съд – П. за отхвърлянето на иска по съображения че предсрочната изискуемост на дълга не е надлежно обявена на кредитополучателя преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК / съгласно т. 18 от ТР № 4/18.6.2014 г. на ВКС, ОСГТК/ доколкото изпратеното му по пощата в този смисъл уведомление не му е връчено – „ пратката върната като непотърсена „.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза се установява че последното плащане по кредита е престирано от Л. на 15.07.2013 г. Внесена е сума в размер на 306, 36 евро, която покрива натрупано изоставане на месечни погасителни вноски до месец февруари 2013 г. Оттогава и понастоящем кредитът не е обслужван, като към 12.05.2017 г. - датата на депозиране на заявлението, въз основа на което е издадена Заповедта по чл. 417 от ГПК № *************г. са определени от вещото лице дължимите по договора главница, договорена възнаградителна лихва, санкционираща лихва и наказателна надбавка за забава.
В така установените от експерта размери и предвид че съществуването на облигационна връзка между страните не е оспорена и е установена по делото, както и факта на настъпилата на 21.12.2016 г. предсрочна изискуемост на целия кредит съдът е уважил главния иск по чл. 422 от ГПК, съответно евентуалния осъдителен иск не е разгледан. Прието е искът да не е недопустим на поддържаното основание чл.299 във вр. чл.298 от ГПК, тъй като второто заповедно производство – съответно и настоящото исково, се основава на новонастъпил юридически факт – обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Поддържа се във въззивната жалба този извод на съда да е неправилен, като се настоява че досежно процесните вземания е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 377/27.11.2015 г. по въззивно т.д. № 391/2015 г. на Апелативен Съд – П., с което те са отхвърлени.
Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата чл. 298 ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая – както правилно е приел първостепенния съд, последното посочената предпоставка не е налице с оглед настъпилия на 21.12.2016 г. нов юридически факт – предсрочна изискуемост на кредита, на който се основава заповедното производство по ч.гр.д. 1135/2017 г., както и настоящото исково по чл. 422 от ГПК и който факт е прието от съда, разгледал предходния иск по чл. 422 от ГПК да не е настъпил, поради което и на това само основание този иск е отхвърлен.
С оглед изложеното решението е допустимо и доколкото по делото са установени материално правното основание на процесните вземания, както и размерите до които са уважени решението е и правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъди претиндираното от нея за въззивното производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП определя в размер на 200 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 69 от 26.06.2018 г. по т.д. № 154/2017 г. на Окръжен Съд – Х. в частта, с която е признато за установено по отношение на Л.Г.Л., ЕГН ********** *** съществуването на вземанията на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, за които е издадена заповед № 616/18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№1135/2017 г. по описа на РС – Х. и изпълнителен лист от **********г., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от **********г., както следва: 18 969, 17 евро- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.05.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 10 389,32 евро- договорна лихва, за периода от 15.02.2013 г. до 11.05.2017 г., 752,77 евро- дължима санкционираща лихва от 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г. и 491,02 евро - лихвена надбавка за забава, за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017г., представляваща законна лихва върху главницата от 18 969,17 евро, изчислена на база ОЛП + 10%/360 дни, осъден е Л.Г.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в общ размер на 1246,95 лв. – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение - съобразно уважената част на исковете и разноски за исковото производство в общ размер на 2151,53 лева – за ДТ,възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение - съобразно уважената част на исковете.
Осъжда Л.Г.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. С. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 / двеста / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: