Решение по дело №2259/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 203
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20221000502259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502259 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 17.05.2022г., постановено по гр.д.№8699/2018г., СГС е осъдил
ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907 да заплати на Я. А. Б., ЕГН**********, М. А. Д. ,
ЕГН**********, Д. А. Б., ЕГН**********, Н. А. Д., ЕГН**********, Л. А. Б.,
ЕГН********** и М. А. Б., ЕГН**********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ-отм., вр. чл.45
от ЗЗД суми от по 20 000/двадесет хиляди/лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. Б. Д., настъпила на
29.04.2015г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
29.04.2015г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до
сумата от 150 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са били отхвърлени за
разликата над 20 000лв., е постъпила жалба от ищците, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Ищците са претърпели и продължават да търпят неимуществени
вреди в резултат на внезапната и непрежалима загуба на своя баща.Между тях и починалото
лице е била налице много сила връзка, съществували са чувства на обич и особена
близост.Посочените обстоятелства се установяват от показанията на изслушаните по делото
свидетели.Необоснован е извода на съда, че на ищците следва да се определи обезщетение
за неимуществени вреди в по-нисък размер, тъй като починалото лице е страдала от
1
множество придружаващи сърдечно-съдови заболявания, в т.ч. и паметови, поради което
често губил ориентация и не бил в състояние да се прибере сам у дома си.Загубата на болен
родител не води по правило до по-нисък интензитет на търпените вреди, а и не
здравословното състояние на лицето е причината за настъпване на неговата
смърт.Неправилен е и извода на съда, че ищците не са полагали необходимите грижи за своя
родител, тъй като те не се основават на събраните по делото доказателства.От изложеното
се установява, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд е наруши установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и
е присъдил обезщетение в занижен размер.Неправилно е определен процента на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който не отговаря на събраните по
делото доказателства, доколкото се установява, че основната причина за настъпване на
инцидента е поведението на застрахования водач.Последният се е движил със скорост, която
е била по-висока от разрешената и несъобразена с конкретната пътна
обстановка.Изложеното означава, че съдът е следвало да определи преобладаващ принос на
водача в настъпване на ПТП.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове, като присъди на
всеки един от ищците допълнително обезщетение от по още 130 000лв., ведно със
следващата се законна лихва.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника срещу
решението в осъдителната му част, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно и несъобразено с критериите, които са посочени в ППВС№4/1968г. От
събраните по делото доказателства се установява, че починалото лице е било с тежко
здравословно състояние, а неговите деца не са полагали необходимите грижи за него.Не е
отчетен момента на настъпване на застрахователното събитие и установените лимити на
отговорност на застрахователите.Оспорва се определения от първоинстанционния съд
процент на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който следва да бъде
не 50%, а 99 %.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли изцяло
предявените искове
В срок е постъпил отговор от ищците, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са подадени в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.По същество частично основателна е тази на ищците.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
2
че бащата на ищците е загинал при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно
от застрахования водач Х. А., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и обема на съпричиняване на увреждането от страна
на пострадалия/ищците не оспорват, че лицето е имало принос в настъпване на ПТП/.
В процесния случай ищците претендират заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е техен баща.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда като
обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че починалият е
живеел в едно домакинство със своите синове, а двете му дъщери са били омъжени и
живеели в други населени места.Между децата и техния баща са били налице много близки
и сърдечни отношения.Починалият подпомагал домакинството със средства за заплащане на
консумативните разходи.Помагал е за отглеждането на внуците, с които живеел
съвместно.Всяко едно от децата му е изживяло тежко неговата загуба.
При определяне на следващото се обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчете тежкото здравословно състояние на починалото лице, което следва да обоснове
извода, че настъпилата смърт не е била внезапна и неочаквана за ищците.От заключението
по допуснатата по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че пострадалият е страдал от артериална хипертония,
неинсулинозависим диабет и хроничен етилизъм.Вследствие на претърпяна през 2009г.
ЧМТ е развил левостранна хемипареза.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, който е бил на 71г. към
момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищците следва да се определи
обезщетение за неимуществени от по 70 000лв. за всеки.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№1034/2021г. на САпС, с което в
полза на дете са присъдени 110 000лв. за смъртта на неговия баща, който е бил на
3
66г./застрахователното събитие е настъпило през 2017г. и не се установява починалият да е
имал тежки здравословно проблеми./.
Неоснователни са оплакванията на страните, които са свързани с определения от
страна на първоинстанционния съд процент на съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че пътния
инцидент, при който е починал наследодателя на ищците е настъпил в тъмната част на
денонощието, при сухо време и нормална видимост, на път извън населено място и при
липса на осветление.Банкетите са били затревени и поради липсата на осветление е било
опасно пешеходците да се движат по тях, тъй като не биха могли да възприемат евентуални
дупки или неравности.Пострадалият в случая се е движил на пътното платно, попътно с
автомобила, който е управляван от застрахования водач, на разстояние 2м. вляво от дясната
му страна и в близост до средата на пътната лента.Същият е нарушил разпоредбата на
чл.108, ал.2 от ЗДвП, която задължава „пешеходците да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани“.Според вещото лице ако пострадалия е съобразил посоченото правило би
възприел фаровете на автомобила от голямо разстояние и инцидент не бил
настъпил.Отделно от това същият се е движил в тъмната част на денонощието с
неподходящи дрехи, което е било причината водачът да го възприеме късно като опасност за
движението, като при избраната скорост за движение ударът за него е бил
непредотвратим.Според вещото лице ако пешеходецът е бил със светлоотразителни знаци
водачът би го възприел на достатъчно голямо разстояние/при шофиране както с къси, така и
с дълги светлини/ и чрез предприемане на маневра аварийно спиране да предотврати пътния
инцидент.Причина за настъпване на инцидента има и застрахования водач, който е
управлявал автомобила със скорост, която е била по-висока от разрешената за конкретния
пътния участък и несъобразена с пътната обстановка.Приносът за настъпване на ПТП между
пешеходеца и водача е равен.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени за
разликата от 20 000лв. до 35 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
всеки един от ищците се присъди допълнително обезщетение от още 15 000лв., ведно със
следващата се законна лихва, считано от датата на настъпване на инцидента.В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса от 6% върху допълнително присъденото обезщетение, която
възлиза на 5 400лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция от 300лв., а на адв.Р.М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв с
вкл. ДДС, което по всеки един от договорите за правна защита и съдействие, сключен с
4
ищците е в размер на 1 268.4лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17.05.2022г., постановено по гр.д.№8699/2018г. на СГС в
частта, в която са отхвърлени исковете на Я. А. Б., ЕГН**********, М. А. Д. ,
ЕГН**********, Д. А. Б., ЕГН**********, Н. А. Д., ЕГН**********, Л. А. Б.,
ЕГН********** и М. А. Б., ЕГН********** срещу ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907 за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. Б. Д.,
настъпила на 29.04.2015г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 29.04.2015г. до окончателното им изплащане, за разликата от 20 000/двадесет
хиляди/лв. до 35 000/тридесет и пет хиляди/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907 да заплати на Я. А. Б., ЕГН**********,
М. А. Д. , ЕГН**********, Д. А. Б., ЕГН**********, Н. А. Д., ЕГН**********, Л. А. Б.,
ЕГН********** и М. А. Б., ЕГН**********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ-отм., вр. чл.45
от ЗЗД сумата от по още 15 000/петнадесет хиляди/лв. за всеки, ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. Б. Д., настъпила на
29.04.2015г. в резултат на ПТП.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17.05.2022г., постановено по гр.д.№8699/2018г. на
СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА Я. А. Б., ЕГН**********, М. А. Д. , ЕГН**********, Д. А. Б.,
ЕГН**********, Н. А. Д., ЕГН**********, Л. А. Б., ЕГН********** и М. А. Б.,
ЕГН********** да заплатят на ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907 сумата от 300/триста/лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907 да заплати на адв.Р. И. М. от САК
сумата от 7 610.4/седем хиляди шестстотин и десет цяло и четиридесет/лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6