Р Е Ш Е Н И Е
25.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
04.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1860 2018
дело № по описа за година.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е предявило против В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 1000.00 лв.-главница, дължима по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ с № 438900/09.10.2015г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (31.05.2018г.) до окончателното плащане; 63.12 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г. до 06.12.2015г.; 200.00 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение по същия договор, начислена за периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 77.50 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, начислени за периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 120.00 лв.-такса разходи за дейност на служител; 251.10 лв.-лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 06.02.2016г.-денят, следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 09.10.2015г., между „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор и В.И.Т. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 438900, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000.00 лева, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Ответникът е усвоил сума в общ размер на 1000.00 лв. от предоставения му максимален кредитен лимит, като не е извършвал плащания.
За ползването на предоставената заемна сума, ответникът дължи договорна лихва, в размер на 63.12 лв., начислена за периода от 15.10.2015г. до 06.12.2015 г.
В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 200.00 лева за периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат също така, че ако Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 6.11.2015 г. до 6.12.2015 г.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.02.2016г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.
На длъжникът е начислена лихва за забава в размер на 251.10 лв. за периода от 6.02.2016 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на заявлението в съда.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
Ищецът твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК ********* е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 07.11.2014г. и Приложение №1 от 12.09.2016г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от Аксес Файнанс" ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/438900/16.09.2016 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се е върнало в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че получателят отсъства от посочения адрес. Ищцовото дружество е изпратило повторно до ответника Уведомително писмо с изх.№ УПЦ- С-АФ/438900/21.08.2018 г. чрез куриер на настоящия адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към товарителница № 67954435, писмото отново се върнало в цялост, понеже получателят не е намерен на посочения адрес. Към настоящата искова молба е приложено копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-АФ/438900/21.08.2018 г.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1075/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. К.В., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца, понеже цесията не е била надлежно съобщена на длъжника от предишния кредитор (цедента). Оспорва твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила. Твърди, че длъжникът не е уведомен надлежно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Прави възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за револвиращ кредит, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК. Излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения с исковата молба
договор за кредит "Бяла карта" от 09.10.2015г. се установява, че
трето за делото лице „Аксес Файнанс“ ООД се е задължило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 1000.00 лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
"Access
Finance/iCard/Visa". Съгласно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от договора,
кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 438900,
като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Във
връзка с условията за използване на кредитната карта страните са подписали
приложение № 1 към договора за кредит. Според клаузите на последния, ответникът
е поел задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ
число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 3
ал. 3 от договора е дефинирано понятието "текущо задължение" като
сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница
между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между
20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми
върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1 т.
2/;
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че
такива са начислени през текущия месец. Според
чл. 4 ал. 1 годишния лихвен процент на заема е в размер на 43,2 %, а дневния
лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0,12%. В чл. 12, ал. 1 от
договора пък е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения
падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на
текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредит лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в срока по чл. 16, както и да представи
лично обезпечение чрез поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 16
от договора. Съгласно чл. 15 ал. 4 от договора последното задължение се поражда
за кредитополучателя при всеки отделен случай на забава в плащането на текущото
задължение на падежа. Неизпълнението на задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на
текущото задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
съответния месец. Неустойката се начислява за всеки отделен случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение /чл. 21 от
договора/. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки
ден просрочие /чл. 22 ал. 3 /, като и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12 т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според чл. 22 ал. 1 от договора в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум
15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за
предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от договора. Според
тази клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между страните
ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за
кореспонденция, изпратени по факс, ел. поща, посочени от страните по договора.
Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му
акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет страница.
Видно от рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 07.11.2014г., кредитодателят и ищецът
по делото са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с
привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи
от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с физически лица. Тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и
подпечатано от двете страни. Договорено е още, че при спазване условията
на този договор ще се прехвърлят вземания на месечна база, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното Приложение №1, със съответната нова дата, като с
неговото съставяне, подписване и
подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко отделно Приложение
№ 1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните
вземания, прехвърлени със съответното приложение.
По делото е представено Приложение № 1 от 12.09.2016г. към
горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на
ищеца вземането си към ответника, което
фигурира под № 343 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, както и размера на отделните вземания по него (за главница,
лихви, такси, неустойки).
Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4 т. 4.5
от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава
цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници,
чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 07.11.2014г., за
извършеното прехвърляне на техните задължения.
По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо
подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по процесния договор. В самата искова молба е
материализирано уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с което процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената
цесия.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се
установява, че неизплатената главница по договора е в размер на 1000.00 лв.,
начислената договорна лихва за периода 15.10.2015г. - 06.12.2015г. е в размер
на 63.12 лв., неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 12 ал. 1 от
договора е в размер на 200.00 лв., разходите и таксите за извънсъдебно събиране
на просрочените задължения са в размер на общо 197.50 лв., а начислената
мораторна лихва за периода от 06.02.2016г. до 01.06.2018г. е в размер на 235.32
лв. Вещото лице е посочило, че сумата от 1000.00 лв. е усвоена в периода от 14.10.2015г.
до 16.10.2015г., както и че няма извършени плащания от страна на ответника по
договора, който е обявен за предсрочно изискуем от ищеца на 06.02.2016г.
Няма спор по делото, че за вземанията си за главница,
договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения и мораторна лихва, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1075/2018г. на ДРС, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да
предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
кредит "Бяла карта" от 09.10.2015г., притежаващ необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно този договор трето за делото
лице е предоставило на ответника револвиращ
кредит в максимален размер на 1000.00 лв., под формата на разрешен кредитен
лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Установи се
също така, че с валидно сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 09.10.2015г. вземанията, произтичащи от горния договор, са
прехвърлени на ищеца, за което ответника е надлежно уведомен чрез връчване на
препис от исковата молба, инициирала производството по делото, ведно с
уведомлението от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения,
действащ като пълномощник на цедента „Аксес Файнанс“ООД, съгласно приложено по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа. В този смисъл е установената
съдебна практика, според която изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД, като
уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо съгласно разпоредбите на
чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД /в с.см. са решение №123/ 24.06.2009г. по т.д.
№12/2009г. на ВКС на РБ, ІІ т.о.; решение №78/09.07.2014г. по т.д. №2352/2013г.,
ІІ т.о.; решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./.
От заключението на ССчЕ се установява, че отпуснатия
кредитен лимит е усвоен в периода от 14.10.2015г. до 16.10.2015г., както и че
няма извършени плащания от страна на ответника по договора. Неплащането на
минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца
поражда правото на кредитодателя да обяви цялото задължение по договора за
кредит за предсрочно изискуемо /чл. 22 ал. 1/.
По делото е безспорно установено, че цедентът „Аксес Файнанс“ ООД, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника. Не са налице доказателства за извършени
плащания по договора от страна на заемателя на чистата заемна сума, съответно
на договорената възнаградителна лихва, което обстоятелство е било разпределено
в доказателствена тежест на ответника с доклада по делото. Предвид изложеното,
съдът счете, че иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер от 1000.00 лв.,
представляващи предоставената на длъжника в заем сума, поради което следва да бъде уважен в този размер.
От ответника, освен вземанията за главница, се претендират
и вземания за договорна лихва и
обезщетение за забава, неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 20, ал. 1
от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител.
По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за неустойка
за непредоставено обезпечение по чл. 20, ал. 1 от договора, такса разходи за
събиране и такса разходи за дейност на служител, съдът намира, че за ответника
няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите,
които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно, а и от ответника е
релевирано възражение за нищожност, поради което следва да се зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение
№ 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието
на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в
редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014
г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно
следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът
следи служебно е уредено в нормата на чл.
33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено, че при
забава в плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на 15 % от
максималния кредитен лимит в определен срок и осигуряването на допълнително
обезпечение, неизпълнението на което задължение е свързано с ежедневното
заплащане на отнапред определени разходи за действия по събиране на
задължението и с начисляването на неустойка за непредоставянето на обезпечение
чрез поръчител, дължимо при всяка забавена вноска. Когато забавата е довела до
предсрочна изискуемост на кредита е предвидена еднократната дължимост на такса
разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в
предварително фиксиран размер от 120.00 лв.
Съдът намира, че така въведената в договора за кредит
отговорност за разноски с клаузите на чл. 21, ал. 5 и ал. 6 и за неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, представляват по
съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на
ограничението на чл.
33 ЗПК
и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на този закон,
е нищожна. Освен това задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена
неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод,
че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя.
По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съобразно
чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът
не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва по чл. 4 от договора,
неустойка по чл. 20, ал. 1 от договора и за такси разходи. Дори да се приемат
за валидни клаузите на чл. 21, ал. 5 и ал. 6, с който се въвежда отговорността
за разходи, по делото не се доказа извършването на същите. Изцяло във волята на
кредитора е да стори такива разходи, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване, а
доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Относно възражението на особения представител на ответника,
че предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът съобрази
Тълкувателно решение № 8/02.04.019г., постановено по тълк. дело № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по предоставения на
ответника кредит. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от
1711.72 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът е заявил искане за присъждане на
сторените разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер
на 84.23 лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на общо
942.77 лв. (държавна такса-292.77 лв., 350.00 лв.-внесен депозит за особен
представител, 200.00 лв.-внесен депозит за вещо лице и 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 550.77
лв.-разноски в исковото производство и сума в размер на 49.20 лв.-разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда
лева), представляваща главница, дължима по сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ с № 438900/09.10.2015г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
(31.05.2018г.) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на следните
вземания: 63.12 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г.
до 06.12.2015г.; 200.00 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по същия договор, начислена за периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 77.50
лв.-разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, начислени за
периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 120.00 лв.-такса разходи за дейност на
служител; 251.10 лв.-лихва за забава върху непогасената главница, начислена за
периода от 06.02.2016г.-денят, следващ датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото дело в общ размер на 550.77 лв. (петстотин и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1075/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 49.20 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: