Р Е Ш
Е Н И Е №260041
Гр.Варна, 06.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното
съдебно заседание на петнадесети септември през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
При
участието на секретаря Десислава Чипева
Като
разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 250 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалби на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 1027 от 20.11.2019г. по търг.дело № 1366/18г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Е.М.Т. *** сумата 26 666.66лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
смъртта на нейния брат Й. М.Й. след настъпило на 07.09.2013г. пътно-транспортно
произшествие на пътя между гр.Девня и с.Падина със застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с ДК № В 3034 РТ, ведно със законна лихва от 08.09.2015г. до окончателното
изплащане, и
насрещна
въззивна жалба на Е.М.Т. *** срещу същото решение, но в частта му, с която е
отхвърлен предявения от нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
26 666.66лв. до 73 333лв.
В жалбата
на ЗК „Лев Инс“ АД се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Твърди че
в хода на съдебното производство не се доказва наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата и пострадалия Й.ов, както и естеството и
продължителността на търпените от Т. болки и страдания. Позовава се на
разрешението, дадено в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.дело № 1/16г. на ОСНГТК
че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Сочи че обезщетение може да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод за трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Сочи че такава връзка предполага очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно
принципа за справедливост. Твърди че от събраните по делото гласни
доказателства е останало недоказано твърдението на ищцата че между нея и брат и
е имало изключително близка връзка, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между брат и сестра, както че за ищцата в резултат от смъртта
на брат и са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки. Позовава се и на приетото по делото заключение на СПЕ, за което твърди
че опровергава изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди че
показанията на свидетелите К. и А. не следва да се кредитират. Но дори и да се
кредитират сочи че показанията не установяват изключителен, излизащ извън
рамките на обичайното, характер на емоционалната връзка между брат и сестра.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен изцяло. Претендира направените разноски.
Въззиваемата
страна по тази жалба Е.М.Т. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
В жалбата
на Е.М.Т. се твърди че решението в обжалваната от нея част е неправилно.
Оспорва
извода на съда че пострадалият Й.ов е съпричинил вредоносния резултат. Твърди
че по делото не е доказано при условията на главно и пълно доказване наличието
на съпричиняване.
Твърди че
презумпция за знание или незнание дали съответният водач на МПС е пил или не е
пил няма. Не може да се вменява във вина на пострадалия обстоятелството, че се
е возил в МПС, управлявано от пиян водач, ако пострадалият не е знаел това.
Сочи че доказване за знание на пътника за пияното състояние на водача чрез
някой от способите, посочени в ГПК по
делото няма. Твърди че ответникът не е доказал, че водачът Ю.ов действително е
бил до такава степен алкохолно повлиян, че това да е видимо за придружаващите
го. Оспорва и извода на съда, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат поради обстоятелството, че самият той е бил алкохолно
опиянен. Твърди че единствено установеното по делото че водачът на МПС, в което
пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване
на обезщетението за причинените вреди.
На
следващо място оспорва определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, като твърди че същият е занижен и не отговоря на критериите за
справедливост. Твърди че съдът не е отчел конкретните икономически условия, при
които е настъпило ПТП, както и не е отчел всички критерии при определяне по
справедливост на обезщетението. Сочи че съдът правилно е приел, че ищцата е
материалноправно легитимирана да получи обезщетение, както и че между нея и
починалия и брат Й. са били установени близки и трайни житейски връзки,
характеризиращи се с взаимна близост, доверие и взаимопомощ, които са се
проявявали непрекъснато в продължение на целия им живот. Твърди че съдът обаче
не е оценил в пълна степен нейните болки
и страдания, което е довело до присъждане на занижен размер на обезщетението.
Позовава се на събраните по делото гласни доказателства установяващи
изключително силна и дълбока връзка между тях и търпени продължителни болки и
страдания от неговата смърт.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от него отхвърлителна част и да
постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен до размера на сумата 73 333лв., ведно със законна лихва от датата
на ПТП до окончателното и изплащане.
Въззиваемата
страна по тази жалба ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София в срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.
В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител на Т. се
поддържа подадената от нея жалба и моли съда да я уважи, оспорва въззивната
жалба на застрахователното дружество. Претендира направените по делото
разноски.
Застрахователното
дружество, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание, не
изразява становище по жалбите.
Въззивният съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно
предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Е.М.Т. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат
Й. М.Й.ов при пътно-транспортно произшествие на 07.09.2013г., причинено виновно
от Ю. Х. Ю.в, при управление на лек автомобил с рег.№ В 3034 РТ, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва от датата на увреждането. Решението, в частта му, с която искът
за обезщетение за разликата над 73 333лв. до претендираните
100 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Не са спорни пред въззивна инстанция:
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 07.09.2013г., причинената
смърт на Й. М.Й.ов, в резултат на произшествието, починал на 46 години. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с
който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща
към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от Ю.ов вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че ищцата Т. е сестра на починалия Й.ов.
Първият
спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е легитимирана ли е ищцата,
сестра на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получи обезщетение
за неимуществени вреди от причинената смърт.
Съобразно
разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/
и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете,
отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/
на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично
е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението,
че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че право
на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е справедливо да
се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С
оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в тежест на
ищцата, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи
съществуването на изключителност в близостта между брат и сестра, надхвърляща
нормално присъщата за тази родствена връзка.
От първата инстанция са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г. Х. К. и С. А.А., преки и
непосредствени и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната
инстанция в по-голямата си част. От показанията на свидетелите съдът приема за
установено, че между брат и сестра е съществувала емоционална връзка, отраснали
са като деца заедно, били са близки, в добри отношения, помагали са си.
Последните няколко години преди катастрофата Е. е живяла в Германия, със своите
деца, когато е идвала в България винаги са се виждали. Свидетелите сочат че
след катастрофата Е. не е добре, не е преживяла смъртта на брат си и страда за
него.
Като доказателство по делото е приета
съдебно – психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице въззивният
съд приема за установено, че Т. след внезапната смърт на брат си Й. не е
изпаднала в състояние на остра стресова реакция, при нея не са регистрирани
прояви на психично разстройство в минало
време или от понесени такива болести по настоящем. Макар и оспорено от Т.,
въззивният съд кредитира изцяло заключението като обективно и компетентно
дадено и непротиворечащо на събраните гласни доказателства. Свидетелите сочат
своя наблюдения за видими прояви в поведението на Т. и на споделеното им пред
тях, но в компетентността на експерта е да установи налице ли са симптоми и
прояви на психично заболяване. Поради което и съдът не дава вяра на онази част
от показанията на свидетелите, в която заявяват, че Т. не е добре психически. Още
повече че експертизата е изготвена и след интервю и съдебно-психиатрично
освидетелстване от експерта.
Въз основа на така очертаната от
свидетелите връзка и заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
въззивният съд намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за
нашето общество връзка между брат и сестра – близост, обич, взаимност,
разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат са обосноват
справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на
отговорност. За да е оправдано
изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно
да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се
установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната
загуба на близък член на семейството.
По тези
съображения въззивният съд намира че в настоящия случай няма основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и №
5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното обжалваното
решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. В частта му, с която искът
за разликата над 26 666.66лв. до претендираните 73 333лв.
е отхвърлен следва да
бъде потвърдено поради съвпадане на крайния резултат, макар и по различни
мотиви.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане в полза на застрахователното дружество следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. За първа инстанция, съобразно
представения от страната списък, разноските са в размер на 200лв.,
представляващи възнаграждение за вещи лица. С оглед присъдената от първата инстанция
част от тези разноски с настоящето решение следва да бъде присъдена разликата в
размер на 53.33лв. В полза на застрахователното дружество следва да бъдат
присъдени и направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата
538.65лв., представляваща държавна такса.
Предвид изхода на спора пред въззивна
инстанция следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частите му, с
които застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвоката на ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и с която е осъдено да заплати
дължимата по делото държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1027 от 20.11.2019г., поправено с решение № 1163 от 18.12.2019г. по търг.дело №
1366/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД
е осъдено да заплати на Е.М.Т. сумата 26 666.66лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
смъртта на нейния брат Й. М.Й.ов след настъпило на 07.09.2013г.
пътно-транспортно произшествие на пътя между гр.Девня и с.Падина със
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с ДК № В 3034 РТ, ведно със законна лихва от 08.09.2015г. до окончателното
изплащане, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на адвокат С.С.Ч. дължимо адвокатско възнаграждение в размер на
1 129.60лв. и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати по сметка на Окръжен съд Варна дължима по делото държавна такса в
размер на сумата 1 066.67лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.М.Т. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София на
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за
сумата от 26 666.66лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на нейния Й. М.Й.ов,
настъпила на 07.09.2013г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 3034 РТ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1027 от 20.11.2019г., поправено с решение № 1163 от 18.12.2019г. по
търг.дело № 1366/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е.М.Т.
срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на смъртта на Й. М.Й.ов, неин брат, починал при
ПТП на 07.09.2013г., ведно с обезщетение за забава за разликата над
26 666.66лв. до 73 333лв.
ОСЪЖДА Е.М.Т.
***, ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 53.33лв. /петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща направени пред първа инстанция разноски, и сумата 538.65лв.
/петстотин тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
направени пред въззивна инстанция разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: