О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260018/2020
гр.Варна, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №392 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл 274 ал. 1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н.,***
срещу определение
№1264/18.05.2020 г. с което е прекратено производството по търговско
дело №398/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна, образувано по искова молба
жалбоподателите, тримата в качеството на наследници на Иван Недев Н., бивш съдружник и управител на “Новотех-95“ ООД, с която
против “Новотех-95“, с ЕИК *, при условията на евентуално съединяване, са
предявени искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ, за
установяване на нищожността, или на недопустимостта, или несъществуването на
обстоятелствата, вписани с рег.№20190306152534 в ТР, за откриване на
производство по ликвидация на ответното дружеството и назначаване на
ликвидатор, както и искове с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че решенията на ОС приети на 21.12.2018г.
и 12.01.2019г., са нищожни и несъществуващи, или в условията на евентуалност,
че решенията на ОС, са незаконосъобразни, тъй като противоречат на дружествения
договор и на закона.
Жалбоподателите излагат, че постановеният акт е неправилен, тъй
като незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че за ищците не е налице
правен интерес да установят, че вписванията в Търговския регистър страдат от
сочените в исковата молба пороци.
Насрещната
страна „НОВОТЕХ-95“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, в срока за отговор е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
Постъпила
е и частна жалба от Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н.,***
срещу определение №1543/12.06.2020 г., с което е допълнено определение
№1264/18.05.2020 г. по търговско дело №398/2019 г., като жалбоподателите са
осъдени да заплатят на “Новотех-95“, с ЕИК *, със
седалище гр.Варна, сумата от 2000лв., представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната
страна „НОВОТЕХ-95“ ООД, ЕИК *, със
седалище гр.Варна, не е подала
писмен отговор на жалбата.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275
от ГПК срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, от легитимирани
субекти, поради което са допустими.
Разгледани
по същество, частните жалби са неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред ОС - Варна е образувано по искове на Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н.,*** против
“Новотех-95“ с ЕИК *, със седалище гр.Варна, с правно основание чл.29, ал.1,
пр.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожността, евентуално недопустимостта на
вписаното с рег.№20190306152534 в ТР за откриване на производство по ликвидация
на ответното дружеството и назначаване на ликвидатор, в евентуалност, че
вписваните с процесното вписване обстоятелства, са несъществуващи, както и
евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за приемане
на установено, че решенията на ОС приети на 21.12.2018г. и 12.01.2019г., са
нищожни и несъществуващи, тъй са взети в нарушение на закона, или в условията
на евентуалност, че решенията са незаконосъобразни, тъй като противоречат на
дружествения договор и на разпоредбите на Търговския закон.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка
при предявяването на всеки от горепосочените искове, за който съдът следи служебно в хода на цялото
производство, като при липсата на такъв следва да прекрати производството по
делото като недопустимо.
С оглед наведените в исковата и в уточняващите я молби фактически
твърдения, въззивният съд приема, че с влизане в сила на решение №141/13.02.2020
г. по т.д.№497/2019 г. на ОС Варна, с което са уважени частичните искове на
жалбоподателите с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и ответното дружество
“Новотех-95“ ООД, е осъдено да заплати на всеки от тях по 40000 лв.,
представляващи част от равностойността на дружествения
дял на наследодателят им Иван Недев Н., бивш
съдружник в “Новотех-95“ ООД, обоснованият от ищците
правен интерес от воденето на исковете предмет на прекратеното търговско
дело №398/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна е
отпаднал.
С влизане в сила решение по т.д.№497/2019 г. на ОС -
Варна, жалбоподателите са реализирали претендираните в това производство
имуществени права, като по реда на
чл.125, ал.3 от ТЗ, са получили
съответната равностойност на притежавания от наследодателя дружествен
дял, с което окончателно е отпаднала възможността за встъпването им, в
членственото правоотношение с ответното дружеството. След като не е налице възможност за
приемането на ищците като съдружници в ответното дружеството, за тях не е
налице интерес от исковете касаещи последващи решения на ОС и вписванията въз
основа на тях по партидата на дружеството в ТР. Наред
с това, от извършената справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество е видно, че на
06.04.2020 г., в хода на процеса е
вписано ново обстоятелство, а именно продължаване на дейността на прекратеното
дружество в условията на чл.274 от ТЗ, с което е отпаднал интереса от атакуване
на предходните вписвания за прекратяване на дружеството с ликвидация и избор на
ликвидатор, тъй като правната последица вече е постигната. При тези
съображения съдът приема, че за жалбоподателите липсва правен интерес от водене
на процесните евентуално съединени установителни искове, поради което
образуваното производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Като е
достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил едно правилно
и законосъобразно определение, поради което подадената срещу него частна жалба,
следва да бъде оставена без уважение.
По
жалбата срещу определение №1543/12.06.2020 г., с което е допълнено определение
№1264/18.05.2020 г. по търговско дело №398/2019 г.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. Както изрично е прието с определение №
438/17.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 352/2009 г. на ТК, І ТО, правото на
присъждане на разноски на ответника по чл. 78, ал.4 от ГПК, при прекратяване на производството се реализира с молба,
предявена по реда и в сроковете по чл.248 от ГПК,
упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне
на списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
като законодателят не е предвидил преклузия
на правото на разноски по чл.133 от ГПК,
ако искането не е направено с отговора на исковата молба.
С обжалваното определение, преценявайки направеното от
ищците възражение за прекомерност на претендираното от ответника “Новотех-95“
ООД адвокатско възнаграждение, съдът е
намалил същото, като от претендитаните 3000 лева е присъдил в полза на
ответника, разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лева.
Преценката за прекомерност
на адвокатско възнаграждение не изхожда единствено от цената на иска, а основно
от действителната фактическа и правна сложност на делото, като се базира и на
преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото.
Наред с това обаче, присъденото възнаграждение, не може да е под установения
минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба No1/ 09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Несъмнено
е, че в случая производството по делото е прекратено поради отпадане правния
интерес на ищците в хода на процеса, като до него момент е извършена пълна
размяна на книжа, проведени са четири съдебни заседания, с участието на
процесуален представител на ответника, в които са извършени редица процесуални
действия, включително разпит на двама свидетели и изслушване на
съдебно-графологична експертиза.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че на основание чл. 78, ал.4 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство в размер на 2000 лв., за действителното
заплащане на което е наличен договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019
г. и преводно нареждане от 09.07.2019 г.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради частната жалба, следва да се остави без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н.,*** срещу
определение №1264/18.05.2020 г. с което
е прекратено производството по търговско дело №398/2019 г. по описа на Окръжен
съд Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.И.Н., Н.И.Н. и З.И.Н.,*** срещу
определение №1543/12.06.2020 г., с което е допълнено определение
№1264/18.05.2020 г. по търговско дело №398/2019 г., като жалбоподателите са
осъдени да заплатят на “Новотех-95“, с ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, сумата от 2000лв., представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: