Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември
две хиляди и
седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д. № 7572 по описа за
2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.415 ГПК.
Ищецът „К.К.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.В.В., чрез адв. А.А.Ч.,
със съдебен адрес:***, с искова молба от
14.10.2016 г. твърди, че на 17.06.2016 г. „К.К.” АД е подало заявление с
вх. № 3039026 до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т.. На 01.07.2016
г. по гр. дело № 32976/2016 г. по описа на СРС, 71 състав са издадени три
екземпляра (по един за всеки от длъжниците) от заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
исканите суми срещу посочените длъжници, с който са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора си „К.К.” АД сумата от 30 000 евро по
запис на заповед от 17.03.2016 г. с падеж 19.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането и 1 173,50
лева разноски по делото. С молба с вх.№ 3655/13.07.2106 г. изпълнителният лист
и заповедите да изпълнение са приобщени към изпълнително дело №201678900400428
при ЧСИ Н.К., с взискател „К.К.” АД и длъжници „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т..
На 26.07.2016 г. всеки от длъжниците лично и чрез законния си представител е
получил Покана за доброволно изпълнение по горното изпълнително дело. С
Определение от 23.08.2016 г. по гр. дело № 32976/2016 г. на СРС, 71 състав,
съдът е констатирал, че в срока по чл. 414 от ГПК има постъпили възражения
срещу заповедта за изпълнение от всеки от длъжниците и указва на заявителя, че
на основание чл. 415 от ГПК може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Съгласно дадените указания, в срок предявява иск за
съществуване на вземането, обективирано в заповедта за изпълнение по гр. дело №
32976/2016 г. по описа на СРС, 71 състав срещу длъжниците „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т.
и П.П.Т.. Заповедта за незабавно изпълнение по гр. дело № 32976/2016 г. по
описа на СРС, 71 състав е издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 9 от ГПК ¾ запис на заповед.
Процесният запис на заповед е с издател „В.Р.Б. БГ” ЕООД, ремитент ищеца и
авалисти (солидарни длъжници) П.В.Т. и
П.П.Т., без предявяване и без протест, с настъпил падеж на 19.04.2016 г. Налице
са всички необходими реквизити на документа съгласно чл. 535 от ТЗ. Изрично е
предвидена клауза „без предявяване”, поради което ремитентът няма задължението
да предяви документа на платците. Въз основа на изложеното, в полза на ищеца
срещу ответниците, дружеството ответник - в качеството на издател, а ответниците
физически лица - в качеството на авалисти, съществува изискуемо вземане по
записа на заповед и авалите.
Дружеството
ищец „К.К.” АД е финансова институция, която извършва дейност, предвидена в чл.
3, т. 3 от ЗКИ, а именно „отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства”. С договор за К.№178/17.03.2016 г. ищцовото дружество е предоставило
на ответното дружество „В.Р.Б. БГ” ЕООД К.за оборотни средства в размер на 25 000
евро. Съгласно чл. 9.1 от договора кредитополучателят заплаща на кредитора
лихва в размер на 240% проста годишна лихва. Срокът за погасяване на кредита
предвиден в чл. 4 от договора е 19.04.2016 г. Сумата по кредита е изцяло
усвоена, както е предвидено в чл. 8 от договора, като е наредена от кредитора
по разплащателната сметка на кредитополучателя IBAN: ***, BIC: *** „И.АБ.” АД
на 18.03.2016 г., с което дружеството ищец е изпълнило своето задължение по договора.
За обезпечаване на кредита в раздел V, чл. 17.3 от договора кредитополучателят
се е съгласил да издаде запис на заповед, която да бъде авалирана от П.В.Т. и П.П.Т.,
като физически лица. Чл. 17.1 предвижда поръчителство по кредита от П.П.Т., а
чл. 17.2 предвижда поръчителство от П.В.Т.. В изпълнение на чл.17.3 от договора
кредитополучателят „В.Р.Б. БГ” ЕООД е издал процесния запис на заповед,
подписан от П.В.Т. веднъж в качеството му на управител на дружеството и втори
път в качеството му на физическо лице - авалист. Записът на заповед е авалиран
и от П.П.Т.. Размерът на сумата по записа на заповед е определен, като към
главницата по кредита от 25 000 евро е добавена сумата
от 5 000 евро - дължима лихва към срока на погасяване
на кредита. Датата на издаване съвпада с датата на договора - 17.03.2016 г., а
падежът съвпада със срока за погасяване - 19.04.2016 г. В изпълнение на чл.17.1
от договора за К.е подписан договор за поръчителство от 17.03.2016 г. между „К.К.”
АД и П.П.Т. с ЕГН **********. В изпълнение на чл.17.2 от договора за кредит е
подписан договор за поръчителство от 17.03.2016 г. между „К.К.” АД и П.В.Т. с
ЕГН **********. Съгласно т. 3 от договорите за поръчителство „поръчителят
отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите неустойките и за
разноските по събирането на вземането от Кредитора”. Към датата на подаване
на настоящата молба кредитополучателят не е погасил задължението си по
договора. Това не са сторили и авалистите - съпоръчители по записа на заповед.
След многобройни молби за отсрочка от страна на управителя на ответника,
предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на облигационното
задължение от страна на ответниците, ищецът е принуден да се снабди с
изпълнителен лист за сумата 30 000 евро, на основание
чл.418 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед.
Моли
съда, на основание чл.422 от ГПК, след като ги призове на съд и установи
твърдените от него факти и обстоятелства, да постанови решение, с което да
признае за установено, че „В.Р.Б. БГ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на издател на запис на
заповед за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
евро, издаден на 17.03.2016 г., с място на издаване
гр. София, с падеж 19.04.2016 г., П.В.Т.,
ЕГН
**********, с адрес *** и П.П.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, ателие 1, в качеството им на авалисти по същия запис на заповед, дължат солидарно на “К.К.” АД, ***, партер-офис, сумата
от 30000 /тридесет хиляди/ евро, ведно със законна лихва за периода от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 17.06.2016 г. до изплащане на
вземането. Моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца
направените разноски в заповедното производство в размер на 1 173,50
лева държавна такса, както и направените разноски в настоящото производство.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът П.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с отговор на искова молба от 23.11.2016 г. моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а
също така и да признае каузалното правоотношение за нищожно, по следните
съображения. Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с
подписан Запис на заповед за сумата от 30 000 Евро. В
исковата молба се сочи, че каузалното правоотношение е подписан Договор за
кредит № 178/17.03.2016 г. между ищеца и дружество
„ВРЪ. БГ” ЕООД, като за обезпечаване на кредита е издаден запис на заповед,
подписан от „В.Р.Б. БГ” ЕООД и авалиран от физическите лица П.В.Т. и П.П.Т..
Също така, въз основа на Договора за кредит са подписани от същите физически
лица и два договора за поръчителство. Всички документи са приложени към
исковата молба. Относно Договор за кредит №178/17.03.2016г. прави впечатление,
че като кредитор е посочено ищцовото дружество „К.К.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, което обстоятелство е било вписано и в ТР към момента на
сключването на договора. На този адрес,обаче, никога не са се намирали нито
седалището, нито адресът на управление на дружеството. На този адрес е сграда,
собственост на Руската Федерация, в която се помещава представителният офис на
„В.Р.Б. БГ” ЕООД и ищецът никога не е имал фактическа връзка с този адрес. За
това обстоятелство са сигнализирани компетентните органи от Руската Федерация.
Това обстоятелство, на първо място, пречи за нормалната комуникация с ищеца по
време на действие на договора. Очевидно, вписването на този адрес в Търговския
регистър е целяло единствено въвеждане в заблуждение на определени контрагенти
на дружеството. В самото приложено по делото удостоверение от БНБ е видно, че
дружеството е вписано като финансова институция като „К.К.” ЕАД, гр.Радомир.
Към настоящия момент адресът на дружеството е на съвсем друго място. Счита, че
произволното регистриране на различни адреси, още повече без знанието на
собствениците и ползвателите им, е било с конкретна цел, а
именно да няма възможност за комуникация и за въвеждане в заблуждение на
кредитополучателите. Дори приложеното писмо от представляващия „В.Р.Б. БГ”
ЕООД, изпратено от адреса на ул. ”*********до К.В.- представляваща „К.К.” ЕАД,
гр.Радомир е получено от нея на адрес в гр.Радомир, видно от приложения по
делото плик и писмо. Изложеното дотук говори, че самият договор страда от
пороците, визирани в чл.26 от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него изначално е
преклудирана възможността за нормална комуникация между страните във връзка с
евентуални изменения, допълнения или предоговаряния на условията. На следващо
място, в договора за К.е уговорена годишна лихва от 240% (чл.9.1 от
Договора). Тази лихва е неморална и противоречи на добрите
нрави. Сумата от 30 000 Евро, претендирана от
ищеца, е формирана именно въз основа на тази клауза. Подобна лихва се явява
неморална и противоречи на добрите нрави дори в отношение между търговци и
счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът П.В.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с отговор на искова молба
от 05.12.2016 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, а също така и да признае
каузалното правоотношение за нищожно, по следните съображения. Предявен е иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с подписан Запис на заповед за
сумата от 30 000 Евро. В исковата молба се сочи, че каузалното
правоотношение е подписан Договор за К.№ 178/17.03.2016 г. между ищеца
и дружество „В.Р.Б. БГ” ЕООД, като за обезпечаване на кредита е издаден запис
на заповед, подписан от „В.Р.Б. БГ” ЕООД и авалиран от физическите лица П.В.Т.
и П.П.Т.. Също така, въз основа на Договора за К.са подписани от същите
физически лица и два договора за поръчителство. Всички документи са приложени
към исковата молба. Относно Договор за К.№178/17.03.2016г. прави впечатление,
че като кредитор е посочено ищцовото дружество „К.К.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, което обстоятелство е било вписано и в Търговския регистър
към момента на сключването на договора. На този адрес, обаче, никога не са се
намирали нито седалището, нито адресът на управление на дружеството. На този
адрес е сграда, собственост на Руската Федерация, в която се помещава представителния
офис на „В.Р.Б. БГ” ЕООД и ищецът никога не е имал фактическа връзка с този
адрес. За това обстоятелство са сигнализирани компетентните органи от Руската
Федерация. Това обстоятелство, на първо място, пречи за нормалната комуникация
с ищеца по време на действие на договора. Очевидно, вписването на този адрес в
Търговския регистър е целяло единствено въвеждане в заблуждение на определени
контрагенти на дружеството. В самото приложено по делото удостоверение от БНБ е
видно, че дружеството е вписано като финансова институция като „К.К.” ЕАД,
гр.Радомир. Към настоящия момент адресът на дружеството е на съвсем друго
място. Счита, че произволното регистриране на различни адреси, още повече без
знанието на собствениците и ползвателите им е било с конкретна цел, а именно да
няма възможност за комуникация и за въвеждане в заблуждение на
кредитополучателите. Дори приложеното писмо от представляващия „В.Р.Б. БГ”
ЕООД, изпратено от адреса на ул. ”*********до К.В.- представляваща „К.К.” ЕАД,
гр.Радомир е получено от нея на адрес в гр.Радомир, видно от приложения по
делото плик и писмо. Изложеното дотук говори, че самият договор страда от
пороците, визирани в чл.26 от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него изначално е
преклудирана възможността за нормална комуникация между страните във връзка с
евентуални изменения, допълнения или предоговаряния на условията. На следващо
място, в договора за К.е уговорена годишна лихва от 240% /чл.9.1 от Договора/.
Тази лихва е неморална и противоречи на добрите нрави. Сумата от 30 000
Евро, претендирана от ищеца, е формирана именно въз основа на тази клауза.
Подобна лихва се явява неморална и противоречи на добрите нрави дори в
отношение между търговци и счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.83 ал.1 от ЗЗД. Не е без значение изключителният, денонощен
тормоз и заплахи за физическо унищожение, чрез СМС-и, които са предоставили на
компетентните органи. Също така се упражнява непрекъснат натиск върху тях с
доноси до Руските държавни органи на територията на Република България, на
които са дългогодишни представители в сферата на хранително-вкусовата
промишленост.
Ответникът „В.Р.Б.
БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.В.Т., с отговор на искова молба от 05.12.2016 г. моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а също така и да признае каузалното правоотношение
за нищожно, по следните съображения. Предявен е иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК във връзка с подписан Запис на заповед за сумата от 30 000
Евро. В исковата молба се сочи, че каузалното правоотношение е подписан Договор
за К.№ 178/17.03.2016г. между ищеца и дружество „В.Р.Б. БГ” ЕООД, като за
обезпечаване на кредита е издаден запис на заповед, подписан от „В.Р.Б. БГ”
ЕООД и авалиран от физическите лица П.В.Т. и П.П.Т.. Също така, въз основа на
Договора за К.са подписани от същите физически лица и два договора за
поръчителство. Всички документи са приложени към исковата молба. Относно
Договор за К.№178/17.03.2016г. прави впечатление, че като кредитор е посочено
ищцовото дружество „К.К.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, което
обстоятелство е било вписано и в Търговския регистър към момента на сключването
на договора. На този адрес, обаче, никога не са се намирали нито седалището,
нито адресът на управление на дружеството. На този адрес е сграда, собственост
на Руската Федерация, в която се помещава представителния офис на „В.Р.Б. БГ”
ЕООД и ищецът никога не е имал фактическа връзка с този адрес. За това
обстоятелство са сигнализирани компетентните органи от Руската Федерация. Това
обстоятелство, на първо място, пречи за нормалната комуникация с ищеца по време
на действие на договора. Очевидно, вписването на този адрес в Търговския
регистър е целяло единствено въвеждане в заблуждение на определени контрагенти
на дружеството. В самото приложено по делото удостоверение от БНБ е видно, че
дружеството е вписано като финансова институция като „К.К.” ЕАД, гр.Радомир.
Към настоящия момент адресът на дружеството е на съвсем друго място. Счита, че
произволното регистриране на различни адреси, още повече без знанието на
собствениците и ползвателите им е било с конкретна цел, а именно да няма
възможност за комуникация и за въвеждане в заблуждение на кредитополучателите.
Дори приложеното писмо от представляващия „В.Р.Б. БГ” ЕООД, изпратено от адреса
на ул. ”*********до К.В.- представляваща „К.К.” ЕАД, гр.Радомир е получено от
нея на адрес в гр.Радомир, видно от приложения по делото плик и писмо.
Изложеното дотук говори, че самият договор страда от пороците, визирани в чл.26
от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него изначално е преклудирана възможността
за нормална комуникация между страните във връзка с евентуални изменения,
допълнения или предоговаряния на условията. На следващо място, в договора за К.е
уговорена годишна лихва от 240% /чл.9.1 от Договора/. Тази лихва е неморална и
противоречи на добрите нрави. Сумата от 30000 Евро, претендирана от ищеца, е
формирана именно въз основа на тази клауза. Подобна лихва се явява неморална и
противоречи на добрите нрави дори в отношение между търговци и счита, че следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗЗД. Не е без значение
изключителния, денонощен тормоз и заплахи за физическо унищожение, чрез СМС-и,
които са предоставили на компетентните органи. Също така се упражнява
непрекъснат натиск върху тях с доноси до Руските държавни органи на територията
на Република България, на които са дългогодишни представители в сферата на
хранително-вкусовата промишленост.
Съдът като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Договор за К.№
178/17.03.2016 г., сключен между „К.К.“ АД с ЕИК ********, в качеството му на кредитор и „В.Р.Б. БГ“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на кредитополучател,
КРЕДИТОРЪТ предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ К.за оборотни средства в размер на
левовата равностойност на 25 000.00 евро
за покриване на текущи разходи. Кредитът се предоставя като стандартен.
Крайният срок за усвояване на кредита е 18.03.2016 г. Крайният срок за погасяване на
кредита е 19.04.2016 г. Съгласно т. 8 от Договора средствата от
кредита се предоставят за усвояване по разплащателна сметка на
кредитополучателя с IBAN: ***, BIC:***
„И.АБ.“ АД. За предоставения К.КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на КРЕДИТОРА лихва в
размер на 240 % проста годишна лихва, към датата на сключване на настоящия
договор (т. 9.1. от Договора). В т. 17
от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с: 17.1. Поръчителствто от П.П.Т. с ЕГН **********; 17.2. Поръчителствто от П.В.Т. с ЕГН **********;
17.3. Запис на заповед издаден от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и авалината от П.В.Т. с ЕГН ********** и П.П.Т. с ЕГН **********,
като физически лица; 17.4. За учредяване на обезпеченията се сключват договори,
съобразно действуващото законодателство, които са неразделна част от този
договор.
Видно
от Удостоверение с рег. №
ИД-9556-2016/12.10.2016 г., „СИБАНК“ ЕАД, от сметка с IBAN *** „К.К.“ АД с ЕИК ******** има наредени 2 броя валутни
преводи към фирма получател V.R.B.
BG EOOD с IBAN ***, на дати: 09.02.2016 г. за 50 000.00 евро, основание
Договор за К.170/08.02.2016 г.; 18.03.2016
г. за 25 000.00 евро, основание Договор за кредит 178/17.03.2016 г.
На 17.03.2016 г. е сключен Договор за поръчителство,
между „К.К.“ АД, с ЕИК ********, в качеството му
на кредитор и П.П.Т., ЕГН **********, в качеството му на поръчител, с който е
уговорено, че поръчителят ще отговаря пред кредитора салидарно с „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* за
изпълнението на негово задължение по договор за кредит № 178/17.03.2016 г.
На 17.03.2016 г. е сключен Договор за
поръчителство, между „К.К.“ АД, с ЕИК ********, в качеството му
на кредитор и П.В.Т., ЕГН **********, в качеството му на поръчител, с който е
уговорено, че поръчителят ще отговаря пред кредитора салидарно с „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* за
изпълнението на негово задължение по договор за кредит № 178/17.03.2016 г.
Съгласно Запис на заповед от 17.03.2016
г.,
издаден в гр.София в полза на „К.К.“ АД от „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и авалиран от П.В.Т., ЕГН ********** и от П.П.Т., ЕГН **********, издателят се
задължава за сумата от 30 000 евро. Датата на плащане на записа е 19.04.2016
г.,
с уговорка „без предявяване и без протест”.
Софийски районен съд, 71
състав,
е бил сезиран
от „К.К.“ АД със Заявление на 17.06.2016 г. за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу длъжниците „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, П.В.Т., ЕГН ********** и П.П.Т., ЕГН **********, да
заплатят солидарно сумата, в размер на 30 000 евро
- главница по запис на заповед от 17.03.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането и 1173,5 лв. разноски по делото за държавна
такса, които
първоинстанционният съд е издал на 01.07.2016 г. В заявлението е посочено,
че вземането произтича от Запис на
заповед, издаден на 17.03.2016 г., с падеж 19.04.2016 г.
По молба на взискателя
„К.К.“ АД с
вх. № 3655/13.07.2016 г., към изпълнително
дело № 20167890400428 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789, с район на действие
СГС, е присъединено вземането по Изпълнителен
лист, издаден на 01.07.2016 г. от СРС въз основа Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 32976/2016 г. на СРС, 71
състав.
На
26.07.2016 г. е връчена Покана за доброволно изпълнение изх.
№4945/19.07.2016 г. по изп. дело № 20167890400428 по описа на ЧСИ Н.К., рег.
№ 789, лично на длъжника П.П.Т..
Покана за доброволно
изпълнение изх. №4943/19.07.2016 г. по
изп. дело № 20167890400428 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789, е връчена на 26.07.2016
г. лично на длъжника П.В.Т..
На
26.07.2016 г. на основание чл. 414 от ГПК, длъжниците „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т., са
подали възражение срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
С
Определение от 23.08.2016 г. на СРС, II ГО,
71 състав, издадено по гр.д. № 32976/2016 г. е указано на заявителя „К.К.“ АД, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано
от получаване на съобщението. Препис от Определението
е връчен на заявителя на 17.09.2016 г. С молба от 17.10.2016 г., депозирана
по гр.д. № 32976/2016 г. по описа на СРС,
„К.К.“
АД е представило доказателства, относно предявен иск по чл. 422 от ГПК.
Приложено е гр.д. № 32976/2016 г. по описа на СРС, II
ГО, 71 състав.
Видно от Удостоверение № BGR00314, издадено от БНБ, „К.К.“ АД е
вписано като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за
кредитните институции.
В
Писмо от 31.08.2016 г., подписано от П.Т., в качеството му на изп. директор
на „ВРБ - ГРУП“ АД, адресирано до ищеца „К.К.“ АД, е
посочено, че първият кредит, който е отпуснал на „В.Р.Б“ ЕООД в размер
на 50 000 евро е върнат изцяло на база 420% годишна лихва. Първият Договор е
подписан между тях и фирмата-ищец, със седалище гр. Радомир и е гарантиран със
записна заповед и поръчителство от П.Т. и от неговия
син. Относно втория кредит от 75 000 евро, отпуснат под същата форма и със
същите лихвени проценти, Договорът е подписан с „К.К.“ АД с адрес ***. Близо 10
месеца „К.К.“
АД неправомерно е използвало територията на Руската Федерация за регистрация
на неговата финансова институция, която отдава кредити на лихва. Това е
абсолютна прсзумцня за прикриване на данъци, както пред НАП, така и пред БНБ.
Заявено е желаниета да се възстанови втория кредит в размер на 75 000 евро в
срок от 30 дни, между 01.09 до 30.09.2016 г. Изразено е съгласие с предложение
за изплащане на главницата от 75 000 евро, за да се преустановят всички съдебни
спорове. Отправена е молба за изготвяне на двустранно споразумение с
конкретните срокове.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още:
Извлечение от банкова сметка; ***:7303451 за валутен
превод от онлайн банкиране; Дневен отчет по сметката
на „К.К.” АД за 18.03.2016 г. от
„СИБАНК“ ЕАД; Хронологичен
опис на „К.К.” АД за м.03.2016 г.; Тарифа
за таксите и комисионните на „К.К.” АД, прилагани за фирмени кредити.
Не
се спори между страните, а и
с Определение от 15.11.2017 г., постановено в публично съдебно заседание, е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че процесният
запис на заповед е подписан от представляващия ответника „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, в
качеството на издател и от ответниците П.В.Т. и П.П.Т., в качеството на
авалисти, както и че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението
на задължения на първия ответник по договор за кредит № 178 от 17.03.2016 г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.422 вр. чл.415 ГПК е положителен установителен и
неговата цел е да се установи наличието на вземането, за което е издадена в
случая Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за
влизането й в сила. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от момента
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент се
считат настъпили, както материално правните, така и процесуално правните
последици от предявяването му. Процесът се смята висящ от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се
установи съществуването на вземането, което е предмет на вече издадената заповед
за изпълнение. Т.е. искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен
предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението.
Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,
т.9 ГПК въз основа на запис на заповед, е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект.
Записът
на заповед е ценна книга, материализираща права и е доказателство за вземането.
Съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ, същата следва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето или на
заповедта, на което следва да се плати; дата и място на издаването; подпис на
издателя.
Характерна особеност на менителничното право е строгостта на формата, в която
следва да се правят изявленията, като разпоредбата на чл.536, ал.1
ТЗ предвижда, че документ, който не съдържа някои от реквизитите по чл.535,
не е запис на заповед, освен в случаите по ал.2-4, в които нередовността на падежа, мястото на плащане
и мястото на издаване на
ценната книга могат да бъдат
санирани.
Записът на
заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която
основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в
съобразителната част на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС– Т.17., е разяснено, че в
производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със
заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се
защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя
конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да
сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното
правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие
с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
съществуването или несъществуването на установяваното в производството по
чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
В
настоящото производство не са наведени абсолютни възражения (срещу формата и
съдържанието на записа на заповед), нито такива възражения, основани на пороци
на волята при издаването му, а и при извършената проверка се установява, че
процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, изискващи се
от чл.535 от ТЗ, поради което решаващият състав намира, че процесният запис на
заповед е редовна от външна страна ценна книга.
Не
се спори между страните, а
и с Определение от 15.11.2017 г., постановено в публично съдебно заседание, е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че процесният
запис на заповед е подписан от представляващия ответника „В.Р.Б. БГ“ ЕООД, в
качеството на издател и от ответниците П.В.Т. и П.П.Т., в качеството на
авалисти, както и че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението
на задължения на първия ответник по Договор за кредит № 178 от 17.03.2016 г.
Страните се
намират в облигационна връзка помежду си, обоснована от наличието на
договорките, обективирани, както в Договор за кредит № 178/17.03.2016 г., така и в два броя Договори за поръчителство от 17.03.2016
г.
Връзката е
действителна, като в този смисъл, не могат да бъдат споделени направените от ответника „В.Р.Б. БГ“ ЕООД възражения за нищожност на процесния Договор за
кредит, както и на отделни клаузи от него, поради накърняване
добрите нрави. Последните по същността си предстявяват морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта. В случая, с оглед
данните по делото, липсва основание да се приеме, че излизат от присъщите им
функции и са били договорени в нарушение на принципа на справедливостта -
клаузите от Договора, касаещи договорната лихва, уговорена като цена за
ползване на парична сума за определен период.
В
производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК следва при обсъждане възраженията на ответниците П.В.Т. и П.П.Т. да бъде съобразено качеството им по отношение на процесната
запис на заповед. Това е така, тъй като авалистът не може да
противопоставя на приносителя на записа на заповед възражения за несъществуване
на вземането по него, основани на каузалните правоотношения между издателя и
приносителя, освен ако не докаже, че приносителят е недобросъвестен или че е
извършил злоупотреба с право. В този смисъл
е и константната
съдебна практика (Решение
№ 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о.). Това следва от разпоредбата
на чл.585 ал.2 и и чл. 265
ал.2 ТЗ и от
неакцесорния, самостоятелен характер на менителничното поръчителство. Нормативен израз на
самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл.485 ал.2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя (авалиста) е
действително, и когато задължението, за което е дадено, е
недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. Авалистът отговаря солидарно заедно с всички останали
задължени лица по ефекта. Той не може да противопостави на приносителя на
ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава, би
могло да направи. Съгласно
чл.485 ал.2 от ТЗ дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване
на валидно менителнично задължение
за поемателя, задължението на авалиста ще
бъде действително.
В конкретния случай се установява, че е налице валидно менителнично поръчителство (авал)
върху процесния запис на заповед, поето от ответниците
П.В.Т. и П.П.Т.. Правните последици от волеизявлението на авалиста
е, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за
принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като
авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата (хонората). Съдът
намира за неоснователни доводите на ответниците, че процесният
договор
страда от пороците, визирани в чл.26 от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него
изначално е преклудирана възможността за нормална комуникация между страните,
както и че
уговорената годишна лихва е неморална и противоречи на
добрите нрави. Дали има или не и какви са
каузалните отношения между авалиста и издателя на записа на заповед е
ирелевантно по отношение на претенцията на ищеца, приносител на ценната книга.
Като абстрактна сделка записът на заповед и авала следва да отговарят на
лимитативно определени в закона условия за форма и съдържание, тъй като имат самостоятелно
уреден правен режим, който е независим от каузалното правоотношение. Поради това менителничният поръчител не може да противопостави на
приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му
противопостави самият хонорат -
както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно
формата), така и неговите лични (относителни вземания, произтичащи от
каузалното правоотношение). От страна за авалиста са допустими такива възражения само във връзка с каузалното правоотношение единствено в
хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Тази хипотеза в случая не е налице – страни по
каузалното отношение са „К.К.“ АД, в качеството му на кредитор и „В.Р.Б. БГ“
ЕООД, в
качеството му на кредитополучател.
Не се установява по делото приносителят на ефекта да е недобросъвестен или да е извършил злоупотреба с
право.
На база направеното цялостно
изложение, решаващият състав приема, че кредиторът – ищецът по делото „К.К.“ АД, с ЕИК ********, подавайки
заявление по чл. 417 от ГПК, е избрал да предяви правата си по ценната книга.
Тъй като исковото производство по чл. 422 от ГПК представлява продължение на
заповедното, този избор няма как да бъде променен в хода на исковия процес. Въведеното твърдение, че вземането по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по
което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не променя предмета на
делото. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установи, че е
налице валиден менителничен ефект, по който ответникът „В.Р.Б. БГ“ ЕООД е издател, а П.В.Т. и П.П.Т. са
авалисти, които отговарят, както издателя на записа на заповед.
При липса на
доказателства, опровергаващи дължимостта на процесните суми, Съдът намира, че
предявеният иск е основателен, поради което същият следва да се уважи изцяло по
отношение и на тримата ответници.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Според т.12 на
ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 6 451,00
лв. (шест хиляди четиристотин
петдесет и един лева), съобразно
представен в съдебно заседание Списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ведно с доказателства за плащане, неоспорен от ответниците,
които включват:
1) сторените от него разноски в заповедното производство, възлизащи в
размер 1173,50 лв., представляващи държавна такса пред
СРС; 2) както и на
осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените от него разноски за настоящото исковото
производство в общ размер на 4104,00
лв.,
от които: 1173,50 лв. - държавна такса пред
СГС;
2300,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 1804,00
лв. – възнаграждение за особен представител на ответника П.В.Т..
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „К.К.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.В.В., чрез адв. А.А.Ч., със съдебен адрес:***. БГ“ ЕООД,
с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя П.В.Т., П.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***. БГ“ ЕООД,
с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя П.В.Т., П.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***. БГ“ ЕООД,
с
ЕИК *********, дължат солидарно
на „К.К.“
АД, с ЕИК ********,
сумата 30 000 евро (тридесет хиляди евро),
представляваща
парично задължение, произтичащо от Запис на заповед 17.03.2016
г.,
издаден от ответника „В.Р.Б. БГ“ ЕООД
и
авалиран от ответниците П.В.Т. и П.П.Т. в полза на ищеца, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 17.06.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските, направени в заповедното производство в размер на
1 173,50
лева (хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки),
представляващи държавна такса пред СРС, присъдени на „К.К.“ АД, с ЕИК ******** със
Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК от 01.07.2016
г. и Изпълнителен лист от 01.07.2016
г., издадени от Софийски районен съд, 71 с-в по ч.гр.д. № 32976/2016
г.
ОСЪЖДА
„В.Р.Б.
БГ“ ЕООД,
с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя П.В.Т., П.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да
заплатят на „К.К.“
АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.В.В., чрез адв. А.А.Ч.,
със съдебен адрес:***, сумата от
4 104,00
лева (четири
хиляди сто и четири лева) – разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: