О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........... 12.08.2020 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на 12.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
т.д. № 35 по описа за 2018г. на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по чл.248 и чл.77 от ГПК.
Постъпила е молба от Национална
агенция за приходите (НАП), гр.София, за изменение на постановеното решение № 2
от 14.02.2020г. по т.д.№ 35/2018г. на ЯОС, в частта за разноските, уточнена с
молба след указания на съда. В молбата се твърди, че НАП е кредитор с приети и
одобрени публични вземания в производството по несъстоятелност на "Страгите"АД
и като кредитор с публични вземания е предявила установителния иск по чл.693,
ал.3 от ТЗ. Позовава се на разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК като я смята
приложима на основание чл.621 от ТЗ. Моли съда да измени решението си в частта
за разноските, с която НАП е осъдена да заплати по сметка на ЯОС държавна такса
за разглеждане на иска, като иска съдът да постанови, че НАП не дължи
посочената сума.
В срока за отговор по чл.248,
ал.2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от "ИНВЕСТБАНК"АД, с който се
оспорва молбата като неоснователна и се излагат съображения.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
ЯОС намира, че молбата е допустима,
тъй като е подадена по пощата в срока по чл.248, ал.1, предл.2-ро от ГПК.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С
решение №2 от 14.02.2020г. по т.д.№ 35/2018г. на ЯОС е отхвърлен иска на НАП за установяване поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.12 от Търговския закон на прието вземане на „ИНВЕСТБАНК"АД
за такси, разноски и адвокатско възнаграждение общо в размер на 139 992
лв., което вземане е обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 179, том I,
рег. № 999/11.4.2007 г. по дело № 176/2007 г., на нотариус С. К.,
вписана в службата по вписванията в
Разлог, под входящ № 2226 / 11.4.2007 г., акт № 125, том I, дело 2051 / 2007
г., и подновена с молба за подновяване, вписана в службата по вписванията в
Разлог, под входящ регистър № 1258 / 7.4.2017 г., акт № 184, том I, дело № 797
/2017 г., имотна партида 82023.
С оглед изхода на делото,
на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът НАП следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на ЯОС. Съгласно
чл.694, ал.7
от ТЗ, държавната такса се
определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният
иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако
искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. В чл.620 от ТЗ, са
регламентирани правилата за държавните такси и разноските в производството по
несъстоятелност. Тази разпоредба е включена в раздел І „Общи разпоредби” на
част ІV „Несъстоятелност” на ТЗ. В раздела са уредени освен материалноправните
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност и процесуални
въпроси: компетентен съд, обжалваемост на актовете на съда по
несъстоятелността, призоваване и съобщения в производството по несъстоятелност,
таксите и разноските. Според разпоредбата в чл.621 от ТЗ за субсидиарно
приложение, доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се
разпоредбите на ГПК. Следователно субсидиарното приложение на разпоредби на ГПК
е за неуредените в част ІV „Несъстоятелност” на ТЗ процесуални въпроси.
Разпоредбата на чл.694, ал.7, изр.трето от ТЗ е от процесуален характер и
урежда отговорността на ищеца за разноски за държавна такса, ако искът бъде
отхвърлен. В случая искът на НАП по чл.694, ал.3 от ТЗ за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.12 от ТЗ на прието вземане на
„ИНВЕСТБАНК"АД за такси, разноски и адвокатско възнаграждение в размер на
139992 лв. в трети допълнителен списък на предявени вземания на кредиторите на "СТРАГИТЕ"АД
- в несъстоятелност, е отхвърлен. Ето защо, ищецът НАП
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавната такса 1399.92лв.,
определена върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителния
иск. Съдът е
осъдил ищеца НАП да заплати само 80лв. държавна такса и следва по реда на чл.77
от ГПК да осъди ищеца Националната
агенция за приходите, гр.София, да заплати по сметка на ЯОС допълнително
държавна такса 1319.92лв.. В този смисъл са Определение № 104 от 9.02.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 222
от 18.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 813/2017 г., II т. о., ТК.
Неоснователно е
позоваването от НАП на разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, тъй като предмет на иска не са
публични държавни вземания, а частно вземане на
„ИНВЕСТБАНК"АД за такси, разноски и адвокатско възнаграждение. В този смисъл е определение № 84/07.03.2014
г. по ч.т.д.476/2010
на I ТО на
ВКС, в което е прието, че не е налице подържаното от НАП основание по чл.84, т.1 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне
на държавна такса
като е казано, че съгласно
т.10 на ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК освобождаването от
държавна такса в хипотезата на чл.84, т.1 ГПК се определя от характера на
правото, чиято защита се търси в исковия процес. Публичните държавни и общински
вземания са изброени изчерпателно в чл.162, ал.2 от ДОПК. Предмет на делото са вземанията
на ответника
"Инвестбанк"АД по
отношение на "СТРАГИТЕ"АД (в
несъстоятелност) за такси, разноски и адвокатско възнаграждение, които са частно вземане.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на
НАП гр.София за изменение на решение № 2 от 14.02.2020г. по т.д.№ 35/2018г. на
ЯОС, в частта за разноските.
Осъжда, на основание чл.77 от ГПК, Националната агенция за
приходите, гр.София, да заплати по сметка на ЯОС допълнително държавна такса 1319.92 лв..
Определението подлежи на
обжалване пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: