Решение по дело №7/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Ловеч, 21.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

            при участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 7 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 476 от 21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 687 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Ловеч, съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от Т.Н.К., с ЕГН **********, против „КРИС 2005“ ЕООД, с ЕИК ..., иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ – за заплащане на сума в размер на 10 647.67 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за календарните 2015, 2016 и 2017 години, както следва: за календарната 2015 година - януари - дължима сума 297,40 лв.; февруари - 290,72 лв., март - 297,40 лв., април - 297,40 лв., май -299.06 лв.; юни - 299.06 лв., юли - 299.06 лв., август - 299.06 лв., септември - 299.06 лв., октомври - 299.06 лв., ноември - 299.06 лв., декември - 299.06 лв.; за календарната 2016 година - януари - 299.06 лева, февруари - 299.06 лв., март - 299.06 лв., април - 299.06 лв., май - 300,70 лв., юни - 300,70 лв., юли - 300,70 лв., август - 300,70 лв., септември - 300,70 лв., октомври - 300,70 лв., ноември - 300,70 лв., декември - 300,70 лв.; и за календарната 2017 година - януари - 300,70 лв., февруари - 300,70 лв., март - 300,70 лв., април - 300,70 лв., май - 302,35 лв., юни - 302,35 лв., юли - 302,35 лв., август - 302,35 лева, септември - 302,35 лева, октомври - 302,35 лева, ноември - 302,35 лева, декември - 151,18 лв.  На основание чл. 224, ал. 1 от КТ, първоинстанционният съд осъдил „КРИС 2005“ ЕООД да заплати на Т.Н.К.  сумата  в размер на 907.05 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2015 г. – 20 работни дни, 2016 г.- 20 работни дни и 2017 г. - 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 220, ал. 1 от КТ районният съд осъдил „КРИС 2005“ ЕООД да заплати на Т.Н.К. сумата в общ размер на 385.80 лв. - представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неспазване едномесечния срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ – 23.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът осъдил „КРИС 2005“ ЕООД да заплати на Т.Н.К.  сумата от 546.67 лв. – представляваща разноски по делото по съразмерност и компенсация и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК осъдил „КРИС 2005“ ЕООД да  заплати  по сметката на Районен съд - Ловеч държавна такса върху уважените искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 220 от КТ в общ размер на 100.00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът допуснал предварително изпълнение на решението.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба Т. К., депозирана чрез процесуалния й представител, с която се обжалва горепосочения съдебен акт частично по отношение на отхвърления като неоснователен и недоказан иск за присъждане на сумата в общ размер на 10 647,67 лв., представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения за периода от януари 2015 г. до декември 2017 г. Счита, че в тежест на ответника е било да докаже надлежно изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение, доколкото ищецът е доказал наличието на валидно трудово правоотношение и изпълнено задължение за престиране на труд. Твърди, че работодателят е следвало да докаже това обстоятелство с писмени доказателства, каквито по делото липсват, а не със свидетелски такива. Смята за неправилен извода на съда, че житейски нелогично било да не потърси полагащото й се възнаграждение за процесния период, като в тази насока сочи, че проверяваната инстанция не е отчела обстоятелството, че по това време жалбоподателката е работила и по друг трудов договор, работодател по който е било дружество, свързано с ответника и реализирането на права би могло да доведе до прекратяване на това правоотношение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.  

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „КРИС 2005“ ЕООД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а така постановеният съдебен акт правилен и законосъобразен, като в тази насока излага подробни мотиви.

В съдебно заседание за въззивника се е явил адв. М.И. ***, като излага становище, че поддържа изложеното в жалбата. Претендира разноски.

В съдебно заседание за въззиваемия се явява адв. Х. С., като излага становище, че поддържа изложеното в отговора. Акцентира на факта, че цялата счетоводна документация на дружеството е била унищожена от ищцата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и претендира разноски.

От допуснатите по гр. дело № 687 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч доказателства, като съобрази становищата на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. Видно от изложеното във въззивната жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради което съдът е ограничен в проверката си за правилността му само в обжалваната му част. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т.Н.К. с иск по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ, с който ищцата претендира „КРИС 2005“ ЕООД да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 10 647.67 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за календарните 2015, 2016 и 2017 години, както следва: за календарната 2015 година - януари - дължима сума 297,40 лв.; февруари - 290,72 лв., март - 297,40 лв., април - 297,40 лв., май -299.06 лв.; юни - 299.06 лв., юли - 299.06 лв., август - 299.06 лв., септември - 299.06 лв., октомври - 299.06 лв., ноември - 299.06 лв., декември - 299.06 лв.; за календарната 2016 година - януари - 299.06 лева, февруари - 299.06 лв., март - 299.06 лв., април - 299.06 лв., май - 300,70 лв., юни - 300,70 лв., юли - 300,70 лв., август - 300,70 лв., септември - 300,70 лв., октомври - 300,70 лв., ноември - 300,70 лв., декември - 300,70 лв.; и за календарната 2017 година - януари - 300,70 лв., февруари - 300,70 лв., март - 300,70 лв., април - 300,70 лв., май - 302,35 лв., юни - 302,35 лв., юли - 302,35 лв., август - 302,35 лева, септември - 302,35 лева, октомври - 302,35 лева, ноември - 302,35 лева, декември - 151,18 лв.

Според ищцата страните в настоящото производство били в трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор, за времето от 01.04.2008 г. до 14.12.2017 г., като през този период заемала последователно длъжност на счетоводител и старши счетоводител в ответното дружество. Твърди, че на 14.12.2017 г. й била връчена Заповед № 3, с която правоотношението било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа. Сочи, че през 2011 г. работното време било намалено на четири часа, поради възникването на друго трудово правоотношение с търговско дружество, свързано с ответното дружеството, по което ищцата изпълнявала идентични трудови задължения. Твърди, че за периода от януари 2015 г. до 14.12.2017 г., въпреки че престирала труд, не й било заплащано дължимото възнаграждение.

В отговора ответникът е посочил, че ищцата не е представил доказателства за изнесените от нея твърдения, а именно, че е полагал труд за претендирания период и в договорените часове, че са били налице промени в трудовото правоотношение, както и че й се дължи възнаграждение в претендирания от нея размер.  Акцентирал е на обстоятелството, че житейски абсурдно е да се престира труд за такъв дълъг период от време без да се получава възнаграждение за това. Сочи се, че плащанията са се осъществявали в брой, като прилага и доказателства, че дължимите осигуровки и данъци са били начислени и заплатени.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа трудов договор № 9/01.04.2008 г., по силата на който ищцата  Т.Н.К. е била назначена в ответното дружество „Крис 2005” ЕООД  на длъжността  „Старши счетоводител”, НКПД 41923009 24116002, при условията на 8 часа работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 295.00 лв. и периодичност на изплащане ежемесечно.

От приложената по делото Заповед № 00000003/14.12.2017 г. на управителя на „КРИС 2005” ЕООД се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, считано  от 14.12.2017 г.

Видно от представената справка на ТД на НАП – Велико Търново относно актуално състояние на трудови договори в периода 30.12.2011 г. до 04.01.2018 г., т.е. при  действието на трудовоправната връзка с „КРИС 2005” ЕООД, ищцата е работила и по трудов договор при друг работодател „ФЕНИКС ЛВ” ЕООД, като е изпълнявала трудовите си функции в двете дружества на едно и също работно място.

По делото по безспорен начин е установено, че фирмената  документация за 2015, 2016 и 2017 г. на ответното дружество и на „ФЕНИКС ЛВ” ЕООД е унищожена, като до приключване на съдебното дирене не е установено по чия вина.

От страна на ответника са ангажирани доказателства, които удостоверяват, че на 05.04.2018 г. е образувано ДП № 274/2017 г. по описа по описа на ОД на МВР – Ловеч, за извършено престъпление по чл.201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като предмет на разследването е извършено присвояване в размер на около 20 155 лв. от длъжностно лице във фирма „Феникс ЛВ” ЕООД. Първоинстанционният съд е изискал за послужване цитираното ДП, като е констатирал, че с Постановление от 09.08.2018 г. ищцата Т.Н.К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр.с чл. 201 във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК за извършено длъжностно присвояване в периода 04.01.2016 г. – 31.10.2017 г.

От представените от ответника справки с данни за осигуряване се установява, че за процесния период /01.01.2015 г. до 31.12.2017 г./ осигуровките и дължимия данък на ищцата са начислени и платени от ответното дружество.

По делото е установено, че по сигнал от ищцата Т.К. до Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Ловеч е била извършена проверка  в ответното дружество, като е констатирано, че в трудовата книжка на ищцата работодателят не е вписал и оформил с подпис и печат данните, свързани с възникване и прекратяване на трудовото правоотношение. С Протокол за извършена проверка Изх.№ ПР 1800623 от 12.01.2018 г. е дадено предписание на работодателя „Крис 2005” ЕООД, представлявано от  К.А., да впише в трудовата книжка на лицето посочените по-горе данни, съгласно чл. 349, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 и т. 9 от КТ и след нанасяне на необходимите данни да върне трудовата книжка на К..

От представеното копие на трудовата книжка на ищцата е видно, че дадените задължителни указания от Д „ИТ“ са били изпълнени.

По делото няма данни ищцата да е сезирала Д „ИТ“ като контролен орган за други нарушения на трудовото законодателства, вкл. и за неизплатените й от работодателя трудови възнаграждения.

По искане на ответника по делото са първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Д.Т. Г., П. В. Ц., Е.В.М., В. Ц. А., П. С. М. и М.Д. Р..

От показанията на свидетеля Д. Г. се установява, че е работил в „Крис 2005” от 2008 г. до края на 2016 г. Познава ищцата, която в този период е водила счетоводството както на „Крис 2005”, така и на „Феникс ЛВ”, чиито офиси се намирали на едно и също място. Твърди, че ищцата никога не се е оплаквала, че не й е платено възнаграждението. Заявява, че трудовите възнаграждения се плащали по ведомост, а парите се давали на ръка. Свидетелят твърди, че нееднократно е виждал ищцата да получава заплатата си,  като управителят е изплащал сумите в брой и след подписване на ведомостта. Сочи, че се е случвало ищцата да остава след работно време, но това били изолирани случаи.

В показанията си свидетелят П.Ц.-син на управителя на ответното дружество е посочил, че ищцата е работила като счетоводител и на „Феникс ЛВ”, и на „Крис 2005”, като офисите на двете фирми били на едно място. Твърди, че е имало случаи ищцата да остава след работното време, но те са били еднократни – един или два пъти в месеца. Заявява, че при контактите с нея не е имало оплаквания, че не е получавала трудовото си възнаграждение от „Крис 2005”.  Споделя още, че към края на 2017 г.били установени счетоводни неточности и в двете фирми, във връзка с които стигали и до конфликти. Установено било също, че има липсващи и унищожени документи, като  констатирали наличието на три найлонови чувала с нарязани документи. Освен това, хаотично и за кратък период била изтрита и информация по счетоводната програма.

Показания като свидетел е дал и съпругът на управителката на „Крис 2005” – свидетелят В.А.. Заявява, че за последните три години – 2015, 2016 и 2017 г. той е  извършвал плащане на заплатите на служителите на „Крис 2005” ЕООД. Той се занимавал с финансите, а фирмата само се водела на съпругата му. Сочи, че през последните три години работниците в „Крис 2005” ЕООД били двама – ищцата и свидетелят Д. Г., който от 2017 г. е пенсионер. Твърди, че заплатите се изплащали в брой  и на двамата – от 1-во до 5-то число на месеца, като не е имало случаи на забавяне на плащанията.  Свидетелят А. е посочил, че за последните три години ищцата рядко е оставала след работа, единствено когато е имала да довършва нещо или да отработи нещо спешно. Твърди, че й се е бил доверил за всичко, свързано с подаване на декларация, общини, всичко към НОИ и НАП движела тя, като при нея бил и електронния подпис. Посочва, че последният работен ден на Т. във фирмата бил 29.12.2017 г, когато  след възникнал конфликт по повод липсващи документи, заключила офиса и си тръгнала, а по-късно неин адвокат донесъл трудовата й книжка и ключовете. От показанията на свидетеля се установява, че във връзка с установената липса на документи е бил извикан човек от програма „Конто”/свидетелят М./, който установил, че има база данни изтрити, както и въведени неверни данни.

От показанията на свидетеля Е. М. е видно, че  от месец януари 2016 г. работи във „Феникс ЛВ” ЕООД и твърди, че ищцата никога не й се е оплаквала, че не е получавала възнаграждение от „Крис 2005” ЕООД. Посочва още, че рядко се е случвало Т. да остава след работа, може би 1-2 пъти в месеца.

Свидетелят П. М. - дистрибутор на счетоводната система „Конто”, с която дружествата „Крис 2005” ЕООД и „Феникс ЛВ” ЕООД ползвали, бил натоварен със задачата да извади необходимата информация като справка от софтуера, за да се подпомогне новата счетоводителка. Когато започнал да вади исканите справки, установил, че счетоводните данни са непълни и некоректни, като не открил и нито един архив. Твърди, че не било правено месечно приключване по технология „Конто”, при което не се натрупва хронология за годината  и не може да се извади главна книга. Попитал във фирмата как се е стигнало до това положение, като му казали, че липсват документи и не могат да оправят счетоводството. Свидетелят твърди, че забелязал в офиса голяма купчина нарязани документи.

От показанията на свидетелката М. Р.се установява, че към момента обслужва счетоводно и двете фирми – „Крис 2005” ЕООД и „Феникс ЛВ” ЕООД. Твърди, че в счетоводството на хартия почти нямало никакви документи – няколко банкови извлечения и няколко трудови договори, част от които за лица, които са прекратили работа в „Крис 2005” ЕООД. Никаква информация не била открита и в счетоводния софтуер, като всичко набавяли от декларирани данни в НАП. Тъй като не могли да извадят главна книга нито за 2016 г., нито за 2017 г., се наложило да проверяват в Търговския регистър обявените годишни отчети, подадената справка –декларация по ДДС и декларация по чл. 92 от ЗКПО. Наложило се да поискат информация от НАП за действащи трудови договори към 31.12.2016 г., за да се установи кои лица работят във фирмата и по този начин била приключена 2017 г. Твърди, че през 2018 г. продължили да се появяват документи за 2017 г. Заявява, че  при приемане на „Крис 2005” ЕООД не е бил съставен протокол за приемане и предаване, тъй като на практика нямало какво да се приема и предава. Споделя, че при разчистване на офиса намирали неотворени писма с фактури, банкови извлечения и други такива за предходни години.

Действително следва да се отчете, че всички свидетели, с изключение на П. М., са в трудови правоотношения, към настоящия момент или в миналото с ответното дружество или в роднинска връзка с управителя и собственик на ответното дружество. В същия момент показанията им са последователни, непротиворечиви и потвърждаващи се от останалата доказателствена съвкупност, поради което и следва да бъдат кредитирани изцяло.

За изясняване на спорните по делото въпроси, на основание чл.195, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал съдебно – счетоводна експертиза, която е дала заключение по поставените задачи. Съгласно експертизата, в Декларация обр. № 6 с код вид плащане „5” се отразяват дължимите осигурителни вноски върху изплатените, начислените, неизплатените или неначислените възнаграждения. С код за вид плащане „8” в същата декларация се отразява удържания данък през съответния месец по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл. 4, ал. 6 от ЗДДФЛ. Дадено е заключение, че от отразените данни в приложените към делото справки на НАП за Декларации № 6 и Декларации № 1 може със сигурност да се определи, че трудовото възнаграждение на Т.К. е начислено във ведомостите за заплати за периода 01.01.2015 г. – 14.12.2017 г. и данъкът е удържан. За начисленото трудово възнаграждение, експертизата не може да даде отговор със сигурност дали същото е изплатено. Вещото лице е посочило, че сигурен начин за доказване на получено трудово възнаграждение е положен подпис върху ведомостите за заплати или превод по банков път, които обаче не са налични в „Крис 2005” ЕООД. Видно от заключението, размерът на начислените/изплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2017 г. от фирма „Крис 2005” ЕООД на Т.К. помесечно, след като са спадните дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето и дължимия ДДФЛ, са отразени в приложена към заключението справка. По години начислените/изплатени трудови възнаграждения са, както следва: 2015 г. – 3 575.40 лв, 2016 г. – 3 601.84 лв и 2017 г. – 3 452.91 лв. или общо 10 630.15 лв. Заключението не е оспорено от страните и като пълно и компетентно следва да се кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

При разпределяне на доказателствената тежест при иска по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ в тежест на ищецът е докаже, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по което е престирал труд по уговорения начин и време, а в тежест на ответника е да докаже, че дължимото и начислено възнаграждение е било изплатено.

В процесния случай, видно от приетата фактическа обстановка, между страните е било налице валидно трудово правоотношение за периода на исковата претенция, а именно – от януари 2015 г. до 14.12.2017 г., когато същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. От разпитаните свидетелите се установи, че в процесния период ищцата е полагала труд като счетоводител в офис на ответното дружество. Неотносимо към настоящото производство е обстоятелството, че същата е заемала и идентична позиция в дружество, свързано с ответното, доколкото исковата претенция касае само неплатени възнаграждения от ответника.  Видно от разпоредбата на чл. 242 от КТ трудовата престация е възмездна, като по силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начисли във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа. Съгласно чл. 270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Плащането в брой се удостоверява чрез подпис на получателя, положен върху ведомостта за заплата. Както вече беше посочено и доколкото неизпълнението на задължението за заплащане на трудово възнаграждение е отрицателен юридически факт, следва да се приеме, че изцяло в тежест на ответника-работодател е да установи факта на плащането на възнаграждението в полза на работника.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с извода на проверяваната инстанция, че в конкретния случай, поради изгубване и унищожаване на счетоводната документация в „Крис 2005” ЕООД не по вина на работодателя, вкл. и ведомостите за заплати, е допустимо на основание чл. 165, ал. 1 от ГПК ответникът да ангажира гласни доказателства, което той е сторил. При разпита на свидетелите Г., А., М.се установи по категоричен начин, както начинът на изплащане на възнагражденията-в брой, така и факта, че в претендирания период ищцата е получавала редовно дължимото й се възнаграждение. Изложеното косвено се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, в което е прието, че ответника редовно и своевременно е подавал декларация обр. 1 и обр. 6 към за процесния период и своевременно е внасял месечно дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физически лица съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. Действително, в заключението си вещото лице  е направило извод, че трудовото възнаграждение е начислено, но изрично е посочило, че експертизата не може да даде категоричен отговор дали същото е изплатено поради факта, че ведомостите за заплати не са налични в „Крис 2005” ЕООД. Последното е обяснимо с факта, че цялата документация, вкл. и ведомостите за заплати са изгубени/ унищожени, но същото не води до автоматичен извод, че дължимото възнаграждение не е било платена. Настоящата инстанция се съгласява с извода на проверяваната, че погледнати в своята съвкупност наличните доказателства водят до категоричен извод, че плащането на работната в процесния период е било извършвано редовно и коректно. Не на последно място следва да се посочи, че е житейски нелогично за подобен дълъг период – близо три години, едно лице да полага труд без да получава възнагражение за това.

За прецизност следва да се посочи, че за вземанията за месец януари, февруари и март е настъпила погасителната давност и направеното от ответника възражение на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ се явява основателно.

             На база гореизложеното Окръжен съд – Ловеч, че предявеният от Т.Н.К. иск с правно основание чл.128 във вр. с чл. 242 от КТ – за неплатени трудови възнаграждения за календарните 2015, 2016 и 2017 години в общ размер на 10 647,67 лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, а решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            По разноските:

            С огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника Т.Н.К. следва да заплати на въззиваемата страна „КРИС 2005“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476 от 21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 687 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Н.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС 2005“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от  К.К.А. – управител, ЕИК *********, сумата в размер на 300 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение.

Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………          ЧЛЕНОВЕ:      1……………………..

 

                                                                                                           2……………………..