Решение по адм. дело №137/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.197, ал.2 - ал.4 от ДОПК във вр. с чл.92, ал.11 от ЗДДС.

Образувано е по подадена жалба от „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Белоградчик, ул.„Алеко Константинов“ № 5, представлявано от Изпълнителния директор Я. Х. К. против Решение № 36/01.04.2025г. на Директора на ТД на НАП - гр.Велико Търново, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване № Р-04000524005145-171-001/13.03.25г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, с който не е възстановен ДДС в размер на 103 376,00 лв., деклариран за възстановяване със СД по ЗДДС с вх. № 05001188350 от 16.09.2024г., както и в частта, в която не са определени лихви за забава върху възстановената сума от 151 656,06 лв. със закъснение, така и върху невъзстановената сума в размер на 103 376,00 лв., до датата на ефективното им възстановяване по сметка на дружеството.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на АПВ. Твърди, че не са налице основанията на чл.92, ал.11 от ЗДДС, съответно не се налага обезпечаване на такива задължения, тъй като при искането за възстановяване на ДДС от 16.09.2024г. не е имало нито проверка, нито ревизия, нито са налице „обосновани очаквания“ за задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени. В АПВ са посочени само действията, извършени от органите по приходите за събиране на доказателствата, без да са обсъдени исканите и представени такива от ревизираното лице. Развити са детайлни съображения за дължимостта на данъка и случаите, в които се дължи възстановяването му.

Иска се отмяна на обжалваното решение и АПВ и връщане на преписката на органа за възстановяване на сумата, ведно с лихва за забава върху невъзстановената част, както и върху възстановената, но със закъснение сума.

Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП-Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт.

Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в седемдневния срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се Решение на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, с който е отказано възстановяване на данъчен кредит.

Жалбоподателят е подал справка–декларация (СД) по ЗДДС за данъчния период на м.Юни (л.672 и сл.) на 12.07. 2024г., на 14.08.2024г. за м.Ю. 2024г. (л.689 и сл.) и за м.Август 2024г. на 16.09.2024г.

С Резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване от 18.09.2024г. (л.127) е възложено, до 10.10.2024г. установяване наличието или липсата на основание за исканото възстановяване на ДДС в размер на 255 032,06 лв. за периода 01.06.2024г. - 31.08.2024г., като са посочени и параметрите на проверката.

На 26.09.2024г. (л.165) електронно е връчено искане от 25.09.2024г. (л.133) за представяне на документи във връзка с проверката за възстановяване/прихващане на ДДС за горепосочения период.

В последния ден, определен за срок за проверката, е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-040005240051/10.10.2024г. за задължения по ДДС за периода 01.06.2024г.-31.08.2024г. (л.112), изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) от 10.12.2024г. (л.115), ЗИЗВР от 09.01.2025г.(л.118), ЗИЗВР от 10.02.2025г. (л.121).

Със Заповед от 14.03.2025г. (л.124), считано от същата дата, ревизията е спряна до получаване на обратна информация по открити процедури за обмен, но за не повече от осем месеца.

Преди спиране на ревизията, на 13.03.2025г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) по чл.92, ал.11 от ЗДДС (л.98), с който за проверявания и впоследствие ревизиран период от 01.06.2024г. до 31.08.2024г., частично е възстановен ДДС в размер на 151 656,06 лв. и лихва в размер на 0 лв.

Недоволен от частичното възстановяване на ДДС, „И Ел Джи Финанс“ ЕАД е обжалвал АПВ пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, който с решението си го е потвърдил в обжалваната му част (л.10). Обжалването на това решение е предмет на настоящото съдебно производство.

По делото е приложена административната преписка, от която може да се проследят извършените по време на ревизията действия до момента на нейното спиране на 14.03.2025г.

Дейността на дружеството-жалбоподател е свързана със снабдяване и отдаване на лизинг на трети лица на автомобили втора употреба, внос от ЕС. То е декларирало облагане при маржа по чл.143 и сл. от ЗДДС, а не е начислявало 20% ДДС върху доставките. Поради това при ревизията е проследявано и е поискано представяне на документи за вноса и доставчиците – дилъри на тези автомобили в страната, с цел установяване наличието или липсата на вътреобщностна доставка (ВОД).

Представени са документи както от дилърите - вносители в страната на автомобилите, така и доказателства за отдаването на лизинг в последствие на тези автомобили от жалбоподателя.

В съдебно заседание е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установявала начина на осчетоводяване на сделките при доставчиците на жалбоподателя. По седемте броя спорни фактури, обхванати в АПВ, е направена съпоставка със съпътстващите ги документи, включително и представените в КАТ за регистрация на автомобилите. Вещото лице е направило извод за редовно и правилно осчетоводяване по всяка една от тях, включително в съответствие със ЗДДС. Пространно е разяснило какво представлява облагане при маржа по чл.143 и сл. от ЗДДС.

Събраните и обсъдени доказателства по делото изцяло са в насока за липсата или не на основание за специалния ред на облагане на маржа на цената. Това е въпрос по съществото на спора и подлежи на обсъждане в случай, че се обжалва на ревизионен акт. Тук обаче хипотезата е друга, тъй като се касае за АПВ, който е издаден в хода на ревизионното производство. Той подлежи на контрол, но този контрол в никакъв случай не го превръща в ревизионен акт. Затова законодателят е предвидил за него специален ред за обжалване, а именно този на обезпечителните мерки –чл.92, ал.11, изр. предпоследно.

При контрола на обезпечителните мерки, съдът следва първо да установи дали са налице необходимост и законови предпоставки за налагането им и едва тогава да се произнася по въпроса за основателността на отказа в АПВ на ДДС.

Обстоятелството, което изтъква жалбоподателят, че при подаване на СД на 16.09.2024г. не е имало нито проверка нито ревизия е безспорно, но то в никакъв случай не определя липсата на основание за такива.

Общите разпоредби за установяване на данъците са в ДОПК, където е предвидено предварително установяване, което се извършва от данъчнозадължените лица с подаване на декларации, а в конкретния случай, с оглед специалните разпоредби на ЗДДС е предвидено подаване на справки-декларации. След предварителното установяване следва установяване на задълженията, което съгласно чл.108 от ДОПК се извършва с ревизионен акт. Издаването на ревизионният акт е в резултат на една от формите на контрол по приходите, а именно ревизията. Другата форма на контрол е проверката, но тя не установява задължения, а само факти и обстоятелства от значение за задълженията (чл.110 ал.3 от ДОПК). Задълженията обаче, съгласно чл.110, ал.2 от ДОПК, се установяват с ревизии.

Подаването на СД от данъчнозадълженото лице следва от разпоредбата на чл.105 от ДОПК и чл.86 и сл. от ЗДДС. В нея се сочи резултата за съответния данъчен период, като данъкът за възстановяване по чл.88,ал.3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява, съгласно чл.92 от ЗДДС и то именно в тази последователност.

Липсва законово ограничение, при деклариран резултат за възстановяване (ДДС за възстановяване), да бъде извършена проверка от контролните органи – чл.105 и чл.110 ал.3 от ДОПК. Но като се има предвид, че установяването на данъка, което е необходимо за неговото възстановяване, се извършва с ревизионен акт, то логично е да бъде извършена ревизия – чл.108 и чл.110, ал.2 от ДОПК.

Специалният ЗДДС също не е въвел ограничение по отношение на началния срок на проверката или ревизията. В чл.92 от ЗДДС не е предвидено дали ревизията следва вече да е започнала или не при подаване на СД с ДДС за възстановяване. При това положение, няма пречка, тя да започне след и именно въз основа на подадената СД за съответния период.

В този смисъл, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че се дължи възстановяване в 30-дневен срок на декларираното ДДС като резултат за периода, ако при подаване на СД за него не е започнала ревизия или проверка.

Напротив, и двете форми на данъчно-осигурителен контрол може да бъдат извършени по всяко време, още повече, че ревизионният акт установява данъчните задължения по основание и размер. Съответно, след като е издаден ревизионен акт, данъкът ще бъде установен и ще бъде ясно наличието или липсата на основание за неговото възстановяване.

Същевременно обаче законодателят не е ограничил възстановяването на данъка по време на ревизия, тъй като последната не цели ограничаване дейността на ревизираното лице, а както вече беше посочено - цели установяване на данъци. Именно за това по време на ревизията е предвиден специален ред, който следва да бъде спазен, с цел да не бъде препятстван и извършения контрол от органите по приходите. Т.е. няма пречка да бъде възстановен данък – резултат за ревизирания период, но следва да бъде предоставено обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Това специално изискване е предвидено в чл.92,ал.8 от ЗДДС.

В случая това не е направено от жалбоподателя. Напротив, той детайлно е развил доводи, че следва възстановяване на данъка в 30-дневен срок от СД, тъй като тогава нито е имало проверка, нито е имало ревизия.

Но както вече беше посочено, проверката и ревизията, като форма на контрол може да бъдат извършени по всяко време. Тук не може да се очаква предвидимост, особено при ревизията, тъй като тя цели установяване на данъците, докато подаване на СД от самото лице е предварителното им установяване.

Следователно няма как възлагането на ревизия да бъде неправилно или незаконосъобразно, когато цели да установи данъчни задължения, при поискано възстановяване. При започнала ревизия, съответно се променя и срокът за възстановяване на ДДС, като той вече не е 30-дневен от подаване на СД, а е 30-дневен от връчване на заповедта за ревизия – чл.92,ал.11 от ЗДДС. Конкретната ревизия е възложена със ЗВР от 10.10.2024г., но тя е изменена няколко пъти, съответно последната заповед за изменение на ЗВР е от 10.02.2025г. През цялото това време, докато е извършвана ревизията от страна на органа, така и не е поискано, съответно и не е представено обезпечение на сумата, представляваща размера на претендирания за възстановяване данък.

Обезпечаването на публичните вземания е уредено в чл.195-207 от ДОПК. То започва по инициатива на органа, издал акта за установяване на публичното вземане – чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК. В хода на производството това е органът, който ще го издаде. Когато органът е бездействал и не е изпълнил това свое задължение за обезпечаване на вземането, независимо от това дали възстановява изцяло ДДС или частично, както е в случая, той извършва процесуално нарушение. Същото в никакъв случай не може да бъде вменявано в нарушение, извършено от ревизираното лице. Ако е поискано обезпечение и не е представено, тогава би могло да се обсъжда нарушение на жалбоподателя. Но в случая не е така и каквито и доводи да излага той, че не дължи обезпечение, същите са ирелевантни, след като такова изобщо не е поискано от органа.

В писменото становище в хода по съществото на делото, ответникът сочи, че ако ревизираното лице иска възстановяване на ДДС в хода на ревизията, трябва да представи обезпечение, което не е направено, поради което не са налице предпоставките за възстановяване на ДДС.

Непредставянето е станало само и единствено по причина на административния орган и той не може да се ползва от бездействието си, за да се аргументира за отказ от възстановяване на исканото ДДС. Напротив, той е следвало да поиска обезпечаване на претендираната за възстановяване сума и независимо от това дали ще приеме в РА, че се касае за облагане с 20% ДДС на доставките или се касае за облагане на маржа на цената, да посочи в АПВ коя сума се очаква да бъде възстановена и за коя ще бъде отказано, ако има такава.

В случая АПВ детайлно обсъжда съществото на спора и причините за невъзстановяване, а именно, че е следвало да се начисли 20% ДДС, а не тези съществени въпроси, свързани с възстановяването на ДДС по време на ревизия.

Органът по приходите не може да възлага своите задължения на ревизираното лице, а то от своя страна не може да предполага каква е сумата, която би му била възстановена, съответно отказана, за да предлага сам обезпечаването ѝ.

При извършването на тези процесуални нарушения, последвалият акт за прихващане или възстановяване на ДДС не би могъл да бъде правилен и законосъобразен. Каквито и мотиви да съдържа той по установяването на данъчните задължения, ако не съдържа обсъждане на основните предпоставки по възстановяване по време на ревизията – обезпечаването и предполагаемата сума за установяване в РА, не може да се предприема нито възстановяване, нито отказ от него.

Ако не са изпълнени законовите изисквания за възстановяване на ДДС в хода на ревизията, уредени в чл.92,ал.8 от ЗДДС, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, когато той вече ще бъде установен по основание и размер, съгласно изискванията на данъчното законодателство.

При това положение, независимо от обстоятелството, че ревизията е спряна след издаване на обжалвания АПВ, съдът намира, че жалбата е основателна, обжалвания акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, като на основание чл.160, ал.3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на органа по приходите при ТД на НАП-Велико Търново за решаване на въпросите по същество, съобразно дадените по-горе в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 7 750 лв., от които 50 лв.- за държавна такса, 500 лв.- депозит за вещо лице и 7 200 лв.- адвокатско възнаграждение.

С оглед възражението на ответната страна, следва да се съобрази, че според приложимата във връзка с чл.144 от АПК, разпоредба на чл.78,ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно чл.8,ал.1 вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес и предвид заявения от жалбоподателя материален интерес в размер на 103 376 лв., претендираното адвокатско възнаграждение съобразно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК, се явява по – ниско от предвидения минимум, поради което с оглед на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разрешенията, направени в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № Р-04000524005145-171-001/13.03.25г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 36/01.04.2025г. на Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, [ЕИК] не е възстановен ДДС в размер на 103 376,00 лв. по справка – декларация (СД) по ЗДДС с вх. № 05001188350 от 16.09.2024г. и ВРЪЩА преписката на органа по приходите при ТД на НАП- Велико Търново за изпълнение указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико Търново да заплати на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, гр.Белоградчик, обл.Видин, представлявано от Изпълнителния директор Я. Х. К., сумата от 7 750 / седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.